№ 6508
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20241100508769 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
С решение № 5580 от 28.03.2024 г. , постановено по гр.д.№ 52766 по
описа за 2022 г. на СРС, 119 състав се: ПРИЗНАВА дисциплинарното
наказание „забележка“, наложено на Ва. И. Т., за незаконно и ОТМЕНЯВА
Заповед №88, издадена на 25.08.2022 г. от Директора на ЦСМП- София, като
незаконосъобразна; ОСЪЖДА ЦСМП- София, да плати: на Ва. И. Т. разноски
в размер на 300.00 лева; на ДЪРЖАВАТА такса в размер на 50.00 лева + 05.00
лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Подадена е въззивна жалба от ответника пред СРС- Център за спешна
медицинска помощ –София.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Твърдят се нарушения на материалния и процесуален закон. Счита
за неправилен извода на СРС, че заповедта, с която на ищеца се налага
дисциплинарно наказание „забележка“ била неясна, тъй като не сочела кое
свое трудово задължение ищецът не бил изпълнил . Самите мотиви на съда
1
били противоречиви, тъй като същевременно се приемало, че наказанието е
наложено на основание чл.187, ал.1,т.10 КТ- неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени от закона или други нормативни актове като СРС се
позовавал на нарушение на чл.18, ал.1 от Наредбата за медицинската
експертиза /НМЕ/. Неправилно СРС приемал, че в случая на ищеца не бил
разрешен отпуск по болест за 26.07.2022 г., а за следващия ден и затова не му
се налагало да иска прекратяване на болничния отпуск. СРС не бил взел
предвид, че ищеца е бил нощна смяна, която попадала в две съседни дати.
Всъщност на ищеца било наложено дисциплинарно наказание за това, че
когато е бил дежурен на 26.07.2022 г. същият се е явил вечерта на работа и е
застъпил нощна смяна, като бил работил до сутринта на 27.07.2022 г. Ищецът
бил работил нощна смяна без разрешение на лекуващия лекар в интервала
00:00 часа до 06.:00 ч на 27.07.2022 г., на която дата ищеца вече бил в отпуск
по болест. Сочи, че нарушението било издадено непосредствено след
издаването на болничния лист за отпуск по болест за периода от 27.07.2022 г.
до 31.07.2022 г. Счита, че с престоя на работното място и с изпълнение на
служебните си задължения по време на отпуск по болест на 27.07.2022 г.
ищецът е нарушил чл.18, ал.1 от НМЕ. Съгласно тази норма на НМЕ
осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар,
издал болничния лист, да отиде на работа преди изтичане на разрешения му
отпуск. От показанията на свидетелката по делото, която била лична лекарка
на ищеца, се установявало, че ищеца я е посетил в ранния следобед на
26.07.2022 г. Според показанията й, ищецът й бил заявил, че вече е бил на
работа същия ден и поради това не му трябва отпуск по болест за деня, в който
му е издаден болничния лист. Затова и отпускът му по болест започвал от
следващия ден, а именно 27.07.2022 г. Личната лекарка не била давала
съгласие ищецът да прекъсне ползването на отпуска по болести да се яви на
работа през периода на този отпуск. Според свидетелката, ищецът не се бил
чувствал добре по време на прегледа и не бил в състояние да изпълнява
служебните си задължения. Независимо от това, след прегледа и получаването
на болничния лист, ищецът се бил явил на работа. Следвало да се има
предвид, че преди да се яви на преглед ищецът не бил на работа на 26.07.2022
г. дневна смяна, с каквото впечатление било останала личната лекарка,
свидетел по делото. Счита, че последната била въведена в заблуждение. С
болничният лист на ищеца бил предписан режим на лечение „домашен-
2
амбулаторен“, което по принцип изключвало явяването му на работа, но това
предписание не било спазено от ищеца. Неправилен бил извода на СРС, че от
това поведение на ищеца не били настъпили никакви щети за работодателя.
