№ 311
гр. Варна, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500103 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. П. С. срещу определение № 12086/01.11.2022
год., постановено по ч.гр.д. № 14431/2022 год. на ВРС – 33 състав, с което е допуснато
обезпечение на бъдещ иск на „ХОУМ ТУ Ю БЪЛГАРИЯ“ АД за сумата от 7 920 евро чрез
налагане на запор на банкови сметки на частната жалбоподателка.
В частната жалба се излагат доводи за необоснованост на извода на съда предвид
липсата на мотиви за конкретните по казуса факти, липса на посочване и анализ на
писмените доказателства, както и незаконосъобразност на извода на съда за наличие на
обезпечителна нужда. В допълнение се излагат доводи и за неяснота на формирания размер.
Настоява за отмяна на допуснатото обезпечение.
Насрещната страна по частната жалба депозира писмен отговор, с която оспорва
същата и развива доводи за вероятната основателност на предявения иск.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за частично
основателна, поради следните съображения:
1
Производството пред ВРС е образувано по молба на „ХОУМ ТУ Ю БЪЛГАРИЯ“ АД,
при твърдения за съществуващо в полза на молителя неудовлетворено от насрещната страна
С. П. С. притезание в размер на 3 780 евро, представляващо договорено в т.4.1 от
Споразумение за условия по предоставяне на посредничество от 31.01.2022 год. комисионно
възнаграждение в размер на 3,6 % с ДДС върху договорената между клиента и собственика
на недвижим имот продажна цена от 105 000 евро и притезание в размер на 4 140 евро,
уговорено в т.4.2 от Споразумение за условия по предоставяне на посредничество от
31.01.2022 год. комисионно възнаграждение за ползвана и приета без забележки
предварителна посредническа дейност в размер на 3,6 % от офертната цена в размер рна
115 000 евро.
Предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск са допустимостта на
последния, неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и
адекватност на обезпечителната мярка с тази нужда. За преценка на горното, съдът изхожда
от обстоятелствата на които ще се основава бъдещия иск и неговия петитум, както и от
приложените по делото доказателства във връзка с наведените с молбата твърдения.
Предявените искове, като отговарящи на формалните и съдържателни изисквания на
чл.127 и чл.128 ГПК, са допустими. Наведените в молбата за обезпечение твърдения
обосновават извода, че възнамеряваните бъдещи искове са такъва с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 7 920 евро, формирана от сбора на
комисионно възнаграждение в размер на 3,6 % с ДДС върху договорената между клиента в и
собственика на недвижим имот продажна цена от 105 000 евро по т.4.1 от сключеното
Споразумение за условия по предоставяне на посредничество от 31.01.2022 год. в размер на
3 780 евро и комисионно възнаграждение за ползвана и приета без забележки предварителна
посредническа дейност в размер на 3,6% от офертната цена в размер на 115 000 евро от
4 140 евро, по т.4.2 от Споразумение за условия по предоставяне на посредничество от
31.01.2022 год.
Представени с молбата са писмени доказателства, касаещи наличието на договорна
връзка между страните /двустранно подписано споразумение/, както и доказателства за
сключване на окончателен договор от ответница, в качеството на купувач, на идентичен с
описания в споразумението недвижим имот, с което е настъпило и условието на чл.4.1 от
сключения между страните договор. Същите са достатъчни и годни по естеството си да
обосноват и извод за вероятна основателност на бъдещите искове, поради което и правилно
първостепенният съд е формирал извод в същия смисъл.
В частната жалба не са изложени доводи досежно вероятната неоснователност на
бъдещия иск, извеждани от отделни договорни клаузи, но дори да и бяха – дали искът е
основателен или не е въпрос по същество на спора. Нещо повече, въпреки че следва да бъде
преценен при произнасяне на съда, въпросът за вероятната основателност на иска не е
решаващ критерий за допускане на искането обезпечение /по арг. от чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Предявените искове са осъдителни, а обезпечителната нужда за кредитор с твърдяно
неудовлетворено парично вземане се презюмира. При едно бъдещо осъдително решение в
2
полза на ищеца за него винаги се предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително
затруднено осъществяването на правата му по това решение, ако длъжника предприеме
действия по намаляване на имуществото си чрез разпореждане с наличните си активи.
Допуснатата обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ГПК– запор върху
налични суми по банкови сметки на ответника в посочените търговска банка, до общия
размер на осъдителните искове, се преценява и от настоящия състав като подходяща и като
такава - от естество, годно да предотврати опасността от неудоволетворяване на ищеца при
наличието на позитивно осъдително решение. При съобразяване баланса между интересите
на двете страни в производството определената от ВРС парична гаранция справедливо би
осъществила целта на закона.
Налага се извод за неоснователност на депозираната частна жалба, поради което и
обжалваният първоинстанционен акт следва да бъда потвърден.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12086/01.11.2022 год., постановено по ч.гр.д. №
14431/2022 год. на ВРС – 33 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3