№ 55
гр. Нови пазар, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
Административно наказателно дело № 20253620200049 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Свети Никола“ ООД, ЕИК: *** против
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********/07.03.2022 г., с който на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата
на „Свети Никола“ ООД, ЕИК: ***, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
С жалбата се навеждат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на електронния фиш. Моли се същият да бъде отменен.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна в писмена форма взема становище за
неоснователност на жалбата и моли процесният електронен фиш да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакувания електронен фиш, намери, следното:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
1
Пътно превозно средство – влекач „***“, с рег. № ***, собственост на
„Свети Никола“ ООД, ЕИК: *** - дружеството – жалбоподател с технически
допустима максимална маса 18000, брой оси 3, екологична категория Евро 4, в
състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална
маса на състава 44000, се движил по път А – 2, км 361 + 581, с посока
намаляващ километър.
На 07.03.2022 г., в 11:15 часа, в община Каспичан, на път А – 2, км 361
+ 581, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за описаното ППС влекач „***“, с рег. № ***, нямало заплатена
дължима пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 от Закона за пътищата, като за
посоченото ППС няма нито валидна маршрутна карта, нито валидна тол
декларация за преминаването.
В хода на производството се установи жалбоподателят е имал сключен
договор с „Интелигентни трафик системи“ АД.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на представените по делото писмени доказателства. Не се спори, а
и от приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси
се установява, че пътно превозно средство - влекач „***“, с рег. № *** е
собственост на „Свети Никола“ ООД, ЕИК: ***, с технически допустима
максимална маса 18000, брой оси 3, екологична категория Евро 4, в състав с
ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000. Не се спори и че собственик на процесното ППС е именно
дружеството – жалбоподател.
От доклада по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и приложени към него 2 броя
изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че
пътно превозно средство – с рег. № *** на 07.03.2022 г., в 11:15 часа, е
преминало на път А – 2, км 361 + 581 с посока – намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, установено с устройство с
идентификатор № 20412, намиращо се на същото място.
Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр.
2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата.
На следващо място, жалбоподателят не оспорва обстоятелствата от
доклада, доколкото в него е отразено нарушение, а именно, че преминалото
ППС нямало заплатена дължима пътна такса, нито валидна маршрутна карта,
нито валидна тол декларация за преминаването.
Безспорно е, че към дата 07.03.2022 г. ППС с рег. № *** е имало
асоциирано бордово устройство, предоставено от партньор на дружеството -
„Интелигентни трафик системи“ АД. Изяснява се още, че в 11:15 часа на
07.03.2022 г. това бордово устройство е било изключено, неправилно
включено в електрическото захранване или с изчерпана батерия, като за
времето не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в
обхват. Вследствие на това не са генерирани данни за геолокацията на
бордовото устройство, съответно няма създадени тол декларации към
момента на регистриране на нарушението, като това е причината да
регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа.
2
При така установените факти съдът приема следното от правна
страна:
Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на
съдържанието си. В същия са посочени: мястото – община Каспичан, път А –
2, км 361 + 581, в посока намаляващ километър; датата – 07.03.2022 г.; точният
час на извършване на нарушението – 11:15 часа; регистрационният номер на
пътното превозно средство - рег. № ***, собственика на ППС –
жалбоподателят „Свети Никола“ ООД, ЕИК: ***; описание на нарушението –
движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията във връзка със
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - такса за
изминато разстояние (тол такса), тъй като за преминаването няма валидна
маршрутна карта или тол декларация; нарушените разпоредби – чл. 102, ал. 2,
във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП; разяснена е
възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената
санкция – 2 500 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
от обективна страна на посочените в електронния фиш време и място – на
07.03.2022 г., в 11:15 часа, на км 361 + 581 от път А-2, в посока намаляващ
километър, се е движил влекач „***“, с рег. № ***. Установява се от
писмените доказателства, че жалбоподателят „Свети Никола“ ООД, ЕИК: ***
е собственик на превозното средство, а в свидетелството му за регистрация не
е вписано като ползвател друго лице. Следователно именно собственикът е
годен субект на нарушението съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Доказва се
и не се спори, че към датата на деянието товарният автомобил е бил оборудван
с бордово устройство, видно от изпратеното писмо от „Интелигентни трафик
системи“ АД. Причината въпреки това движението му да бъде отчетено и
регистрирано като нарушение от електронната система за събиране на пътни
такси е, че бордовото устройство не е било включено при преминаването на
ППС през описания сегмент. Същевременно за преминаването на товарния
автомобил не е имало и закупена валидна маршрутна карта. Следователно
правилно в електронния фиш е прието, че дължимата пътната такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП (такса за изминато разстояние) не е заплатена. Причината за
неподаването на данни за геолокацията на превозното средство е
нефункциониране на бордовото устройство, което може да е последица от
неговото изключване или от изчерпване на батерията например при
неправилно включване в електрическото захранване. За правилното боравене
с бордовото устройство е следвало да следи водачът.
