Решение по дело №137/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството по делото е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано е по жалба от Окръжен съд гр. Ямбол чрез и.ф. административен ръководител П. И. Ч. с вх. № ВК-02-375#1 от 13.03.2025 г. по описа на ТД на НАП, гр. Бургас, против Решение № 16 от 24.02.2025 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, в частта, с която е оставена без уважение жалба от Окръжен съд - Ямбол срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане с изх. № С250028-035-0016448 от 03.02.2025 г. за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания на Окръжен съд - Ямбол по изпълнително дело № *********/2022 г.

В жалбата се сочи, че публичният изпълнител е приел, че е налице невъзможност за събиране на изискуемото задължение в размер на 325,61 лева, в т.ч. главница 255 лева, лихва 70,61 лева, срещу „Д. 81“ ЕООД с ЕИК *********. Разпореждането се счита за незаконосъобразно с аргумент, че не са изчерпани всички изпълнителни способи, предвидени в ДОПК, поради което и не е налице основание по чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прекратяване на производството по принудително изпълнение. Иска се отмяната на оспореното решение и възстановяване висящността на изпълнителното дело.

В съдебно заседание жалбоподателят Окръжен съд гр. Ямбол, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозирана е Молба вх. № 974 от 16.04.2025 г. от пълномощник, с която жалбата се поддържа на посочените в нея основания, както и отправеното искане за отмяна и възстановяване висящността на изпълнителното дело.

Ответната страна Директорът на ТД на НАП – Бургас, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Д. И.-К., която моли съдът да приеме оспореното решение за законосъобразно и правилно. Счита, че в случая публичният изпълнител е предприел и извършил всички необходими действия по изпълнителното дело за събиране на установените изискуеми публични задължения, като в съответствие с целта на закона е постановил оспореното разпореждане, потвърдено със атакуваното. Иска съдът да остави жалбата без уважение и да присъди в полза на ответника направените по делото разноски под формата на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и изразените становища на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

До „Д. 81“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ш. А., на посочения от дружеството адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С220028-048-0009214 от 27.01.2022 г., с което е определен седемдневен срок от датата на получаване на съобщението за доброволно плащане на установени публични задължения, посочени в табличен вид с определен размер на вида на задължението, периода, главницата и лихвата, както и общия размер на всяко задължение. Липсват данни за надлежното връчване на посоченото съобщение.

В хода на изпълнителното производство за събиране на установените и изискуеми публични задължения са предприети действия по реда на ДОПК, като в ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол е образувано изпълнително дело № *********/2022 г. срещу длъжника „Д. 81“ ЕООД, ЕИК *********, като с разпореждания изх. № С220028-105-0067040 от 28.02.2022 г., изх. № С220028-105-0136925 от 26.04.2022 г., изх. № С220028-105-0196316 от 30.05.2022 г., изх. № С220028-105-0243115 от 28.06.2022 г., изх. № С220028-105-0287802 от 29.07.2022 г., изх. № С220028-105-0320978 от 29.08.2022 г., изх. № С220028-105-0370699 от 30.09.2022 г., изх. № С220028-105-0405929 от 25.10.2022 г. и изх. № С220028-105-0448942 от 24.11.2022 г. на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК в изпълнителното производство са присъединени и други публични взискатели. С Разпореждане изх. № С230028-105-0035071 от 27.01.2023 г. като публичен взискател в производството е присъединен Окръжен съд – Ямбол за вземания за такси по издаден Изпълнителен лист № 2022230090035 (2022) от 29.12.2022 г. за сумата от 5 лева с начислена върху нея лихва от 0,05 лева, както и за сумата от 250 лева с начислена лихва от 2,35 лева; общият размер на задължението е определен на 255 лева (главница) с начислена лихва от 2,40 лева към 27.01.2023 г., или 257,40 лева.

В хода на изпълнителното производство са извършени Справка за превозни средства с предоставени от КАТ данни от 30.09.2023 г.; Справка за декларирани заеми от ГДД по ЗДДФЛ от „Д. 81“ ЕООД; Справка за имущество от 02.10.2023 г.; Справка за деклариран корпоративен данък от 28.10.2023 г.; Справки в НАП от 30.10.2023 г. – за свързани лица, относно банковите сметки на дружеството, за декларирани данни от ПП заеми, относно регистрацията по ЗДДС и подавани справки-декларации от „Д. 81“ ЕООД, за протоколи за връчване по чл. 32 от ДОПК, за наличието или липсата на задължения и наложени обезпечителни мерки, за подадени уведомления по чл. 77 и чл. 78 от ДОПК; Справка от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ с вх. № С230028-000-0530453 от 31.10.2023 г. за вписани в Регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на ГВА въздухоплавателни средства; Справки от АВ с вх. № С230028-000-0530486, с вх. № С230028-000-0530480 и с вх. № С230028-000-0530477 (всички от 31.10.2023 г.) относно налични в търговския регистър данни за длъжника, относно актуалното му състояние и относно вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на задълженото юридическо лице „Д. 81“ ЕООД; Справка в Централния регистър на особените залози с вх. № С230028-000-0530491 от 31.10.2023 г. Към месец януари 2025 г. са извършени актуални справки, както следва:

1. В информационните системи на НАП с дата 21.01.2025:

1.1. справка за трудови договори, като не са установени данни за наети лица;

1.2. справка относно данни по ГДД чл. 92 от ЗКПО, според която последната подадена декларация е за отчетната 2022 година, като са декларирани приходи от 52 174 лева, разходи в размер на 116 351 лева и счетоводна загуба от 64 147 лева;

1.3. справка за статистически данни, от която е видно, че няма данни за наличие на активи;

1.4. справка за банкови сметки, съобразно която няма открити активни банкови сметки;

1.5. справка за имущество по данни от общини, при което се установило, че няма данни за декларирани недвижими имоти, превозни, плавателни и въздухоплавателни средства;

1.6. справка имущество по данни от КАТ - няма данни за регистрирани МПС на дружеството;

1.7. справка за декларирани заеми (няма данни);

1.8. справка история на регистрация по ЗДДС, от която се установило, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 16.11.2022 г.;

1.9. справка за налични фискални устройства с дистанционна връзка с резултат липса на активни ФУ;

1.10. справка от СУП - след 29.12.2022 г. не формира нов дълг.

2. В публични регистри на други администрации и организации:

2.1. в Регистър „Кораби“ на ИА „Морска администрация“ на 31.01.2025 г. с установена липса на регистрирани кораби;

2.2. в Регистър на ГВС на ГВА на 31.01.2025 г. - не са намерени данни за въздухоплавателни средства;

2.3. в Имотен регистър при Агенция по вписванията на 21.01.2025 г. - няма данни за притежавани недвижими имоти;

2.4. в КАИС на Агенция по геодезия, картография и кадастър на 21.01.2025 г. - няма данни за собственост на недвижими имоти;

2.5. в ЦРОЗ за наличие на заложено имущество на 31.01.2025 г. - няма вписвания;

2.6. в Централен депозитар на 31.01.2025 г. - не притежава безналични финансови/компенсаторни инструменти регистрирани в ЦД;

2.7. в ИС „РМС-Плащания“ на 31.01.2025 г. - няма данни за регистрирани вземания на задълженото лице от трети лица по договори;

2.8. в Търговски регистър на 31.01.2025 г. - няма данни за други лица, които да отговарят за публичните задължения на дружеството.

В хода на изпълнителното производство е установено, че спрямо дружеството-длъжник няма наложени обезпечителни мерки поради липса на имущество на задълженото лице; няма постъпили суми по изпълнителното дело. Не са установени предпоставки за завеждане на иск по чл. 216 от ДОПК. На 15.09.2022 г. до Окръжен съд - Ямбол е подадена молба от управителя на „Д. 81“ ЕООД, ЕИК ********* с искане за откриване на производство по несъстоятелност поради изпадане в неплатежоспособност, като е посочено, че дружеството не разполага с имущество, което да позволи плащане на задълженията и продължаване на търговската дейност. С Решение № 37 от 16.11.2022 г. Ямболски окръжен съд обявил дружеството в несъстоятелност и спрял производството по търговско дело № 35/2022 г. С Решение № 40 от 15.12.2023 г. Окръжен съд - Ямбол прекратил производството по несъстоятелност и постановил заличаване от Търговския регистър на „Д. 81“ ЕООД, ЕИК *********. Решението е влязло в сила на 29.12.2023 г.

