Присъда по дело №4324/2023 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 285 |
| Дата: | 21 ноември 2023 г. (в сила от 7 декември 2023 г.) |
| Съдия: | Георги Митев |
| Дело: | 20233110204324 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 октомври 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към Присъда № 285 от 21.11.2023 г.
по НОХД № 4324 по описа за 2023 година
на Районен съд Варна, Пети наказателен състав
По отношение на обвиняемия В.Ж.С. ЕГН ********** е внесен в Районен съд
Варна обвинителен акт вх.№ 75574/12.10.2023 г., по който е образувано наказателно
дело от общ характер за извършено деяние по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 чл.194 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК за това, че в периода от 29.11.2022 г. до 31.03.2023 г. включително в
гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот и чрез използване на неустановено техническо
средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност 225.80 лева, както следва:
на 29.11.2022 г. в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон
марка „Realme С 11 32 GB Grey", ведно със сим - карта, 1 брой раница от
изкуствена кожа, 1 брой кожено портмоне и парична сума в размер на 15 лева,
всички вещи на обща стойност 190.80 лева от владението на М.Д.К., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
на 31.03.2023 г. в гр.Варна, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот и използване на неустановено техническо средство, отнел чужди
движими вещи - 1 брой дамско портмоне от изкуствена кожа и парична сума в
размер на 30 лева, всички вещи на обща стойност 35 лева от владението на
М.Т.К., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Пострадалите М.Д.К. и М.Т.К. бяха уведомени за разпоредителното заседание и
за правата им по чл.76 и чл.84 от НПК. До започване на разпоредителното заседание не
бе предявен граждански иск. К. или неин пълномощник не се яви на разпоредителното
заседание. Пострадалата К. се яви лично в съдебно заседание, отново бяха разяснени
правата ѝ и същата заяви, че няма да се възползва от тях в настоящето производство.
В разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия – адв.К.М., назначен
във фазата на досъдебното производство, направи искане, подкрепено и от
подсъдимия, за протичане на съдебното производство при условията на съкратено
съдебно следствие с предварително изслушване на страните по реда на чл.371 т.2 от
глава ХХVІІ от НПК.
Съдът определи съдебното производство да продължи при условията на глава
ХХVІІ от НПК незабавно след приключване на разпоредителното заседание, разясни
на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че събраните доказателства
на досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от
НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
В съдебно заседание подсъдимият С. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти, като не даде други обяснения по обвинението.
Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяването на присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура Варна поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия В.Ж.С. за извършено от него престъпление по чл.195
1
ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Счита, че с оглед направените
самопризнания от подсъдимия в съдебно заседание същото се подкрепя и безспорно се
установяват всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Като отегчаващи вината обстоятелства изтъква лошите характеристични данни на
лицето. Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, като същото да бъде намалено с една трета на
основание чл.58а от НК и да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимия моли съда доколкото производството се развива по
реда на глава ХХVІІ от НПК, подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата,
описани в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти, да приеме, че е извършил описаните в обвинителния акт деяния. Според
адв.Манов са налице основанията по чл.373 ал.2 от НПК, като при постановяване на
присъдата да се определи наказание при условията на чл.58а от НК. При определяне
размера на наказанието моли съда да има предвид смекчаващите вината обстоятелства,
които в конкретния случай са чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на
извършване на деянията, самопризнанията и младата му възраст. Моли съда да
определи наказание към минимума, предвиден в закона, което да намали в посочения
размер на основание чл.58а от НК.
Подсъдимият С. в последната си дума съжалява за стореното.
