№ 38562
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110130450 по описа за 2025 година
Исковата молба е подадена от надлежна страна – С. К., в качеството му на потребител
и купувач, срещу фирма, в качеството на търговец-продавач. Дължимата държавна
такса е внесена. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК.
Делото е родово и местно подсъдно на Софийски районен съд. Искът е допустим.
Ищецът излага, че:
На 22.06.2024 г. е закупил от ответника телевизор марка „*****“, модел ********, за
цена от 1259 лв., като плащането е извършено на каса в търговски обект ********.
Още същата вечер при първото включване на телевизора е констатиран дефект на
екрана, който е документиран със снимки.
На 23.06.2024 г. е посетил магазина и е предал телевизора за рекламация, като е
издаден протокол № **********/23.06.2024 г. със съответното описание.
Впоследствие търговецът е отказал удовлетворяване на рекламацията с мотив, че
повредата е причинена от ищеца. В потвърждение е представено становище на сервиз
*******, според което дисплеят е счупен и е необходим ремонт за 1340 лв.
По искане на КЗП е извършена повторна проверка от сервиз *******, който също е
установил увреден панел, но без категорично становище кога и как е настъпила
повредата.
Ищецът твърди, че той и съпругата му са инженери по радиоелектроника, запознати с
работа на подобна техника, поради което е изключено да са причинили механично
увреждане. Поддържа, че дефектът е възникнал при манипулации на стоката от
служителите на ответника, включително при изваждането от кашона и
транспортирането към рампата.
През целия период на комуникацията е настоявал да му бъдат предоставени записи от
охранителните камери, които според него биха доказали непрофесионално и грубо
1
отношение от страна на служители на ответника, но такива му били отказани.
На 10.11.2024 г., когато е посетил магазина да получи телевизора обратно, е
констатирал, че той вече изобщо не функционира. Тази констатация е отразена в нова
рекламация – протокол № **********/10.11.2024 г. и последващ протокол от сервизния
отдел на ответника, който също сочи, че телевизорът не възпроизвежда образ.
Ответникът е предложил „компромисно“ решение – да се извърши ремонт в сервиз,
избран от самия него, като ищецът заплати цялата сума от 1340 лв. и впоследствие му
бъде възстановена половината. Ищецът е отказал, считайки предложението за
нелогично и неизгодно.
С оглед на изчерпване на комуникацията, както и поради отказа на ответника да
участва в помирителна комисия към КЗП, ищецът е пристъпил към предявяване на
настоящия иск, с който заявява разваляне на договора и връщане на цената.
Освен това претендира обезщетение за неимуществени вреди – силен стрес, обида и
унижение от поведението на ответника, загуба на време и усилия, както и лишаване от
възможността да ползва телевизора по време на Европейското първенство и
Олимпиадата през 2024 г. Размерът на претенцията е определен на 3777 лв.
В отговора на исковата молба фирма поддържа, че:
Телевизорът е бил изправен и без видими дефекти при предаването му на ищеца в
деня на покупката.
При извършване на рекламацията и последвалите проверки от два независими сервиза
е установено, че повредата се дължи на механично увреждане на панела – т.е.
причинена е от външно въздействие, а не от производствен дефект или неправилно
съхранение от страна на търговеца.
Според ответника, щом стоката е излязла от владението му в изправно състояние, не
може да се носи отговорност за повреди, настъпили след това, включително при
транспортиране от ищеца.
Счита, че ищецът не е упражнил в срок и надлежно правото си на разваляне на
договора, тъй като е липсвало валидно извънсъдебно уведомление и не е била
предоставена възможност за адекватно отстраняване или замяна на дефекта.
Поддържа, че договорът не е развален и поради това не се дължи връщане на
продажната цена.
Относно претенцията за неимуществени вреди възразява, че в отношенията търговец–
потребител такива не се дължат, тъй като ЗЗП урежда изчерпателно правата на
потребителя, а ищецът не е доказал настъпването на реални вреди.
Счита, че исковата молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а разноските
да бъдат присъдени в негова полза.
2
Предмет на спора и правна квалификация
С предявения иск ищецът претендира:
1. Разваляне на договор за покупко-продажба от 22.06.2024 г. на основание чл.
