Решение по дело №945/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260295
Дата: 5 октомври 2021 г.
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20191800100945
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 05.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ И.

                                           

при участието на секретаря Даниела Ангелова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 945 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Л.Д.П. е предявил срещу С.В.И. и В.С.Т. искове за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят сумата 56 270 лв., представляваща общ размер на уговорено в сключен между страните договор за спогодба от 30.12.2009 г. обезщетение за неизпълнение на задължения по чл. 2.4 от договора, сумата 31 955 лв., представляваща законна лихва върху тази сума от 01.05.2014 г. до подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. 

 В исковата молба се твърди, че на 30.12.2009 г. ищецът сключил с двамата ответници и други лица договор за спогодба, по силата на който /чл. 2.4 и 2.5/ последните се задължили и гарантирали да бъде изплащан кредит към „Б.ДСК”, обезпечен с договорна ипотека върху собствен на ищеца недвижим имот, представляващ апартамент № 1 с площ от 40,75 кв.м. на етап груб строеж, находящ се в жилищна сграда на ул. „Л.К.” № 71 в гр. В.Т., в УПИ ХVІІІ-2871 в кв. 122 по плана на града, ведно с изба № 1 и съответните идеални части от общите части на сградата и от парцела. В спогодбата било уговорено, че ответниците солидарно се задължават и гарантират, че няма да допуснат в резултат на неплащането на вноските по кредита имотът да бъде продаден на публична продан. Твърди се, че на 24.03.2014 г. след умишлено неплащане на вноските по кредита, с постановление за възлагане на ЧСИ Дияна Колева-Стефанова имотът бил продаден на трето лице. Ищецът твърди, че ответниците В.Т. и С. В. му дължат солидарно, на основание чл. 2.5 от договора за спогодба, сумата 56 270 лв., представляваща сбор от следните суми: сумата 49 270 лв. заплатена от ищеца продажна цена за гореописания апартамент; сумата 2000 лв. направени от ищеца разноски за нотариалното изповядване на сделката; сумата 5000 лв. направени от ищеца подобрения в този имот. Твърди, че ответниците му дължат солидарно и законната лихва върху тази сума от 01.05.2014 г. /изтичане на уговорения в чл. 2.5 от спогодбата тридесетдневен срок/ в размер на 31 955 лв.

Въз основа на така изложените в исковата молба твърдения и заявения петитум, предявените искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Така предявените искове за солидарно заплащане от ответниците на исковите суми, дължими поради неизпълнение на задълженията им по сключения договор за спогодба от 30.12.2009 г., са допустими. Видно от представеното съдебно решение от 29.03.2017 г. по гр.д. № 420/2016 г. на Софийски окръжен съд, същото е постановено по предявени от ищеца Л.Д.П. осъдителни искове срещу други двама солидарни длъжници /”Б.И.” ООД и Т. С. И./ с предмет процесните вземания по договора за спогодба от 30.12.2009 г. Предвид разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ЗЗД кредиторът може да търси цялото вземане от всеки един от солидарните длъжници и това да бъде сторено в отделни искови процеси – същият може да съди последователно всеки от солидарните длъжници, докато удовлетвори вземането си.

Ответникът С.В. В. не е взел становище по иска като не е депозирал писмен отговор,  не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На същия указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът В.С.Т. не е взел становище по иска като не е депозирал писмен отговор,  не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На същия указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Л. А., е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците.

С оглед на горното налице са формалните предпоставки на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства – договор за спогодба от 30.12.2009 г., сключен между „Б.И.” ЕООД, В.С.Т.,  С.В.И., Т. С. И. и Л.Д.П.; нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 541, т. ІІІ, рег. № 5557, дело № 318/2008 г. на нотариус Денчо Денчев;  нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1654, т. ІХ, рег. № 17049, дело № 1012/2009 г. на нотариус Денчо Денчев; постановление за възлагане на недвижим имот от 24.03.2014 г. на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска по изп. д. № 20137280400591; може да се направи извод и за вероятна основателност на претенцията.

Следователно, налице са всички изискуеми от закона предпоставки на чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците, което не следва да се мотивира по същество. С оглед на това ответниците следва да се осъдят солидарно да заплатят на ищеца исковата сума от 56 270 лв., представляваща общ размер на уговорено в чл. 2.5 от сключения договор за спогодба от 30.12.2009 г. обезщетение за неизпълнение на задължения по чл. 2.4 от договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 31 955 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 01.05.2014 г. до подаването на исковата молба.

При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от последния разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса по исковете, в общ размер 3025,35 лв.

 

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА С.В.И., ЕГН **********,***, и В.С.Т., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, да заплатят солидарно на Л.Д.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 56 270 лв., представляваща общ размер на уговорено в чл. 2.5 от договор за спогодба от 30.12.2009 г., сключен между „Б.И.” ЕООД, Л.Д.П., В.С.Т., С.В.И. и Т. С. И., обезщетение за неизпълнение на задължения по чл. 2.4 от договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 31 955 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 01.05.2014 г. до подаването на исковата молба.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.В.И. и В.С.Т. да заплатят на Л.Д.П. сумата 3025,35 лв. за разноски по делото.

 

Решението е постановено при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

 

                  

 

                                                                                    СЪДИЯ: