№ 139
гр. Велико Търново , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000067 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260036 от 20.10.2020г., поправено с решение № 260011 от
19.01.2021 г. по т.д. № 252/2019г. Русенският окръжен съд е отхвърлил като
неоснователен предявения от И.С. Т., в качеството му на постоянен синдик на
Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (в
несъстоятелност) срещу Кредитно-спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“ (в несъстоятелност) и АНТ. Д. Г., иск с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 6 от ТЗ за обявяване на недействителен по отношение на
кредиторите на сключения между Кредитно – спестовна кооперация
„Русенска популярна каса“ и АНТ. Д. Г., по време на брака й със С. Н. Г.,
починал на 16.01.2017 г., договор за покупко – продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 86, том IV, рег. № 11531, дело № 568 от
21.09.2016 г. на нотариус Г. Г.., с район на действие Русенски районен съд,
вписан в Служба по вписванията – Русе с вх. рег. № 13607 от 21.09.2016 г.,
акт № 164, том 35, дело № 7105.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от
И.С. Т., в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна
кооперация „Русенска популярна каса“ (в несъстоятелност) срещу Кредитно-
спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (в несъстоятелност), и АНТ.
1
Д. Г. евентуален иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на недействителност по
отношение на кредиторите на сключения между Кредитно – спестовна
кооперация „Русенска популярна каса“ и АНТ. Д. Г., по време на брака й със
С. Н. Г., починал на 16.01.2017 г., договор за покупко – продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 86, том IV, рег. № 11531,
дело № 568 от 21.09.2016 г. на нотариус Г. Г.., с район на действие Русенски
районен съд, вписан в Служба по вписванията – Русе с вх. рег. № 13607 от
21.09.2016 г., акт № 164, том 35, дело № 7105.
С решението е отхвърлен изцяло като неоснователен и предявения от
И.С. Т., в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна
кооперация „Русенска популярна каса“ (в несъстоятелност) срещу АНТ. Д. Г.,
В. СТ. Г. и Д. СТ. Г., иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 57, ал.2 вр. чл. 34 от
ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на равностойността на
недвижимия имот, подробно описан в нотариален акт № 86, том IV, рег. №
11531, дело № 568 от 21.09.2016 г. на нотариус Г. Г.., с район на действие
Русенски районен съд, вписан в Служба по вписванията – Русе с вх. рег. №
13607 от 21.09.2016 г., акт № 164, том 35, дело № 7105.
С решението Кредитно – спестовна кооперация „Русенска популярна
каса“ (в несъстоятелност), е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд
Русе държавна такса в размер на 300 лв. на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ; да
заплати на АНТ. Д. Г. сумата 300 лв. – деловодни разноски.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от синдика на
Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в
несъстоятелност/ И.С. Т. с оплакване, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се поддържа
довод, че атакуваната сделка с двата обективно съединени иска при условията
на евентуалност, има увреждащ характер, за което се излагат подробни
съображения. В жалбата е изложено, че Касата е прехвърлила свой недвижим
имот, но в патримониума й не е постъпила насрещна парична или
имуществена престация. Жалбоподателят поддържа тезата, че атакуваната
разпоредителна сделка има увреждащ характер в контекста на откритото
производство по несъстоятелност на Касата, като увреждане по смисъла на чл.
647, ал. 1, т. 6 от ТЗ може да бъде налице и при еквивалентност на
престациите, но когато недействителната сделка обективно затруднява
удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелния длъжник.
Жалбоподателят изразява становището, че свързаността между страните по
увреждащата сделка е водещ елемент от фактическия състав на нормативната
разпоредба по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, като свързаността обуславя увреждането,
като без значение е дали купувачът е знаел, че прехвърлянето на недвижимия
имот има увреждащо действие спрямо кредиторите на Касата.
Жалбоподателят се позовава на съдебна практика, според която увреждане е
налице със самия факт на имущественото разпореждане, извършено от
2
длъжника. Изложени са доводи, че ответницата Г. е свързано лице и е знаела
за увреждането. Искането е да се отмени решението и да се постанови
решение, с което да се уважи иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, а в случай, че
главния иск се намери за неоснователен, да се уважи предявения при
условията на евентуалност отменителен иск с правно основание чл.135, ал.1
от ЗЗД, както и да се уважи предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 вр. чл. 34 вр. чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.
Ответниците по жалбата Кредитно-спестовна кооперация „Русенска
популярна каса“ /в несъстоятелност/, представлявана от Ю. Д., А.Г., В.Г. и
Д.Г. в писмения си отговор заемат становище за неоснователност на жалбата
и правят искане да се потвърди обжалваното решение.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Пред Русенския окръжен съд са предявени два обективно съединени
иска в условията на евентуалност от синдика на Кредитно-спестовна
кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/ против КСК
„Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/ и АНТ. Д. Г. - главен иск с
правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и евентуален иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелния длъжник на сделката, обективирана в
нотариален акт № 86, том IV, рег. № 11531, дело № 568 от 21.09.2016 г. на
нотариус Г. Г.., с район на действие Русенски районен съд, вписан в Служба
по вписванията – Русе с вх. рег. № 13607 от 21.09.2016 г., акт № 164, том 35,
дело № 7105. Предявен е и иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 55 ЗЗД вр. чл. 57
ал. 2 ЗЗД, който иск е кумулативно съединен с всеки един от горните искове.
Ответниците "Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна
каса“ /в несъстоятелност/, представлявана от Ю. Д., А.Г., В.Г. и Д.Г., в
писмените си отговори на исковата молба са оспорили исковете. Твърдят, че
от масата на несъстоятелността е излязло едно имущество, но също така са
намалели и задълженията на кооперацията в резултат на извършеното
прихващане. Считат, че е налице еквивалентна имуществена размяна от
гледна точка на имуществото на длъжника, което образува масата на
несъстоятелността.
От фактическа страна се установява следното:
С влязло в сила решение № 162/15.10.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. на
Окръжен съд-Русе на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявена
неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на
Кредитно - спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ с начална дата
на неплатежоспособността - 30.04.2018 г.
3
Не се спори от страните по делото, че АНТ. Д. Г. е член кооператор в
КСК „Русенска популярна каса“,, което е видно и от представеното по делото
извлечение от книгата на кооператорите.
Видно е от представения по делото Протокол № 32/23.07.2016 г. от
извънредно общо събрание на КСК „Русенска популярна каса“, че общото
събрание на кооперацията е взело решение след постъпване на определена
сума от реализация на активи, в т. ч. продажба на недвижими имоти,
представляваща 10 % от общия размер на задълженията по допълнителните
вноски, да се осъществи съразмерно плащане на допълнителните вноски във
ВСК на всички членове на части по 10 %. Освен това общото събрание е
приело решение член кооператори, които писмено заявят в офиса на
кооперацията, че желаят да приемат вместо плащане недвижим имот,
притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка на независим
лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането си от
кооперацията. С цел пълна прозрачност на процеса по връщане на
допълнителните вноски е решено общото събрание да избере 5-членна
комисия, която да извършва мониторинг на решенията на УС при
осъществяване на двата способа за удовлетворяване на вземанията на член
кооператорите. Правомощията на комисията включват участие в заседанията
на УС със съвещателен глас. Прието е и решение, според което член-
кооператори, които желаят да трансформират част или всичките си
допълнителни вноски в две, три или пет годишни заеми към кооперацията с
годишна лихва съответно 2%, 3% или 5%, платима в края на всяка календарна
година, да заявят това в писмена форма в офиса на кооперацията.
От Протокол № 774/21.09.2016 г. от извънредно заседание на УС на КСК
„Русенска популярна каса“, проведено в изпълнение на решението на
извънредното общо събрание от 23.07.2016 г. и след проведен търг на
14.09.2016г., се установява, че е взето решение за продажба на процесния
имот на ответницата АНТ. Д. Г. за сумата от 30 000 лв., чрез прихващане на
вземания на купувача от КСК „Русенска популярна каса“ до размера на
продажната цена по договора.
Видно от протокол от заседание на тръжната комисия към КСК
„Русенска популярна каса“, на 14.09.2016 г. е проведено заседание на
комисията, удостоверяващо проведено наддаване и класиране за закупуване
на недвижим имот – магазин, находящ се в гр. Русе, по ул. „Мехомия“, на
партерен етаж в секция „А“, с площ от 72 кв. м., от които търговска зала с
площ от 29 кв. м. и търговски склад в сутерена с площ от 43 кв. м., заедно с
0,046 % от дворното място, цялото с площ от 482 кв. м., с идентификатор
63427.2.4677.2.13, с обявена начална цена съгласно списък с имоти на
кооперацията и доклад на лицензиран оценител в размер на 30 000 лв.
Постъпило е единствено наддавателно предложение от АНТ. Д. Г. за сумата
от 30 000 лв., като същата е класирана като купувач.
4
С нотариален акт № 86, том IV, рег. № 11531, дело № 568 от 21.09.2016 г.
на нотариус Г. Г.., с район на действие Русенски районен съд, вписан в
Служба по вписванията – Русе с вх. рег. № 13607 от 21.09.2016 г., акт № 164,
том 35, дело № 7105, е сключен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, с който ответникът КСК „Русенска популярна каса“ продава на
ответницата АНТ. Д. Г. своя недвижим имот, находящ се в гр. Русе, по
********, в ЖК „Ялта“, представляващ Магазин № 1, находящ се на
партерния етаж в секция „А“ на жилищна сграда с магазини и гаражи на
първия етаж, със застроена площ от 72 кв. м., от които търговска зала с площ
от 29 кв. м. и търговски склад в сутерена с площ от 43 кв. м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.4677.2.13, заедно със
съответните на имота идеални части от общите части на сградата и от
собствеността върху поземления имот, в който е построена сградата, за
сумата в размер на 30 000 лв. Данъчната оценка на имота към датата на
сделката е 49 232,90 лв. Уговорено е, че вместо заплащане на дължимата
продажна цена страните се съгласяват да се прихване задължението за
плащане на цената по сделката с насрещните задължения на продавача към
купувача по вземания на член-кооператора от срочни допълнителни вноски
до размера на продажната цена по договора – 30 000 лв.
Видно е от удостоверение за наследници от 08.01.2020г., издадено от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Русе, че
ответницата АНТ. Д. Г. към датата на подписване на договора за продажба от
21.09.2016 г., обективиран в посочения нотариален акт, е била омъжена за С.
Н. Г., който е починал на 16.01.2017 г., съгласно акт за смърт № 197 от
17.01.2017 г., съставен в гр. Русе. След смъртта си С. Г. е оставил като
наследници по закон своята съпруга А.Г., както и синовете си В.Г. и Д.Г..
С нотариален акт № 136, том II, рег. № 2341, дело № 184 от 01.06.2018
г. на нотариус Албена Маркова, с район на действие Русенски районен съд,
вписан в Служба по вписванията – Русе, с вх. рег. № 6687/01.06.2018 г., акт №
111, том 15, дело № 3028, е сключен договор за покупко – продажба на
недвижим имот, с който АНТ. Д. Г., В. СТ. Г. и Д. СТ. Г. продават на „Аби
Проекти“ ЕООД, чрез управителя А. Н. Н. процесния недвижим имот,
находящ се в гр. Русе, по ********, представляващ магазин със застроена
площ от 72 кв. м., от които търговска зала с площ от 29 кв. м. и търговски
склад в сутерена с площ от 43 кв. м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 63427.2.4677.2.13, заедно със съответните на имота идеални
части от общите части на сградата и от собствеността върху поземления имот,
в който е построена сградата, за сумата от 36 810 лв.
Видно от счетоводна справка № 19/23.06.2020 г., изготвена от синдика на
КСК „Русенска популярна каса“, ответницата АНТ. Д. Г. има дялови вноски в
размер на 5 лв. и допълнителни вноски в размер на 44 389,69 лв. По
процесната сделка е прихваната сумата в размер на 30 000 лв., като след
5
извършеното прихващане е налице остатък от допълнителни вноски в размер
на сумата от 14 389,69 лв., която се дължи на член-кооператора.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд прави
следните правни изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предявените в условията
на евентуалност искове по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ и иск по чл.135 от ЗЗД са
допустими. Допустим е и обусловения осъдителен иск за попълване масата
на несъстоятелността по чл. 55, ал. 1 вр. чл. 34 вр. чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.
По предявения главен иск по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ:
За уважаването на иск по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ е необходимо да са
налице кумулативно следните предпоставки: да е открито производство по
несъстоятелност; да е извършена сделка с имуществено право от масата на
несъстоятелността в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от
ТЗ; страна по сделката да е свързано с длъжника лице; сделката да уврежда
кредиторите на несъстоятелността.
В разглеждания случай са налице само две от тези предпоставки- по
отношение на КСК „Русенска популярна каса“ е открито производство по
несъстоятелност и атакуваната сделка е извършена в периода две години
преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Останалите предпоставки не са
налице.
Съдебната практика приема, че като обща своя характеристика
различните хипотези на отменителните искове по чл.647 от ТЗ включват
имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността,
изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от
разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество
или създаване на опасност от такова увреждане. Прието е, че увреждащо
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които
биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора
спрямо длъжника. Такова увреждане е налице, когато длъжникът се лишава
от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворяването на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съобразявайки вида на сделката и конкретното съдържание на договореното с
нея, въззивният съд намира, че в случая не се установява процесната сделка
от 21.09.2016г. да уврежда кредиторите на несъстоятелността. Видно е от
приложения нотариален акт № 86, том IV, рег. № 11531, дело № 568 от
21.09.2016 г. на нотариус Г. Г.., че с удостоверената с него сделка, КСК
„Русенска популярна каса“ продава на ответницата АНТ. Д. Г. собствения си
недвижим имот, находящ се в гр. Русе, по ******** и представляващ магазин,
6
с площ от 72 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на собственост върху поземления имот, в който е
построена сградата, за сумата от 30 000 лв., като с прехвърлянето на
недвижимия имот от страна на кооперацията се погасява нейно насрещно
задължение към купувача от срочни допълнителни вноски до размер на
продажната цена от 30 000 лв. Процесната сделка съдържа белезите на даване
вместо изпълнение по смисъла на чл.65 ал.2 от ЗЗД. Страните по делото не
спорят съществуването на вземането на ответницата АНТ. Д. Г. от КСК
„Русенска популярна каса“ по срочните допълнителни вноски, което към
момента на сделката е било в размер на 44 389.69 лв. Чрез прехвърлянето на
недвижимия имот от кооперацията на АНТ. Д. Г. с процесната сделка
вземането й за срочни допълнителни вноски е било погасено до размера на
продажната цена от 30 000 лв., като след извършеното прихващане е налице
остатък от задължението за допълнителни вноски в размер на 14 389,69 лв.
След като с прехвърлянето на недвижимия имот кооперацията е погасила
частично едно свое задължение към член-кооператора Г. до размера на
договорената цена по нотариалния акт, не може да се счете, че сделката има
увреждащ кредиторите на несъстоятелността ефект. Действително
атакуваната сделка представлява разпореждане със съществуващ актив и по
този начин е намаляло имуществото на кооперацията, но същевременно с това
е налице частично погасяване на задължение към кредитор /има намаляване
на пасива/. В случая не се касае за изпълнение на чуждо задължение, а за
изпълнение на свое задължение. Не се касае и до изпълнение на
несъществуващо задължение, а до изпълнение на съществуващо такова-
изискуемо и ликвидно. Освен това изпълнението на съществуващото
задължение към ответницата А.Г., чрез прехвърляне собствеността на
недвижимия имот на кооперацията, е извършено след взето решение на
Общото събрание на кооперацията, проведено на 23.07.2016г. за погасяване
на задълженията на кооперацията към член-кооператорите, които изразят
такова желание, с прехвърляне на недвижим имот вместо плащане, по
пазарна цена, съгласно оценка на независим лицензиран оценител и при
спазване на предварително определена процедура. На същото Общо събрание
на кооперацията е взето решение, предвиждащо няколко способа за
изплащане на задълженията към член-кооператорите, единия от които е чрез
прехвърляне на недвижим имот на кооперацията и прихващане с насрещно
изискуемо вземане. Оспорената сделка е сключена след спазване на
процедурата, предвидена с решението на Общото събрание-определяне на
пазарната оценка на имота от лицензиран оценител и провеждане на търг.
Предвид изложеното не може да се приеме, че с частичното погасяване
на вземането на купувача по сделката ответницата А.Г., чрез прехвърлянето
на недвижим имот на кооперацията, е налице увреждане на кредиторите на
масата на несъстоятелността. Не може да бъде приета за увреждаща сделка, с
която се погасява съществуващо задължение към член-кооператор. В случая
се касае за сделка, която зависи от личната преценка на кооперацията
7
длъжник, доколкото с нея се погасява съществуващо задължение в определен
размер. Общото събрание на кооперацията на 23.07.2016г. е приело решение
по какъв начин кооперацията да се издължава на членовете си, като са приети
няколко начина. В разглеждания случай атакуваната сделка представлява
един от приетите с решението на общото събрание на кооперацията способи
за погасяване на задължения към член-кооператори и преценявана към
момента на извършването й същата няма увреждащ ефект по отношение на
кредиторите на несъстоятелността. Процесната сделка е сключена в
изпълнение на горното решение и същата е осъществена при спазване на
определената в решението процедура. Увреждането следва да се преценява
към момента на сключване на сделката, предмет на отменителния иск по
чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, а не към последващ момент. Освен това преценката
следва да се извършва на базата на конкретни факти и обстоятелства, а не на
хипотетични такива. В тази връзка представената пред настоящата инстанция
справка от синдика за установеното имущество в масата на
несъстоятелността, неговата пазарна и ликвидационна стойност и прогноза за
степен на удовлетворяване на кредиторите се явява неотносима към спора,
поради необходимостта наличието на увреждане да се преценява към
момента на сключване на атакуваната сделка.
Въпросът за защита правата на кредиторите и равното им третиране се
поставя при открито производство по несъстоятелност, но не и преди това, с
изключение на преферентните искове. Доводът, че сделката е увреждаща,
доколкото в перспектива нарушава нормативно установения механизъм на
чл.722 от ТЗ е неоснователен, поради изискването увреждането да се
преценява към момента на сделката, а не към по-късен момент. Този довод
има отношение към преферентния иск, а такъв в случая не е предявен. За
сделка, която създава „преферентен ефект“ на едни кредитори спрямо други,
като осигурява привилегировано положение на първите относно поредността
на удовлетворяване от имуществото на длъжника, са предвидени исковете по
чл. 646 от ТЗ.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в патримониума на
кооперацията не е постъпила насрещна престация. В случая от значение е
естеството на сделката-даване вместо изпълнение. Със сделката е погасено
съществуващо задължение на кооперацията до размера на определената
продажна цена. Въззивният съд споделя извода на първостепенния съд, че с
процесната сделка е осъществена еквивалентна имуществена размяна, тъй
като от масата на несъстоятелността е излязло имущество, но същевременно
са намалели задълженията на кооперацията в резултат на извършеното
прихващане.
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че в случая свързаността на
страните по сделката обуславя увреждането. Касае се до две различни
предпоставки на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Жалбоподателят поддържа
8
довод, че свързаността обуславя увреждането, като го обосновава отново с
аргументацията, имаща отношение към преферентния иск. Както бе посочено
по-горе в случая не е предявен преферентен иск по чл.646 от ТЗ и поради това
предпоставките на този иск не следва да се привнасят към предпоставките по
отменителния иск, какъвто в случая е предявен/иск по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ/.
Развитите в жалбата съображения какво би било удовлетворяването на
кредиторите, ако не бе сключена атакуваната сделка, са изцяло хипотетични и
не могат да обосноват наличието на увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността.
Не е налице и предпоставката страните по сделката да са свързани лица.
В случая не е налице нито една от хипотезите на § 1 от ДР на ТЗ. Сделката е
между член-кооператор и кооперацията. Купувачът не е сред лицата,
посочени в § 1 ал.1 от ДР на ТЗ. Не е налице хипотезата на § 1 ал. 1 т. 4 от ДР
на ТЗ, тъй като в случая страните по сделката не са съдружници в друго
търговско дружество. В случая не е налице нито една от хипотезите на § 1 т.3
от ДР на ДОПК. Не е налице свързаност по смисъла на §1 т.3 б.“в“ от ДР на
ДОПК, както се твърди от ищеца, тъй като страните по сделката не са
съдружници в друго търговско дружество. По същата причина не е налице и
свързаност по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ТЗ. Не е допустимо
разширително тълкуване на разпоредбите на §1 ал.1 от ДР на ТЗ и на §1 т.3 от
ДР на ДОПК.
Не е налице свързаност между страните по сделката и по смисъла на § 1
ал. 2 от ДР на ТЗ. Член-кооператорът макар да участва чрез дяловата си
вноска в капитала на кооперацията и в управлението чрез участието си в
общото събрание с право на един глас и правото да бъде избиран в
ръководните органи, той не може да влияе съществено върху вземането на
решения, за да може да постигне уговаряне на условия, различни от
обичайните, още повече, че в разглеждания казус, атакуваната сделка е
извършена в резултат на възможността, създадена с решение на общото
събрание на кооперацията за всички член-кооператори, при определените с
решението условия и спазване на процедурата-провеждане на търг.
Купувачката по сделката не участва в контрола на кооперацията-ищец, тъй
като не е сред лицата, визирани в §1 т.4 б. а-д от ДР на ДОПК. Ето защо
несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че между страните по сделката е
налице свързаност поради съществуващото трайно членствено
правоотношение на купувача по сделката в кооперацията продавач и
наличието на потенциални управленски и контролни права от всеки един член
кооператор. Изискването на закона за свързаност на лицата не визира просто
наличие на някаква връзка между тях, а наличието на свързаност при
конкретно посочени хипотези или наличието на такава връзка, поради която
между тях да могат да се договарят условия, различни от обичайните.
Както бе посочено по-горе с правото си на един глас в общото събрание
9
на кооперацията член кооператора не може да влияе при вземането на
управленски решения, нито да осъществява контрол спрямо кооперацията,
така че да могат да се уговорят условия, различни от обичайните. В случая е
налице взето решение от Общото събрание на кооперацията за този начин на
удовлетворяване на член кооператорите/взето почти единодушно/, което
решение не е било обжалвано и е задължително за член кооператорите.
Процесната сделка е в изпълнение на взетото решение от Общото събрание.
Поради липсата на предпоставките сделката да уврежда кредиторите на
несъстоятелността и страните по сделката да са свързани лица, предявеният
иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. До същия извод е достигнал и първостепенния съд, поради което
решението му в тази част следва да бъде потвърдено.
По евентуалния иск с правно основание чл.135 от ЗЗД:
Искът е неоснователен.
Според твърденията в исковата молба член-кооператори са имали
вземания към кооперацията за срочни допълнителни парични вноски още към
датата на сключване на оспорената сделка. Наличието на вземания на член-
кооператори към кооперацията за срочни допълнителни парични вноски се
установява от данните по протокола за проведеното общо събрание на
кооперацията на 23.07.2016г., както и от самите решения, приети на това
общо събрание, относно начините за удовлетворяване на член-кооператорите.
Предявеният иск по чл.135 от ЗЗД следва да се разгледа при хипотезата на
чл.135 ал.1 от ЗЗД, която включва следните предпоставки-наличие на
вземане, извършване на действие от длъжника, което да уврежда кредиторите
на несъстоятелността и субективния елемент-знание на длъжника за
увреждането, а в случай, че действието е възмездно-знание и у лицето, с
което длъжникът е договарял.
Не се установява твърдяното увреждане на кредиторите на
несъстоятелността с атакуваната сделка, за което подробни съображения се
изложиха по-горе. Независимо, че има разпореждане с актив на кооперацията,
сделката няма увреждащ масата на несъстоятелността ефект, тъй като с това
разпореждане е погасено съществуващо задължение на продавача към
купувача до размера на определената продажна цена по сделката.
Не са налице и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл.135
от ЗЗД-при извършване на сделката на 21.09.2016г. продавачът и купувачката
да са знаели за увреждане на кредиторите на несъстоятелността.
Доказателства за знание на продавача и купувача за увреждане на
кредиторите при сключването на процесната сделка от 21.09.2016г. по делото
не са събрани. Начална дата на неплатежоспособността на КСК „Русенска
популярна каса“ е 30.04.2018 г., т.е. една година и седем месеца след
процесната сделка. Конкретни доказателства, че една година и седем месеца
10
преди впоследствие установената начална дата на неплатежоспособност
длъжникът е знаел, че извършваната от него сделка уврежда кредиторите на
несъстоятелността, по делото не са налице. Само въз основа на това, че
Общото събрание на кооперацията на 23.07.2016г. е обсъждало финансовото
състояние на кооперацията и е взело решение за преодоляване на
финансовите проблеми чрез три способа за изпълнение на задълженията към
член-кооператорите за връщане на срочни допълнителните вноски, извод за
знание у длъжника за увреждане на кредиторите на несъстоятелността към
датата на сделката-21.09.2016г., не може да бъде направен. По същите
съображения не може да се приеме, че е налице знание у купувача за
увреждане на кредиторите на несъстоятелността. Освен това страните по
сделката не са свързани лица, поради което презумпцията по чл.135 ал.2 от
ЗЗД вр. с чл.649 ал.4 от ТЗ е неприложима.
Не е налице и хипотезата на чл.135 ал.3 от ЗЗД, тъй като не се
установява страните по сделката да са имали намерение за увреждане на
бъдещите кредитори на несъстоятелността. Не се установява страните по
сделката да са целели именно преферентен ефект с даването вместо
изпълнение. Целта е погасяване на дълг. Отсъствието на намерение за
увреждане у страните по сделката е видно както от решението на общото
събрание на кооперацията от 23.07.2016г., в изпълнение на което е
осъществена сделката, така и от естеството на същата.
Изводът на първостепенния съд за отхвърляне на иска по чл.135 от ЗЗД
съвпада с извода на въззивната инстанция, поради което решението и в тази
част следва да бъде потвърдено.
При отхвърляне и на двата отменителни иска-главния иск по чл.647 ал.1
т.6 от ТЗ и евентуалния иск по чл.135 от ЗЗД, следва да се отхвърли и
обусловения осъдителен иск, предявен от синдика против ответниците А.Г.,
В.Г. и Д.Г. за връщане в масата на несъстоятелността на равностойността на
имота, в случая на получената облага при отчуждаването му. До същия извод
е достигнал и първостепенния съд, поради което решението и в тази част
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати държавна
такса за въззивното производство общо в размер на 511,30 лв., от която
255,65 лв. за отменителните искове и 255,65 лв. за осъдителния иск.
От ответните по жалбата страни не се претендират разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036 от 20.10.2020г. на Окръжен съд –
Русе, постановено по т.д. № 252/2019г. по описа на същия съд, поправено с
решение № 260011 от 19.01.2021 г. на Окръжен съд-Русе, постановено по т.д.
№ 252/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“
/в несъстоятелност/, ЕИК *********, чрез синдика И.С. Т., да заплати от
масата на несъстоятелността в полза на държавния бюджет по сметка на
Апелативен съд-Велико Търново сумата от 511,30 лв. държавна такса за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12