Въпреки това съдът намира, че обжалваният електронен фиш подлежи
на отмяна, като първото основание за този резултат е непропорционалността
на наложената санкция. Съгласно § 16 от допълнителните разпоредби към
ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Следователно
и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения
3
намира приложение общият принцип на правото на Европейския съюз за
пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната
директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва
да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на
СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране
на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват
ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно
накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от
законодателството на Съюза.
В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета българската държава е въвела следната
санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса:
задължение по чл. 10б от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса,
като нейният размер се определя на база максималната дължима такса,
определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП за разстояние, съответстващо на
най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена
по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа;
кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран
размер с разпоредбите на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП, като по този начин
размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол
такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото
разстояние.
В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по
съединени дела С - 497/15 и С - 498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба
за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от
българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е
предвидената възможност имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б
от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл. 10,
ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда
уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от
чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е
фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от
тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на
неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично),
причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото
обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и
санкцията по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със
задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която според чл. 27
от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е
нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-
ниска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране
на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на
наказанието, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното
4
нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.
В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по
дело C - 61/23, в което изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Решаващите аргументи са, че
българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се
отчитат редица съществени фактори каквито са: причините за допуснатото
нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента и форма на
вината умисъл или непредпазливост.
Налагането на имуществена санкция на дееца в нарушение на
принципа за пропорционалност последователно се приема за основание за
отмяна на санкционния акт по чл. 58д от ЗАНН и в съдебната практика на
касационната инстанция – така Решение № 11029 от 16.12.2024 г. по к. а. н. д.
№ 2253/2024 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 11272 от 20.12.2024 г. по к. а. н. д. № 1143/2024 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 3431 от 15.04.2024 г. по к. а. н.
д. № 232/2024 г. по описа на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 9199 от 28.10.2024 г. по к. а. н. д. № 1443/2024 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 9947 от 18.11.2024 г. по к. а. н. д.
№ 1815/2024 г. на XXXI състав на Административен съд – Пловдив.
По делото е налице и друго отменително основание спрямо
обжалвания електронен фиш. Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение
/ЕС/2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване
/ЕУЕПТ/, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за
отмяна на Решение 2009/750/ЕО: доставчиците на ЕУЕПТ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередовността преди предприемане на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство. Поради това са
регламентирани задължителни указания, които следва да бъдат изпълнени
спрямо ползвателите на платената пътна мрежа преди последните да бъдат
санкционирани. Агенция „Пътна Инфраструктура“ е следвало да даде
възможност за ново деклариране на данните, ако е установила несъответствие
при осъществяване на контролните си функции по чл. 18, ал. 1, т. 7 от Наредба
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние.
Наред с горните отменителни основания следва да се съобрази, че към
момента на установяване на деянието и към момента на издаването на ЕФ за
АНО не е съществувала възможност да издава ЕФ за нарушения по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП. Този извод следва от тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1
5
от ЗДвП, в която са разписани правомощията на органа да издава ЕФ, във
взаимовръзката й с нормата на чл. 179 от ЗДвП и конкретно на чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, в които са посочени деянията, за които могат да се налагат
административни наказания.
Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в приложимата й редакция,
както към момента на установяването на деянието, така и към момента на
издаването ЕФ, предвижда следното: „(Нов - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.“.
От съдържанието на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП следва, че за посочената в
разглеждания ЕФ дата на извършване на нарушението, издаването на ЕФ е
ограничено само до нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и не е предвидена
възможност за издаване на ЕФ за нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Този
извод се подкрепя и от направеното допълнение на разпоредбата на чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП публикувано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., в
следния смисъл „При нарушение по чл. 179, ал. 3-3б, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.“.
Едва от датата на влизане в сила на допълнението на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП (13.02.2024 г.) е налице възможност за нарушенията по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП да се издават ЕФ.
Преди тази дата за установено нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е
следвало ангажирането на отговорността на дееца да се осъществи чрез
провеждането на административнонаказателна производство, като първо бъде
съставен АУАН и на следващ етап при индивидуализирането на нарушителя и
доказването на състава на нарушението, да бъде издадено НП.
От горното следва, че към административното нарушение чл. 179, ал.
3б от ЗДвП извършено към 2022 г., предвид изискването за спазването на
процесуалните разпоредби регламентиращи процедурата за налагането на
наказанието, както към момента на осъществяването на деянието, така и към
момента на издаването на ЕФ, чрез издаване на НП е приложима разпоредбата
на чл. 34 от ЗАНН.
По тези съображения съдът приема, че независимо от доказаността на
деянието, описано в електронния фиш, то поради наличието на съществени
пороци в процедурата жалбата се явява основателна, а атакуваният електронен
фиш трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството
пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото
и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя.
Последният формално е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски и представя Договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорен адвокатски хонорар в размер на 600 лева, платен в брой.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от
ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********/07.03.2022 г., с който на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението
по пътищата на „Свети Никола“ ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление град Д., улица „***“ № 6, е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на „Свети
Никола“ ООД, ЕИК: *** 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение за
съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Шумен в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7