№ 5284
гр. София, 23.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:П. Г. П.
като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело №
20251110212823 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК
вр. чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по повод искане на въззивника Т. АД чрез адв. А. от 27.10.2025, в което
моли да бъде изменено постановеното по делото Решение № 3698 от 15.10.20.25г. в частта
за разноските, като се иска присъждането на пълния претендиран размер от 660 лева,
вместо присъдените 300 лева.
Искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е изпълнена процедурата по
чл. 248, ал. 2 НПК, доколкото молбата е пратена за становище на въззиваемата страна, като
становище в срок не е депозирано. Делото е докладвано на 22.12.2025г.
В молбата се съдържат доводи за неправилното определяне на възнаграждението,
като се черпят аргументи от НМРАВ от 2004 година.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, намира искането за
неоснователно поради следните съображения:
Производството е образувано по жалба на Т. АД с ЕИК *************** против
Електронен фиш № ********** от 11.05.2022г., издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на Т. АД с ЕИК *************** за
нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179
ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 и ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер
на 2 500 лева.
С постановеното по делото решение съдът е отменил Електронен фиш № **********
от 11.05.2022г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на
Т. АД с ЕИК *************** за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 и ал. 2 т. 3 от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Съдът е осъдил и Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София ДА
ЗАПЛАТИ на Т. АД с ЕИК *************** сумата от 300 лева, представляваща направени
1
по делото разноски, като е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът не намира основание да променя това свое становище. В молбата се излагат
аргументи, изцяло гравитиращи около разпоредбите на Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения от 2004 година, конкуренцията между адвокатите и
качеството на адвокатските услуги. Прави се и анализ за бъдещо неблагоприятно пазарно
положение на адвокати, предоставящи висококачествени услуги. Последните аргументи са
изяло ирелевантни в рамките на настоящето производство и не касаят неговия предмет,
поради което няма как да бъдат обсъждани от съда.
Неправилно е и позоваването на Наредба № от 2004 година. Практиката на ВКС е
категорична, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се
съобрази положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на
делото и обема на извършените от пълномощника действия. Преценката се извършва
съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния
спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение
от типичното развитие на процеса, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и
броя на извършените процесуални действия, вкл. броя и вида на съдебните заседания,
в които процесуалният представител на страната е участвал, действително вложените
процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на
фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики. При определяне
на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за
процесуална защита по подобни дела. (вж. Определение № 1448 от 25.03.2025 г. на ВКС по
к. ч. гр. д. № 3018/2024 г.).
Наредба № 1/09.01.2004 г., не може да бъде приложена, предвид даденото тълкуване в
решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир. Преценява се видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото. Същото становище е застъпено и в Определение № 1156 от
11.04.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2693/2024 г., според което Задължителните за
националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното
право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 са, че приетата в
приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа), не обвързва съда при определяне на съответното на
действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. От
приетото в решението на СЕС следва, че националната юрисдикция не е обвързана от
ограничението, което препраща към минималните размери на Наредбата, а следва да
съобрази фактическата и правна сложност на делото, съответно - положения от адвоката
труд за осъществяване на защитата по делото.
С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, е
прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да
се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
2
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Даденото с решението на СЕС по преюдициалното запитване разрешение означава, че
при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г.
размери на възнагражденията за адвокатска работа. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на
искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна
сложност на спора и, ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да
намали договорения адвокатски хонорар. Така в Определение № 3264 от 18.11.2025 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1201/2025 г., I т. о., ТК,
В Определение № 3271 от 19.11.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2250/2025 г., I т. о., ТК,
пък е прието, че при своевременно заявено възражение за прекомерност съдът дължи да
извърши преценка на размера на разноските за адвокат, за които насрещната страна отговаря
(без тази преценка да рефлектира върху дължимостта на възнаграждението от страната по
договора в полза на адвоката). Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
осъществяването й съдът е ограничен от минималния размер, определен по реда на чл. 36,
ал. 2 ЗАдв - от Висшия адвокатски съвет. Въз основа на законовата делегация е приета
Наредба № 1/2004 г., но приложимостта й е отречена с решение на СЕС по дело С-438/22
поради противоречието й с чл. 101, пар. 1 ДФЕС, установен в защита на конкуренцията.
След постановяване на решението на СЕС наредбата е изменена и е отпаднало
характеризирането на възнагражденията като "минимални", но друг акт, относим към чл. чл.
78, ал. 5 ГПК, не е приет. Ето защо понастоящем съдът не може да ползва разписания в
посочената разпоредба механизъм и следва да определи възнаграждението, изхождайки само
от въведеното с чл. 36, ал. 2 ЗАдв изискване за справедливост.
В конкретиката на казуса съдът не установи никаква фактическа и правна сложност
на делото, същото касае наложена имуществена санкция с електронен фиш на АПИ, събрани
са изключително малко по обем доказателства, като същите не са дори подлагани на анализ
от страна на адвоката, а страната чрез процесуалния си представител не е искала събиране
на доказателства, не е сочила и представяла такива. Процесуален представител по
пълномощие не се е явил в откритото по делото едно единствено съдебно заседание,
респективно не е бил ангажиран адвокатът и с участие в такова заседание, като защитата на
интересите на доверителя с лично явяване в съдебно заседание не е част от свършената
работа , което следва да намери отражение върху дължимата от загубилата спора страна
компенсация за сторени разноски. Делото не се отличава по нищо със сходни дела със същия
предмет, като адвокатът не е извършвал никакви действия освен подаване на жалба без
представяне на доказателства, без отправяне на особени искания, възражения или друго,
което да завишава обема на реално свършената и относима работа по казуса. Депозирано е
единствено становище за даване ход на делото в отсъствие на адвоката и са изложени част
от вече наведени аргументи. Ето защо съдът намира, че справедливата сума, която следва
въззиваемата страна да заплати за реално извършената от адвоката работа се явява
присъдената с решението – 300 лева, което води до извод за неоснователност на молбата.
Поради изложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се
явява неоснователна поради изложените съображения и следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед гореизложеното и на основание 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от
АПК вр. чл.63д от ЗАНН, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. АД ЕИК *************** чрез адв. А. от
27.10.2025, за изменение на постановеното по делото Решение № 3698 от 15.10.20.25г. в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред АССГ в 14-дневен срок от
връчване на препис от същото на страните и след внасяне на държавна такса в размер
на 150 лева по сметка на АССГ.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4