На основание чл. 225, ал. 1, т. 4, чл. 225, ал. 1, т. 7, вр. чл. 104 и чл. 106 от ДОПК е издадено Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение изх. № С250028-035-0016448 от 03.02.2025 г. въз основа на всички събрани в производството доказателства и извършена проверка с обективирани резултати, подробно описани в разпореждането. Същото е надлежно връчено на упълномощен представител на Окръжен съд – Ямбол на 06.02.2025 г. (л. 19), като срещу него е депозирана Жалба вх. № Ж-02-6 от 11.02.20225 г. от Окръжен съд - Ямбол, по която е произнесено Решение № 16 от 24.02.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас. Жалбата, в частта в която е оспорено прекратяването на производството по събиране на публичните вземания на НАП по декларации обр. 6, декларации по ЗДДС и по ЗДДФЛ, е намерена от решаващия орган за недопустима, респ. е оставена без разглеждане, тъй като жалбоподателят не е активно легитимиран да подаде жалба против действията на публичния изпълнител по прекратяване на принудителното събиране на тези вземания понеже те не принадлежат на Окръжен съд, гр. Ямбол, т.е. същият не е взискател. Видно от съдържанието на акта, жалбата в частта, с която са оспорени действията на публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане с изх. № С250028-035-0016448 от 03.02.2025 г. за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания на Окръжен съд - Ямбол по изпълнително дело № *********/2022 г., е оставена без уважение по съображения, че в случая публичният изпълнител е приложил правилно материалния закон, приемайки, че са налице основанията за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № *********/2022 г. досежно вземанията на присъединения публичен взискател Окръжен съд – Ямбол. Прието е от горестоящия орган, че в случая са изчерпани всички регламентирани в ДОПК изпълнителни способи за събиране на публичните вземания на Окръжен съд, гр. Ямбол – налице е фактическа невъзможност за осъществяването им. Посочено е още, че с издаденото разпореждане на публичния изпълнител не се погасяват вземанията като изпълнителен титул, нито се прегражда възможността за последващо провеждане на ново производство по принудителното им събиране, а единствено се преустановява към настоящия момент прилагането на предвидените в чл. 215. ал. 1 от ДОПК способи за принудително изпълнение.

Решение № 16 от 24.02.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас е надлежно връчено на оправомощен представител на Окръжен съд – Ямбол на 06.03.2025 г. (л. 11), а жалба срещу него е депозирана чрез административния орган до съда на 11.03.2025 г. (л. 5-7). Въз основа на жалбата е образувано и настоящото съдебно производство.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от взискателя, който е легитимиран съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК да обжалва решения на Директора на съответната ТД на НАП с правно основание чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Съобразно разписаното в чл. 266 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се оспорят от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, като Директорът на ТД на НАП – Бургас е компетентният решаващ орган в случая - обжалваните действия са на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол. В този смисъл оспореното в съответната част пред съда решение на Директор на ТД на НАП – Бургас, издадено на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ДОПК, е произнесено в рамките на установената със закон компетентност на органа – издател на процесния акт.

Спазена е изискуемата от закона форма при издаване на атакувания акт – същият е произнесен писмено и съдържа всички изискуеми от нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. При издаването на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото не противоречи на материалноправни разпоредби.

По същество решаващият орган е упражнил правомощието си по чл. 267, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ДОПК като е оставил жалбата без уважение за вземането, по което Окръжен съд-Ямбол е взискател, съответно - като е оставил жалбата без разглеждане в частта й за вземането, произтичащо от декларации обр. 6, декларации по ЗДДС и по ЗДДФЛ поради липса на правен интерес. Фактическите констатации са съобразени с представените доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон, като е спазена и целта на закона.

Жалбоподателят няма правен интерес да обжалва акта на публичния изпълнител в частта му на прекратеното производство по принудително изпълнение за задължението, произтичащо от декларации обр. 6, декларации по ЗДДС и по ЗДДФЛ - в тази част жалбоподателят Окръжен съд –Ямбол не е взискател. В този смисъл мотивите на решаващия орган, че жалбата в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане са съответстващи на разписаното в чл. 267, ал. 1, т. 6 от ДОПК.

В останалата част на жалбата досежно произнасянето по същество за прекратяване на производство по принудително изпълнение по ИД № *********/2022 г. за задълженията, установени с Изпълнителен лист № 2022230090035 (2022) от 29.12.2022 г., издаден от ОС-Ямбол, спорът е от правен характер, като основният въпрос е налице ли са предпоставките за прилагане на чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания спрямо длъжника.

Разпоредбата предвижда прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните вземания, когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. От приложените по делото доказателства се установява, че публичният изпълнител е предприел съответните действия за установяване на имущественото и финансово състояние на длъжника, извършвайки справки в съществуващите публични регистри относно осъществявана икономическа дейност, доходи, движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника на територията на Република България, с оглед прилагане изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Установено е, че длъжникът „Д. 81“ ЕООД, ЕИК ********* не притежава движимо или недвижимо имущество или доходи, банкови авоари и каквито и да било други активи, поради което в случая е налице обективна невъзможност спрямо него да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК.

Оплакванията на жалбоподателя, че събраните доказателства, от които е направен извод за несъбираемост на вземанията са недостатъчни, съдът намира за неоснователни. По делото са налични: справка от Централен депозитар с дата 31.01.2025 г. съобразно която лицето не притежава безналични финансови/компенсаторни инструменти, регистрирани в ЦД; справка от в ЦРОЗ за наличие на заложено имущество от 31.01.2025 г., според която няма вписвания; справка в ИС „РМС-Плащания“ от 31.01.2025 г., от която се установява, че няма данни за регистрирани вземания на задълженото лице от трети лица по договори; справка в КАИС на АГКК от 21.01.2025 г., установяваща, че няма данни за собственост на недвижими имоти; справка в Имотен регистър при Агенция по вписванията от 21.01.2025 г., видно от която няма данни за притежавани недвижими имоти; справка в Регистър „Кораби“ на ИА „Морска администрация“ от 31.01.2025 г. с установена липса на регистрирани кораби; справка в Регистър на ГВС на ГВА от 31.01.2025 г., съгласно която не са намерени данни за въздухоплавателни средства; справка в Търговски регистър на 31.01.2025 г., установяваща липса на данни за други лица, отговарящи за публичните задължения на дружеството. По делото са налични още справка за трудови договори, като не са установени данни за наети лица; справка относно данни по ГДД чл. 92 от ЗКПО, според която последната подадена декларация е за отчетната 2022 година, като са декларирани приходи от 52 174 лева, разходи в размер на 116 351 лева и счетоводна загуба от 64 147 лева; справка за статистически данни, от която е видно, че няма данни за наличие на активи; справка за банкови сметки, съобразно която няма открити активни банкови сметки; справка за имущество по данни от общини, при което се установява, че няма данни за декларирани недвижими имоти, превозни, плавателни и въздухоплавателни средства; справка имущество по данни от КАТ, съобразно която няма данни за регистрирани МПС на дружеството; справка за декларирани заеми, според която липсват данни няма данни за такива; справка история на регистрация по ЗДДС, от която се установява, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 16.11.2022 г.; справка за налични фискални устройства с дистанционна връзка с резултат липса на активни ФУ; справка от СУП, според която след 29.12.2022 г. дружеството-длъжник не формира нов дълг. Безспорен е и фактът, че с Решение № 37 от 16.11.2022 г. Ямболски окръжен съд задълженото дружество е обявено в несъстоятелност, като е спряно производството по търговско дело № 35/2022 г., а с Решение № 40 от 15.12.2023 г., (влязло в сила на 29.12.2023 г.), Окръжен съд - Ямбол е прекратил производството по несъстоятелност и е постановил заличаване от Търговския регистър на „Д. 81“ ЕООД, ЕИК *********. При всички тези доказателства обосновано публичният изпълнител е приел, че не са установени нови доходи или имущество на длъжника, върху които да е възможно да се насочи принудителното изпълнение на публичното вземане, а и самият взискател не сочи такива.

Не е налице и противоречие с целта на закона, доколкото прекратяването на изпълнителното производство по принудително събиране на публичното вземане не води до погасяване на самото вземане като изпълнителен титул, а единствено преустановява към този момент прилагането на предвидените в чл. 215, ал. 1 от ДОПК способи за принудително изпълнение - изпълнение върху вземания и парични средства в банките, изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника, изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа.

В случая обективният критерий при категоризирането на вземането като несъбираемо е липсата на доходи и имущество, както и че длъжникът не извършва никаква дейност, от която да се генерират приходи, съответно да бъдат придобити активи и имущество, от които да се удовлетвори взискателят по изпълнителното дело.

Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме за обоснован и законосъобразен извода в оспореното решение към датата на издаването му, че публичното вземане е несъбираемо, тъй като от доказателствата по делото недвусмислено се установява, че всички изпълнителни способи са се оказали безрезултатни да установят налично имущество на длъжника, към което може да бъде насочено принудителното изпълнение. Оплакванията в жалбата в този смисъл не са подкрепени с доказателства, поради което не могат да служат като основание за ревизиране на разпореждането на публичния изпълнител и потвърдителното решение на Директора на ТД на НАП – Бургас. В конкретния случай жалбоподателят не ангажира доказателства, които могат да внесат дори и само съмнение във възприетите от органите по приходи изводи относно имуществения статус на задълженото лице.

Решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила, а депозираната срещу него жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на ответната страна, като жалбоподателят следва да се осъди да й заплати юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева, предвиден в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Окръжен съд - Ямбол против Решение № 16 от 24.02.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас в частта, с която е оставена без уважение жалба от Окръжен съд - Ямбол срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане с изх. № С250028-035-0016448 от 03.02.2025 г. за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания на Окръжен съд - Ямбол по изпълнително дело № *********/2022 г..

 

ОСЪЖДА Окръжен съд - Ямбол да заплати на Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението е окончателно.