НОХД № 768/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Н.И.Т. с ЕГН: **********,
роден на *** ***, с настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със
средно-специално образование, неосъждан, женен, работещ, за това, че на
30.04.2018 г. в гр. Пазарджик, по бул. „Х. Б.“ е управлявал МПС - л. а. „.....“,
с рег. № ....., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,98 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство
„Алкотест „Дрегер 7510“, със сериен № ARDM 0193 - престъпление по чл.343б, ал.
1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като сочи, че изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка отговаря на обективната истина. Дава и кратки обяснения.
Изказва съжаление за стореното от него.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
В дадената му последна дума подсъдимият моли за минимално
наказание.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 29.04.2018 г., за времето от 19.00 ч. до 07.00 часа
на 30.04.2018 г. свидетелят И.Д.В. и колегата му Б.А. *** при ОД на МВР Пазарджик, били на работа като
дежурен автопатрул в гр. Пазарджик. Около 00.40 часа на 30.04.2018 г.
полицейските служители се намирали на бул. „Х. Б.“ и спрели за проверка л. а. „.....“
с рег. № ...... Те установили, че водач на автомобила е подсъдимият Н.И.Т. ***
с ЕГН: **********. Тъй като същият лъхал на алкохол, свидетелят В. поискал
съдействие от колегите си от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик. На
място пристигнали мл. автоконтрольор И.К. и колегата му В. Х. Свидетелят К. извършил проба за алкохол с
техническо средство „Алкотест „Дрегер 7510“ със сериен № ARDM 0193 на
подсъдимия Т.. Техническото средство отчело резултат 1,98 на хиляда. Резултатът
бил показан на подсъдимия Т., който не го оспорил. Свидетелят К. съставил на
подсъдимият Т. АУАН, серия Д, № 404417/30.04.2018 г. и му издал талон за
медицинско изследване № 0035024/30.04.2018 г., в който Т. саморъчно записал, че
приема показанията от техническото средство. Подсъдимият Т. *** за срок от 24
часа.
Със заповед № 18-1006-000231/30.04.2018 г. на
началник-сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик била наложена
принудителна административна мярка на подсъдимия Т. - временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС.
По делото е приложена разпечатка от техническо
средство -Алкотест Дрегер 7510, със сериен № ARDM 0193, от която е видно, че
пробата на подсъдимия Т. е била извършена в 00.57 ч. на 30.04.2018 г., както и
че е отчетен резултат 1,98 промила.
По делото е приложена справка от ГДНП, рег. № 3286 р-
47946/17.11.2017 г., от която е видно, че Алкотест Дрегер 7510, със сериен №
ARDM 0193 успешно е преминал проверка като средство за измерване на 13.11.2017
г.
По делото е приложена справка от ОД на МВР за водач на
МПС, от която е видно, че подсъдимият Т. е правоспособен водач, притежава СУМПС
№ *********/11.08.2015 г. и има извършени нарушения по ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: самопризнанието
на самия подсъдим, подкрепено от показанията на свидетелите И.В. и И.К., както и от писмените такива – ЗППАМ,
АУАН, талон за изследване, справка за нарушител/водач, разпечатка от дрегер,
протокол за извършване на проверка техническо средство, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, характеристична
справка.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И.В. и И.К.,
които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на
съставомерните признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с
висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са
пряко възприети от свидетелите и са дадени от лица, които не са заинтересовани
от изхода на делото. Тези факти се потвърждават и от всички останали събрани
доказателства по делото, включително направеното самопризнание от подсъдимия.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С
действията си подсъдимият Н.И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият Н.И.Т. *** е управлявал МПС - л. а. „.....“, с
рег. № ....., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,98 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест
„Дрегер 7510“, със сериен № ARDM 0193. Съдът намира за безспорно
установени и доказани всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки
от действията на подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието
и престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е
извършено виновно, при форма на вината евентуален умисъл, тъй като подсъдимият
е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да
надхвърля 1.2 промила и няма право да управлява МПС, но въпреки това,
преследвайки пряката си цел - да се придвижи от една точка до друга с лек
автомобил, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на
деянието си. Интелектуалният
момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият е употребил определено
количество алкохол известно време преди да се качи в автомобила и въпреки това
се е качил да управлява същия. Във волево отношение подсъдимият е желаел да
управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по пътищата,
живота и здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и
минувачи.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на подсъдимия, който е неосъждан,
работещ, семеен и има добри характеристични данни.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът
взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от
подсъдимия деяние, данните за личността му, като установи като отегчаващи
вината обстоятелства предходните нарушения на ЗДвП, които обаче са от период от
преди повече от 10 години. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се
вземат предвид възрастта, чистото съдебно минало, семейното положение,
трудовата ангажираност, добрите характеристични данни, направеното
самопризнание, изказаното съжаление и показаното разкаяние, доброто процесуално
поведение и пълното съдействие на разследващите органи за разкриване на
обективната истина.
Наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е
лишаване от свобода за срок от една до три
години и с глоба от двеста до хиляда лева.
Размерът на наказанието лишаване от свобода
следва да бъде определен отчитайки отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът прие, че
най-подходящото е наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в
размер на 200 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Пазарджик. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода следва да се отложи за изпитателен
срок от три години, като възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
наблюдателна комисия при община Пазарджик.
Така определеното наказание съдът намира, че
съответства на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока
степен на обществена опасност. Съдът
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като счита, че в случая са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изброени по-горе, които да
обуславят прилагането му – възрастта, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, семейното положение, трудовата ангажираност, направеното
самопризнание, изказаното съжаление и показаното разкаяние, доброто процесуално
поведение и пълното съдействие на разследващите органи за разкриване на
обективната истина. Така определеното наказание ще отговори напълно на целите
на наказанието по чл.36 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК съдът
следва да постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство. Съдът намира, че това следва да стане за период от шест месеца,
считано от 30.04.2018 г. По-голям срок на лишаване от правоуправление се явява
несъобразено тежка репресия с оглед личността на подсъдимия. Предвид обстоятелството,
че е шофьор от повече от 12 години, като за този период има само две нарушения
на ЗДвП, но от преди повече от 10 години, показва, че подсъдимият все пак няма
изградена трайна нагласа за нарушаване на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП, която да следва да бъде изкоренявана с по-строги
наказания, които да му подействат превъзпитаващо, поради което срокът на
лишаване от правоуправление – шест месеца – се явява справедлив и съответен на
извършеното и личността на дееца. В случая следва да се отбележи, че значение
за определяне на този срок има и високата концентрация на алкохол - 1,98 промила на хиляда.
При тези данни съдът намира, че така определените
наказания ще изиграят своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането им подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценените периоди, както на лишаване
от право на управление, така и определения изпитателен срок, се явяват
достатъчни с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се
отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: