Протокол по дело №2179/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 116
Дата: 28 януари 2025 г. (в сила от 28 януари 2025 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20243100502179
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 116
гр. Варна, 28.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско
дело № 20243100502179 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:09 часа се явиха:

Въззивникът В. К. И., редовно призована, явява се лично, представлява
се от адв. В. М., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемият С. Д. С., редовно призован, явява се лично, представлява
се от адв. Д. Й., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Контролираща страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“- ГР. Д., редовно призована, не изпращат представител.
Вещото лице В. Д. И., редовно призована, не се явява.

СЪДЪТ констатира, че неправилно е вписано като страна по делото
лицето Д. С. Д., което следва да бъде заличено от списъка, тъй като делото е с
правно основание чл.127, ал.2 от СК, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване лицето Д. С. Д., в
1
качеството му на въззиваем по делото.


АДВ. М.: Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ. Й.: Няма пречки. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. К. И., ЕГН **********, срещу
Решение №3017 от 08.08.2024г. по гр. д. №16137/2023г. на ВРС, 10-ми състав,
с което родителските права върху детето Д. Д. са предоставени на неговия
баща С. Д. С., ЕГН **********, при когото е определено и местоживеенето
на детето на адрес село Е., ул. „Ч.М.” №**, бл.8, ет.3, ап.8, община Б., като на
майката е определен режим на лични контакти с детето, подробно описан в
решението, и е осъдена тя за издръжка на детето, платима чрез бащата С. С.,
в размер на 240лв. месечно, с падеж до 5-то число на месеца, за който се
дължи, считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната
лихва за забава върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законова
причина за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.127, ал.2 от СК и
чл.143 от СК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални
нарушения и в противоречие с интересите на детето. Обобщено оплакванията
се свеждат до непълно, немотивирано и избирателно обсъждане на събраните
доказателства и до едностранчив, погрешен и нелогичен анализ на същите,
довели до необоснованост на решаващите изводи относно по-подходящият от
2
двамата родител за упражняване на родителските права и до накърняване най -
добрия интерес на детето в смисъла, поддържан от въззивника. Поддържа, че
след фактическата раздяла майката се е съгласила само временно детето да се
отглежда от баща му, като причина за това бил постоянният тормоз върху нея
от страна на бащата (в т.ч. закани за убийството й), доказан от показанията на
свидетелите по делото. Не се касае до общо решение за отглеждане занапред
на детето от бащата, както е приел ВРС. Без да оспорва, че в дома на бащата са
налице подходящи условия за отглеждане на детето, както и че ищецът по
делото полага добри грижи за сина си, последният не е преработил конфликта
от раздялата с майката и в същото време продължава да й пречи да се вижда с
момчето. Бащата и близките му освен това стимулират родителско
отчуждение на детето от майка му, което е против интересите на момчето. От
друга страна майката полага труд, макар и нощен, със средствата от който
гледа и издържа себе си и детето си, в което няма нищо неморално и от което
не могат да се правят изводи за липса на родителски качества. През време на
работа майката разчита на помощ от близките й, а при нужда може да смени
дейността си с по-подходяща във времево отношение. Въззивницата разполага
с подходящи условия и родителски качества за да се грижи за сина си, силно
привързана е към него, а момчето е само на три години в момента и има силна
нужда именно от майка си с оглед възрастта си. Във връзка с гореизложеното
прави анализ на събраните свидетелски показания и посочва начина, по който
следва да се ценят те. Относно издръжката счита определената от ВРС за
немотивирана с оглед нуждите на детето и възможностите на въззивната
страна. По същество моли за отмяна на решението на ВРС, за предоставяне на
родителските права на майката, за определяне на местоживеенето при нея, за
определяне на РЛО на бащата, за осъждането му за издръжка за детето и за
съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за бланкетни,
неконкретизирани и необосновани. Счита решението на ВРС за правилно и
обосновано, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания.
Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно
родителските си качества, трайно полаганите грижи за момчето и силната
привързаност баща-син, като в същото време – за родителските дефицити на
3
майката, за липсата на морални ценности в нея, в т.ч. и с оглед работата й,
както и за невъзможността тя да обгрижва по подходящ начин детето,
доказани от материалите по делото. Поддържа, че е в интерес на детето да
продължи отглеждането му от бащата. Моли за решение в този смисъл и
разноски пред въззивния съд.

АДВ. М.: Поддържаме жалбата изцяло. Оспорваме отговора на въззивна
жалба. Нямаме възражения по отношение на доклада.
АДВ. Й.: Поддържам отговора. Оспорвам жалбата. Не възразяваме по
доклада.


СЪДЪТ докладва писмо с вх.№30376/27.11.2024 г. от Агенция
„Социално подпомагане“- Варна, посочено като „становище по подадената
въззивна жалба“, но на практика съдържащо информация за това колко пъти
през месец октомври и ноември 2024 г. майката е осъществила контакти със
сина си и съответно кога не, и защо.

АДВ. М.: Запозната съм.
АДВ. Й.: Аз не съм запознат.

СЪДЪТ дава възможност на адв. Й. да се запознае с писмото от
Агенция „Социално подпомагане“ - Варна.

АДВ. М.: Да се приеме.
АДВ. Й.: Да се приеме.

СЪДЪТ намира, че писмото следва да бъде прието, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА към материалите по делото писмо с вх.№30376/27.11.2024 г.
4
от Агенция „Социално подпомагане“, съдържащо информация за това колко
пъти през месец октомври и ноември 2024 г. майката е осъществила контакти
със сина си и съответно кога не, респ. защо.


СЪДЪТ докладва заявление с вх.№ 1462/17.01.2025г. от вещо лице В.
И., което уведомява съда, че поради влошено здравословно състояние и
карантина не успяло да изготви експертиза и не е във възможност да се яви в
днешно съдебно заседание. Прилага болничен лист. Моли по преценка на съда
за нова възможност за изготвяне на заключение или за замяната на експерта.

АДВ. М.: Моля да бъде уважено искането на вещото лице. Моля да й
бъде предоставен срок, в който да изпълни поставената задача.
АДВ. Й.: Не възразявам да бъде уваженото искането на вещото лице и
по преценка на съда да прецените кое да уважите или не.

За да се произнесе СЪДЪТ намира следното:
Предвид посочените в заявлението от вещото лице обстоятелства, вкл. и
изявлението: „моля имайте предвид че след преглед болничният ми ще бъде
удължен“, по аргумент по чл.198 от ГПК са налице предпоставките за замяна
на вещото лице, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАМЕНЯ вещото лице В. И. с клиничен психолог Р.Г., която да се
призове за следващо съдебно заседание, ведно с препис от диспозитива на
Определение №5020/15.11.2024г. постановено по делото, с посочените задачи,
както и за бързина да се уведоми по телефона за ангажимента му по делото.

УКАЗВА на вещото лице Р.Г. задължението за изготвяне и представяне
на заключение в срока по чл.199 от ГПК, преди следващо съдебно заседание.

5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


АДВ. Й.: Не водим допуснатия ни свидетел. Ние ще оттеглим искането
си, т.к. не успяхме да го осигурим. Този, който щеше да свидетелства, в
последния момент категорично отказа и по тази причина не поддържаме
искането си за свидетел.

СЪДЪТ, с оглед направено оттегляне на искането от адв. Й. в днешно
съдебно заседание

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАЛИЧАВА допуснатия на въззиваемата страна свидетел при режим на
водене за доказване на обстоятелствата посочени в Определение №5020 от
15.11.2024 г., постановено по реда на чл.267 от ГПК.


АДВ. М.: Бих желала да изразя становище по отношение на твърдения в
отговора на въззивната жалба, както и във връзка с представеното писмо от
Дирекция „Социално подпомагане“, като правя уточнение затова, че
определението с което е определен режима на В. К. И., т.е. привременните
мерки е от 13.10.2024 г. В самото определение е предоставен режима й всяка
първа и трета седмица от месеца. Но 11-ти октомври, когато е постановено
определението се е падало ден „петък“, който е всъщност от другата седмица
на месец октомври. В. И. веднага след постановяване на определението се
снабдява със заверен препис, който предоставя в детското заведение, т.к.
според определения й режим тя следва да го взема от там. Тя го е показала по
- рано за да се запознае персонала на детската градина. Първият възможен
път, т.е. когато е могла да осъществи контакта си с детето въз основа на така
определените й мерки е било на 24.10.2024г. Тогава е отишла да вземе детето
след края на учебните занятия, като й е било заявено от възпитателката на
групата, че 1ч. – 1, 30ч. по – рано детето е взето от бащата. Тя е провела опит
6
да се свърже с него й е отказано да й бъде предадено детето. Въз основа, на
което се е наложило сигнал на тел.112 да бъде изпратен екип и със
съдействието на полицията тя да осъществи своята първа среща. От там
нататък е провеждала редовно контакти с детето въз основа на постановения
режим, като по отношение на датата – 22.11.2024г., когато е заявила на бащата,
че няма да може да вземе детето с кола понеже нейната се е развалила тя е
помолила за съдействие, т.е. да й бъде доведено детето, но и е отказано.
Затова не е осъществена тази среща. Сега в петък – 24.01.2025 г. детето отново
не й дадено да бъде взето с мотив, че е било болно. Майката е поискала
някакъв документ от лекар, който да удостоверява здравословното състояние,
че е тежко болно и ще бъде възпрепятствано да го вземе. Показан й е
амбулаторен лист от преглед, който установява, че е имало зачервено гърло. В
тази връзка и предвид твърдението в отговора на въззивната жалба, където се
сочи, че към настоящия момент има определени привременни мерки и
определен режим на лични контакти на майката, който също не упражнява. В
тази връзка моля да бъде уточнено дали въззиваема страна поддържа това
свое твърдение или ние съответно да направим доказателствено искане.
В случай, че го поддържа ние ще направим искане тогава да бъде
изискана справка от Дирекция „Национална система 112“ за подадени сигнали
на двете дати: 25.10.2024 г. и 24.01.2025г. Искането ни е да бъде изискана
информация дали от тел: 0878/408694, който е на майката има подаден сигнал
съответно на 25.10.2024 г. и на 24.01.2025г., кой е подателя и за какво е бил
сигнала. Такъв сигнал считаме, че е бил подаден в периода между 16:15ч. -
17:00ч., като бъде уточнено дали съответно е изпратен екип, както и с подаден
сигнал на 24.01.2025г. отново от същия номер, кой е подателя, какъв е бил
предмета на обаждането, пак за периода между 16ч. -17ч.

