Решение по адм. дело №569/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 4830/21.05.2025 г. по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена Л. П. А., против Областна дирекция на МВР – Пазарджик за сумата от 260 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Констатирано е от съда, че исковата молба страда от редица нередовности. С четири отделни разпореждания с № 2395/28.05.2025 г., с № 2571/09.06.2025 г., № 2759/20.06.2025 г. и № 2986 от 02.07.2025 г. съдът е дал подробни указания за изправяне нередовностите на исковата молба, тъй като е липсвало ясно и последователно изложение на основанията за присъждане на обезщетение, както и ясен и конкретен петитум на исковата молба. От страна на ищеца по делото са депозирани множество молби с разнопосочни твърдения за основанията, на които се иска претендираното обезщетение, като се посочва наличието на незаконосъобразен акт и наличието незаконосъобразни действия или бездействие.

С последното Разпореждане № 2986 от 02.07.2025 г. съдът отново е указал на ищеца да уточни иска си. Постъпила е Молба вх. № 6589/03.07.2025 г. от ищеца, с която уточнява, че искът е осъдителен и се касае за незаконосъобразно бездействие, състоящо се в неизпълнение на задължението за контрол на съответствието между установеното нарушение и наложеното административно наказание, както е предвидено в чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-532. Формулира следния петитум:

„Моля Административен съд – Пазарджик да постанови:

1. Осъждане на ОДМВР – Пазарджик за присъждане на обезщетение в размер на 260 лева за имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразно бездействие на началника на структурното звено в ОДМВР – Пазарджик, изразяващо се в неизвършване на контрол по чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., довело до неправомерно прилагане на „повторност“ по § 6, т. 33 от ЗДвП при издаването на електронен фиш № К 10104763, в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК.

2. Осъждане на ОДМВР – Пазарджик да заплати съдебните разноски по делото в размер на 10 лв.“.

С оглед горните, съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Л. П. А., против Областна дирекция на МВР – Пазарджик за сумата от 260 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради незаконосъобразно бездействие на органите на ОД на МВР – Пазарджик, изразяващо се в неизвършване на контрол по чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от на началника на структурното звено в ОДМВР – Пазарджик, довело до неправомерно прилагане на „повторност“ по § 6, т. 33 от ЗДвП при издаването на електронен фиш № К 10104763.

В исковата молба и в молбите – уточнения по делото се твърди, че ищецът бил глобен с електронен фиш (ЕФ) № К10104763 „извън града“. Платил глобата в рамките на няколко минути, тъй като искрено съжалявал за допуснатата грешка. Впоследствие установил, че в електронния фиш имало допусната грешка, а именно че е съставен в условията на „повторност“. Твърди, че той никога в последната година и дори в живота си не е глобяван за превишаване на скоростта над 40 км/ч. Цитираният ЕФ, от който следвала повторност бил за скорост от 17 км/ч. Според ищеца двете нарушения били различни по смисъла на ЗДвП. Посочва, че предявил искане за възобновяване на процедурата по оспорване на електронния фиш, с който бил наказан при условията на „повторност“, по което било образувано адм.д. № 221 по описа за 2025 г. на Административен съд – Пазарджик. Представя Решение № 2231/20.05.2025 г., постановено по адм.д. № 221 по описа за 2025 г. на Административен съд – Пазарджик, с което искането на ищеца за възобновяване на основание чл. 70, ал. 2 т. 3 ЗАНН на административнонаказателното производството по влязъл в сила електронен фиш серия К № 10104763 на ОДМВР-Пазарджик е отхвърлено. Поради това намира, че са налице основания за предявяване на иск по реда на ЗОДОВ против ОДМВР-Пазарджик за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 260 лева, които са в следствие на незаконосъобразно бездействие, с оглед направеното уточнение с Молба вх. № 6589/03.07.2025 г. от ищеца и формулирания в същата петитум на исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, не се представлява. Представя Молба с вх. № 8277/05.09.2025 г., в която се моли делото да се гледа в негово отсъствие. Не формулира доказателствени искания. Представя писмени бележки с молби вх. № 8614 от 16.09.2025 г. и вх. № 8624 от 16.09.2025 г.

Ответникът - Областна дирекция на МВР – Пазарджик, редовно призован за съдебно заседание, не се явява законен представител, представлява се от упълномощен процесуален представител юрк. П., която оспорва исковата молба в съдебно заседание. Ответникът не е депозирал писмен отговор нито в срока по чл. 131 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, нито на по –късен етап. В съдебно заседание процесуалният представител изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че процесният ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление (НП). Същият не е обжалван по административен и по съдебен ред, не е пуснато възражение и сумата е заплатена доброволно. Според процесуалния представител на ответника твърденията на ищеца за нарушения на чл. 15 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са изцяло неоснователни и безпочвени. Отделно от това, този член е в раздел „Отчетност и обобщаване на данни“, което е задължение на службите за пътен контрол. Счита, че в случая административната дейност по издаване на ЕФ е приключила с издаването на същия и след като не е обжалван по съдебен ред или по административен, няма орган, който да се е произнесъл, че именно не е изпълнено задължението и фишът е незаконосъобразен, за да може да се претендират претърпените имуществени вреди. Посочва, че не е доказано, че тези имуществени вреди в размер на 260 лв. са реално претърпени и заплатени. За сведение на съда представя решение на СРС. Счита, че по-скоро е ирелевантно за спора дали има повторност в населеното място или извън населеното място, по отношение превишаване на скоростта по чл. 21. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Пазарджик излага становище, че исковата претенция е неоснователна и че не са налице условията на чл. 1 от ЗОДОВ за осъждане на административния орган, тъй като ЕФ е влязъл в сила, не е обжалван, съответно не е налице съдебен акт, в който има произнасяне по отношение на квалификацията на административното нарушение. Не е постъпило и възражение в срока, който указва законът след връчването. Считат, че не са установени незаконосъобразни действия от страна на администрацията. Поради това дават становище, че исковата молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Административен съд-Пазарджик, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в нея доводи, както и възраженията на ответната страна и на представителя на прокуратурата, и след анализ на данните по делото, приема следното:

От наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум съдът приема, че се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и чл. 204, ал. 4 от АПК, като предмет на иска са 260 лева, съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизвършване на контрол по чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от на началника на структурното звено в ОДМВР – Пазарджик, довело до неправомерно прилагане на „повторност“ по § 6, т. 33 от ЗДвП при издаването на електронен фиш № К 10104763.

От фактическа страна от представените по делото доказателства се установява следното:

На ищеца А. бил издаден електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7207919, с който на А. е наложена глоба в размер на 50 лева, за това, че на 17.03.2023 г., в 10:48 ч. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ № 86 с посока на движение от бул. „Ал. Малинов“, към ул. „Павел Красов“, при ограничение на скоростта от 80 км/ч. е установено, че управлява МПС *** рег. № [рег. номер] със скорост от 97 км/ч., след отчетен толеранс от 3 %. Тоест констатирано е нарушение – превишаване на скоростта за движение по пътищата със 17 км/ч. Липсват данни за влизане в сила или заплащане на глобата по този ЕФ. Липсват данни да е оспорван или отменен.

Също срещу ищеца бил издаден ЕФ Серия К № 10104763 – процесният ЕФ, с който на А. е наложена глоба в размер на 800 лева, за това, че на 16.11.2024 г., в 12:19 ч. по АМ „Тракия“, км 105+700, с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив, при ограничение на скоростта от 140 км/ч. е установено, че управлява МПС *** рег. № [рег. номер] със скорост от 183 км/ч., след отчетен толеранс от 3 %. Тоест констатирано е нарушение – превишаване на скоростта за движение по пътищата с 43 км/ч. Към исковата молба и уточненията, както и към представения от страна на ищеца ЕФ не са представени доказателства за реалното му заплащане. Не са представени и доказателства да е оспорен по съдебен ред или да е отменян по съдебен ред. Представени са само празни бланки на платежни нареждания, на които не са поставени банкови референции, удостоверяващи реално заплащане на сумите. Тоест липсват доказателства за реалното заплащане на глобата така както се твърди в исковата молба.

В началото на 2025 г. от Л. П. А., е подадено искане до Административен съд – Пазарджик за възобновяване на административнонаказателното производство, по което е издаден и влязъл в сила електронен фиш серия К № 10104763 на ОДМВР-Пазарджик. Искането касае хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН и е мотивирано с откриването на нови обстоятелства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които до настоящия момент не са му били известни. Твърдял е, че ЕФ серия К № 10104763 е незаконосъобразен, тъй като нарушението не е извършено в условията на повторност. С Решение № 2231/20.05.2025 г., постановено по адм.д. № 221 по описа за 2025 г. на Административен съд – Пазарджик (представено от ищеца на л. 5- 8 от делото) искането за възобновяване на основание чл. 70, ал. 2 т. 3 ЗАНН на административнонаказателното производството по влязъл в сила електронен фиш серия К № 10104763 на ОДМВР-Пазарджик е отхвърлено.

В исковата молба, ищецът твърди, че е заплатил глобата по процесния ЕФ Серия К № 10104763, но не е представил никакви доказателства за това в хода на съдебното дирене. Едва с писмени бележки от 16.09.2025 г., представени след единственото и последно по делото съдебно заседание от 11.09.2025 г. ищецът представя писмени доказателства за заплащане на глоба в размер на 560 лева. Същите обаче са представени извън процесуалните срокове, не са и не могат да бъдат част от доказателствения материал по делото, с оглед вече приключилата фаза на събиране на доказателства в хода на исковото производство.

С определението за насрочване на делото съдът изрично е указал, че доказателствената тежест в случай на предявяване на иск лежи върху ищеца. Той е този, който трябва да ангажира доказателства във връзка с твърденията, които е изложил в исковата молба, за да докаже по основание, вид и размер своя иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди под формата на загуба - недължимо платени суми, в резултат на незаконосъобразно бездействие на административен орган. Претенцията е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, съгласно чл. 205 от АПК – Областна дирекция на МВР - Пазарджик. Съгласно посочената разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г., делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на държавни и общински органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред Административен съд - Пазарджик, който е компетентният съд по мястото на увреждането. Следователно е предявен пред местно и родово компетентния съд.

Съдът намира, че искът е неоснователен.

За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. вследствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди.

След анализ на събраните в настоящото производство доказателства, съдът намира доводите за наличие на незаконосъобразно бездействие и наличие на претърпени имуществени вреди - загуби за недоказани. Тоест в случая не се констатира наличието на първата и на третата предпоставка за присъждане на обезщетение на вреди.

Обезщетението за претърпени имуществени вреди в настоящия спор е претендирано по повод незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизвършване на контрол по чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от на началника на структурното звено в ОДМВР – Пазарджик, довело до неправомерно прилагане на „повторност“ по § 6, т. 33 от ЗДвП при издаването на електронен фиш № К 10104763. Нещо повече, в случая ищецът не твърди да е оспорвал ЕФ Серия К № 10104763 – процесният ЕФ. Липсват и доказателства същият да е отменен от съда. Поради това предмет на обследване е дали реално в случая е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган.

Бездействието е основание за отговорност, когато се изразява в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона, подзаконовите нормативни актове, правилата и характера на дейността.

Административна е дейността, която се осъществява от органите на държавната власт във връзка с управлението на държавата и се характеризира с властнически правомощия - ТР № 6/10.12.2008 г. на ВАС. Като такава може да се определи дейността, която се изпълнява от орган на изпълнителната или местната власт или приравнен нему орган със закон, който е овластен специално с административни (властнически) правомощия да действа въз основа и в рамките на закона и едностранно да предизвиква правни последици, обвързващи отделни граждани или организации или определена или неопределена група правни субекти, като при необходимост разпорежданията му бъдат приведени в изпълнение с помощта на държавната принуда, както и да е овластен да извършва административни услуги - решение № 67/02.02.2009 г. на ВКС по гр. дело № 269 от 2008 г.

В случая бездействие се твърди да е осъществено поради неизвършване на контрол по чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от на началника на структурното звено в ОДМВР – Пазарджик, довело до неправомерно прилагане на „повторност“ по § 6, т. 33 от ЗДвП при издаването на електронен фиш № К 10104763.

Посочената разпоредба гласи, че „при използването на АТСС началниците на структурните звена, осъществяващи контрол на пътното движение в ОДМВР, организират и контролират:…т. 5. съответствието между установените нарушения и наложените административни наказания и изготвят месечна справка, която съдържа:

а) броя и номерата на АТСС от всеки вид, както и тяхната изправност;

б) броя на часовете за контрол, установените нарушения за всяко техническо средство поотделно и съставените административни документи.“.

