Р Е
Ш Е Н И Е
номер 52 18.06.2018 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На тридесет и първи май 2018
година
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Диана
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 12 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на ***** срещу М.И.Д., с която се предявяват искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Ищецът твърди, че с договор
за паричен заем № 1741852 от 18.12.2012 г. ***** е отпуснало на ответника М.И.Д.
потребителски кредит в размер на 1200 лв., който бил изцяло усвоен, срещу
задължението за връщането му на 12 равни месечни вноски всяка в размер от
209,61 лв., или общо дължима за връщане сума в размер на 2515,32 лв. ,
включваща главница от 1200 лв. и дължимата договорна лихва в размер на общо
1315,32 лв. Твърди, че при забава с над 30 дни в плащането на вноската
ответникът дължи такса от 9 лева за събиране на просрочените вземания, но не
повече от 45 лв. за всички такси. Твърди, че на основание ЗПК на ответника била
начислена лихва за забава от 15.09.2013 г. до 29.09.2017 г. в размер на 279,54 лв. Твърди, че ответницата
е погасила сума от 2055 лв., отнесена за лихва за забава в размер на 247,97 лв.,
такса разходи – 45 лв., договорна лихва – 1175,99 лв., главница – 586,04 лв.
Твърди, че срокът на договора е изтекъл с изтичане на падежа на последната
месечна вноска, а именно на 13.12.2013 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Твърди, че на 01.10.2014 г. било сключено Приложение № 1 към рамков
договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен между ищеца ***** и кредитодателя *****,
с което вземането било прехвърлено с всички привилегии и обезпечения. Твърди,
че за извършената цесия изпратили уведомителни писма до ответника на известните
им адреси, но пратката не била потърсена от ответника, като заявява, че ако
ответникът оспори получаването на писмото, да се счита същият за уведомен с
исковата молба. Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 649/2017 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит и
били задължени да подадат иск по чл. 422, ал. 1 ГПК съгласно чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК. Поради това иска да се установи вземането му от ответницата по издадената
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2017
г. до изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.И.Д., чрез
особения представител адв. Д., в което се взема становище за допустимост и
основателност на иска. Прави изрично признаване на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, което иска съдът да одобри на основание чл. 29, ал. 5 ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в
конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237,
ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът М.Д., чрез особения
представител адв. Д., е направила изрично изявление за признание на иска, а в
откритото съдебно заседание ищецът изрично е поискал съдът да се произнесе с
решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията
на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или
на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, което съдът одобрява на
основание чл. 29, ал. 5 ГПК във вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, съдът намира, че следва
претенцията на ищеца да се уважи в цялост.
Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК
не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
И при постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, съдът на общо
основание се произнася по разноските.
Тъй като искът се уважи
изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски
в производството /заповедно и исково/. Такива са доказани за платена държавна
такса в размер на 25 лв. в заповедното производство и в размер на 125 лв.
държавна такса за исковото производство, юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че М.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на *****, ЕИК *****, с адрес на управление *****, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал.
1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК сумата от 613,96 лв. (шестстотин и тринадесет лева и
96 ст.), представляваща главница по договор за паричен заем № 1741852 от 21.12.2012
г., сключен между М.И.Д. и *****, което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017
г. до изплащане на вземането, сумата от 139,33 лв. (сто и тридесет и девет лева
и 33 ст.) – представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 14.09.2013
г. до 13.12.2013 г., и сумата от 31,58 лв. (тридесет и един лева и 58 ст.) –
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.04.2017
г. до 28.09.2017 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
492/02.10.2017 г. по ч.гр.д. № 649/2017 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА М.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на *****, ЕИК *****, с адрес на
управление *****, основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 250 лв. (двеста и петдесет
лева), представляваща разноски за производството за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждения в заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: