№ 1788
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20251100900182 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Сдружение
ФИЛМАУТОР, ЕИК ********* срещу „Фондация „Култура Перник", ЕИК: *********,
Фондация „Международен филмов фестивал за късометражно кино „В двореца“, ЕИК:
********* и Община Перник, ЕИК: *********.
Ищецът твърди, че е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано и като
организация за колективно управление на авторски права по чл. 94а, ал. 2 от Закона за
авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и вписано в регистъра на Министерството
на културата и пререгистрирано съобразно Удостоверение за регистрация № 26-00-
0551/27.10.2011г. на Министъра на културата. Сочи, че ответниците са съорганизатори (и
солидарни длъжници на основание чл. 53 ЗЗД) на събитие, проведено в периода 29.06-
06.07.2014г., а именно „Двадесет и първо издание на международния филмов фестивал „В
двореца"“, на което публично са използвани 24 български филмови заглавия, създадени от
български режисьори, сценаристи и оператори, чиито права са част от репертоара на ищеца
(информация за което е налична в Публичния регистър, поддържан от Министъра на
културата, на основание чл. 94г от ЗАПСП) и за което събитие и прожекции е имало
публично налична информация.
Сочи, че чрез публичното използване – прожектиране в рамките на фестивала- на
посочените в исковата молба филмови произведения е извършено нарушение на авторските
права, тъй като е осъществено без предварително изрично разрешение на неговите автори –
режисьор, сценарист и оператор/упълномощената от тях организация за колективно
управление на права или сключен договор за възнаграждение по тарифа на ищеца, одобрена
от Министерство на културата. Поради това намира да са произтекли имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи, които предвид свободния достъп до фестивала и
прожекциите и липса на реализирани доходи, ищецът намира, че следва да бъдат определени
по размер по правилата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП (минимално определен размер,
според която норма е 500 лв. - за еднократно нарушение на правата върху всеки закрилян
обект).
1
Мотивира претендираните размери, доколкото използването на филмите е основно
съдържание на фестивала, който се провежда периодично и заглавията са известни и
разпознаваеми от зрителите. Затова намира и обезщетение в размер на 500 лв. за всяко
филмово произведение да е справедливо, възпиращо и предупредително, каквото щяло и да
е дължимо, ако ответниците бяха сключили договор за отстъпване на права. Твърди и да е
определил същото в минимума по ЗАПСП, като е съобразен санкционният характер. Счита,
че всеки от ответниците е имал участие и е допринесъл за организиране на мероприятието –
Фондация Култура Перник – уточнява, че е имало сключен договор с Читалището, а Община
Перник – като е предоставила помещения за прожекции и поради неосъществен контрол за
наличието на отстъпени права. Настоява, че процесните 24 филмови заглавия са показани в
процесния период, както и че фондацията е извършвала действия по публичното им
ползване.
Ответникът Община Перник оспорва исковете, като твърди, че няма никакво
отношение към организация и провеждане на публичното събитие и съответно – публичната
прожекция на процесните филми. Сочи и че ответникът Фондация „Култура Перник“ е
отделно юридическо лице и не осъществява дейност на Общината, а осъществява
самостоятелна дейност.
Ответникът ФОНДАЦИЯ „Международен фестивал за късометражно кино „В
двореца““ и ответникът Фондация Култура Перник оспорват исковете по идентични
съображения.
Възразяват, че ищецът не осъществява дейност по колективно управление на
авторските права на авторите, посочени в исковата молба. Не оспорват ФОНДАЦИЯ
„Международен фестивал за късометражно кино „В двореца“ да е съорганизатор на
Фестивал на късометражното кино, но оспорва публичното използване на филмите да
представлява основно съдържание на мероприятието, както и сред действията по
организацията да са били публичните прожекции на процесните филми, тоест, този
ответник да е участвал в публично използване на авторските произведения, както и по
време на организирания от него фестивал публично да са прожектирани посочените филми
или поне част от тях. Оспорват, също така, действията по организиране на фестивала да са в
причинна връзка с твърдените нарушения и настъпилите вреди. Отделно оспорват и техния
размер.
По-конкретно твърдят, че по същото време на организирания от този ответник
фестивал, на територията на община Перник Народно читалище "Васил Левски-1968" - с.