АДВ. Й.: Не оспорваме, че е имало сигнали на телефон „112“. Майката
не беше виждала детето повече от година, то не я разпознаваше и затова преди
първия контакт, колегата знае, ние се чухме, направихме една молба към тях.
Съботния ден, не в петъчния да отиде за детето един непознат човек и да го
вземе от детското заведение, а в съботния ден бащата да се срещне с майката,
да въведе детето, просто за да не бъде травмирано. То не е виждало майка си
от една година.
7
Да, действително посетили са детското заведение, видели са че
доверителят ми е взел детето и са пуснали сигнал на 112. това е така, факт.
Бащата се е възпротивил да даде детето, като в тази връзка представяме два
амбулаторни листа за това че детето е било болно. Това е било обяснено на
майката заедно с предложение на следващата седмица де се компенсира,
въпреки че не е по режим. Детето е била с 40 градуса температура, да не
подлагаме на излишно разхождане по пътищата от Варна до Оброчище и
обратно, за да може да бъде проведено адекватно лечение и когато оздравее
през следващата седмица майката да го вземе и да има пълноценен режим, а
не да се разнасят лекарства, детето да се поставя допълнително в риск да се
доразболее. Това ми е позицията.

СЪДЪТ, за да са произнесе, намира следното:
Предвид направеното изявление от процесуалния представител на
въззиваемата страна и по аргумент от чл.146, ал.1, т.3 от ГПК следва да бъде
прието за безспорно между страните, че на посочените дати (25.10.2024г. и
24.01.2025г.) въззивницата е направила обаждане по „тел.112“ със сигнал за
това, че не е взела детето си за режим на лични отношения. А във връзка с
причините последното следва да бъдат приобщени и представените от адв. Й.
амбулаторни листи.
С оглед на приетото за безспорно обстоятелство не е необходимо да се
изисква посочената информация от Дирекция „Национална система 112“.
По тези причини съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
по делото обстоятелството, че на датите 25.10.2024г. и 24.01.2025г.
въззивницата е направила обаждане по „тел.112“ със сигнал за това, че не е
взела детето си за режим на лични отношения, на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М., процесуален
представител на въззивницата, за изискване на информация от Дирекция
8
„Национална система 112“ дали на датите: 25.10.2024 г., в часовия диапазон от
16:15ч. -17:00ч., и на 24.01.2025г. в часовия диапазон 16ч – 17ч., са подадени
сигнали от тел: 0878/408694, съответно кой е подателя и за какво е бил
сигнала, респ. дали на 25.10.2024г. е изпратен и полицейски екип на място.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените в
днешно съдебно заседание от адв. Й. копия от амбулаторни листи:
№************* от 24.01.2025г. и №************* от 24.01.2025г. издадени
на детето Д. С. Д..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


АДВ. М.: Други искания по доказателствата нямаме.
АДВ. Й.: Ние също нямаме искания по доказателствата.

За събиране на допуснатото експертно доказателство съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТЛАГА И НАСРОЧВА производство по делото за 17.03.2025 г. от
15:00ч., за която дата и час страните са уведомени.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Р.Г. с дадените от съда указания.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:34
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9

10