Р Е Ш
Е Н И Е
№ 35/03.02.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 3 по описа на Административен съд -
Монтана за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от В.Д.В. с ЕГН * *** против Решение №154 от 21.11.2019
година на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 358 по описа за 2018 година.
С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №
18-0294-000436 от 08.05.2018г. на Началник сектор „Охранителна полиция” в РУ –
Лом при ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-952/20.07.2017 на
министъра на вътрешните работи, с което на В.Д.В. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00лева /двеста/ на основание чл.179, ал.2, ,
предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател В.Д.В., редовно призована, не се явява. В писмено
становище по делото поддържа жалбата си, като навежда доводи за преразглеждане
на решението на въззивния съд и отпадане на отговорността й свързана с наложеното
административно наказание. Твърди липсата на конкретика по отношение на
причинените вреди на автомобилите от реализираното ПТП, което води до
несъставомерност на извършеното административно нарушение. Сочи, че намиращата
се на пътя неравност не отговора на изискванията на подзаконов нормативен акт,
както и че съдът не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли да бъде
отменено въззивното решение, както и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Началник Сектор „Охранителна
полиция” РУ–Лом при ОД МВР гр.Монтана, редовно призован чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт К*** Д. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, отричайки наличието на
сочените касационни основания.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила
обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят
на извода за извършено административно нарушение, като санкционния акт е бил
постановен при спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от
страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е
неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства свързани с
касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния
съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
наказателното постановление, съставът на Районен съд Лом е приел от фактическа
страна, че на 22.04.2018г. в 20,00ч. в с.П*** на ул.“Г*** Д*** “ В.Д.В. като
водач на лек автомобил марка ,,Х*** ", модел „д***“ с рег. № В***нейна собственост неспазвайки
дистанция от движещия се пред нея лек автомобил марка „П*** “, модел „3**“ с рег. № М *** управляван от Р*** М*** Т*** ,
които намалил скоростта пред лежащ полицай, го удря отзад, като при
възникналото ПТП са причинени материални щети по автомобилите.
Съдът е приел, че нарушението е безспорно установено, поради
което и правилно е ангажирана административно - наказателната отговорност на
жалбоподателката за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, а при определяне размера
на наказанието наказващият орган е съобразил целите на наказанието, определени
в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - отчел е тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване, смекчаващите обстоятелства, отегчаващите обстоятелства и
правилно е наложил предвидения в чл.179, ал.2, пр. второ от ЗДвП размер на
глобата от 200.00лева.
Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния
закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз основа на
доказателствата по делото, като мотивите се споделят изцяло от настоящия
състав.
При постановяване на оспореното решение Районен съд Лом е
събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в
тяхната съвкупност, в резултат на което е извел извод за законосъобразност на
оспореното пред него наказателно постановление. При постановяване на съдебния
акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон,
изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са
възраженията на касатора. В съответствие със събраните доказателства правилно е
приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и че същото отговаря на
всички изисквания за форма и съдържание и е издадено в съответствие със
санкционната норма на чл.179, ал.2, пр. второ от ЗДвП. Правилно е прието, че
визираното в НП нарушение по чл.23, ал.1
от ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства. Още повече, че при съставяне на АУАН
същия е подписан без възражения от касатора.
Следва да се посочи, че по отношение на нарушението, редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189, ал.2 от
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото дава основание
на съдът да приеме, че описаното нарушение е извършено от касатора. Твърденията
му по отношение на височината на лежащия полицай не са скрепени с надлежни
доказателства, като наред с това са и неотносими към извършеното
административно нарушение, тъй като реализирането на ПТП – то е станало преди
него и не е установено същото да е в причинна връзка с вмененото нарушение по
неспазване на дистанция.
От друга страна не се споделят
възраженията на касатора, че не се касае за ПТП, тъй като не са описани
конкретни материални щети по двата автомобила, тъй като след като вида и
размера на претърпените щети при настъпилото пътно транспортно произшествие не
са съставомерни за деянието, то и непосочването им не може да бъде нарушение на
ЗАНН. Липсата на индивидуализация на материалните щети не води до
незаконосъобразност на процедурата по наказване на виновника за това, тъй като
обезщетяването на пострадалото лице в хода на производството по ЗАНН е единствено
при подадено искане от него, каквото в конкретния случай липсва.
Самия факт на настъпилия сблъсък –
„…го удря отзад…“ установява липсата на подходяща дистанция и нарушението на
правилата за движение, поради което и наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
В случая не може да се приеме, че е налице маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
респективно да се отмени наложеното административно наказание. По отношение на
този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 от ЗАНН,
които обуславят маловажност, тъй като обществените отношения, които се
защитават не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно,
че касатора е имал качеството водач на МПС, за което при управлението му не е
спазена нужната дистанция правилно и обосновано районния съд е потвърдил наложеното
административно наказание.
Предвид събраните по делото доказателства безспорно се
установява съставомерност на констатираното нарушение, с оглед на което
касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора
основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Лом, други такива
не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК,
поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №154 от 21.11.2019 година
на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 358 по описа за 2018 година.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: