№ 18037
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И Г
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110158729 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
Постъпила е молба с вх.№251951/12.09.2023г., от ищеца Н. С., с която същият твърди, че с
подадената искова молба са били предявени първоначално обективно кумулативно
съединени искове, а именно положителен установителен иск с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, §1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., за
признаване за установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът „Б“ АД му дължи
сумата от 400 евро, представляваща дължимо обезщетение за отмяна на полет FB 717,
планиран за 13.08.2018г. по дестинация В – С, ведно със законна лихва за периода от
12.08.2021г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №47157/2021г. по описа на СРС, 90
състав. Ищецът твърди, че с подадената искова молба предявил положителен установителен
иск за признаване за установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът „Б“ АД му
дължи и сума в размер на 189,08 лв.. представляваща мораторна лихва върху
обезщетението, за периода 25.03.2019г. - 10.08.2021г..
С постановеното по делото Решение №14207/21.08.2023г., съдът се е произнесъл единствено
по предявената положителна установителна искова претенция, досежно претендираната
сума, представляваща дължимо обезщетение за отменения полет, като липсва изрично
произнасяне по претенцията за мораторна лихва.
Молбата за допълване на постановеното съдебно решение, е била подадена в
законоустановения срок по чл.250, ал.1, като на основание ал.2, препис от молбата е връчен
на насрещната страна с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок, като такъв
не е постъпил.
Съдът, като съобрази изложеното в подадената от ищеца молба, както и приложимите
1
правни норми, намира от фактическа и правна страна следното:
С искова молба вх.№232264/28.10.2022г., ищецът Н. С., действително е предявил обективно
кумулативно съединени искове, а именно: положителен установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, §1, б. „б“ от Регламент
/ЕО/ 261/2004 г., за признаване за установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът „Б“
АД му дължи сумата от 400 евро, представляваща дължимо обезщетение за отмяна на полет
FB 717, планиран за 13.08.2018г. по дестинация В – С, ведно със законна лихва за периода от
12.08.2021г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №47157/2021г. по описа на СРС, 90
състав, както и положителен установителен иск за признаване за установено със сила на
пресъдено нещо, че ответникът „Б“ АД му дължи и сума в размер на 189,08 лв..
представляваща мораторна лихва върху обезщетението, за периода 25.03.2019г. -
10.08.2021г.
С постановеното по съществото на правния спор - Решение №14207/21.08.2023г., по гр.д.
№58729/2022г., по описа на СРС, 140 състав, съдът се е произнесъл единствено по
предявената положителна установителна искова претенция, досежно претендираната сума,
представляваща дължимо обезщетение за отменения полет, като липсва изрично
произнасяне по претенцията за мораторна лихва.
С оглед приетия за изцяло основателен положителен установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, §1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004
г., за признаване за установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът „Б“ АД му дължи
сумата от 400 евро, представляваща дължимо обезщетение за отмяна на полет FB 717,
планиран за 13.08.2018г. по дестинация В – С, ведно със законна лихва за периода от
12.08.2021г. до изплащане на вземането, както и предвид акцесорния характер на
предявения положителен установителен иск за признаване за установено със сила на
пресъдено нещо, че ответникът „Б“ АД му дължи и сума в размер на 189,08 лв..
представляваща мораторна лихва върху обезщетението, за периода 25.03.2019г. /датата на
изпращане на писмена покана за доброволно изпълнение/ - 10.08.2021г., настоящият съдебен
състав намира, че същият се явява основателен и доказан, поради което са налице основания
за допълване на постановеното решение по реда на чл.250 ГПК, като съдът следва да
признае за установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 189,08 лв.. представляваща мораторна лихва върху обезщетението, за периода
25.03.2019г. - 10.08.2021г.
Предвид горното и на основание чл.250 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА постановеното Решение №14207/21.08.2023г., по гр.д. №58729/2022г., по описа
на СРС, 140 състав, като:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, §1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., предявен от Н. С.,
гражданин на Р Ф, роден на **********г., съдебен адрес гр. ххх, чрез адв. К. В., срещу „Б“
АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, че „Б“ АД дължи на Н. С., сума в
размер на 189,08 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението, за периода
25.03.2019г. /датата на изпращане на писмена покана за доброволно изпълнение/ -
10.08.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №47157/2021г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните. След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да
се приложи по ч.гр.д. №47157/2021г. по описа на СРС, 90 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3