№ 593
гр. Бургас, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120202033 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Г. П., ЕГН **********, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 10809743 на ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба от 50 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли за
отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.05.2025 г., в 09:27 ч., в гр. Бургас, на ул. СС.С. № ... до ППМГ, в посока от ул.
Ц.... към кръстовище с ул. В.. Л..., автоматизирано техническо средство ARH CAM S1,
засякло и заснело движещ със скорост от 35 км/ч лек автомобил П.... с рег. № А ..... На
мястото на контролирания пътен участък имало въведено ограничение на скоростта в
населено място до 20 км/ч със знак В26. Въпросното нарушение е записано на файл "снимка
№ 120CC6F/0143360". Видно от справката на л. 10 от делото заснетият лек автомобил е
собственост на жалбоподателя. Установено е, че скоростта следва да се счита на 32 км/ч
(след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) или с 12 км/ч над разрешената
скорост.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта ARH CAM S1, към
датата на заснемане на нарушението, е било годно и калибрирано, видно от приложените по
делото документи - удостоверение за одобрен тип средство за измерване заедно с
приложение (л. 12 - 26), протокол от проверка (л. 11) и заповед на председателя ДАМТН (л.
67 - 69).
За използването на мобилното техническо средство е изготвен и надлежен протокол
1
(л. 28) по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., съдържащ всички
законоустановени реквизити, придружен със снимка на разположеното на пътя техническо
средство (л. 28 - гръб).
По делото не е представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Електронният фиш е издаден за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, и на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер
на 50 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15
от ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло приобщените
по делото снимки (л. 8-гръб и л. 39). По делото не се събра доказателствен материал, който
да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се
издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото
е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на
ЕФ се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65
от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай,
видно от протокола от проверката и от удостоверението за одобрен тип средство за
измерване, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона.
От протокола на л. 28 от делото се установява, че към датата на нарушението в
процесния участък е имало въведено, с пътен знак В26, ограничение на скоростта до 20 км/ч
в рамките на населеното място. Това обстоятелство се установява и от съдържанието на ЕФ
(л. 7 - 8) и от приложената по делото схема на пътния участък, изпратена с писмо на Община
Бургас (л. 70 - 72).
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това
основание. Посочено е, че същият е издаден от ОДМВР Бургас, като компетентността на
2
наказващия орган произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване
на нарушението (на приложената снимка (л. 8 - гръб) мястото е фиксирано и посредством
географските му координати, поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно
посочване на мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в този участък
допустимата скорост за движение в населено място е до 20 км/ч, както и точната измерена
от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост -
12 км/ч, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че неправилно в ЕФ е посочен
толеранс „от -3 %“, следва да се отбележи, че действително това е така, но в случая
очевидно е допусната техническа грешка, която обаче по никакъв начин не рефлектира на
законосъобразността на ЕФ, респ. не засяга по никакъв начин правото на защита на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Това е така,
защото в ЕФ съвсем правилно е отразена скоростта на движение на МПС с приспаднати 3
км/ч в полза на водача - автоматизираното техническо средство е отчело скорост от 35 км/ч,
но след това съвсем правилно е отчетена максималната допустима грешка при реални
условия на измерване на скоростта при полеви тест от 3 км/ч, и като резултат скоростта е
зачетена на 32 км/ч или с 12 км/ч над разрешената такава. Допуснатата техническа грешка не
би могла да се квалифицира като процесуално нарушение, което да налага отмяната на ЕФ.
Нещо повече, в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са регламентирани реквизитите на електронния фиш,
като това изброяване следва да се възприема като изчерпателно, т. е. достатъчно е
електронния фиш да съдържа тези реквизити и да е издаден според образеца утвърден от
министъра на вътрешните работи. В случая процесният електронен фиш е именно такъв.
След като в образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените му в закона реквизити
не се съдържа отчетения толеранс, то такъв реквизит не е задължително да притежава и
фишът. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че ЕФ отговаря на изискванията на
закона, вкл. съдържа ясно и недвусмислено описание на деянието и на обстоятелствата при
които е извършено.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че разположението на пътния знак
е било в нарушение на Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци (Наредбата), съдът намира следното. Съгласно чл. 3 от Наредбата
сигнализацията по пътищата се поставя съгласно проект за организация на движението,
който пък е разработен въз основа на генералния план за организация на движението. Тези
проекти от своя страна се изработват, съгласуват и одобряват съгласно Наредба № РД-02-20-
2/24.10.2022 г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено
ползване. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от ред административни
процедури, в това число на база на общия устройствен план (в част „План-схема на
комуникационно-транспортната система“, в планове за устойчива градска мобилност,
генерален план за организация на движението), подробните устройствени планове (в част
„Подробен план за организация на движението“, в част „План за организация на
движението“, инвестиционни проекти), като всички проекти се съгласуват със
заинтересуваните централни и териториални администрации, включително и със Сектор
„Пътна полиция“, която процедура накрая приключва с издаване на окончателен
административен акт, какъвто не е предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство (Решение № 1060 от 10.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 744/2022
г.). И не само това, но и не е допустимо да се извършва инцидентен съдебен контрол за
законосъобразност на процедурата по одобряване на проектите за поставяне на пътни знаци
в настоящото производство по ЗАНН. При изразено несъгласие с поставения пътен знак за
жалбоподателя е имало отделен ред за защита (Раздел II и III от Глава осма на АПК), който
обаче не е в рамките на настоящото съдебно производство (така Решение № 531/20.03.2023 г.
3
на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 65/2023 г., в този смисъл е и трайната практиката на ВКС
- Peшeниe № 60114/06.07.2021 г. пo н.д. № 438/2021 г., ІІІ н.o., Peшeниe № 60139 oт
21.09.2021 г. пo н.д. № 525/2021 г., І н.o. и др.). Въпросите относно законосъобразността на
поставянето на пътните знаци са извън предмета на заявения правен спор, доколкото
участниците в движението следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с
пътната маркировка. Дори и да се приеме, че един знак е незаконосъобразно поставен в
определено населено място, това съвсем не означава, че отпада автоматично задължението
на гражданите да се съобразяват с разписаните от него правила за поведение.
Жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да съобрази избора на скорост с въведеното
ограничение в пътния участък и след като не го е сторил е осъществил фактическия състав
на нарушението (Решение № 345/15.03.2024 г. по КАНД № 50/2024 г. на Административен
съд - Шумен).
По делото са представени снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от
която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 16.05.2025 г., в 09:27:45 ч.
Доколкото снимките са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Всичко това кара съда да приеме, че нарушението е безспорно доказано, като не са
допуснати нарушения на материалния закон или процесуалните правила по издаване на ЕФ.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя. От представената справка за регистрация на МПС (л. 10) се
установява, че с посочения номер в системата на Сектор ПП е регистриран лек автомобил
П.... с рег. № А ...., собственост на жалбоподателя. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната
отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите
на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС
(законния представител на ЮЛ), която може да бъде оборена от него в случай, че друг е
управлявал автомобила. В разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП пък е разписана
процедурата по която следва да процедира собственикът или ползвателят, ако друго лице е
управлявало автомобила - в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. Само в този
случай първоначално издаденият срещу собственика или ползвателя ЕФ се анулира и се
издава нов ЕФ срещу посоченото в декларацията лице. В конкретния случай това не е
сторено, поради което и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията му по чл. 21 от ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация, дадена в ЕФ,
напълно съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание е съгласно предвиденото
в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв., който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай нарушението не е маловажно.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
4
опасност. Видно от справката за нарушител/водач (л. 43 - 45), жалбоподателят се явява и
водач на МПС със завишена степен на обществена опасност. Това е така, доколкото към
датата на настоящото деяние същият е бил санкциониран за множество нарушения на ЗДвП
(с общо 11 влезли в сила наказателни постановления и 26 фиша), т. е. процесното нарушение
далеч не е първо за жалбоподателя, което обстоятелство свидетелства за склонност към
незачитане на правилата за движение по пътищата. С оглед на което и приложението на чл.
28 от ЗАНН в конкретния случай е неоправдано.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваният
ЕФ следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, разноски принципно се дължат на АНО, но доколкото не е
направено искане за присъждане на такива, то и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 10809743 на
ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя Б. Г. П. е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5