На основание чл.373 ал.3 от НПК, въз основа на събраните в досъдебното
производство доказателства и самопризнанието, направено от подсъдимия С., съдът
приема за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а
именно:
Пострадалата М.Д.К. живеела в защитено жилище, намиращо се в гр.Варна,
*****, от 2015 година. Всеки ден тя посещавала Център за социализация,
рехабилитация и интеграция на пълнолетни с психични заболявания, намиращ се в
гр.Варна, ж.к.Вл.Варненчик над бл.302, до оградата на СУ „П.К.Яворов“ гр.Варна. На
29.11.2022 г. около 06:30 часа отишла пеша до горепосочения център. Тъй като още
било рано, решила да си купи закуска от близката закусвалня.
По същото време пред закусвалнята бил и подс.В.Ж.С., известен и с турското
име Азис. Същият видял св.К. и я помолил да му купи закуска, тъй като бил гладен, а
нямал пари. Св.К. му отказала и влязла в закусвалнята. След като си купила закуска,
отишла до кафе-машината до супермаркет № 5 и си купила кафе. С кафето и закуската
седнала на една от пейките срещу сградата на посещавания от нея Център за
социализация, рехабилитация и интеграция на пълнолетни с психични заболявания,
като оставила раницата си до себе си.
Междувременно подс.С. продължил да стои до закусвалнята и видял къде
седнала св.К.. Като видял как оставя раницата до себе си, решил да я открадне, тъй като
имал нужда от парични средства. В изпълнение на взетото решение се приближил
бързо до пейката, на която седяла св.К., взел раницата и избягал в посока към
близкия тото-пункт. По пътя проверил съдържанието на раницата и взел намиращите
се вътре сиво кожено портмоне, съдържащо сумата от 15 лева и мобилен телефон
марка „Realme С 11 32 GB Grey“, ведно с поставената в него сим-карта с номер
********** на мобилния оператор „Теленор“. След това подс.С. хвърлил раницата в
тревата до тото-пункта, разположен зад центъра, посещаван от св.К. и си тръгнал.
Св.К. видяла, че подс.С. взел раницата , но не успяла да види добре в каква
посока се отдалечил. Веднага станала и обиколила района, като намерила раницата си
2
на тревата пред тото-пункта. Огледала я и установила, че от нея лисват портмонето
със сумата от 15 лева и мобилният телефон марка „Realme С 11 32 GB Grey“, ведно с
поставената в него сим-карта с номер ********** на мобилния оператор „Теленор“.
Същият ден вечерта подс.С. отишъл до дома на св.И.Г. И. и му предложил да
купи откраднатия от св.К. мобилен телефон, от който бил извадил сим-картата.
Обяснил му, че го е намерил, но св.И. не му повярвал и не пожелал да го вземе.
Подс.С. обаче настоял св.И. да си помисли и оставил мобилния телефон в дома му,
като се разбрали да мине на следващия ден да си го вземе, ако няма да го купува. На
30.11.2022 г. домът на св.И. бил посетен от полицейски служители. Същите го
попитали дали подс.С. му е оставял мобилен телефон и той отговорил положително,
като го предал с протокол за доброволно предаване /л.7 от ДП/.
С разписка от 01.12.2022 г. /л.10 от ДП/ предаденият от св.И. с протокол за
доброволно предаване от 30.11.2022 г. мобилен телефон марка „Realme С 11 32 GB
Grey“, бил върнат на св.К..
Св.М.Т.К. била на 84 години, живеела сама в къща, намираща се в гр.Варна,
ул.Цанко Церковски № 1. На 31.03.2023 г. около 05:30 – 06:00 часа подс.С. минал
покрай дома и видял, че вътре е тъмно. Тъй като отново имал нужда от парични
средства, решил да влезе вътре и да открадне различни вещи. В изпълнение на взетото
решение, той отишъл до входната врата на двора и я отворил без проблем, тъй като
била отключена. След това отишъл до входната врата на къща и се опитал да я отвори,
но тя била заключена. Тогава с неустановено в хода на разследването техническо
средство, подс.С. разбил бравата на входната врата и влязъл в къщата на св. К..
Започнал да обикаля по стаите и да търси пари и ценни вещи.
Междувременно св.К. се събудила и отишла до тоалетната. След това се
върнала отново в спалнята си и легнала на леглото, без да разбере, че има някой в дома
. Малко след това подс.С. влязъл в спалнята на св. К., седнал на дивана срещу леглото
и започнал да оглежда стаята. Тъй като било тъмно, св.К. първоначално си
помислила, че е внукът и попитала „Р., ти ли си?“. Подс.С. не отговорил нищо и
продължил да оглежда стаята. Тогава св.К. започнала да го пита кой е, какво иска и
какво прави в дома , но подс.С. отново не отговорил нищо. В един момент
забелязал, че на масата до леглото било поставено малко портмоне. Същото било черно
на цвят, от изкуствена кожа и него била поставена 1 банкнота от 20 лева и сумата от 10
лева на монети. Подс.С. решил да го открадне. В изпълнение на взетото решение,
станал от дивана, взел портмонето и без да каже нищо на св.К. излязъл от стаята, а след
това и от дома ѝ.
При извършения на 31.03.2023 г. оглед на местопроизшествие в дома на св.К.,
от входната дървена врата над бравата били иззети 2 броя дактилоскопни следи. От
заключението на назначената съдебно-дактилоскопна експертиза е видно, че
дактилоскопна следа № 1, иззета от разбита дървена входна врата над бравата на
къщата, е оставена от дясната длан на подс.С.. Дактилоскопна следа № 2 е негодна за
идентификация.
Видно от назначените и изготвени съдебно-оценителни експертизи /л.58-59,
л.61-62 от ДП/, стойността на отнетите от подс.С. вещи е както следва: 1 брой мобилен
телефон марка „Realme С 11 32 GB Grey“ - 160.30 лева, 1 брой сим-карта на мобилния
оператор „Теленор“ - 0.00 лева, 1 брой раница от изкуствена кожа - 12.00 лева, 1 брой
кожено портмоне - 12.00 лева, парична сума в размер на 15 лева, 1 брой дамско
портмоне от изкуствена кожа - 5.00 лева и парична сума в размер на 30 лева, всички
3
вещи на обща стойност 225.80 лева.
От назначените и изготвени комплексни съдебно-психиатрични и
психологични експертизи /л.71-79; л.81-89 от ДП/ е видно, че към момента на
освидетелстването при подс.С. не е установено актуално психично разстройство или
данни за такова в миналото. Той споделя данни за употреба на алкохол с инцидентен
характер и ежеседмична употреба на наркотични вещества - марихуана и
метамфетамин /„кристали“/, но не са установени данни за синдром на зависимост или
симптоми на такъв. Към момента на извършване на деянията на 29.11.2022 г. и на
31.03.2023 г., както и към момента на освидетелстване, подс.С. не е страдал и не страда
от умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието, които да нарушават базисните му психични годности. Същият е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Не са установени физически или психически недостатъци, които да
нарушават способността на подс.С. да възприема правилно фактите и обстоятелствата,
които имат значение за делото. Той е в състояние да дава достоверни обяснения за тях.
Психичното му състояние му позволява да се защитава сам и да участва пълноценно в
наказателния процес.
При така изложената фактическа обстановка прокурорът счита, че
подсъдимият В.Ж.С. е осъществил от правна страна състава на престъплението по
чл.195 ал.1 т.3 и т.4 чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият С. е осъществил деянието с действие, като в
периода от 29.11.2022 г. до 31.03.2023 г. включително в гр.Варна, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот и използване на неустановено
техническо средство, отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка
„Realme С 11 32 GB Grey", ведно със сим - карта, 1 брой раница от изкуствена кожа, 1
брой кожено портмоне и парична сума в размер на 15.00 лева от владението на М.Д.К.
и 1 брой дамско портмоне от изкуствена кожа и парична сума в размер на 30 лева от
владението на М.Т.К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Квалификацията по чл.195 ал.1 т.3 от НК се обуславя от факта, че подсъдимият,
за да проникне в жилището на св.К. е повредил преграда, здраво направена за защита
на имот – механизма на заключващото устройство на входната врата, чрез който се
изключва достъпа на външни лица до вещите в къщата.
Квалификацията по чл.195 ал.1 т.4 от НК се обуславя от това, че за да извърши
деянието подсъдимият използвал неустановено техническо средство, за да може да
проникне в жилището на св.К..
Квалификацията за продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК се
обуславя от факта, че подсъдимият е осъществил две деяния по отнемане на вещи от
лица през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предходното.
От субективна страна той извършил деянията при пряк умисъл и ясно изразена
цел - противозаконно да присвои чужди нему вещи.
Разпитан в хода на разследването, подс.С. дал обяснения и признал
извършените кражби.
Подсъдимият В.Ж.С. е роден на **** г. в гр.Варна, живущ в гр.Варна,
българин, българско гражданство, без образование, неженен, не работи-ученик,
осъждан ЕГН **********.
4
Смекчаващи отговорността обстоятелства - направеното признание и оказаното
съдействие, чисто съдебно минало към периода на извършване на деянията.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са установени.
Според прокуратурата престъплението е доказано по несъмнен начин от
писмените и гласни доказателства и средства за тяхното установяване - показанията на
свидетели и обясненията на обвиняемия, протокол за оглед и фотоалбум към него,
протоколи за доброволно предаване, съдебно-оценителни експертизи, дактилоскопна
експертиза, комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, справка за
съдимост и други.
С оглед на изложеното Районна прокуратура Варна е повдигнала обвинение на
В.Ж.С. за престъпление чл.195 ал.1 т.3 и т.4 чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Гореописаната фактическа обстановка според съда се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – самопризнание на
подсъдимия В.Ж.С., свидетелските показания на М.Д.К., И.Г. И. и М.Т.К., писмените
доказателствени средства - фактура № **********/16.02.2022 г. от Теленор България
ЕАД за мобилен телефон Realme C 11 32 GB Grey, протоколи за доброволно предаване,
разписка от 01.12.2022 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 31.03.2023 г.,
фотоалбум към протокола за оглед, съдебно-оценителни експертизи, комплексни
съдебно-психиатрични и психологични експертизи, съдебно-дактилоскопна експертиза
по протокол № 33/13.06.2023 г., експертна справка № 319/10.07.2023 г. от експерт
Ивайло Ковачев от БНТЛ при ОД на МВР Варна, докладна записка от полицай Ил.И.
от Трето РУ при ОД на МВР Варна за проверка на записите от видеокамерите, писмо
изх.№ 16/04.04.2023 г. от директора на Центъра за специална образователна подкрепа
Академик Тодор Самодумов с. Кранево, постановление от 14.07.2023 г. на прокурор
А.Г. от Районна прокуратура Варна за присъединяване на материалите от ДП №
505/2023 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна към ДП № 1537/2022 г. по
описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна, справка за съдимост, събрани в досъдебното
производство.
Съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите М.Д.К., И.Г. И. и
М.Т.К., тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на
доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на
НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и
неоспорени от страните.
При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на
чл.14 от НПК – по отделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият
В.Ж.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195 ал.1 т.3 и т.4
чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от 29.11.2022 г. до 31.03.2023 г.
включително в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на
неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност
225.80 лева, както следва:
на 29.11.2022 г. в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон
марка „Realme С 11 32 GB Grey", ведно със сим - карта, 1 брой раница от
5
изкуствена кожа, 1 брой кожено портмоне и парична сума в размер на 15.00 лева,
всички вещи на обща стойност 190.80 лева от владението на М.Д.К., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
на 31.03.2023 г. в гр.Варна, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот и използване на неустановено техническо средство, отнел чужди
движими вещи - 1 брой дамско портмоне от изкуствена кожа и парична сума в
размер на 30.00 лева, всички вещи на обща стойност 35.00 лева от владението на
М.Т.К., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Безспорно е установено по делото времето и мястото на извършване на
деянията, механизма на осъществяването им, както и техния автор.
За да е реализиран състава на престъплението по чл.194 от НК е необходимо
деецът да прекъсне трайно установено владение върху чужда движима вещ и да
установи свое такова чрез извършване на своителни действия. Подсъдимият С. е
извършил активни действия, чрез които е реализирал изпълнителното деяние
„отнемане” на чужди вещи, собственост на свидетелите М.Д.К. и М.Т.К.. Подсъдимият
С. е взел горепосочените вещи, установил е свое трайно владение върху тях с
намерение да се разпореди с тях като със свои собствени вещи.
Кражбата е резултатно престъпление и е довършена, когато движимата вещ,
предмет на посегателството, премине във фактическа власт на дееца.
В настоящия казус е безспорно установено, че инкриминираните вещи са
преминали във владение на подсъдимия.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо
лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане
на чужди движими вещи от владението на друго лице без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Накърнени са обществените отношения в областта на правото на собственост и
неговата защита.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Причините за извършеното престъпление са стремеж към лично
облагодетелстване от страна на подсъдимия.
Съдът като прецени въз основа на чл.54 от НК степента на обществената
опасност на деянието и подсъдимия, подбудите за извършване на престъпленията и
като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
установи:
Подсъдимият е пълнолетен български гражданин. Той е извършил
престъпление против собствеността, което е общественоопасно по смисъла на чл.10 от
НК. То се отличава с висока степен на обществена опасност като се има предвид, че са
накърнени обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на частната
собственост в страната.
Личността на подсъдимия С. разкрива сравнително ниска степен на обществена
опасност. Той не е осъждан за престъпления против собствеността на гражданите, т.е.
налага се извода, че няма трайно установени престъпни навици. От друга страна съдът
съобразява размера на предмета на престъпно посегателство.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчита
чистото съдебно минало на подсъдимия, направеното самопризнание от подсъдимия в
6
хода на досъдебното производство, критичното му отношение към деянието, оказаното
съдействие на разследващите органи, младата му възраст. Формалното волеизявление
по чл.371 т.2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не се
интерпретира като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията
на санкцията. Това е така, тъй като благоприятната последица от този вид
самопризнание е определена от самия закон - чл.373 ал.2 от НПК, която препраща към
приложението на чл.58а ал.1 от НК и не трябва безусловно да води до прекомерно
снизхождение/аргумент от ТР № 1/2009г на ВКС/.
За престъплението, в което е обвинен подсъдимия С., НК предвижда наказание
лишаване от свобода от 1 до 10 години.
Като отчете наличието на смекчаващите вината обстоятелства, целта на
наказанието с оглед индивидуалната и генералната превенции, тежестта на
престъплението, обществената опасност на деянието и дееца, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при първоначален общ режим.
На основание чл.58а от НК съдът намали размера на наказанието с една трета и
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при
първоначален общ режим.
С оглед личността на дееца, наличието на други извършени престъпления
срещу собствеността след настоящето деяние, факта, че са извършени две отделни
престъпни деяния в кратък срок, пострадали са лица в неравностойно социално
положение, съдът прецени, че подсъдимият С. следва да изтърпи наложеното
наказание ефективно. По този начин съдът счита, че ще се постигне поправителната и
превъзпитателна роля на наказателната отговорност.
При определяне на това наказание съдът изходи от принципите на
целесъобразност, справедливост и хуманност, които стоят в основата на наказанието и
преследваните от него цели, като прие, че е нужно да бъде упражнена по-тежка
държавна принуда спрямо подсъдимия, като наред с поправянето му, ефективно да
въздейства и възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди подс.С. да заплати за разноски на
досъдебното производство сумата от 1521.90 лева по сметка на ОД на МВР Варна.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
7