Това било така, защото работодателят бил извършил двойно плащане –
веднъж работната заплата на отработената нощна смяна на 26.07.2022 г. срещу
27.07.2022 г. и втори път времето за нетрудоспособност, съгласно чл.40, ал.5
КСО. Следвало да се вземе предвид и, че длъжността, която ищецът заемал
била „техник-механик“ и задължението му било да контролира приемане-
предаване на линейките в ЦСМП-София, което при явяването му на работа в
лошо здравословно състояние, създавало потенциална опасност за дейността
на Центъра. Неправилно СРС приемал и, че наложеното наказание не
съответства на допуснатото нарушение, тъй като не се установила укорима
цел- ищецът бил мотивиран от опасения, че колегите му не са в състояние да
поемат смяната му. Следвало да се вземат предвид специфичните функции,
които изпълнява работодателя, както и спецификата на задължения на ищеца.
Факти, които СРС бил игнорирал. Счита, че в случая е налице
недобросъвестност от страна на ищеца при изпълнението на трудовите му
функции. Освен това недопустимо СРС бил допуснал предварителни
изпълнение срещу ответника, който бил лечебно заведение по смисъла на
чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения и издал изпълнителен лист.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено друго с което претенцията на ищеца с правно основание чл.357
КТ да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- В. И. Т.,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са допуснати
наведените от въззивника, нарушения на материалния и процесуален закон.
Правилно СРС бил приел, че заповедта, с която му се налага дисциплинарно
нарушение „забележка“ не съдържа конкретно трудово задължение, което не е
изпълнил. Счита, че съдът не е допуснал соченото от въззивника,
противоречие в мотивите си. Това било така, защото, действително
разпоредбата на чл.187, ал.1,т.10 КТ, която била посочено в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, като основание за това, допускала да
бъде наложено наказание, но не ставало ясно за кое конкретно задължение,
което не е изпълнено от ищеца, му се налага това наказание. Сочи, че никъде,
3
нито в длъжностната характеристика, нито в акт на работодателя му се
вменявало задължение да спазва чл.18, ал.1, изр.1 от НМЕ. Не било негово
задължение по трудовото правоотношение да спазва тази НМЕ. Ако личният
му лекар бил нарушил НМЕ, то отговорността не била на ищеца. Освен това
не било налице нарушение на чл.18, ал.1,изр.1 от НМЕ, тъй като ищеца не бил
прекъснал отпуска си по болест- когато се явил на дежурство на 26.07.2022 г.
неговият отпуск по болест още не бил започнал. В този смисъл бил и изводът
на съда, който въззиваемия намира за правилен. Неверен бил довода на
въззивника, че СРС не бил съобразил, че ищеца е бил нощна смяна на две
съседни дати – 26. Срещу 27.07.2022 г. СРС бил взел предвид, че ищеца е
нощна смяна, но приел, че на 26.07.2022 г. отпускът по болест не е почнал да
тече. По делото била разпитана личната лекарка на ищеца, която при разпита
си била заявила, че В. Т. я бил посетил още на 25.07.2022 г. като имал
оплаквания за моменти на световъртеж, безжизненост и безсъние. Поради
онкологичното заболяване, което ищецът имал, личната лекарка му
предписала преглед и от невролог. На следващият ден ищецът отново посетил
личната си лекарка, за да му издаде направление за специалист и след
прегледа заключила, че ищеца има нужда от почивка, а не медикаментозно
лечение; казала му, че ще му издаде болничен лист за 5 дни, считано от деня
на прегледа. Тъй като ищецът посетил личната си лекарка в края на работния й
ден, за него било късно да се обажда на работното си място, за да отказва
смяна и да му се търси заместник и тогава личната му лекарка решила да му
издаде болничния лист от следващия ден. Това било причината ищецът да
представи болничния лист още на 26.07.2022 г., макар отпускът по болест да
се считал от 27.07.2022 г. Действително, ищецът бил изкарал дежурството си
на 26.07.2022 г., но в случая нямал възможност да постъпи по друг начин,
който да не наруши работния процес и трудовата дисциплина. Счита, че
вариантът, който предлагал работодателя – да прекъсне отпуска си по болест
бил невъзможен, тъй като видно от болничния лист, този отпуск още не бил
започнал. Затова и не било необходимо разрешение на личния лекар за
прекъсване на отпуска по болест. Счита, че ако не се бил явил на работа на
26.07.2022 г. това щяло да се счита за „самоотлъчка“. След като на 26.07.2022
г. смяната на ищеца била минала безпроблемно, то следвал извода, че той е бил
в състояние да изпълнява трудовите си функции, въпреки неразположението
си. Намира довода на въззивника, че бил платил два пъти на ищеца – веднъж
4
трудово възнаграждение и втори път – обезщетение за неработоспособност, за
неоснователна, тъй като трудово възнаграждение му се дължало – същият бил
отработил смяната си на 26.07. срещу 27.07.2022 г. Освен това по делото били
събрани данни, че въззивника е обжалвал болничния лист и същият бил
потвърден от ЛКК с решение от 17.08.2022 г. Това означавало, че личната му
лекарка не е допуснала нарушение на НМЕ. От тук следвал извод, че и ищеца
не е допуснал нарушение, но дори и да бил допуснал, то това не можело да му
се вмени в задължение, чието неспазване да е нарушение на трудовата
дисциплина. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 05.04.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 08.04.2024 г., поради което съдът
намира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване, затова съдът намира, че
въззивната жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
заповедта, която се обжалва е пространна, но неясна. В същата била описана
фактическа обстановка, която съдът е възприел като съответна, но не било
пояснено кое свое трудово задължение ищецът не бил изпълнил.
Същевременно работодателят бил посочил изрично в заповедта основанието
на чл.187, ал.1,т.10 КТ- неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закона или други нормативни актове. Работодателят се бил
позовал на чл.18, ал.1 от НМЕ, но тя уреждала случаи при което на осигурения
бил издаден болничен лист, но той се връщал на работа преди изтичане на
разрешения отпуск. В случая ищецът не бил в разрешен отпуск за 26.07.2022
5
г., а за следващия ден. Затова и не му се налагало да прекъсва отпуска по
болест. От събраните по делото доказателства се установила друга хипотеза-
ищецът бил отказал да ползва отпуск по болест, макар да били налице
условията за това. Този случай не бил уреден от НМЕ, на която работодателят
се позовавал. Освен това СРС е приел, че наложеното наказание „забележка“
не съответства на тежестта на нарушението; не били съобразени критериите
на чл.189, ал.1 КТ. Това било така, защото за работодателя не били настъпили
щети от това, че работника се явил на работа в лошо здравословно състояние.
По време на дисциплинарното производство се установила и липсата на
укорима цел – ищецът бил мотивиран от опасения, че колегите му не са в
състояние да поемат смяната му. Затова и ищцовата претенция е приета за
основателна и заповед № 88 от 25.08.2022 г. е отменена като
незаконосъобразна.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна:
Ищецът твърди, че наложеното му със заповед № 88 от 25.08.2022 г.
дисциплинарно наказание „забележка“ е незаконосъобразно като доводите
му са идентични с тези по отговора на въззивната жалба.
Тежестта за доказване законосъобразността на уволнението се носи от
работодателя - въззивник в настоящето производство /ответник в
производството пред СРС/.
Съгласно чл.186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина.
За да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, работодателят се е
позовал на чл.187, ал.1,т.10 КТ, съгласно която разпоредба дисциплинарно
наказание се налага за неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закона и други нормативни актове.
В конкретния случай като такова нарушение е посочено това на чл.18,
ал.1, изр. 1 от НМЕ, съгласно което осигуреният не може по своя преценка без
разрешение от лекуващия лекар, издал болничния лист, да се върне на работа
преди изтичането на разрешения отпуск. Именно това нарушение е
квалифицирано от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.187, ал.1,т.10 КТ- неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закона и други нормативни актове.
