№ 507
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100508461 по описа за 2021 година
Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на К.Д. Б., ЕГН**********, действащ чрез неговата
майка и законен представител Р. В. Г., ЕГН ********** срещу решение № 20100916 от
21.04.2021г. по гр. дело № 28703/2020г. на СРС, III ГО, 86 състав, в частта, с която е
отхвърлен искането за присъждане на издръжка за детето К.Д. Б. за разликата над 250 лева
до 450 лева. В жалбата се излагат твърдения, че решението в обжалваната част е
неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.
Изложени са подробни съображения.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по пълномощие –
адв. В. С. от САК, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Сочи нови
доказателства. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
Д. А.Б. ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Е.Л. от САК, в
която се посочва, че въззивната жалба е неоснователна. В открито съдебно заседание
въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Л. която
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за нейнотото оставяне
без уважение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от СК.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали
обстоятелства след подаването на жалбата - за доходите на въззивника Р.В. Г. и за
1
въззиваемата страна Д. А.Б..
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
С решение № 20100916 от 21.04.2021г., постановено по гр. д. № 28703/2020г. на
СРС, III ГО, 86 състав, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 150 СК,
предявен от малолетния К.Д. Б., действащ чрез своята майка и законен представител Р. В. Г.
срещу Д. А.Б.. С исковата молба е поискано изменение на размера на дължимата издръжка,
определена в Решение от 26.01.2010г., постановено по гр. д. № 3709/2008г. по описа на
СРС от 200лв. на 450 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, заедно със
законната лихва върху сумата до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване. С решението си в обжалваната част, първостепенният съд е определил
размера на издръжката, като е осъдил ответника Д. А.Б. да заплаща на непълнолетното си
дете К.Д. Б., действащ чрез своята майка и законен представител Р. В. Г., месечна издръжка
в размер на 250 лева, считано от 03.07.2020 година до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция за
месечна издръжка в останалата част и до пълния предявен размер от 450 лева, като
неоснователна. За да постанови решението си в обжалваната част районният съд е приел, че
за цялостната издръжка на детето К., е необходима сума в размер на 390 лв. месечно, от
която определя бащата да заплаща 250 лв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство
държавна такса не се дължи от въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По
изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй
като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е
бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. От това следва, че задължението за издръжка спрямо тези
деца е безусловно. Размерът на издръжката обаче се определя като функция на нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на дължащото издръжка лице, съгласно
чл. 142, ал. 1 СК, и разбира се, като се държи сметка за безусловността на задължението за
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца.
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 150, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 142
2
от СК. За изменение на издръжката, следва да са налице изменения в обстоятелствата, които
налагат това, като в настоящия случай възрастта на детето и изменението на конкретните
социално-икономически условия в страната имат характер на обстоятелства, налагащи това.
При определяне на размера за увеличение на издръжката и определянето на конкретен
размер следва да бъдат преценени нуждите на детето, възможностите на двамата родители.
Нуждите на детето се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло
и храна, потребността му от лечение и се съобразят сегашните условия и изисквания на
живот.
С влязло в сила решение от 23.12.2009г., постановено по гр. д. № 37009/2008г. е
прекратен бракът на Р. В. Г. и ответникът Д.А. Б.. Родителските права на роденото по време
на брака дете К.Д. Б. са предоставени за упражняване на майката Р. В. Г.. В утвърденото от
съда постигнато между родителите споразумение ответникът се е задължил да заплаща на
малолетното си дете К.Д. Б. месечна издръжка в размер на 200 лв. до настъпване на
законова причина за нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба се твърди, че от определяне на дължимата издръжка до
предявяване на настоящата молба е изминал период от повече от десет години. През това
време са се увеличили и потребностите на детето от средства за съществуване , образование
и социално културно развитие. Освен това съществено се е променила и обществено-
икономическата обстановка, при която са нараснали и цените на основните средства за
съществуване. Това мотивира ищецът да претендира увеличение на дължимата му се
месечна издръжка от неговия баща – ответникът Д.А. Б..
По делото са приети писмени доказателства за трудовия и осигурителен доход на
ответника за времето след завеждане на исковата молба, вкл. и за предшестващия
релевантен период за период от една година назад. В представени декларации, същият
заявява, че не работи, пребивава постоянно в Израел, където живее и се храни при приятели.
Средствата за издръжка на детето му са предоставяни от баща му и брат му, които ги
заплащали вместо него, за което е представил копия от платежни нареждания. По делото се
установи, че майката на детето е в отпуск по майчинство за отглеждане на второто си дете и
не реализира други доходи. Доходите на двамата родители са базата за установяване на
финансовите им възможности да участват в издръжката на детето си, т.е. доход по смисъла
на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. №
11/1973 г., ОСГК на ВС. От представения социален доклад на АСП ДСП Люлин се
установява, че към момента на проучването от страна на компетентните ДСП грижи за
детето К. полага само неговата майка с помощна на бабата по м.л., като контактите с бащата
били прекъснати и той не е търсил контакт с детето..
При липсата на писмени доказателства за реалните доходите на ответника към
момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, тъй като същият е здрав
и в трудоспособна възраст, както и не доказа основателна причина за невъзможност да
реализира доходи в размер поне на средната работна заплата за гр. София, съдът приема
средната за столицата работна заплата. Настоящият състав съобрази и обстоятелството, че
задължението на бащата да заплаща издръжка на непълнолетното си дете е безусловно и е
неоправдано нежеланието му да заплаща издръжка да се оправдава с обстоятелството, че не
работи и се издържа от близки и приятели.
Ищецът - К.Д. Б. е роден на ******* т.е. към настоящия момент е навършил 13
години и 3 месеца, обхванато е от образователната система на държавата, като е ученик в **
СУ „У.Г.“ гр. София. Съдът преценява, че за нормалното развитие на детето и обучението
му, както и с оглед социализацията му сред съучениците му и приятелската му среда, детето
следва да разполага с достатъчно средства за храна, облекло, консумативи и материали,
свързани с образователните и социалните му потребности. Това, наред с правилните грижи
3
по възпитанието и образованието му способства за израстването и нормалното психическо и
физическо формиране на личността. Освен това по делото са събрани данни, че детето се
нуждае от допълнителни средства за издръжка с оглед неговото здравословно състояние, а
именно наличие на алергия, антифхистамини и специални храни, за преодоляването му.
Заболяването му се установява от представените към въззивната жалба медицински
документи. Според социалния доклад на АСП ДСП „Люлин“ детето има алергии към
различни храни- белтък, мъхести плодове и др. Тези алергии не са преодоляни. За
облекчаване на здравословното му състояние майката и детето стриктно контролират
ххранителния режим. Това предполага и необходимостта за допълнителни средства за
специални храни, с които да се изпълнява диетата на детето.
При тази фактическа установеност, въззивният съд споделя изложените от въззивника
доводи срещу размера на постановената издръжка. В тази връзка въззивният съд се основава
на разпоредбите на чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК относно предвидената възможност за
промяна на постановена издръжка при изменение на обстоятелствата (наличие на трайно
съществено изменение на нуждите на издържания и/или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице), поради което следва да се приеме в конкретния
случай, че от постановяване на първоначалната издръжка на въззиваемата – ищца от 200
лева към момента е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо
определянето на нейния размер. От своя страна, размерът на издръжката следва да се
определи като се съобразят възможностите на дължащия родител, но и нуждите на детето, с
оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му потребности,
като следва да се съобрази, че издръжката не следва да стимулира използването й за цели,
неприсъщи на предназначението й. В тази връзка, нуждите на детето следва да се определят
съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално икономическата
обстановка в страната, както и всички особености на конкретния случай (в случая
сериозният здравословен проблем на въззиваемата и предвид това допълнителните й
специфични потребности). През изминалия период от повече от 6 години и половина
малолетната Р. е пораснала и е в съвсем друга възрастова група (към момента е на близо 10
години), като дефинитивно доста са се увеличили и средствата за задоволяване на
обичайните й потребности, вкл. и за задоволяване на социално – образователни
потребности, а в случая следва да се отчетат и допълнителните специфични потребности на
въззивника (свързани със здравословния проблем на детето). Тези потребности по никакъв
начин не могат да бъдат задоволявани с издръжка от 250 лева месечно, каквато въззивникът
намира за достатъчна да заплаща на детето му. При така приетото за установено
първоинстанционният прецизно е определил цялостната необходима месечна издръжка на
ищцата и така правилно е постановил по - голямо участие на бащата в тази издръжка, а
именно със сумата от 250лева месечно, която не би поставила въззиваемата страна в
невъзможност да задоволява собствените си екзистенциални нужди съобразно неговия
среден месечен доход, а и бащата не е обременен с непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на малолетното му дете К., за което също се изискват немалко
средства месечно (правилно са отчетени и материалните възможности на майката).
Ръководейки се от законните критерии, настоящата въззивна инстанция счита, че за
издръжката на детето К. са необходими месечно общо около 500 лв. - съобразявайки
изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако
родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се
полагат от майката, съотношението на материалните възможности на двамата родители,
бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето му, т.е. сума в размер на
350 лв. месечно. Поради изложените съображения съдът следва да присъди изцяло
претендираната месечна издръжка в размер на 350 лева.
С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени в
обжалваната част, като въззиваемият Д.А. Б. се осъди да заплаща на детето К.Д. Б. чрез
4
неговата майка и законен представител Р. В. Г. издръжка от още 100 лева. Съдът присъжда
месечната издръжката от 350 лева, считано от 03.07.2020 г. с оглед искането на ищеца и
нормата на чл. 149 от СК. Съдът присъжда и законната лихва за забава върху месечната
издръжка.
По разноските:
Претенция за присъждане на сторените деловодни разноски има направени от двете
страни, като независимо от изхода на делото, същите се явяват неоснователни. Въззивникът
е претендирал разноски за двете инстанции, но не е представил доказателства за реалното
им извършване, поради което такива не следва да се присъждат. Въззиваемата страна също е
претендирала разноски за настоящата инстанция и е представила списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършването им. С оглед характера на производството малолетният ищец
не следва да заплаща разноски на ответника, поради което такива не се присъждат. Върху
присъдената от настоящата инстанция издръжка ответникът дължи държавна такса в размер
на 144 лева по сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20100916 от 21.04.2021г. по гр. дело № 28703/2020г.
по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 86 състав, в частта, с която е
отхвърлено искането по чл. 150, ал. 2 от СК, за присъждане на месечна издръжка на детето
К.Д. Б., ЕГН ********** за разликата над 250 лева до 350 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******* да заплаща на
непълнолетното си дете К.Д. Б., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител Р. В. Г., ЕГН ********** още 100 (сто) лева месечна издръжка (общо 350лева),
считано от 03.07.2020г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20100916 от 21.04.2021г. по гр. дело № 28703/2020г.
по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 86 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
*******, сумата от 144 (сто четиридесет и четири) лева – държавна такса.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски от въззиваемата страна
Д. А.Б. ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6