В случая не може да се приеме, че предвидените в тази разпоредба правомощия на началниците на структурните звена, осъществяващи контрол на пътното движение в ОДМВР, по – конкретното на началника на структурно звено в ОД на МВР – Пазарджик имат връзка с издаването на ЕФ. Цитираната разпоредба се намира систематично в Раздел IV. „Съхранение и отчет на автоматизираните технически средства и системи и на данните с информация от тях“ от наредбата. В този раздел са разписани правомощията на органите на МВР по организиране на работата с АТСС, тяхното съхранение и съхранение на събраната от устройствата информация. В посочената разпоредба (чл. 15, ал. 1, т. 5) не е предвидено задължение за началниците на сектори да проверяват съдържанието на издадените посредством електронна система електронни фишове досежно дали същите отговарят на законовите изисквания. В разпоредбата на чл. 3 от същата наредба е заложено, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Тоест ЕФ се издават автономно по електронен път.

Освен това, ако в автоматизираната информационна система за издаване на ЕФ нарушението е отчетено като повторно, което може да се оспори само в хода на съдебно оспорване, то правилно е наложено и наказание за нарушение в условията на повторност. Дори да е следвало да осъществи контрол по съответствие на наложеното наказание предвидено по закон, с установеното нарушение, началникът на структурното звено е нямало да открие несъответствие. В случая и от представените от ищеца доказателства по делото не се опровергава твърдението за наличие на „повторност“, доколкото не се установява първият ЕФ от 2023 г. да е отменен.

Съгласно § 6, т. 33 от ДР към ЗДвП „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Като и в двата случая по двата представени ЕФ по делото, на ищеца е наложено наказание за нарушение на чл. 21 от ЗДвП („При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:…“).

Разпоредбата на § 6, т. 63 ДР ЗДвП, предвижда, че електронен фиш е: „ ... електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система и въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства“. По силата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, ЕФ подлежат на обжалване, респ. на съдебен контрол за тяхната законосъобразност. Именно при оспорване по съдебен ред и проверка на законосъобразността на ЕФ може да се установи дали същият е издаден правилно в условията на повторност или не. Контролни функции по подобна проверка по законосъобразност не са вменени нито от законодателя, нито от министъра на вътрешните работи на началниците на структурни звена в МВР. Следователно като не е упражнен такъв контрол по отношение на ЕФ Серия К № 10104763 от началника на структурно звено в ОД на МВР – Пазарджик, не е налице незаконосъобразно бездействие.

Нещо повече - съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се налага извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между незаконосъобразният акт, респ. действието и бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат и да са доказани по основание и размер.

В настоящия случай с исковата молба се претендира обезщетение от физическо лице за претърпени от него имуществени вреди изразяващи се в загуба, а именно недължимо платени суми.

Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. В този смисъл и указаната в настоящия процес доказателствена тежест. Съгласно трайната съдебна практика вредите подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи или принципни твърдения и термини. В конкретния случай в тежест на ищеца е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него вреди от незаконосъобразно бездействие и причинната им връзка с незаконосъобразното бездействие.

В случая обаче ищецът не е доказал в рамките на съдебното дирене да е претърпял каквито и да е вреди. Липсват доказателства, които да са приобщени към доказателствения материал, от които да е видно въобще да е заплащана глобата по ЕФ Серия К № 10104763. Следователно не е доказано и наличието на претърпени вреди.

Съответно на горните, не се установява и последната предпоставка за присъждане на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ – причинно следствена връзка между незаконосъобразни действия и настъпили вреди.

Предвид гореизложените, настоящият състав на Административен съд – Пазарджик намира предявения иск за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение от ответника, чрез неговия процесуален представител юрк. П., което е основателно с оглед изхода на спора. Същото се определя от съда на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в минимален размер на 100 лв.

Предвид изложените мотиви и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на Л. П. А., против Областна дирекция на МВР – Пазарджик за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 260 лева, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразно бездействие на началника на структурното звено в ОДМВР – Пазарджик, изразяващо се в неизвършване на контрол по чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., довело до неправомерно прилагане на „повторност“ по § 6, т. 33 от ЗДвП при издаването на електронен фиш № К 10104763, в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК.

ОСЪЖДА Л. П. А. да заплати на Областна дирекция на МВР – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.