6
Следователно, неправилен се явява извода на СРС, че макар и подробна,
атакуваната заповед не конкретизира кое трудово задължение работника не е
изпълнил.
Допуснато ли е от работника визираното от работодателя в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нарушение:
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че
на 26.07.2022 г. е бил издаден болничен лист № 20212195147 за разрешен
отпуск поради временна нетрудоспособност на ищеца.
Не се спори, че този болничен лист е бил представен от ищеца на
работодателя и същият е заведен в деловодството на работодателя под № Б-
1212 на 26.07.2022 г.
Не се спори, че за дати 26.07.2022 г. срещу 27.07.2022 г. ищецът е бил
нощна смяна, както и, че същият се е явил на работа вечерта в 18:00 ч. на
26.07.2022 г. и е положил труд до края на смяната си сутринта в 6:00 ч. на
27.07.2022 г.
Не се спори, че от страна на ищеца не е представено разрешение на
лекуващия лекар за завръщането му на работа преди изтичането на
разрешение отпуск по болест, както и, че няма представено заявление от
страна на осигуреното лице до лекаря, за предприемане на действия по
прекратяване на отпуска по болест за 27.07.2022 г. на която дата не се спори,
че ищеца е отработил нощната си смяна.
Спорно по делото е бил ли е в отпуск по болест ищеца на датите на
които е положил труд, както и било ли е необходимо разрешение на лекуващия
лекар за завръщането му на работа преди изтичането на разрешение отпуск по
болест, респ. прекратяване на ползвания отпуск по болест.
Видно от представения по делото /пред СРС/ болничен лист същият е
издаден на 26.07.2022 г., а отпускът поради временна нетрудоспособност е за
периода от 27.07.2022 г. до 31.07.2022 г. /5 дни/, виж л.9. Диагнозата е
„доброкачествен пароксизмален световъртеж“. Определеният режим е
„домашен амбулаторен“.
Видно от представеното по делото решение на ЛКК № 528/17.08.2022 г.
/л.10 от делото пред СРС/ болничният лист е потвърден.
Настоящата инстанция приема, че отпуска поради нетрудоспособност е
7
започнал да тече от 00:00 ч. на 27.07.2022 г. и по това време ищеца е бил на
работа като е отработвал нощната си смяна, чийто край е до 6:00 ч. на
сутринта на 27.07.2022 г.
При това положение налага се извод, че от страна на работника е
допуснато нарушение на чл.18, ал.1, изр.1 от НМЕ.
Противно на соченото от въззиваемия НМЕ е задължителна за спазване
от всички, за които се отнася, вкл. от осигурените лица, каквото не се спори,
че ищеца е.
Доводите на ищеца/въззиваем биха били правилни, ако се касаеше за
положен труд нощна смяна на 25.07.2022 г. срещу 26.07.2022 г.
Относно тежестта на нарушението:
Съгласно трайноустановената съдебна практика на ВКС, така например
решения по гр. д. № 4587/2014 г. на ВКС, ІV г.о., гр. д. № 564/2012 г. на ВКС,
ІV г.о., гр. д. № 1306/2011 г. на ВКС, ІV г.о., гр. д. № 3149/2015 г., РЕШЕНИЕ №
132 ОТ 02.11.2018 Г. ПО ГР. Д. № 46/2018 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, при преценката за
"тежест на нарушението" от значение е значимостта на неизпълненото
задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на
работника или служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-
високо доверие, съобразяват се последиците от допуснатото нарушение и
доколко те са повлияли или могат да повлияят на дейността на работодателя,
доколко от неизпълнението им за него могат да настъпят неблагоприятни
последици /вж. Решението по гр. д. № 4587/2014 г. на ВКС, ІV г.о./ Тежестта
на допуснатото нарушение се определя и с оглед характера на изпълняваната
работа.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика, л.24,
ищецът заема длъжността „техник-механик, експлоатация на автомобилния
транспорт“ при работодателя.
