№ 7145
гр. София, 25.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110107897 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „З. срещу ЗД „Б., с която е предявен
иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 399.02 лв. – регресно вземане на
застраховател по „К.“ срещу застраховател по „ГО“ незаплатен остатък от застрахователно
обезщетение по щета № **********/26.10.2020 г. за имуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 25.10.2020 г. в района на с. К., при което е
увредено МПС, рег. № ., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /16.02.2022 г./ до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 25.10.2020 г., в района на с. К., е настъпило пътно-транспортно
произшествие, виновно причинено от водача на МПС с peг. № ., вследствие на което са
нанесени вреди на МПС с peг. № ., собственост на Д.. Посочва, че водачът на МПС с peг. №
., поради движение с несъобразени с пътните условия скорост и дистанция удря спрялото на
знак „С. с peг. № . и му нанася материални вреди. Твърди, че между „З. и собственика на
увредения лек автомобил с peг. № . имало сключен застрахователен договор за застраховка
„К. на МПС“ № . г., валиден към датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие към ЗД „Е. била предявена претенция под №
**********/26.10.2020 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената
застрахователна полица. Въз основа на изготвени протоколи за оглед било определено
застрахователно обезщетение в размер на 1 912.33 лв., в т.ч. и сторените разходи за
заместващ автомобил в размер на 399.02 лв. Наред с това бил сторил и разноски за
1
определяне на застрахователното обезщетение на стойност 15 лв. – обичайни разноски.
Твърди, че към момента на реализиране на ПТП гражданската отговорност на виновния
водач е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с „ЗД Б.. Сочи, че изпратил регресна покана до ответника, като към момента на
подаване на исковата молба той е изплатил по процесната претенция сумата от 1 528.31 лв.,
като непогасената част от дълга е в размер на 399.02 лв. Ето защо, моли съда да осъди
ответника да заплати главница в размер на 399.02 лв. /триста деветдесет и девет лева и две
стотинки/, представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета№
**********/26.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска като неоснователен, като твърди, че след получаване на регресната покана доброволно
е заплатил сумата от 1528.31 лв., с което е изплатил изцяло застрахователното обезщетение
във връзка с настъпилото произшествие. Твърди, че посочените разходи за заместващ
автомобил не са в пряка причинно- следствена връзка със застрахователното събитие,
поради което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не дължал тяхното
възстановяване на застрахователя по застраховка „К.“. Евентуално оспорва претенцията по
размер. Ето защо, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден към датата на ПТП-то договор
за имуществено застраховане и плащане на застрахователно обезщетение на увредения,
размерът на което да възлиза поне на претендираната сума с реализирани ликвидационни
разноски по щета в сочения размер, наличие на валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществените вреди с ответното
дружество, твърдения механизъм на настъпване на произшествието, както и
обстоятелството, че обезщетението за заплатен наем на заместващ автомобил подлежи на
възстановяване от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вина, както и
наличието на други обстоятелства, които изключват отговорността му за плащане на сумите
на застрахователя по имуществено застраховане. В тежест на ответника е да докаже своите
възражения и фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: 1/ на 25.10.2020 г. в района на с. К. е настъпило ПТП между автомобил
с рег. № . и автомобил с рег. № . по вина на водача на последното, при описания в исковата
молба механизъм; 2/ че към датата на ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена
застраховка на увредения автомобил, а ответникът е застраховател по „Гражданска
2
отговорност” на автомобила, управляван от делинквента; 3/ във връзка с произшествието
при ищеца е заведена преписка по щета № **********, по която е заплатил обезщетение
общо в размер на 1927.33 лв. /ведно със сторени разходи за заместващ автомобил и
ликвидационни разноски/; 4/ след получаване на изпратената от ищеца регресна покана
ответникът е извършил плащане на сумата от 1528.31 лв. по процесната щета.
Спорният по настоящото дело въпрос е свързан с дължимостта на сторените разходи
за заместващ автомобил в размер на 399.02 лв. Съдът намира, че сумата, заплатена за
заместващ автомобил, също следва да бъде възстановена от ответника, по следните
съображения:
От приложената по делото полица по застраховка „Авток.“ и допълнителната клауза
„Е+“ - заместващ автомобил“ е видно, че страните са се уговорили в случай на настъпване
на застрахователно събитие и при изпълнение на изрично посочени условия,
застрахователят да предостави на застрахования услугата „заместващ автомобил“, като
конкретният автомобил се предоставял след изрично искане на застрахования, от изрично
определено от застрахователя дружество-наемодател, предлагащо услугите „рент - а - кар“ и
заплащане в негова полза на депозит за наетия автомобил в размер на 200 лв. от страна на
застрахования. Застрахователят поема задължение да заплати единствено наема за
заместващия автомобил, за срок не по-дълъг от 30 дни, като всички останали разходи по
ползването на наетия автомобил и в случай, че ползването продължи повече от 30 дни, са за
сметка на застрахования. В приложените по делото условия по допълнителната клауза „Е+“
за заместващ автомобил са посочени изрично и останалите условия по предоставянето, респ.
ползването на услугата „заместващ автомобил“, като нейното предоставяне е еднократно в
рамките на действието на застрахователния договор.
Възражението на ответника, че добавък № 1 към застрахователната полица „К. на
МПС“ за услугата „заместващ автомобил“ не е подписан от застрахования, поради което
няма доказателствена стойност, е неоснователно. Действително формалният характер на
застрахователния договор изисква всяко негово изменение или допълнение да бъде
извършено в писмена форма, за да обвърже страните по застрахователното правоотношение.
В случая, формалното отсъствие на подпис на застрахования върху добавък № 1 към
застрахователна полица по застраховка „К. на МПС“ № 1 . г., касаещ клауза „Е +“ –
„заместващ автомобил“, е в нарушение на императивното изискване за форма на
застрахователния договор, в т. ч. и за неговото изменение или допълнение /чл. 344, ал. 1 КЗ/,
но предвид характера на този договор като абсолютна търговска сделка и препращащата
разпоредба на чл. 343, ал. 2 КЗ, следва да се приеме, че в случая е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ и по този начин е преодоляно изискването за форма на добавъка
към застрахователния договор. Това е така, тъй като данните по делото сочат, че
застрахователят не е оспорвал действителността на изявлението на застрахованото лице,
нито относимостта на сключения с него добавък към процесния автомобил, като е приел и
плащането на първата вноска от застрахователната премия от застрахованото лице.
От приетите по делото като доказателства възлагателно писмо за заместващ
3
автомобил, подписано от застрахователя-ищец, адресирано до „Б., издадената от последното
фактура № **********/04.12.2020 г. и договор за наем на заместващ автомобил № 25146 за
предоставяне под наем от страна на „Б., се установява, че за период от 14 дни на
собственика на увредения при процесното ПТП автомобил – Д., бил предоставен от
автосервиза, на който е възложен ремонта му, заместващ автомобил от същия клас срещу
заплащане на наем в размер на 39.90 лв. на ден или общо 465.49 лв. с вкл. ДДС, който наем
бил заплатен на наемодателя на автомобила от застрахователя по застраховка „А. „Е., по
силата на допълнителна клауза към застрахователната полица „Е+“, предвиждаща такава
еднократна възможност за срока на действие на застрахователния договор.
Няма данни преди това застрахователно събитие с процесния лек автомобил марка
„О.“, рег. № ., да е настъпило друго произшествие, което да е налагало ползването на тази
допълнителна услуга от страна на застрахования, поради което застрахованият собственик
Д. се е възползвала от допълнителната клауза на застраховката си „Авток.“ за пръв път след
настъпване на процесното ПТП от 25.10.2020 г.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1.
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2.
вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в
тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Съгласно клауза „Е +“ от договора, чл. 2, ал. 1, застрахователят /ищцовото дружество/
предоставя на застрахования „заместващ автомобил“ в случай на настъпване на
застрахователно събитие и при наличие на посочените там условия.
Установява се от представените и описани по-горе писмени доказателства, че
заместващ автомобил действително е бил предоставен за ползване на застрахования от
страна на ищеца. С оглед съдържанието на представеното възлагателно писмо,
предоставянето на заместващ автомобил е обусловено от факта на претърпяното по вина на
застрахования при ответника ПТП и необходимия ремонт на МПС, застраховано при ЗД „Е..
По отношение размера на наема е представена фактура № **********/04.12.2020 г.,
която е на стойност 465.49 лв./с ДДС/, л. 32 от делото.
Следва да се вземе предвид, че непосредствени и преки са онези вреди, които по
време и място следват противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите,
когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези
вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане
или неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.
4
Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко деяние,
ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т.е. между вредата и деянието има
причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /а не случайно/,
свързано с резултата т.е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици.
Следователно от значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на делинквента, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди.
В конкретния случай не може да бъде споделена тезата на ответника, че вредите,
представляващи разходи във връзка с наемане на заместваща кола, не са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП, след като невъзможността
да се ползва личният автомобил е именно поради ПТП, причинено от водача по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. Това е така, защото е засегнато
имуществото на увреденото лице /като съвкупност от права, задължения, фактически
състояния и пр./ – ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и
собственикът му щеше да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и
до отремонтиране автомобилът не може да се ползва, което представлява загуба за
собственика. Ето защо, съдът достига до извод, че вредите, представляващи разходи във
връзка с наемане на заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Невъзможността да се ползва личния автомобил е
несъмнено по причина процесното ПТП, виновно причинено от водача по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество – в този смисъл са: Решение №
264371 от 01.07.2021 г. по в. гр. д. № 4884/2021 г. на Софийски градски съд, Решение №
265232 от 03.08.2021 г. по в. гр. д. № 3631/2021 г. на Софийски градски съд, Решение №
261640 от 11.03.2021 г. по в. гр. д. № 9612/2020 г. на Софийски градски съд, Решение №
260572 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 13371/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от
12.05.2022 г. по в. гр. д. № 5690/2021 г. на Софийски градски съд и др.
Според вещото лице по приетата съдебно - автотехническа експертиза средната
пазарна стойност на наема на автомобил от класата на лек автомобил „О.“, рег. № ., за
периода от 18.11.2020 г. до 02.12.2020 г., е 458.36 лв., тоест по-висока от заплатената и
претендирана от ищеца, с оглед на което искът следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на исковата /16.02.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая предявеният от ищеца иск е
уважен изцяло, поради което ответникът дължи направените от ищеца разноски в пълен
размер. Ищецът е заплатил 50.00 лв. държавна такса, 190.00 лв. депозит за съдебно -
автотехническа експертиза, както и претендира юрисконсултско възнаграждение, което
5
следва да бъде определено в размер на 100.00 лв. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 340.00 лв. – разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С. да заплати на
„З., със седалище и адрес на управление: гр. С., на основание чл. 411 КЗ сумата от 399.02 лв.
/триста деветдесет и девет лева и две стотинки/, представляваща остатък от изплатено
застрахователно обезщетение /обезщетение за наем на заместващ автомобил/ по щета №
**********/26.10.2020 г. за реализирано на 25.10.2020 г. пътно-транспортно произшествие,
в района на с. К., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба /16.02.2022 г./ до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК – сумата от 340.00 лв./триста и четиридесет лева/, представляващи разноски по
исковото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6