№ 41
гр. Кнежа, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:П. Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от П. Г. Тодоров Гражданско дело №
20241430100536 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
С. П. П.,с ЕГН**********,с постоянен адрес: с.Ст.,общ.И.,обл.Пл.,ул.“***“*,със съдебен
адрес:гр.Пл.,ул.“***”№* чрез процесуален представител адв.Н. М. от АК-Плевен,с
адрес:гр.Пл., ул.„***“* е предявила против ЗД"Бул инс"АД-гр.София,бул.“***”№**
обективно-кумулативно съединени искове с цена от 24000лв./двадесет и четири хиляди
лева/,частичен иск от 50000лв./петдесет хиляди лева/-неимуществени вреди с правно
основание: чл.45 от ЗЗД вр.чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцовата страна твърди,че е загубила внучката си В. М. на 19г. при ПТП на 09.02.2022г. и
описва,че на 09.02.2022г.на общински път с.Горна Митрополия-с.Староселци като пътник в
ППС /л.а./с марка „Ауди“А4 с рег.№******** в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП В. А. М. е получила несъвместими с живота травми,водещи до летален
изход.
Ищцата твърди,че водачът на л.а.марка „Ауди“А4 с рег.№******** А. С. Г.,виновно е
нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП като е управлявал
своя автомобил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, според заключение
от ATE по ЗМ№830/2022г.по описа на РУ-Долни Дъбник-145,85км.ч.,губи управлението над
автомобила и се удря в крайпътно дърво като вследствие на удара на място умират В. А.
М.,А. С. Г. и И. Л. Цв., за което произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП е
пострадали лица №257000/09.02.2022г. и е образувано досъдебно производство
№830/2022г. по описа на ОП-гр.Плевен,което в последствие е прекратено,поради
обстоятелството, че виновния водач е починал.
Според ищцата причина за настъпването на ПТП са допуснатите от водача на л.а.марка
„Ауди“А4 с рег.№******** нарушение на правилата за движение по пътищата като в
конкретната ситуация за него са били налице определени,фиксирани в закон задължения за
спазване правилата за безопасно движение по пътищата като с оглед на изложеното в случая
съществува пряко причинна връзка между деянието на виновния водач Антоан Георгиев и
настъпилите обществено опасни последици-телесни повреди,довели до летален изход на В.
М..
1
Ищцата твърди,че за увреждащия л.а.марка „Ауди“А4 с рег.№ BP9110СХ е имал сключена
застраховка ГО с ЗД„Бул инс"АД- валидна към момента на ПТП-то/21.01.2022- 26.01.2023г/с
Поица №BG 02/122000341624,което ангажира отговорността на ЗД"Бул инс”АД за
обезщетение на причинените вследствие на ПТП-то неимуществени и имуществени вреди.
Ищцовата страна счита,че по силата на този договор,застрахователят покрива отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица,свързани с притежаваното и използваното МПС,съгласно чл.432 КЗ.
Ищцовата страна сочи,че видно от данните на нормативно уредения Информационен център
към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страницата на фонда-
http://eisoukr.giiaranteerLind.ore/seardiооМс\?1=bg, а именно: към дата 14.02.2022г. МПС с
ДКН№ ******** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ Серия GA Номер
*********, Застраховател: ЗД“Бул инс“АД,начална дата на покритие:27.01.2022г. от 12:09ч.,
крайна дата на покритие: 26.01.2023г. 23:59ч.
Според ищцовата страна тези данни на основание чл.574,ал.12 от КЗ до доказване на
противното,удостоверяват- застрахователя, номера на договора за задължителна отговорност
„Гражданска отговорност на автомобилистите“,началната и крайната дата на покритие,
регистрационния номер на МПС и номер на рама, а и също така, че към датата на събитието
е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна отговорност
„Гражданска отговорност на автомобилистите“,учредено с полица № BG/02/122000341624 и
крайна дата на покритие 26.01.2023г. и представляващо покритието по чл.493 от КЗ.
Според изложеното ищцовата страна намира настъпилото събитие, неговата
противоправност и виновност на дееца за безспорно доказани,а оттук и за доказано
наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл.493,ал.1 във вр.
чл.477,ал.1 от КЗ.
Ищцата твърди,че в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл.478,ал.1 от КЗ,има
право на основание по чл.492 от КЗ,да претендира пряко от ответника,в качеството му на
застраховател по задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на виновния водач,изплащане на обезщетение за всички претърпени неимуществени и
имуществени вреди от ищците,изразяващи се в болки и страдания,които са в пряко
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Ищцовата страна твърди,че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалите са
предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД"Бул инс"АД,изпратена на
застрахователя на 07.09.2022г.и са представили заверени всички документи,с които
разполагат -Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№257000/09.02.2022г.;Адвокатско пълномощно- нотариално заверено; Декларация за
неполучено обезщетение;Акт за смърт:Удостоверение за наследници:Удостоверение за
родствени връзки на В. М.,видно от което С. П. е нейна майка и респективно баба на В. М.
като по случая са образувани щети с № **********, по която ответникът не е заплатил
застрахователно обезщетение.
Предвид това ищцовата страна счита,че в случая за нея е налице правен интерес и
предпоставки за предявяването на настоящия иск за ангажиране на отговорността на ЗД"Бул
инс"АД за причинените неимуществени вреди.
Описва се от ищцовата страна ,че са получили отговор от ЗД"Бул инс"АД,с изх.№НЩ-
6064/19.09.2022г. чрез който ответникът уведомява, че няма основание да удовлетвори
претенцията,тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалата и
действително претърпените от смъртта вреди.
Сочи се от ищцаната страна,че видно от обратна разписка на 18.10.2022г. на ЗД"Бул инс"АД
представено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.10.2022г.
и САТЕ по ДП№830/2022г.е получила писмо с изх.№НЩ-7034/31.10.2022г.,чрез който
ответникът отново уведомява,че няма основание да удовлетвори претенцията,тъй като не са
установени особено близки взаимоотношения с починалата и действително претърпените от
смъртта вреди.
2
Ищцата намира отговора от ЗД"Бул инс"АД., с изх.№НЩ- 7034/31.10.2022г.за отказ по
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение ,поради което на осн.чл.432,ал.1 от
КЗ във вр.с чл.496,ал.1 и чл.498,ал.З от КЗ за нея се явява правен интерес да предяви
настоящата съдебна претенция за изплащане на обезщетение за причинените й
неимуществени и имуществени вреди от настъпилото събитие като в този смисъл са и
Определение №224/15.05.2019г.по описа на ВКС,ТК,Iотд.,Определение №352/26.06.2018г. по
описа на ВКС,ТК,IIотд.,Определение №332/19.07.2018г. по описа на ВКС,ТК,I отд.
Ищцата описва,че починалата В. А. М. е нейна внучка и петнадесет минути преди
процесния инцидент В. със своите приятели е била при баба се и заедно са пили кафе и
последна е видяла жива внучката си В..
Ищцата твърди,че смъртта на В. била внезапна,а болката от загубата й непреодолима като с
трагичната гибел на внучката си загубила част от семейство и един от най-ценните хора в
своя живот като в резултат на внезапната трагедия дълго време е била в изключително тежко
емоционално състояние,което допринесло за цялостното влошаване на физическото и
психическото й състояние,тъй като от силния стрес повече от два месеца се придвижвала е
патерици поради схващане на мускулите и станала почти неподвижна,краката не я
държали,непрестанно плакала,имала високо кръвно, които продължават и към момента.
Ищцата С. П. Н. твърди,че е била до своята внучка от момента на нейното раждане,
възпитавала я,летните ваканции е прекарвала при нея,всекидневно се чували по
телефона,давал й е всичко,което е нужно за едно спокойно, изпълнено с веселие ежедневие.
Според ищцата това довело до изграждане на постоянна,трайна и дълбока емоционална
връзка,защото В. е била изключително добра внучка,силно привързана към своята баба и
била повод за гордост на своето семейство.
Ищцата описва,че В. от ранна детска възраст се изявявала на сцена- рецитирала
стихотворения,танцувала и взимала активно участие и в училищния живот,като освен че
участвала в различните тържества, учителите разчитали на нея да помогне в организирането
им,а съучениците на В. я ценели,уважавали и обичали като мечтата й била да учи
ветеринарна медицина или археология.
Ищцата твърди,че изживява стрес,потиснатост,безпокойство,изострена
чувствителност,ранимост,безсилие пред обстоятелствата и усещането за разрив в
отношенията с другите и живота като цяло.Тя сочи,че след инцидента страда от
безсъние,тревожност.безпокойство,а всеки спомен и снимка с В. предизвиква у нея болка
като ежедневието й е променено с ежедневни посещение на гроба на починалата.
Според ищцовата страна, с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №1/2018г.,по тълк.дело
№1/2016г.,ОСНГТК на ВКС е бил разширен кръга от лицата,които имат право да получат
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на техни близки.
Според ищцата доколкото в случая е била създадена особена близка и трайна житейска
връзка между нея и починалата В. към настоящия момент търпи значителни морални болки
и страдания от загубата на своята дъщеря,по-голяма сестра и внучка, които са с
продължителност във времето и подлежат на обезщетение.
Ищцата изтъква,че към момента на настъпване на транспортният инцидент е от кръга лица
с право на обезвреда за нематериални вреди от настъпилия за нейния родственик летален
изход като материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление No4 от 25.V,1961г.и
Постановление No5 от 24.XI.1969г.на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Според ищцовата страна обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди като в наказателния процес тази
материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в
3
Постановление No4 от 25.V.1961г. и Постановление No5 от 24.ХI.1969г. на Пленума на
Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и
низходящи от втора степен.
Описва се от ищцовата страна,че в рамките на европейското законодателство е приета
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета,като в чл.2 от
Директивата е дадено определение за „жертва'’ на престъпление,като в това число са
включени и членове на семейството на лице,чиято смърт е пряка последица от
престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето”,а в
последната категория се сочат съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана,постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство,роднините по
пряка линия,братята и сестрите и издържаните от жертвата лица.
Изтъква се от ищцовата страна,че според традиционните на българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците,са част от най-
близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост като с оглед
изложеното,причинените неудобства и страдания на ищцата следва да бъде компенсирана.
Счита се,че безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-
високо като паричното обезщетение, не може да замести загубата на В.,но би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира
страданието и да постигне някакво,макар и минимално заличаване на неблагоприятните
последици от въпросного ПТП. Според ищцовата страна обезщетението за неимуществени
вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционалните
болки,страдания,неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление като съгласно последователната съдебна практика по приложение на чл.52 от
Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и принципа напълно и универсално
обезщетяване на увреденото лице,закрепен в чл.51,ал.1 от ЗЗД,справедливостта не е
абстрактно понятие,а е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства,които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.
Ищцовата страна сочи,че справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД,както
това изрично е прието още в ППВС№4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията,понесени от конкретното увредено лице,но и
на всички онези неудобствата,емоционални,физически и психически сътресения,които
съпътстват същите,тъй като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи,като израз на общо приетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид,поради което следва да се съобразява
и съдебната практика в сходните хипотези.
Въз основа на изложеното,ищцовата страна иска от съда да ги призове на съд с ответната
страна и след като докаже твърдяното,да постанови решение,с което да приеме,че
предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъдите ЗД"Бул
инс"АД да заплати на С. П. Н.,с ЕГН********** обезщетение в размер на
24000лв./двадесет и четири хиляди лева/,частичен иск от 50000лв./ петдесет хиляди лева/,за
причинените й неимуществени вреди,изразяващи се в търпени болки,страдания и
психически стрес по повод смъртта на нейната внучка В. М. при процесното ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП-09.02.2022г.,до окончателното
изплащане,направените но делото разноски- адвокатски хонорар на основание чл.38,ал.1,т.2
от ЗА/чл.7,ал.2 и ал.9 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения изменена от 04.11.2022г.
На основание чл.127,ал.4 от ГПК,ищцата сочи банкова сметка за изпълнение на паричното
задължение: ВIC:BPBIBGSF; IBAN: BG13ВРВ179234096455701 с титуляр В. И. М..
4
Ищцовата страна е приложила към исковата си молба описаните там писмени доказателства
:
I.Доказателства за доказване на факта на настъпване на процесното ПТП,участниците
в него и виновното поведение на водача:
1.Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №257000/09.02.2022;
2.Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие;
3.Фотоалбум и
4.Съдебномедицинска експертиза на труп №24/2022г.;
II.Доказателства за доказване на родствената връзка на ищцата с починалата си
внучка :
1.Удостоверение за родствени връзки;
2.Удостоверение за родствени връзки на В. М.,видно от което С. Н. е нейна майка и баба на
В. М. и
III.Доказателства за доказване на процесуалната легитимация на ответника-
кореспонденция на ищцата със ЗД"Бул инс“АД.
Ищцата е направила искане до съда да допусне СМЕ/съдебно-медицинска експертиза/ от
вещо лице което,след като се запознае с представените медицински документи,да отговори
на следните въпроси:
1.От извършения външен оглед и аутопсия на тялото на В. А. М. какви увреждания са
установени?
2.Каква е причината за смърт на В. А. М.?
3.Налице ли е причинно-следствена връзка между преживяното ПТП, получените от В. А.
М. увреждания и настъпилата смърт?
Ищцовата страна е направила искане до съда да допусне АТЕ/авто-техническа експертиза /
от вещо лице,което след като се запознае с представените документи, да отговори на
следните въпроси :
1.Да се опише конкретната пътна обстановка- пътни знаци и маркировка,ширина и броя на
лентите на движение,наклони,завои и за състоянието на пътното платно,вкл.разрушения на
пътната настилка в района,констатирани следи на местопроизшествието и други от
значение.
2.Да се определи механизма на произшествието,като се посочи конкретното разположение
на л.а. марка „Ауди"А-1 с рег.№ ******** спрямо крайпътното дърво преди настъпване на
удара, и спрямо границите на пътя и на съответното пътно платно,като се посочи ширината
на пътя, видимостта в района,броя на лените за движение във всяка от посоките на
движение,завои,наклони и други от значение?
3.Каква е максимално разрешената скорост на посочения път? С каква скорост се е движил
л.а. марка „Ауди“А4 с рег.№******** в момента на удара и преди удара?
4.Имал ли е техническа възможност водачът на л.а. марка „Ауди“А4 с рег.№******** да
предотврати процесното ПТП при действителната си скорост на движение?
Ищцовата страна е поискала от съда да задължи ответника ЗД"Бул инс"АД да представи
Полица №BG/02/122000341624.,валидна от 21.01.2022- 26.01.2023г.,сключена за
процесното МПС.
Ищцовата страна е направила искане за доказване на причинените неимуществени вреди на
ищцата,съдът да допусне до разпит двама свидетели при довеждане за установяване на
претърпените от нея болки, страдания, неудобства и ограничения, придизвикани от загубата
на В. М. като с оглед становището на ответника и направените оспорвания и възражения
иска да й се даде възможност да ангажира допълнителни доказателства.
5
Направено е особено искане от ищцовата страна на осн.чл.83,ал.2 от ГПК да бъде
освободена от внасяне на държавна такса и разноски за водене на гражданско дело като е
представена декларация,тъй като ищецата по делото е пенсионер с месечен доход от
323,00лв. и същата страда от заболявания, които налагат постоянен месечен разход в размер
на 80,00лв.
В предоставения от ГПК 30 дневен срок за изготвяне на отговор на исковата молба
ответната страна е изготвила и представила по делото отговор на исковата молба.
Видно от съдържанието на този отговор на исковата молба,ответната страна оспорва
исковите претенции като неоснователни и недоказани като излага подробни съображения в
тази насока.Според ответната страна е налице съпричиняване на смъртта на починалата
внучка на ищцата ,поради не поставен предпазен колан от нея докато е пътувала в
съответния застрахован и претърпял ПТП лек автомобил.
Ответната страна развива аргументи в насока,че не дължи изплащане на застрахователно
обезщетение и лихва върху него на ищцата като излага доводи и аргументи в тази насока и
иска от съда да отхвърли исковата претенция и да й бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
Оспорва се от ответната страна механизма на станалото ПТП и се поставят въпроси към
евентуалната експертиза в тази насока.
По делото са били разпитани свидетелите на ищцовата страна: Спаска Лазарова И. и В.
И. М..
Видно от показанията на св.Спаска И.,същата каза пред съда,че ищцата и е род и е
сестрина дъщеря на мъжа й,като двете взаимно си помагат. Свидетелката И. разказа пред
съда,че ищцата се е имала много с починалата В.,която е често идвала и при нея и били
неразделни с баба си Сн.. Според свидетелката И., почти винаги ,когато била свободна В.
посещавала баба си и били много близки с нея,когато Сн. разбрала за катастрофата била
много разстроена,плакала и много тежко преживяла това затворила се в себе си и постоянно
плакала,като въпреки ,че свидетелката я успокоявала и й давала сили тя страдала по
внучката си. Според свидетелката Сн. много се променила след катастрофата ,в която
загинала внучката й В., което много се отразило на здравето й и не можела да ходи като и до
сега не може да се успокои въпреки ,че има още едно внуче. Свидетелката И. разказа,че
ищцата Сн. има две дъщери, а починалата й внучка В. има и брат,а другата й дъщеря има
син. Свидетелката разказа ,че преди катастрофата В. е учила в гр.Плевен ,а през останалото
време е идвала при баба си и когато майка й и баща й били на работа В. идвала при баба
си,която се грижили за нея. Свидетелката посочи ,че през лятото В. седяла при баба
си,защото тя се грижила за нея като незнае къде е била В. преди катастрофата.
Видно от показанията на св.В. М., ищцата е нейна майка и баба на починалата й дъщеря В.
като от самото й раждане е с нея. Свидетелката разказа,че когато родила майка й идвала в
дома й в гр.Плевен и й помагала да гледа детето ,защото още незнаела това,а след това тя
ходела с В. на село по няколко месеца по време на майчинството си и майка й помагала да
гледат детето. Свидетелката каза,че след това е имала проблем със здравето като В. била на
около 4г. и трябвало да ходи по болници като майка й вземала В. да я гледа в Староселци
,където детето ходило на градина,която била много хубава.
Свидетелката каза,че всяка ваканция В. прекарвала при майка й,тъй като тя работела и
майка й я гледала почти цяло лято от около два месеца и половина,докато стане време за
училище,което продължило докато В. навършила 18-19г. възраст. Свидетелката посочи ,че
всяка събота и неделя са били заедно и са помагали на майка й за всичко като и на празници
са били заедно или майка й е идвала при тях в гр.Плевен
Свидетелката каза,че майка й винаги носела подаръци или пари ,които давала за празници и
за рождени дни и учела внучка си В. на всичко,на което я учела и тя. Тя посочи ,че са
правили сладки,сутрин майка й е правила закуски,после обяд и вечеря и излизали заедно на
центъра като ходили на еднодневни екскурзии в гр.Плевен или Пелово /гр.Искър/ или в друг
6
близък град. През летните ваканции свидетелката оставяла книжки,които В. трябвало да чете
и с майка й ги четели заедно като майка й учела внучка си да се труди в градината,да
плеви,да гледа пиленца и патета,ходили на гости на роднини и на св.И.. Свидетелката
разказа,че събота и неделя В. идвала на гости на баба си с свой приятелки да пият кафе след
като навършила 18г. и можела да пътува сама,дори изкарала ковида при баба си като учила
онлайн.Според св.М. тя била строг родител и дъщеря й повече споделяла с баба си отколкото
с нея и дори майка й била последния човек ,който видял В. преди катастрофата.
Свидетелката разказа,че дъщеря й работела като сервитьорка в заведение и се готвила за
кандидатстудентски изпити в учителския,понеже искала да стане учителка по история като
непосредствено преди инцидента е идвала от работа,а майка й научила за катастрофата към
13,30ч. по обяд от кмета на селото,защото той незнаел как й каже лошата новина и затова я
казал няколко часа по-късно.
Свидетелката разясни ,че две седмици след катастрофата майка й била в шок и не могла да
говори с никого,немогла да повярва ,че са станали такива лоши неща и ,че е загубила внучка
си,а след 40 от катастрофата немогла да ходи,тъй като нервен срив рекуширал върху краката
й и две седмици била на лекарства като й били бити инжекции в колената за да може да
ходи,а преди това била енергична жена.
Свидетелката М. разказа,че дъщеря й е била на работа в гр.Плевен и след обяд са дошли да я
вземат момчето и приятелката й като момчето е искало да отиде да се похвали на баба си и
дядо си в с.Остров ,че е взело книжка и пътьом са минали да се види В. и с баба си като тя е
била последния човек ,с когото се е видяла.
Свидетелката каза,че дъщеря й е била на предната седалка до шофьора,който на излизане от
селото е дал газ да провери колко ще може да вдигне колата и не е могъл да я овладее.
Съдът счита показанията на св.И. и св.М. за достоверни,непротиворечиви по между си и
със събраните по делото доказателства поради което им дава вяра и ги кредитира изцяло.
По делото бяха допуснати и извършени две експертизи от експертите д-р П. Д. и
инж.Е. Ц..
Видно от съдебно-медицинските експертизи на д-р Д. при огледа,аутопсията и
лабораторните изследвания на трупа на В. А. М. са установени съчетана механична травма-
глава/охлузвания и кръвонасядане/,гръден кош/спукване на гръдната кост и на второ и трето
дясно ребро,счупване на дясната ключица и на целия гръден прешлен,сътресение на
гръдните органи и натъртване/контузия на белите дробове,излив на кръв в плевралната
кухина /двустранен хемоторакс/,корем /сътресение на коремните органи с кръвонасядане
под сеозата на червата и по чреводържателя,масивен кръвоизлив за пристенната
коремница/ретропериторален хематом/,езлев ня щръв в коремната кухина,таз /разкъсване на
лонното съчленение и на лявата кръстно-хълбочна
става/крайници/охлузвания,кръвонасядания,открити счупвания на дългите кости на левия
долен крайник/бедрена,пищелите/с широко разкъсване,травматично хеморагичен шок.
Според експерта описаните травматични увреждани са резултат от тъпи травми с голяма
сила и според вида и разположението си могат да са причинени от удари и притискане в и от
части на автомобилното купе при рязкатапромяна на посоката и скоростта на движение
първоначално при удара на автомобила в дървото и последващо изпадане от автомобила при
неговото разрушаване.Той е посочил ,че няма травматични увреждания,които да не могат да
се обяснят с посочения механизъм.
Експертът е посочил ,че причината за смъртта на В. М. е съчетаната механична гръдно-
коремна травма изразяваща се в тежко увреждане на жизнено важни органи/бял
дроб/,счупване на големи кости,кръвозагуба и е настъпила по механизма на
травматично-хеморагичен шок. Според експерта Д. е налице пряка,непосредствена
причинно-следствена връзка между причинените при ПТП травматични увреждания и
настъпването на смъртта.
В допълнителната си съдебно-медицинска експертиза ,експертът д-р Д. е отговорил на
7
въпросите свързани с поставянето на предпазен колан от починалата В. М. и дали това е
щяло да предотврати нейната смърт като е коментирал ,че предвид намирането на трупа на
починалата извън купето и липсата на белези по тялото на починалата от предпазен колан
същата е не е била с поставен предпазен колан по време на станалото ПТП. Експертът е
посочил ,че предпазните колани не са панацея в профилактиката на пътно-транспортния
травматизъм и с поред анализаторите на пътните инциденти,ефекта от неговото
приложение се изчерпва при скорост до около 60км.ч.,като при такава скорост
съответния автомобил да не е бил тотално разрушен.Направен е извода от медицинска
гледна точка,че и при поставен предпазен колан тежките и несъвместими с живота
травматични увреждания,довели до травматичния шок са неизбежни при висока
скорост и в конкретния случай фаталният изход е бил неизбежен.
Видно от авто-техническата експертиза на експерта Е. Ц., в района на произшествието
има прав хоризонтален участък като ширината на пътното платно за движение е 5,60м.,което
е за двупосочно движение,с по една лента във всяка посока,без прекъсната или непрекъсната
разделителна линия между тях. Посочено е от експерта ,че от двете страни платното за
движение е ограничено с банкети,от които северния банкет е с ширина 1,0м. и южния банкет
е с ширина 1,20м. като след банкетите има земна канавка.Южната канавка е 1,20м. и е
дълбока 50см.,а северната е 1,0м. и е дълбока 50см.Платното е било сухо ,без неравности и
особености,като в материалите по делото не са намерени данни,оказващи наличие на пътни
знаци,имащи отношение към настъпилото произшествие.Посочено е от експерта ,че по
посока на движение на лек автомобил „Ауди“ модел „А4“ има ляв за него завой,като края на
завоя се намира на 70,0м. преди помощната орентирна линия,използвана при огледа и на
330м. след приетия при огледа постоянен ориентир.
Експертът Ц. е посочил механизма на произшествието,което е станало между селата
Староселци и Горна Митрополия на общински път III-118,общ.Д.Дъбник,обл.Плевен,с
посока на движение от с.Староселци към с.Горна Митрополия на 09.02.2022г.,около 07,30ч.
като е описал ,че на пътя се е движил лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№********,управляван
от А. С. Г. и пътници В. М. и Ивета Цветанова със скорост от 130,72км.ч. на излизане от ляв
за него завой на разстояние от 104,5м. преди мястото на удара в крайпътното дърво,водача
на автомобил „Ауди А4“ с рег.№********,движейки се в полагащата му се пътна лента е
завъртял кормилния кръг на волана в посока обратна на часовниковата стрелка под ъгъл по-
голям от 7 градуса.Посочено е от експерта ,че транслационното постъпателно движение на
МПС се променя в дъга на ляв завой,като ходовите гуми навлизат върху северния банкет и
на разстояние 57,29м. от реализираните действия на водача като след навлизането на МПС
върху северния банкет,автомобилът изминал косо спрямо надлъжната ос на пътя разстояние
от 43,87м. и се ударил в ствола на крайпътно дърво.Според експерта при първоначалния
контакт при удара минималната скорост на автомобил „Ауди“ е била 92,1км.ч. като в
крайпътното дърво при удара,действащия ударен импулс е под ъгъл спрямо масовия център
на МПС,следствие на което купето на автомобила получава хоризонтална и вертикална
ротация,отцепва се задната част на автомобила и след действащите сили на триене задната
част на купето се установява в покой,а предната част върху северната канавка като при
установяването на МПС в състояние на покой ,произшествието е приключило.
Експертът Ц. е изчислил ,че скоростта на автомобила „Ауди А4“ към момента на
отклоняването му към лентата за насрещно движение е била 130,72км.ч.,а към момента на
удара в крайпътното дърво е била 92,10км.ч.,а разрешената скорост за движение извън
населено място е 90км.ч. В резултат на направени изчисления експертът Е. Ц. е посочил ,че
водача на автомобил „Ауди А4“ с рег.№********“ при движение с реална скорост не е имал
техническата възможност да спре до мястото на удара в дървото към момента на
отклонението му към лентата за насрещно движение,но при движение с разрешената за
дадения участък скорост от 90км.ч.или по-малка и своевременно предприето ефективно
спиране към момента на отклонение е имал техническата възможност да спре преди
крайпътното дърво и да предотврати настъпилото ПТП.
Съдът счита експертните заключения на експертите Д. и Ц. за
8
обективни,достоверни,незаинтересовани и непротиворечащи на събраните по делото
доказателства и по между си,поради което им дава вяра и ги кредитира изцяло.
По делото са проведени 4 бр.о.с.з. за периода на 17.09.2024г. до 04.03.2025г. , за които
страните са били редовно призовани.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител адв.И.М. от АК-Плевен поддържа
исковите си претенции и излага доводи за тяхната основателност и доказаност.
Ответната страна чрез адв.И.Ж. от АК-Габрово оспорва исковите претенции и иска от съда
да ги отхвърли като неоснователни и недоказани като излага доводи в тази насока.
С представени по делото писмени защити/становища/ страните подробно описват и
поддържат позициите си в производството.
По делото са направени разноски от ищщовата страна: в размер от общо 1283,62лв./хиляда
двеста осемдесет и три лева и шестдесет и две ст./,претендира се адвокатски хонорар по
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,а ответната страна е направила и претендира разноски от общо
5840лв./пет хиляди осемстотин и четиридесет лева/,от които 200лв./двеста лева/ за
експертиза и 5640лв./пет хиляди шестотин и четиридесет лева/адвокатско възнаграждение.
След като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и съвкупно,съдът
счита за установена следната фактическа обстановка:
Ищцата е загубила внучката си В. М. на 19г. при ПТП на 09.02.2022г.,което е станало на
тази дата на общински път с.Горна Митрополия- с.Староселци,където като пътник в ППС
/л.а./с марка „Ауди“А4 с рег.№******** в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП В. А. М. е получила несъвместими с живота травми,които са довели до нейната смърт.
Безспорно е установено,че водачът на л.а.марка „Ауди“А4 с рег.№******** А. С. Г.,виновно
е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП като е управлявал
своя автомобил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост,според заключение
от ATE по ЗМ№830/2022г.по описа на РУ-Долни Дъбник от 145,85км.ч.или 130,72км.ч.
според експерта Ц.,загубил управлението над автомобила и се ударил в крайпътно дърво
като вследствие на удара на място са загинали В. А. М.,А. С. Г. и И. Л. Цв. за което
произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№257000/09.02.2022г. и е било образувано досъдебно производство №830/2022г. по описа на
ОП-гр.Плевен,което в последствие е прекратено,поради обстоятелството, че виновния водач
е починал. Безсп орно се установи в производството по делото ,че причина за настъпването
на ПТП са допуснатите от водача на л.а.марка „Ауди“А4 с рег.№******** нарушение на
правилата за движение по пътищата като в конкретната ситуация за него са били налице
определени в закон ЗДвП задължения за спазване правилата за безопасно движение по
пътищата като съществува пряко причинна връзка между деянието на виновния водач
Антоан Георгиев и настъпилите обществено опасни последици-телесни повреди,довели до
смъртта на В. М..
Безспорно се установи,че увреждащият л.а.марка „Ауди“А4 с рег.№ BP9110СХ е имал
сключена застраховка ГО с ЗД„Бул инс"АД- валидна към момента на ПТП-то/21.01.2022-
26.01.2023г/с Полица №BG 02/122000341624, което ангажира отговорността на ответника
ЗД"Бул инс”АД за обезщетение на причинените вследствие на ПТП-то неимуществени и
имуществени вреди,тъй като по силата на този договор,застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, свързани с притежаваното и използваното МПС,съгласно чл.432 КЗ.
Според данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд,
публично оповестени на интернет страницата на фонда-
http://eisoukr.giiaranteerLind.ore/seardiооМс\?1=bg, към дата 14.02.2022г. МПС с
ДКН№******** е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ Серия GA
Номер *********, Застраховател: ЗД“Бул инс“АД,начална дата на покритие:27.01.2022г.
от 12:09ч., крайна дата на покритие: 26.01.2023г. 23:59ч.
Тези данни съгласно чл.574,ал.12 от КЗ, удостоверяват- застрахователя,номера на договора
9
за задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“,началната и
крайната дата на покритие, регистрационния номер на МПС и номер на рама, а и също
така,че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение
по задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“,учредено
с полица № BG/02/122000341624 и крайна дата на покритие 26.01.2023г. и
представляващо покритието по чл.493 от КЗ.
Предвид описаната фактическа обстановка ,съдът стигна до следните правни изводи: По
делото се установи безспорно настъпилото ПТП, противоправността на поведението и
виновността на починалия водач на МПС, Антоан Георгиев за неговата смърт и за смъртта
на двете му спътнички, едната от които е внучката на ищцата , В. М.,което води до
наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл.493,ал.1 във
вр.чл.477,ал.1 от КЗ за ответното дружество.
Ищцата като баба на загиналата при станалото ПТП,В. М. има качеството на пострадало
лице по смисъла на чл.478,ал.1 от КЗ,поради което има право на основание по чл.492 от
КЗ, да претендира пряко от ответника,в качеството му на застраховател по задължителна
отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач Антоан
Георгиев,изплащане на обезщетение за всички претърпени неимуществени и имуществени
вреди,изразяващи се в болки и страдания, които са в пряко причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалите са предявили претенцията си за
изплащане на обезщетение пред ЗД"Бул инс"АД,изпратена на застрахователя на
07.09.2022г.и са представили заверени всички документи,с които разполагат -Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №257000/09.02.2022г.;Адвокатско пълномощно-
нотариално заверено; Декларация за неполучено обезщетение;Акт за смърт:Удостоверение за
наследници:Удостоверение за родствени връзки на В. М.,видно от което ищцата С. П. е
нейна майка и е баба на В. М. като по случая са образувани щети с № **********,по която
ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение за ищцата.
Предвид това ищцовата страна има правен интерес и основание за предявяването на
настоящите си искови претенции за ангажиране на отговорността на ЗД"Бул инс"АД за
причинените неимуществени вреди. Ищцовата страна е получили отговор от ЗД"Бул
инс"АД,с изх.№НЩ-6064/19.09.2022г. чрез който ответникът я уведомява,че няма основание
да удовлетвори претенцията,тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с
починалата и действително претърпените от смъртта вреди.
Ищцаната страна с обратна разписка на 18.10.2022г. на ЗД"Бул инс"АД,представено
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.10.2022г.и САТЕ по
ДП№830/2022г.е получила писмо с изх.№НЩ-7034/31.10.2022г.,чрез който ответникът
отново я уведомява,че няма основание да удовлетвори претенцията,тъй като не са
установени особено близки взаимоотношения с починалата и действително претърпените от
смъртта вреди.
Отговорът от ответника ЗД"Бул инс"АД.,с изх.№НЩ- 7034/31.10.2022г.за отказ по
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение поражда правния интерес на
ищцата на осн.чл.432,ал.1 от КЗ във вр.с чл.496,ал.1 и чл.498,ал.З от КЗ да предяви
настоящата си претенция за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени и
имуществени вреди от настъпилото събитие,което е в съответствие с Определение
№224/15.05.2019г.по описа на ВКС,ТК,I отд.,Определение №352/26.06.2018г. по описа на
ВКС,ТК,IIотд.,Определение №332/19.07.2018г. по описа на ВКС,ТК,I отд.
Ищцата е баба на починалата В. А. М.,която е нейна внучка и преди станалото ПТП, В. със
своите приятели е била при баба и последна е видяла последна жива внучката си. Установи
се от свидетелските показания на свидетелите И. и М.,че ищцата е била много близка с
внучка си В. като буквално от раждането й до самата й смърт при станалото ПТП са били в
много близки отношения,постоянно са общували по между си,гостували са си и са излизали
заедно на разходки и на екскурзии до близки населени места. Установи се от показанията на
10
свидетелите И. и М. ,че ищцата много трудно приела и понесла смъртта на внучката си В.
като спряла да общува с хората,променила се и здравословно се влошила като дори
започнала да не може да ходи,което наложило нейното лечение. Близостта на ищцата с
нейната внучка В. ,за която се грижила от самото й раждане и последна я видяла жива преди
смъртта й навежда на изводи за изключително близки и трайни отношения на
привързаност,обич и взаимна обвързаност между двете почти до злощастния случай,при
който В. загинала. Безспорно се установи по делото,че след внезапната смърт на внучка си
В., ищцата ,която до тогава била жизнена и борбена жена сякаш рухнала психически и
физически,престанала да общува с хората,страдала,плачела,поболяла се и дори започнала да
не може да ходи и да си сгъва колената на краката.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №1/2018г.,по тълк.дело №1/2016г.,ОСНГТК на
ВКС е разширен кръга от лицата,които имат право да получат обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от загубата на техни близки и в случая,тъй като е била създадена
особена близка и трайна житейска връзка между ищцата и починалата В. след смъртта й на
09.02.2022г. и към настоящия момент същата търпи значителни морални болки и страдания
от загубата на своята внучка, които са с продължителност във времето и подлежат на
обезщетение.
Ищцата към момента на настъпване на ПТП,при което е загинала внучката й В. М. е от
кръга лицата с право на обезвреда за нематериални вреди от настъпилия за нейния
родственик летален изход като материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V,1961г.и Постановление №5 от 24.XI.1969г.на Пленума на
Върховния съд и по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания,които в такъв случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди като в наказателния процес тази материална легитимация може да бъде
реализирана само от лицата, изброени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и
Постановление №5 от 24.ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд,както и от братята и
сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.