Основните му задачи са: участва лично и контролира предаването и
приемането на автомобилите /линейките/ между смените; при възникнала
повреда на автомобил, установява същата, организира транспортирането на
автомобила до обслужващия сервиз и осигурява резервен автомобил на екипа.
Спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
Следователно, от изпълнението на задълженията му зависи
безопасността на осъществявания от работодателя транспорт на пациентите и
8
съответно на лекарите и персонала на ответника, с линейките.
Както вече посочихме, по-горе, на ищеца е поставена диагноза
„световъртеж“. В показанията си свидетелката Н.Д.- личен лекар на ищеца, е
посочено, че оплакванията на ищеца при явяването му на преглед при нея са
били- главоболие, световъртеж, не може да пази равновесие. Свидетелката е
заявила, че на 26.07.2022 г. ищеца е имал „вид на състояние на болен
човек“.“Той не беше добре, това му беше състоянието.“ Свидетелката сочи, че
като се има предвид колко е отговорна работата на ищеца –„да ремонтира
линейките“ това му състояние на ищеца „е доста рисковано“ за изпълнение на
трудовите му задължения. „Когато дойде при мен, аз не бих го изпратила на
работа, защото както казах работата му е отговорна, имаше световъртежи и
т.н.“
Без значение са подбудите на ищеца да се яви на работа при констатирана
временна нетрудоспособност с представения по делото болничен лист. Освен
това „опасенията“ на ищеца, че колегите му не са в състояние да поемат
смяната му, не беше доказано по никакъв начин.
Следва да отбележим, че съгласно чл. 188, т.1 КТ наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „забележка“ е най-лекото.
Налага се извод, че работодателя е спазил критериите на чл.189, ал.1 КТ
като е съобразил тежестта на допуснатото от работника нарушение и е
наложил най-лекото по степен дисциплинарно наказание – „забележка“.
При това положение обжалваното решение се явява неправилно и като
такова ще следва да бъде отменено и вместо това ще бъде постановено друго,
с което претенцията на ищеца ще бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските. Същите следва да бъдат разпределени по следния начин:
В полза на ищеца не се следват разноски.
На ответника се следват разноски и такива са сторени за процесуално
представителство- юриск.възнаграждение, което настоящата инстанция на
основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 100 лв.
В тежест на ответника не се възлага държавна такса по чл.78, ал.6
9
ГПК.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника се следват разноски. Като се
имма предвид, че се касае до трудов спор по чл.357 КТ, в полза на ответника
ще бъде присъдено юриск.възнаграждение, което настоящата инстанция на
основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 100 лв.
Въззиваемият претендира разноски, но с оглед изхода на спора нему
такива не се присъждат.
В тежест на въззиваемия не се възлага държавна такса по чл.78, ал.6
ГПК.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5580 от 28.03.2024 г. , постановено по гр.д.№ 52766 по
описа за 2022 г. на СРС, 119 състав, ИЗЦЯЛО.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Ва. И. Т., ЕГН **********, гр.София,
ул.“****, съдебен адрес: гр.София, ул.“****- адв.Ц.Г., срещу Център за
спешна медицинска помощ-София /ЦСМП- София/, Булстат ****, съдебен
адрес: гр.София, бул.“****, иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188,
т.1 КТ, за отмяната на Заповед №88, издадена на 25.08.2022 г. от Директора
на ЦСМП- София, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Ва. И. Т., ЕГН **********, гр.София, ул.“****, съдебен
адрес: гр.София, ул.“****- адв.Ц.Г., да заплати на Център за спешна
медицинска помощ-София /ЦСМП- София/, Булстат ****, съдебен адрес:
гр.София, бул.“****, сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски
за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
10
ОСЪЖДА Ва. И. Т., ЕГН **********, гр.София, ул.“****, съдебен
адрес: гр.София, ул.“****- адв.Ц.Г., да заплати на Център за спешна
медицинска помощ-София /ЦСМП- София/, Булстат ****, съдебен адрес:
гр.София, бул.“****, сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11