№ 1401
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110159452 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на малолетното дете С. В. Х., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител Д. И. Г.,
ЕГН **********, срещу В. С. Х., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Изложени са твърдения, че нуждите на ищеца са нараснали. Трудности
създава и това, че присъдената издръжка не се получава. Майката поема
разходите, свързани със здравословното състояние на детето, неговото
правилно физическо развитие, облекло и учебни материали. С молбата се
иска съдът да постанови решение, с което да увеличи размера на
първоначално определената издръжка на ищеца, като осъди ответника да му
заплаща месечна издръжка в размер на 500.00 лева. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Признава иска за размера от 250.00 лева, като оспорва същия за
разликата над 250.00 лева до пълния предявен размер. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения. Сочи, че ежемесечно заплаща издръжка в размер
на 250.00 лева, както и допълнителни суми за мобилен телефон на детето,
футболен екип, екскурзия, лека атлетика, футбол, купони за обяд,
ортодонтско лечение, баскетбол, преглед при лекар, лекарства. Твърди, че не
разполага с материална възможност да заплаща претендираната издръжка от
500 лева, тъй като получава минималната работна заплата и заплаща месечен
наем. Претендира разноски.
1
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Ищецът е дете на ответника, което се установява от представения и
приет по делото заверен препис на удостоверение за раждане.
С решение № 543031/22.11.2018г. на Софийски районен съд, 80 състав,
влязло в сила на 19.12.2018г., ответникът е осъден да заплаща на детето си С.
месечна издръжка в размер на 127.50 лева.
Майката на ищеца е получила през периода от месец декември 2021г. до
юни 2022г. ПОБ, добавка за текущото обезщетение, добавка за минало
обезщетение, ПОБ в общ размер от 4 704.46 лева.
На 15.01.2022г. Д. Г. е получила от В. Х. сумата от 100.00 лева за
ортодонтско лечение на детето С. за месец декември, както и сумата от 301.40
лева, от които 200.00 лева за издръжка за месец януари 2022г., 17.50 лева за
баскетбол, 20.00 лева за лека атлетика, 27,90 лева купони за обяд и 36.00 лева
телефон за месец декември. На 19.03.2022г. ответникът е заплатил сумата от
233.73 лева, от които 200.00 лева за издръжка и 33,73 лева за телефон. На
11.02.2022г. същият е заплатил 151,29 лева за преглед при лекар и лекарство.
На 02.02.2022г. ответникът е заплатил издръжка за месец февруари за детето
С.. Ответникът е заплатил на 23.02.2022г. 65,40 лева – лека атлетика,
баскетбол и купони за обяд. На 15.01.2022г. същият е заплатил сумата от
65.40 лева – лека атлетика, баскетбол, купони за обяд. На 23.02.2022г.
ответникът за платил сумата от 100.00 лева за ортодонтско лечение на детето.
На 15.01.2021г. ответникът е заплатул сумата от 244.60 лева, от които 200
лева за издръжка на детето С., 10.30 лева торта за рожден ден и 34.29 лева
телефон за месец декември. На 19.03.2022г. същият е заплатил 68.30 лева –
лека атлетика, баскетбол, купони за обяд. На 23.02.2022г. ответникът е
заплатил 33.73 лева за телефон. На 17.04.2022г. същият е заплатил 200.00
лева издръжка за детето С., както и 33.88 лева за телефон. На 17.04.2022г.
Величкпо Х. е заплатил 163.50 лева, от които за лекарство стелорал, футболен
екип и екскурзия. На 17.04.2022г. е заплатил и сумата от 50.70 лева – купони
за обяд, лека атлетика и футбол. На 20.12.2021г. е заплатил 100.00 лева за
ортодонтско лечение на С.. На 17.12.2021г. ответникът е заплатил сумата от
136.26 лева – за ортодонтско лечение и сметка за телефон на С..
2
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Слатина. Видно от проведеното социално проучване,
основни грижи за детето се полагат от неговата майка, като бащата не
заплаща ежемесечна издръжка. По данни на майката, бащата има възможност
да се вижда със сина си, но не го прави. Същата посочва, че разходите за
издръжка на детето С. са се увеличили – закупуване на витамини,
имуностимуланти, тренировки по футбол и придружажаващите ги разходи,
закупуване на униформи, дрехи, обувки, както и повишените цени на
заплащаните купони за храна в училище и желанието на детето да посещава
плуване води до необходимост от увеличаване на издръжката.
На 04.05.2022г. Д. И. Г. е заплатила 25.00 лева за участие на детето С. в
турнир. На 17.12.2022г. същата е заплатила 100.00 лева за рожден ден ден на
детето на 16.01.2023г. На 18.05.2022г. майката е заплатила 83.40 лева за
униформа на детето. Съащата е заплатила и суми за тренировки по футбол на
С., както следва: 50.00 лева; 40.00 лева; 50.00 лева; 50.00 лева; 25.00 лева.
От представената и приета служебна бележка, издадена от 163 ОУ
„Черноризец Храбър“ се установява, че С. В. Х. заплаща купон за стола на
стойност 4.20 лева за учебната 2022/2023г. През учебната 2021/2022г. цената
на купона е била 2.79 лева.
На 08.02.2022г. майката е заплатила 200 лева за ортодонтско лечение на
детето, на 20.12.2021г. – 200.00 лева за ортодонтско лечение, на 05.12.2021г. –
200.00 лева за ортодонтско лечение.
Други относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е
3
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от
възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това
означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка от 127.50
лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През
изминалия период от над четири години ищецът е пораснал, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за храна,
облекло, образование.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът
следва да съобрази той да бъде определен така, че да не стимулира
използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата
за детето, на него следва да се осигурят такива битови условия и средства,
които да му гарантират нормален живот и развитие, каквито биха имали, ако
родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да определи
съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености
на конкретния случай.
Установи се, че детето е на деветгодишна възраст, като безспорно се
нуждае от средства за храна, облекло, образование. Същото посещава
тренировки по футбол, баскетбол, лека атлетика, ползва купони за храна в
4
училище. До месец април 2022г. ответникът е заплащал ежемесечна издръжка
на детето над определената такава с решение № 543031/22.11.2018г. на
Софийски районен съд, 80 състав, влязло в сила на 19.12.2018г., а именно
сума в размер на 200.00 лева, както и допълнителни средства за баскетбол,
футбол, лека атлетика, купони за храна и такса за телефон. По делото,
въпреки разпределената доказателствена тежест, не са представени писмени
доказателства за материалното и имуществено състояние на ответника.
Същият признава предявеният иск за увеличаване на издръжката на
малолетното си дете в размер от 250.00 лева. От друга страна, не се установи
ответникът да е с влошено здравословно състояние, както и да заплаща
издръжка на друго непълнолетно дете. Въпреки че не се установи дали
ответникът е в трудово правоотношение, респ. размерът на получаваното
трудово възнаграждение, съдът намира, че същият е в работоспособна
възраст и би могъл да реализира месечен доход в размер на средната за
страната работна заплата. Като съобрази изложеното, както и
обстоятелството, че потребностите на детето са се увеличили от момента на
определянето на издръжката, съдът намира, че във възможностите на
ответника е да отделя средства над собствената си необходима издръжка и да
заплаща издръжка на детето си в размер от 280.00 лева.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и
нуждите на ищеца, съдът намира предявеният иск за частично основателен. С
оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на малолетното му дете от 127.50 лева на
280.00 лева, считано от влизане в сила на настоящото решение, до настъпване
на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като в останалата част до
пълния предявен размер от 500.00 лева исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща
на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 280.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
5
от двете страни по делото. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца се дължат направени разноски съобразно уважената част от
иска. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, ищецът е заплатил
сумата от 600.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6
от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнагрждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията са следните: по дело за издръжка – 500
лева. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, като не е налице
и фактическа и правна сложност на делото, обосноваващо допълнително
възнаграждение на процесуалния представител съгласно чл. 7, ал. 9 от
посочената Наредба. Предвид това, заплатеното от ищеца двокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до горепосочения
минимален размер – 500 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски съобразно
уважената част от иска и като се съобрази намаления размер на адвокатския
хонорар, а именно 152.50 лева. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Същият е доказал сторени разноски в размер на
500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил
възражение срещу разноските на ответника. Според цитираната по – горе
разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата, сумата от 500 лева е минималната
такава за адвокатско възнаграждение по дела за издръжка, поради което
възражението на ищеца в тази посока относно разноските на ответника е
неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 220.00 лева – разноски в производството.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 219,60 /двеста и шестнадесет лева и шестдесет стотинки / лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
6
определена с Решение № 543031 от 22.11.2018г. на Софийски районен съд, 80
състав, по гр. д. № 71379 по описа за 2017г., като я УВЕЛИЧАВА от 127,50
/сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева на 280,00 /двеста и
осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, В. С. Х.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете С. В. Х., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Д. И. Г., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 280,00 /двеста и осемдесет/ лева,
считано от влизане в сила на настоящото решение, до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр.
чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 280,00 /двеста и осемдесет/ лева до пълния
предявен размер от 500,00 /петстотин / лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на малолетното дете С. В. Х.,
ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. С. Х., ЕГН ********** да
заплати на малолетното дете С. В. Х., ЕГН **********, действащо чрез
неговата майка и законен представител Д. И. Г., ЕГН **********, сумата в
размер на 152.50 /сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, малолетното дете С. В. Х.,
ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител Д.
И. Г., ЕГН **********, да заплати на В. С. Х., ЕГН ********** сумата в
размер на 220.00 /двеста и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, В. С. Х., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 219,60 /двеста и шестнадесет лева и
шестдесет стотинки / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 08.02.2023г., а в частта, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, същото има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд, считано от съобщението до страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8