Съгласно чл.2 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012г. за установяване на минимални стандарти за правата,подкрепата и защитата
на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета е
дадено определение за „жертва'’ на престъпление и в това число са включени и членовете
на семейството на лице,чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са
претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето”,като в последната категория се сочат
съпругът/ата, лицето,което живее с жертвата в ангажирана,постоянна и стабилна
интимна връзка в общо домакинство,роднините по пряка линия,братята и сестрите и
издържаните от жертвата лица.Според традиционните на българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците,са част от най-
близкия родствен и семеен кръг,а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост като с оглед изложеното,причинените
неудобства и страдания на ищцата следва да бъде компенсирани. В случая е безспорно,че
неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо като паричното
обезщетение,не може да замести загубата на В.,но би обезпечило удовлетворяването на
други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне
някакво,макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от въпросного ПТП
за ищцата.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционалните болки,страдания,неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление като съгласно чл.52 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/ и принципа напълно и универсално обезщетяване на увреденото
лице,закрепен в чл.51,ал.1 от ЗЗД,справедливостта не е абстрактно понятие,а е свързана с
11
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД и изрично е прието в
ППВС№4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията,понесени от конкретното увредено лице,но и на всички онези
неудобствата,емоционални,физически и психически сътресения,които съпътстват същите.
Предявените основен частичен иск за неимуществени вреди и производен за
присъждане на законна лихва върху обезщетението са допустими.
Разгледани по същество,същите е основателени и доказани.
Направените по делото деловодни разноски от ищцата следва да й бъдат заплатени от
ответната страна,както и дължимото се адвокатско възнаграждение следва да се заплати на
оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат Н.М. от АК-Плевен от ответната страна.
Предвид това ,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да осъди ЗД"Бул
инс"АД-гр.София,бул.“***”№** да заплати на С. П. П.,с ЕГН**********,с постоянен
адрес:с.Ст.,общ.И.,обл.Пл.,ул.“***“№* обезщетение в размер на 24000лв./двадесет и
четири хиляди лева/, частичен иск от 50000лв./петдесет хиляди лева/,за причинените й
неимуществени вреди,изразяващи се в търпени болки,страдания и психически стрес по
повод смъртта на нейната внучка В. А. М. при процесното ПТП,ведно със законната лихва
върху сумата от датата на настъпване на ПТП-09.02.2022г.,до окончателното изплащане.
Да осъди ЗД"Бул инс"АД-гр.София,бул.“***”№** да заплати на С. П. П.,с
ЕГН**********,с постоянен адрес:с.Ст.,общ.И.,обл.Пл.,ул.“***“*, направените по делото
разноски от общо 1283,62лв./хиляда двеста осемдесет и три лева и шестдесет и две ст./.
На осн.чл.38,ал.1,т.2 вр.ал.2 от ЗАдв. вр.чл.7,ал.2,т.3 от НАРЕДБА №1 ОТ 9 ЮЛИ 2004г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ,да осъди ЗД"Бул
инс"АД-гр.София,бул.“***”№** да заплати на адв.Н. М. от АК-Плевен,с адрес:гр.Пл.,ул.
„***“*,в качеството му на процесуален представител оказал безплатна адвокатска помощ на
ищцата С. П. П.,с ЕГН**********,с постоянен адрес:с.Ст.,общ.И.,обл.Пл.,ул.“***“№*,
адвокатско възнаграждение в размер на 2560лв./две хиляди петстотин и шестдесет лева/.
Да осъди ЗД"Бул инс"АД-гр.София,бул.“***”№** да заплати на съда държавна такса за
завеждането на делото в размер на 960лв./деветстотин и шестдесет лева/.
Воден от гореизложеното, съдът на осн.чл.45 от ЗЗД, вр.чл.432 от КЗ и вр.чл.86 от ЗЗД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД"Бул инс"АД- гр.София,бул.“***”№** да заплати на С. П. П.,с
ЕГН**********,с постоянен адрес:с.Ст.,общ.И.,обл.Пл.,ул.“***“№* обезщетение в размер
на 24000лв./двадесет и четири хиляди лева/, частичен иск от 50000лв./петдесет хиляди
лева/,за причинените й неимуществени вреди,изразяващи се в търпени болки,страдания и
психически стрес по повод смъртта на нейната внучка В. А. М. при процесното ПТП,ведно
със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП- 09.02.2022г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД"Бул инс"АД-гр.София,бул.“***”№** да заплати на С. П. П.,с
ЕГН**********,с постоянен адрес:с.Ст.,общ.И.,обл.Пл.,ул.“***“* , направените по делото
разноски от общо 1283,62лв./хиляда двеста осемдесет и три лева и шестдесет и две ст./.
На осн.чл.38,ал.1,т.2 вр.ал.2 от ЗАдв. вр.чл.7,ал.2,т.3 от НАРЕДБА №1 ОТ 9 ЮЛИ 2004г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, ОСЪЖДА
12
ЗД"Бул инс"АД-гр.София,бул.“***”№** да заплати на адв.Н. М. от АК-Плевен,с
адрес:гр.Пл., ул.„***“*, в качеството му на процесуален представител оказал безплатна
адвокатска помощ на ищцата С. П. П.,с ЕГН**********,с постоянен
адрес:с.Ст.,общ.И.,обл.Пл.,ул.“***“№*, адвокатско възнаграждение в размер на 2560лв./две
хиляди петстотин и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА ЗД"Бул инс"АД-гр.София,бул.“***”№** да заплати на съда държавна такса за
завеждането на делото в размер на 960лв./деветстотин и шестдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване чрез РС-Кнежа пред ОС-гр.Плевен в 14 дневен
срок от съобщението на страните ,че е изготвено и внесена д.т. по чл.18,ал.1 от ТДТГПК по
сметка на ОС-Плевен.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
13