№ 1409
гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110108401 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. Н. С., ЕГН
**********, с адрес: *******, срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: *****, иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че С. Н. С. не дължи на „Е.М.“ ЕООД
сумата 2462.38 лв., представляваща дължима главница по договор за издаване
и ползване на национална кредитна карта РайКарт №
0804160228955401/16.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от
29.01.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в
размер на 49.25 лв., които суми са предмет на заповед за изпълнение №
663/30.01.2013 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1059/2013 г. по описа на ВРС,
35 състав, и за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.05.2013 г., въз
основа на който е образувано изп. дело № 613/2024 г. по описа на ЧСИ Д.П.Я.,
с рег. № ***, с район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на
вземанията.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищецът С. Н. С.
излага, че чрез ЧСИ Д.П.Я. му е връчено съобщение по чл. 410 ГПК, заедно с
изпълнителен лист от 16.05.2013 г., издадени по ч. гр. д. № 1059/2013 г. по
описа на ВРС, 35 състав. Посочва, че срещу него е образувано изпълнително
дело № 613/2024 г. Поддържа, че това дело е образувано 11 години след
издаване на процесния изпълнителен лист, поради което и на основание чл.
410 ГПК счита, че е изтекла погасителната давност за претендираните от
взискателя вземания. По изложените съображения моли исковата претенция
да бъде уважена.
Ответникът „Е.М.“ ЕООД, редовно уведомен, е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
1
представител – юрк. М.М.. Поддържа становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че въз основа на издадения на 16.05.2013 г.
изпълнителен лист през 2013 г. първоначално е образувано изпълнително дело
№ 1059/2013 г. по описа на ЧСИ Д.Я., което не е посочено в исковата молба.
Поддържа, че по това дело ищцовата страна е правила доброволни
погасителни вноски. Счита, че с изложеното давността е прекъсната, поради
което и новообразуваното изп. дело № 613/2024 г. е преди изтичане на 5-
годишния давностен срок. Още с молбата за образуване са поискани и
изпълнителни действия срещу длъжника. По изложените подробни
съображения в отговора моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
В проведеното по делото на 16.04.2025 г. открито съдебно заседание
ищецът се представляват от адв. Д. Т., която поддържа становище за
основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответната страна не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Не е спорно, а видно и от представения изпълнителен лист от 16.05.2013
г., ищецът във връзка с издадена заповед за изпълнение № 663/30.01.2013 г. по
ч. гр. д. № 1059/2013 г. по описа на ВРС, 35 състав, е осъден да заплати на
ответника сумата 2462.38 лв., представляваща дължима главница по договор
за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт №
0804160228955401/16.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от
29.01.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в
размер на 49.25 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Не е спорно, а видно и от представеното съобщение по чл. 410 ГПК,
връчено на ищеца на 26.06.2024 г. /л. 4 от делото/, се установява, че срещу
ищеца е образувано изпълнително дело № 613/2024 г. по описа на ЧСИ
Д.П.Я., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – ВОС, за заплащане на
сумите, предмет на така издадения на 16.05.2013 г. изпълнителен лист.
Взискател по това изпълнително производство е именно ответникът.
Посочените обстоятелства са отделени за безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
Ето защо и като съобрази така ангажирания в производството
доказателствен материал съдът приема, че действително към момента на
образуване на посоченото изпълнително дело срещу ищеца е изтекла
погасителната давност за вземанията, която е петгодишна, съгласно чл. 110
ГПК /процесният изпълнителен лист е от 2013 г., а принудителното
изпълнение срещу длъжника е предприето едва през 2024 г./.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът няма
задължения служебно да събира доказателства в полза на която и да е страна в
производството, доколкото това е в разрез с принципа за равнопоставеност на
участниците в процеса. В този смисъл и въпреки дадените от съда ясни и
конкретни указания с проекта за доклад по делото по повод на разпределената
2
доказателствена тежест и подлежащите на установяване факти, ответникът не
ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията си, че срещу
длъжника е било образувано и друго изпълнително производство още през
2013 г. Още по-малко може да бъде възприето изложеното в отговора, че по
това първо образувано дело са правени доброволни погасителни вноски от
страна на длъжника, доколкото в коментираното по-горе съобщение по чл. 410
ГПК изрично се посочва, че е дължим целият размер на главницата от 2462.38
лв., съгласно издадения на 16.05.2013 г. изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен /към датата на подаване на настоящата искова молба в съда
твърдяната погасителна давност е изтекла/, поради което същият следва да
бъде уважен.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските
по чл. 80 ГПК и представя доказателства за сторени такива, както следва:
100.50 лв. – платена държавна такса и 1200 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна услуга от 01.07.2024 г. От страна на
ответника в отговора на исковата молба е направено възражение за
прекомерност. Съдът, като взе действителната правна и фактическа сложност
на делото, ангажирания в производството доказателствен материал,
проведеното само едно открито съдебно заседание по делото, в което
процесуалният представител на ищеца е взе лично участие, както и цената на
предявените искове, намира така направеното възражение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК за основателно. Съдът приема, че възнаграждението следва да бъде
редуцирано до сумата 600 лв., с която съдът приема, че се съизмерява
справедливият размер на оказаната на страната правна защита и съдействие в
производството. Така в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 700.50 лв. /100.50 лв. – държавна такса и 600 лв. – адвокатско
възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. Н. С.,
ЕГН **********, с адрес: *******, от една страна, и „Е.М.“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: *****, от друга страна, че
С. Н. С. не дължи на „Е.М.“ ЕООД сумата 2462.38 лв., представляваща
дължима главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна
карта РайКарт № 0804160228955401/16.04.2008 г., ведно със законната лихва,
считано от 29.01.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и направените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в
размер на 49.25 лв., които суми са предмет на заповед за изпълнение №
663/30.01.2013 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1059/2013 г. по описа на ВРС,
35 състав, и за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.05.2013 г., въз
основа на който е образувано изп. дело № 613/2024 г. по описа на ЧСИ Д.П.Я.,
с рег. № ***, с район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на
вземанията, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *******, да заплати на С. Н. С., ЕГН **********, с адрес:
3
*******, сумата 700.50 лв. /седемстотин лева и петдесет стотинки/,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4