112, ал. 1, т. 2 ЗЗП вр. чл. 87 ЗЗД.
2. Връщане на продажната цена – 1259 лв., ведно със законна лихва от датата на
покупката иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 , ал. ЗЗД
3. Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3777 лв., на основание чл.
82–86 ЗЗД вр. чл. 113, ал. 2 ЗЗП.
4. Разноски по делото.
Ответникът оспорва изцяло иска като неоснователен. Поддържа, че стоката е годна, че
ищецът не е упражнил надлежно правото си на разваляне и че не се дължат
обезщетения за неимуществени вреди.
ІІІ. Безспорни факти (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК)
1. На 22.06.2024 г. ищецът е закупил от ответника телевизор марка ****** модел
********, сериен номер *********, на цена 1259 лв.
2. На 23.06.2024 г. телевизорът е върнат в магазина на ответника.
3. От 23.06.2024 г. до 10.11.2024 г. телевизорът се е намирал във фактическата власт
на ответника.
ІV. Спорни факти (чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК)
1. Дали телевизорът е бил с недостатък, представляващ несъответствие със
законовите и договорните изисквания.
2. Дали ищецът е упражнил валидно правото си на разваляне на договора чрез
подаване на исковата молба.
3. Дали са настъпили твърдените неимуществени вреди, какъв е техният характер,
интензитет и причинна връзка с поведението на ответника.
4. Дали размерът на обезщетението от 3777 лв. е справедлив и съразмерен.
V. Доказателствена тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК)
В тежест на ищеца е да докаже: сключването на договора, което не се оспорва,
наличието на съществен недостатък на вещта, което също не се оспорва,
надлежното уведомяване на ответника, не се оспорва, упражняването на правото
на разваляне,покана, която да е поставила в забава ответника.
настъпването и размера на неимуществените вреди, в причинна връзка с
3
противоправно деяние от страна на ответника, вината се предполага до
доказване на противното.
В тежест на ответника е да докаже: че е предал стоката без недостатъци; че е
предприел действия по отстраняване или замяна; че ищецът е отказал без
основание; че липсва причинна връзка за вредите, всичкди възражения, от които
черпи права.
VІ. Доказателствени искания
Съдът приема представените към исковата молба и уточненията писмени
доказателства.
Искането за призоваване на свидетели е процесуално недопустимо. Законът урежда
ред за доказване на рекламации и състояние на вещите чрез писмени документи. В
конкретния случай, всички твърдения на ищеца относно рекламациите на телевизора и
неговото техническо състояние са доказани чрез писмени протоколи за рекламации,
сервизни доклади и кореспонденция с търговеца. Съгласно чл. 194, ал. 1 ГПК,
свидетелски разпит не се допуска за факти, които законът изрично предвижда да се
установяват с писмено доказателство. Опитът за разпит на служители на магазина би
представлявал заобикаляне на този законов ред и е недопустим, тъй като писмените
доказателства напълно изчерпват възможността за доказване на твърденията на
страните.
УКАЗВА на ищеца, че за претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди не са
посочени конкретни доказателства и не са направени доказателствени искания, с които
да се установят твърдените вред, разпределени за доказване в неговата тежест.
Следва да се насрочи окрито съдебно заседание, поради което СРС
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез
разпит и призоваване на свидетели като недопустимо по смисъла на чл. 194, ал. 1 ГПК, тъй
като фактите относно рекламациите и състоянието на вещите са доказани с писмени
документи.
Съдът ще се произнесе по приемане на представените с искова молба и отговор
писмени доказателства – протоколи за рекламации, сервизни доклади и кореспонденция с
ответника, след и ако бъдат заверени с оглед изискванията на ГПК вярнао с оригинала и
подпси на страната.
УКАЗВА на страните до първо откито съдебно заседание да бъдат заверени представените с
искова молба и отговор писмени доказателства с оглед изискванията на ГПК вярно с
оригинала и подписи на страната.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.11.2025г. от
10:30ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението, като на ищеца – да се
връчи препис от отговора на исковата молба.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК, а възражение могат да се правят
до първо открито съдебно заседание.
Oпределението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5