Рударци е провело и серия прожекции на класически български филми, което събитие е
подкрепено от Национален фонд „Култура“ по програма „Разпространение - Модул
„Екранни изкуства" и прожекциите на филмите не са част от организацията на ответниците
и не са извършвани по възлагане на някой от тези двама ответника.
Оспорват размера на предявените искове и твърденията, изложени от ищеца в тази
връзка. Считат предявения размер за завишен.
Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 95 ЗАПСП, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Ищецът претендира солидарно
осъждане на ответниците и ангажиране на тяхната отговорност за вредите, причинени в
резултат на извършено от тях нарушение на притежавани от няколко физически лица
авторски права върху 24 филмови произведения /в т.ч. правата на режисьор, сценарист и
оператор/, чийто размер е определен по реда на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП на 500 лева за
всяко филмово произведение общо.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуването на следните
обстоятелства: че притежава процесуалното право да упражни пред съда определени чужди
материални права на авторите на изброените в исковата молба произведения /че е
2
организация за колективно управление на права и че защитаваните в процеса права са им
поверени за управление и защита/; носи тежест да докаже и че посочените в исковата молба
физически лица са носители на авторски права върху процесните филмови произведения, че
в посочения период, време и място публично са изпълнени описаните в исковата молба
филми. Носи тежест да докаже, че ответниците са организатори на мероприятието, в
рамките на което са прожектирани филмите и това се е случило по тяхно възлагане. Носи
тежест да докаже и претърпени вреди в резултат на поведението на ответника, както и
техния размер. Носи тежест да докаже и че отговорността на ответниците е възникнала в
условията на солидарност.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат правоизключващите си
възражения.
Съдът предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна.
По процесуалната легитимация на ответника.
С разпоредбата на чл. 94с, ал. 1 и ал. 2 от ЗАПСП изрично е въведено право на
организациите за колективно управление на права да представляват своите членове, други
организации за колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно
представителство, и техните членове пред всички правораздавателни и административни
органи при защитата на поверените им за колективно управление права. За защитата на
правата по ал. 1 организациите за колективно управление на права могат от свое име да
предприемат юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 95, 95а и 95б и
да искат налагане на мерки по чл. 95д, 95е и 96б, като се прилага и чл. 95в, ал. 2.
Установява се и че колективното управление на представителната организацията
включва правомощия по управление и при следните начини на използване и обекти на
закрила на авторските права върху филми и други аудиовизуални произведения и
продуцентски права върху записи на филми и записи на аудиовизуални произведения при: 1.
възпроизвеждане /чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП, чл. 90а, ал. 1, т. 5 ЗАПСП/; 2. разпространение
/чл. 18, ал. 2, т. 2 от ЗАПСП, чл. 90а, ал. 1, т. 6 ЗАПСП/; 3. публично изпълнение на такива
произведения /чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП, чл. 90а, ал. 1, т. 3 ЗАПСП /; 4. излъчване на
такива произведения / чл. 18, ал. 2, т. 4 от ЗАПСП, чл. 90а, ал. 1, т. 3 ЗАПСП /; 5. предаване и
препредаване /чл. 18, ал. 2, т. 5 от ЗАПСП, чл. 90а, ал. 1, т. 4 ЗАПСП/ и др..Или, заявеното в
исковата молба използване попада в обхвата на колективното управление, възложено на
ищеца.
Разпоредбата на чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП урежда хипотеза, при която в отклонение от
изискването на чл. 26, ал. 4 ГПК носителят на съответното индивидуално материално право
не следва да участва в процеса като съищец - чл. 95в, ал. 2, изр. 3 ЗАПСП.
Ищецът е именно такъв субект за колективно управляване на права по чл. 94а, ал. 1, т.
1 ЗАПСП (изм. 2018 година), видно от Удостоверението на л. 11 и Удостоверение на л. 12 и
сл.- организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по
колективно управление на авторски права, което е вписано в регистъра, воден от
Министерство на културата съгласно чл. 94г от ЗАПСП. В § 24 от ПЗР на ЗИДЗАПСП (обн.
ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) е посочено, че организация за колективно
управление на права, която е регистрирана в Министерството на културата до влизането в
сила на този закон, запазва регистрацията за същата категория права, видове права,
произведения или други обекти на закрила, за които е била регистрирана. Тези
обстоятелства се констатират и от общодостъпния регистър, поддържан от Министерство на
културата.
3
Съгласно чл. 95в, ал.1 ЗАПСП, право на иск по чл. 95, 95а и 95б ЗАПСП освен
носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за
използване, имат и организациите за колективно управление на права /ОКУП/ и
професионалните защитни организации на правоносителите. Според ал.2 на чл.95в ЗАПСП
(в последната редакция - изм. ДВ бр.47/2019г.), организациите могат да предявяват искове и
да искат налагането на мерки само по повод на права, които са им поверени за управление,
съответно за защита. Организациите за колективно управление на права, когато предявяват
искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на
управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1,
т. 10 ЗАПСП, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права,
вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, като в тези случаи разпоредбата на чл. 26,
ал. 4 от ГПК не се прилага. Според чл.94г, ал.1 ЗАПСП, министърът на културата или
оправомощен от него заместник - министър води и поддържа публичен регистър на лицата,
получили регистрация по чл. 94б за колективно управление на права, който се публикува на
интернет страницата на Министерството на културата.
Тоест, за процесуалната легитимация на ищеца като процесуален субституeнт по см.
чл.95в, ал.2 ЗАПСП е достатъчно сдружението да е регистрирано в регистъра по чл. 94г,
ал.2, т.1, вр. чл.94б ЗАПСП (което в случая е доказано), което вписване е с цел
осигуряването на публичност и има оповестително действие за третите лица, вкл. за съда.
На следващо място, законодателят е освободил организациите за колективно
управление на права от необходимостта да доказват индивидуални права на управление на
конкретни произведения и автори, след като веднъж са ги вписали или декларирали пред
Министерство на културата - чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП. В конкретния случай, от
оповестения на страницата на ищеца списък на членовете, актуален към м.05.2024 година е
видно, че по- голямата част от авторите- режисьор, сценарист или оператор, посочени в
исковата молба, са сред членовете на организацията.
Тоест, установява се по делото, че посочените на л. 4 – 5 от делото лица са носители
на авторски прана (автори или наследници) - съответно режисьори, сценаристи или
оператори на съответните филми, като едновременно с това същите са и членове на
организацията към релевантния времеви момент (м. 06-07.2025 година), както са посочени
от ищеца, с изключение на няколко (В.С., Е.М., Л.П., Е.В., Х.В.). Посочените факти се
установяват и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което
заключение съдът възприема като обективно и компетентно, изготвено в обхвата на
специални знания на вещото лице, неоспорено от страните, според което посочените в
исковата молба физически лица действително, с изключение на горепосочените, са
съответно режисьори/сценаристи или оператори на процесните филмови произведения и в
този смисъл са носители на авторските права върху тях по см. на чл. 5 ЗАПСП (съответно –
техните наследници в срока по чл. 17 ЗАПСП). Вещото лице е изготвило заключението,
както въз основа на проверени от него договори за членство, така и в съответната
международна база данни - система за идентификация на правоносители, по предоставен от
ищеца достъп до същата, като не е констатирало възникване на членство в последващ
релевантния период, за което изрично е уточнило на стр. 4 от заключението.
Ето защо, възраженията на ответниците относно липсата на процесуална легитимация
и право на иск на ищеца са неоснователни, с изключение на частична недопустимост на
производството, относно нарушение на авторски права на лицата В.С., Е.М., Л.П., Е.В., Х.В.,
които не се доказа да са членове на Сдружение ФИЛМАУТОР. Макар и съавтори по чл. 62
ЗАПСП, по аргумент от чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП, организация за колективно управление на
права може да получава и да изплаща на носители на права, които не са нейни членове или
не се представляват от нея, възнаграждения, които им се дължат в резултат на
разпределението на възнагражденията, получени от организацията за съответния вид
4
използване, ако това не противоречи на споразумение за представителство, или доколкото
някои от тези носители на права не са изразили изрично и писмено несъгласие за това. Тази
разпоредба, обаче, не предоставя процесуална легитимация на ищеца.
В посочената част, производството следва да бъде прекратено.
Съгласно чл. 3 от ЗАПСП, обект на авторско право е всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по
какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, като съобразно примерно изброените такива в
чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗАПСП попадат и филмите и други аудио- визуални произведения. Законът в
чл. 62, ал. 1 определя лимитативно авторите, на които принадлежи правото върху филм
- режисьора, сценариста и оператора и именно те са притежатели на авторски права по
ЗАПСП.
В чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че авторското право включва като основно
имуществено право на автора да използва създаденото от него произведение и да разрешава
използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
Следователно, всяко едно използване на обект на авторското право от лице, различно от
неговия титуляр, без съгласието на последния и без законът да допуска използването му
независимо от неговата воля, представлява нарушение, което е основание за дължимост на
обезщетение за причинените на правопритежателя вреди. В чл. 18, ал. 2 ЗАПСП е дадена
дефиниция на термина използване на произведението, което е обект на авторското право,
като е посочено, че за такова се смята вкл. публичното представяне или изпълнение на
произведението – тоест, възможността произведението, обект на закрила да бъде
изпълнявано публично по начин, даващ възможност за възприемането му от неограничен
брой лица.
Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗАПСП, използване по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е
налице, когато
посочените действия се извършват по начин, даващ възможност
произведението да бъде възприето от неограничен брой лица. Следователно, в конкретната
хипотеза, това означава да е създадена възможност произведението да достигне до
неограничен кръг лица, без да се изисква действително същото да е стигнало до този кръг
лица (напр. включително и при липса на посетители на мястото на прожектиране в
конкретния момент, се носи отговорност по чл. 95 ЗАПСП), чрез извършване на публична
прожекция с неограничен достъп.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че ищецът,
чиято е доказателствената тежест, установи самото ползване на посочените филмови
произведения чрез публичните им прожекции в посочения в исковата молба период, време и
начин, с изключение на „Изпити по никое време“ и „Момчето си отива“, предвидени в
програмата за 02.07.2024 година. За установяване на тези факти са представени писмени
доказателства и събрани гласни такива.
Няма спор по делото, че ФОНДАЦИЯ „Международен фестивал за късометражно
кино „В двореца“ и Фондация „Култура Перник“ са организатори на проведения на
територията на Община Перник Международен фестивал на късометражното кино. Това
обстоятелство се установява и от Писмо на л. 163 и сл. от делото, изготвено във връзка с
дадени задължителни указания на АССГ, с решение от 24.03.2025 година по адм.д. №
285/2025 година - за предоставяне на информация по чл. 26, ал. 1, т. 4, вр. чл. 28, ал. 2
ЗОДОИ, от изпълнителния директор на Фондация Култура Перник. Видно от същото,
филмовите произведения, посочени в обявената на сайта и фейсбук страницата на Община
Перник програма са били прожектирани по график (с изключение на тези от 02.07.2024
година, поради неподходящи метеорологични условия), при свободен достъп за всички
посетители, като част от проведения Международен фестивал за късометражно кино „В
двореца“. Установява се и че прожекциите са се осъществявали на две места – в киносалона
5
на читалището в с. Рударци и на открито пространство пред Двореца на културата в гр.
Перник, както е и обявено на сайта и страницата на Община Перник. Посоченото се
подкрепя и от показанията на свидетеля Скримов, които съдът кредитира като обективни и
вътрешно непротиворечиви, съответстващи на останалите доказателства по делото и дадени
под страх от наказателна отговорност. Свидетелят сочи, че прожекции по програмата на
фестивала са извършвани, както пред Двореца на културата в Перник, така и в киносалона
на Читалището на с. Рударци. Свидетелят също е категоричен, че на 02.07.2024 година не е
имало прожекции на открито, поради обилни валежи на територията на Перник. Видно от
обявената програма и двата, предвидени за 02.07.2024 година, филма е следвало да бъдат
прожектирани на открито пространство.
Основателността на иска с правна квалификация чл. 94 ЗАПСП предполага да се
докаже, извършването на такива действия, които могат да бъдат квалифицирани като
нарушение на авторското правото върху посочените филмови произведения, защитата срещу
които нарушения е искът за присъждане на обезщетение, ако от нарушението са произлезли
вреди.
Следователно, с оглед на горното, по делото се доказа извършване на действия,
попадащи в обхвата на нормата на чл. 18, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 ЗАПСП, за които ответниците
не са ангажирали доказателства да е получено предварително разрешение от носителите на
авторски права. Изпълнението на произведенията е било публично, като се установява от
писмените и гласни доказателства, при свободен, неограничен достъп и без заплащане,
тоест, създадена е възможност същите да бъдат възприети от неограничен брой зрители, в
рамките на предприятието, на което са осъществени прожекциите.
От друга страна, не се установяват (а и не се твърдят) обстоятелства, сочещи случай
на изключение, когато законът допуска свободно ползване на произведения, представляващи
обект на закрила по ЗАПС (с или без заплащане на компенсационно възнаграждение), без да
е необходимо разрешение от носителя на авторското право (чл. 24 и чл. 25 ЗАПСП).
Установява се, от представения договор от 02.04.2025 година (сключен след
предявяване на иска), че със същия след времето на провеждане на фестивала на ответника
Фондация „Култура Перник“ от Изпълнителна агенция Национален филмов център (в
качеството на носител на продуцентски права) са отстъпени правата за еднократни
прожекции на 14 от посочените в исковата молба игрални филми на дати, съответстващи на
конкретизираните в исковата молба. Няма доказателства договорените възнаграждения да са
заплатени. От една страна, в този договор се съдържа писмено признание на посочения
ответник за това, че нито към датата на прожекциите в рамките на фестивала, нито преди
завеждане на иска, са били уредени авторските (признание в чл. 4 от договора) или е било
отстъпено сродното на авторските продуцентско право. От друга страна, се съдържа
писмено признание на ответника и за това, че посочените филми публично са показани в
конкретните дата, час, място, което кореспондира на останалите доказателства по делото.
Ето защо, при установена липса на свободно ползване или ситуация на отстъпени
авторски права, на следващо място, следва да се отговори на въпроса дали именно
ответниците са извършили посочените действия, за да бъде ангажирана отговорността им
като нарушители на авторското право. Тук следва да се уточни, че нарушението на
авторските и сродните права е основание за носене на отговорност, възприета от съдебната
практика като разновидност на деликтната (чл. 45 и сл. от ЗЗД), поради което е приложима и
разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД относно солидарната отговорност на съпричинителите на
вредата (този смисъл са Решение № 803 от 05.12.2005 г. по т.д. № 60 от 2005 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., Решение № 21 от 15.04.2009 г. по т.д. № 711 от 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение №
139 от 28.01.2016 г. по т.д. № 60 от 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Според чл. чл. 95г. (Нов -
ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен чл. 95б - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила
от 29.03.2018 г.), юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност
6
за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги
представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай
вината се предполага до доказване на противното (презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД може да
бъде опровергана в случай, че субектът на отговорността по чл. 95, а. 1 ЗАПСП установи, че
е положил обичайната дължима грижа за спазване на правата на авторите при използване на
произведението).
Както беше посочено, установява се, че филмите са прожектирани публично, на
обществени места, находящи се на територията на Община Перник, в рамките на изрично и
нарочно популяризиране на събитието от страна на Община Перник, включено в заложената
годишна културна програма. В официалната фейсбук страница и сайта на Община Перник са
били поместени преки, общодостъпни анонси, както за фестивала, така и за предстоящите
конкретни прожекции на посочените в исковата молба български филми, с уточнени място и
час. Същите, освен информационен характер, съдържат популяризиране културната дейност
и инициативи на Община Перник. По силата на Решение на ОС Перник от 28.06.2024
година, Общинският съвет е дал съгласие за предоставяне за ползване и развитие на
културната дейност на имоти- общинска собственост на Фондация „Култура Перник“, сред
които и площадка, помещение и английски двор в сграда публична общинска собственост
„Дворец на културата“. Следователно, Община Перник активно е допринесла за
организацията на фестивала, в рамките на който са прожектирани филмите, включвайки
мероприятието в годишната си културната си програма за годишен период, както и
конкретно осигурявайки общодостъпна информация относно мястото, дата, час и заглавие на
произведенията, които са представени на публиката.
Безспорен по делото факт е, че Фондация „Култура Перник“ и Фондация
Международен фестивал за късометражно кино „В двореца“ са съорганизатори на 21-вия
Фестивал за късометражно кино, провел се в периода 29.06.2024 г. - 06.07.2024 година на
територията на община Перник. Прякото участие в организацията на фестивала от тези
двама ответника означава, че със знанието и чрез действията на същите е осигурен подборът
и публичното излъчване на филмите, чието изпълнение се реализира рамките на фестивала.
Доколкото, както беше възприето по горе, сред тях са и описаните в исковата молба
продукции, то ответниците отговарят за тяхното публично изпълнение чрез общодостъпни
прожекции, включително чрез съдействието на Народно Читалище „Васил Левски“ в с.
Рударци. По отношение на ответника Фондация „Култура Перник“ за развитие на целите за
които е създадена, сред които и популяризиране на културата в община Перник, е и
реализацията на събитието Международен фестивал за късометражно кино „В двореца“.
Няма спор по делото, че в процесния период, на територията на община Перник се е състоял
този фестивал, а се установи от показанията на свидетеля и писмените доказателства
(обективиращи извънсъдебни признания на ответника Фондация „Култура Перник“ – писмо
за предоставяне на информация, договор от 02.04.2025 година) и че всички описани в
исковата молба филми са предвидени да бъдат прожектирани като част от събитието, което
се е и осъществило (с изключение на предвидените по програмата за 02.07.2024 година).
Обстоятелството, че прожекциите са осъществени със съдействието (договор на л.
189 и сл.) и в киносалона на Народно Читалище „Васил Левски“ в с. Рударци, развиващо
дейност с подкрепата Национален фонд „Култура“ по програма „Разпространение – Модул
„Екранни изкуства“, сочи единствено на евентуално допуснато и от други субекти
нарушение на авторски права, но не влияе на изводите за съпричастност на ответниците в
организацията на фестивала и прожекциите на филмите. Напротив, видно от представения
договор за съвместно сътрудничество от 14.05.2024 година, ответникът Фондация „Култура
Перник“ е сключил договора в изпълнение на обща цел – организиране на кинопрожекции в
село Рударци, като в договора изрично е посочено и че Фондация „В двореца“ е
съорганизатор, който следва да осигури филмовата селекция, чието фактическо
прожектиране в киносалона е възложено на читалището по финансиране от Фондация
7
„Култура Перник“, която е поела и задължение за популяризиране и реклама на проекта. С
оглед времето на сключване на договора, съдът приема, че същият е свързан именно с
процесното събитие.
Възраженията на ответниците, че процесните филми са прожектирани единствено по
инициатива на читалището, без знанието на ответниците и извън рамките на фестивала за
късометражно кино, не се подкрепят от доказателствата по делото. В предоставената по реда
на чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗДОИ информация от Фондация „Култура Перник“ се съдържа писмено
признание за участието на българските филми, посочени в исковата молба, като част от
програмата на проведения 21-ви международен фестивал на късометражното кино в
Перник, под организацията на Фондация Култура Перник и Фондация Международен
фестивал за късометражно кино „В двореца“, както и за факта, че прожекциите в рамките на
събитието и на посочените филми за били безплатни за всички зрители.
Както беше посочено нарушителите на авторското право отговарят солидарно за
причинените вреди.
Съгласно чл. 95 от ЗАПСП, обезщетение се дължи за всички претърпени
имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена
последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие
на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства
възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.
Съгласно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, когато искът е установен по основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение: от 500 до 100
000 лева, като конкретният размер се определя по преценката на съда при условията на чл.
95, ал. 3 и, ал. 4 от същия закон. Съгласно чл. 95, ал. 3 от ЗАПСП, при определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението,
пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от
нарушителя в резултат на нарушението. А съгласно чл. 95, ал. 4 от ЗАПСП, съдът определя
справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително и на
нарушителя и на останалите членове на обществото. Размерът на обезщетението по чл. 95 от
ЗАПСП зависи от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват,
като се вземат предвид характерът на нарушението на ЗАПСП, степента на увреждане на
съответния интелектуален продукт, степента на вината, последиците от това нарушение и
други обстоятелства. Безспорно е, че обект на закрила по ЗАПСП могат да бъдат различни
произведения на литературата, изкуството и т.н., поради което и диапазона на
обезщетенията законодателят е дал в много широки граници от 500 лева до 100 000 лева.
Действително, в случая, обезщетението не може да се определи директно въз основа
на Тарифата на Сдружение Филмаутор относно възнагражденията по договорите за
отстъпване на права, тъй като същата е приложима в случаите, когато нарушение не е
допуснато, а правата са отстъпени правомерно.
Поради това и доколкото се констатира и че прожекциите са реализирани безплатно,
тоест, не се установява и да са събрани приходи, а и няма други конкретни данни, с които
обезщетението да може да се определи точно по размер по реда на чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, то
обезщетението следва да се определи по реда на чл. 95а ЗАПСП и по критериите,
предвидени в нормата на чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП, които отчитат санкционния и
превантивен елемент на отговорността по чл. 95 и сл. ЗАПСП. Правилото на чл. 95а ЗАПСП
предвижда при установен по основание иск, когато няма данни за неговия размер,
последният да се определи от съда в рамките на посочените в законовата норма размери,
като конкретният размер следва да е по преценка на съда и въз основа на обстоятелствата
свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите,
реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, при което да се въздейства и
8
възпиращо и предупредително (чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПС). В случая, за нарушенията на
авторските права на всяко филмово произведение следва да се присъдят обезщетения от по
500 лева за всяко филмово произведение, както е претендирано в исковата молба, с
изключение на двата филма, за които се установи, че не са били изпълнение в рамките на
Фестивала. Това е и минималното обезщетение по ЗАПСП. Диспозитивното начало в
процеса налага съобразяване със заявения петитум, а и в действителност се касае за
публични изпълнения пред голям брой зрители, с отворен и безплатен достъп, както и за
голям брой произведения, използвани без разрешение от авторите в рамките на културен,
популяризиращ именно филмовото изкуство фестивал, по отношение на които е допуснато
нарушение на авторски права, които обстоятелства оправдават размери на обезщетение в
претендирани в исковата молба размери.
Исковете, следователно, са основателни в заявените размери. Макар и авторското
право по смисъла на чл. 62 ЗАПСП върху филм или друго аудио-визуално произведение да
принадлежи на режисьора, сценариста и оператора, то този факт ще рефлектира единствено
при разпределение на дължимото обезщетение и няма отношение при определяне на
размера на обезщетението по чл. 95а ЗАПСП, нито пък е пречка за общото му присъждане за
всеки филм, както е поискал ищецът.
По разноските.
Съобразно изхода от производството, на разноски имат право всички страни,
съобразно отхвърлената и уважена част от исковете.
Съобразно т. 5 от ТР № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, направените от страните в
обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход. От дължимите разноски следва да се
изключи сумата от 78 лева и тази от 360 лева, които съдът не намира, че следва да се
присъдят в настоящото производство, като следва да се съберат по реда на чл. 79 ГПК.
Разноските по налагане на допуснатите обезпечителни мерки са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /така
Определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 648/2011 г., I т.о., ТК; Определение
№ 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 3490/2014 г., I т.о., ТК, както и Определение № 336
от 21.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 874/2016 г., I т.о., ТК/.
Ищецът е представил списък и доказателства за сторени разноски 1700 лева – за ДТ и
вещо лице, 960 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС в производството по обезпечение
на бъдещ иск и 1776 лева с ДДС– адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство. Всеки от тримата ответници претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева с ДДС, за което са представени и
съответни доказателства.
Оспорва се да е прекомерно единствено възнаграждението за адвокат в
производството по обезпечаване на бъдещ иск. Същото съдът намира за неоснователно.
Според чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата и съответно – установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия
адвокатски съвет. Същевременно, обаче, в Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
9
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член
101, параграф 1 ДФЕС. Това означава, че посочената разпоредба противоречи на правото на
Европейския съюз и по силата на принципа на примата /изведен от практиката на СЕС по
делата Van Gend en Loos срещу Nederlandse Administratie der Belastingen (дело 26/62) и Costa
срещу ENEL (дело 6/64)/, националният съд е длъжен да остави неприложена вътрешната
правна норма, която е в противоречие. Поради това съдът не може да приложи, като
противоречаща на забраната за ограничаване на конкуренцията Наредба, така и нормата на
чл. 78, ал. 5 ГПК, която предвижда долна граница за определяне на размерите на
възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г. Тези размери, обаче, служат за
ориентир на съда при определяне на справедливото и достойно възнаграждение на адвоката
в конкретния случай, доколкото Наредбата е приета именно от съсловната организация.
Такъв ориентир също така е и Наредбата за правната помощ, която определя размери на
възнаграждения в аналогични хипотези, както и също така видът на спора, количеството,
обемът на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл
Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС,
I т.о. и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/2023 г. по описа на
ВКС, II т.о./ са от значение за определяне на съответното на положения от адвоката труд
възнаграждение. При съобразяване на горното, на нормата на чл. 2, ал. 5 и §2а НВАР, както
и характера на производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск, броя на
предявените искове, чието обезпечаване се цели, намира, че за уговореното от ищеца и
заплатено възнаграждение на адвоката около предвидените в НВАР размери, установени в
чл. 7, ал. 7 не е налице основание за намаляване на възнаграждението поради прекомерност.
Ето защо, възнаграждение в размер от 960 лева с ДДС съответства на правната и
фактическа сложност на делото и действията, извършени от процесуалния представител и не
надхвърля справедливия и адекватен размер за възнаграждение, съответстващ на положения
по делото професионален труд и знания, осигуряващо едновременно постигане на
легитимната цел за осигуряване качествена адвокатска защита и съобразено с конкретната
правна и фактическа сложност в производството.
При тези уточнение и при съобразяване на отхвърлената и уважената част от
исковете, на ищеца са дължими общо 3697 лева – разноски за обезпечителното и настоящото
производство, а на всеки от ответниците – по 150 лева, съответни разноски за адвокат.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 95а, ал. 1, т. 1, вр. чл. 95 ЗАПСП, вр. чл. 18, ал. 2
ЗАПСП Фондация „Култура Перник“, ЕИК: *********, Община Перник, ЕИК: ********* и
Фондация „Международен филмов фестивал за късометражно кино „В двореца“, ЕИК:
********* да заплатят солидарно на Сдружение ФИЛМАУТОР, ЕИК: *********, като
организация за колективно управление на авторски права и представляващо своите членове
– автори по смисъла на чл. 62, ал.1 ЗАПСП - сценаристи: М.С., В.Г., Н.С., Х.И., Р.М., П.В.,
Г.М., Й. Р., Ч.Ш., В.П., сценарист/режисьори: Р.В., П.Д., В.Р., Н.В., В.Я., Д.Б., Г.С.,
режисьори: Л.К., М. Е.-Б.а, Б.Ш., Н.Р., З.Х., Г.С., Е. З., Д.П., Б.Ж., И.Г., И. А., И.Д., П.Б.В.-М.
и оператори: Х.Т., Д.М., А.Т., Я.Т., Т.С., Г.Р., Р.С., В.Д., И.П., К.К., Г.Г., Г.В., П.Х., П.М., К.К.
сумата от общо 10 000 лева – обезщетение за извършени нарушения на авторските права на
горните автори, осъществени в периода 29.06.2024 година – 06.07.2024 година чрез
еднократно публично изпълнение без съгласието на авторите или на организацията за
колективно управление на авторските права, на следните филми: „13-та годеница на
принца“; „Крадецът на праскови“; „Рицар без броня“; „Брачни шеги“; „Горе на черешата“;
10
„Господин за един ден“; „Куче в чекмедже“; „Разводи, разводи“; „С деца на море“;
„Маневри на петия етаж“; „Да обичаш на инат“; „Осъдени души“; „Любимец 13“;
„Привързаният балон“; „Бон шанс, инспекторе“; „Тримата от запаса“; „Преброяване на
дивите зайци“; „Лачените обувки на незнайния воин“; „Не си отивай“; „Комбина“; „Петък
вечер“; „Специалист по всичко“, в рамките на 21-вото издание на Международния фестивал
на късометражното кино „В двореца“, проведен на територията на община Перник (по 500
лева за нарушение на авторските права на всеки от посочените филми), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.01.2025 година и до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 12 000 лева (по отношение на претендираните обезщетения
от по 500 лева за извършени нарушения на авторските права за филмите „Изпити по никое
време“ и „Момчето си отива“).
ВРЪЩА исковата молба в частта по предявените на основание чл. 95а, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 95 ЗАПСП, вр. чл. 18, ал. 2 ЗАПСП искове на Сдружение ФИЛМАУТОР, ЕИК:
*********, като организация за колективно управление на авторски права, представляваща
авторите В.С., Е.М., Л.П., Е.В., Х.В., посочени като членове на организацията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Фондация „Култура Перник“, ЕИК:
*********, Община Перник, ЕИК: ********* и Фондация „Международен филмов фестивал
за късометражно кино „В двореца“, ЕИК: ********* да заплатят на Сдружение
ФИЛМАУТОР, ЕИК: ********* общо сумата от 3697 лева - разноски за настоящото съдебно
производство за адвокат, вещо лице и държавна такса и за адвокатско възнаграждение в
производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Сдружение ФИЛМАУТОР, ЕИК:
********* да заплати на всеки от ответниците - Фондация „Култура Перник“, ЕИК:
*********, Община Перник, ЕИК: ********* и Фондация „Международен филмов фестивал
за късометражно кино „В двореца“, ЕИК: ********* сума от по 150 лева - разноски за
адвокат в настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта, в която има характер на определение – с
частна жалба, в едноседмичен срок.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11