Присъда по дело №3089/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта:	44
Дата:	9 март 2022 г.
Съдия:	Величка Маринкова

Дело:	20211100203089
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 44
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
СъдебниЛЮБИМКА НАЙДЕНОВА
заседатели:КУЗЕВА
Никола Иванов Андров
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
и прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Наказателно дело от общ
характер № 20211100203089 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата А.А. Г., родена на ******* г. в град София,
българка, българска гражданка, осъждана, без образование, вдовица, ЕГН
********** за НЕВИНОВНА в това на 29.05.2019 г. за времето около 12,30
часа в град София, на ул.“Три Уши“ в близост до бул.“Константин Величков“
да е разпространила високорисково наркотично вещество- хероин, който е
поставен под контрол, съгласно Единната Конвенция за ООН от 1961 г. за
упойващите вещества, ратифицирана от Р.България и обнародвана в ДВ
бр.87/96 г., Конвенцията на ООН от 1988 г. срещу незаконния трафик на
упойващи вещества и психотропни субстанции, ратифицирана от Р.България
и обнародвана в ДВ/бр.89/1993 г., Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите, както и конвенцията на ООН за психотропните
вещества и Закона за Контрол върху наркотиците и прекурсорите,
Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за класифициране на растенията
1

и веществата като наркотични в сила от 10.11.2011 г., издадена на осн.чл.3,
ал.2 от ЗКНВП, а именно Списък I- Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, както
следва: един брой пакетче, съдържащо 0,06 грама хероин, със съдържание на
активния компонент -диацетилморфин 48 %, на стойност 7,20 лв., при цена
120 лв. за грам, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА
изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.354 а
ал.1 изр.1 пр.5 алт.2 от НК.
ИЗЗЕТИТЕ И ПРИЛОЖЕНИ по делото транспортни и първоначални
опаковки да ОСТАНАТ по делото.
ИЗЗЕТИТЕ И ПРИЛОЖЕНИ по делото 2 бр. електронни везни да
бъдат УНИЩОЖЕНИ като ненужни.
На основание чл.190, ал.2 от НПК направените по делото разноски
следва да останат за сметка на държавата.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен
съд в 15-дневен срок от днес.

ПРИСЪДАТА Е ПОДПИСАНА С ОСОБЕНО МНЕНИЕ ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА- СЪДИЯ МАРИНКОВА!
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Прокуратурата е повдигнала обвинение на подсъдимата А.А. Г. за това, че
29.05.2019 г. за времето около 12,30 часа в град София, на ул.“Три Уши“ в
близост до бул.“Константин Величков“ да е разпрострА.ла високорисково
наркотично вещество- хероин, който е поставен под контрол, съгласно
Единната Конвенция за ООН от 1961 г. за упойващите вещества,
ратифицирана от Р.България и обнародвана в ДВ бр.87/96 г., Конвенцията на
ООН от 1988 г. срещу незаконния трафик на упойващи вещества и
психотропни субстанции, ратифицирана от Р.България и обнародвана в
ДВ/бр.89/1993 г., Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, както и конвенцията на ООН за психотропните вещества и
Закона за Контрол върху наркотиците и прекурсорите, Приложение № 1 към 1
чл.3, т.1 от Наредбата за класифициране на растенията ивеществата като
наркотични в сила от 10.11.2011 г., издадена на осн.чл.3, ал.2 от ЗКНВП, а
именно Списък I- Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, както
следва: един брой пакетче, съдържащо 0,06 грама хероин, със съдържА.е на
активния компонент -диацетилморфин 48 %, на стойност 7,20 лв., при цена
120 лв. за грам.
Според съдебните заседатели по делото не се доказа тази подсъдима да е
извършила престъплението, в което е обвинена, защото от доказателставата
по делото не можа да се установи, че тя е продала на свидетеля В.М. хероин,
но също не се установи, тя въобще да продава наркотични вещества. Дори в
самото обвинение няма твърдения от страна на прокурора за това, че
подсъдимата Г. е продала точно на свидетеля М. наркотичното вещество
хероин на 29.05.2019 г. Този свидетел М. посочи, че дори в деня, в който бил
задържан и бит от много полицаи, не е виждал подсъдимата, също каза, че
никога не си е купувал наркотици от нея и не й е давал пари да му купува
наркотици. Намираме, че свидетелят М. и подсъдимата вероятно са се
познавали от циганската махала, защото и двамата са си купували наркотици
от един и същ човек, от който всики са си купували в градинката на църквата.
Свидетелят М. разказа пред съда, че с други наркомА. са събрали пари, дали
ги на едно момче, а то отишло да купи наркотици от мъж „Ж.б.”. След като
момчето донесло две топчета наркотиците по 10 гр., завити в червени
найлончета, свидетелят М. ги взел и сложил в устата, а после отишъл сам да
си купи игли и спринцовки от друг човек - М., който живеел в циганската
махала. Когато отишъл да си купи иглите и спринцовките, М. го нямало и
като си тръгвал обратно, излязли двамата полицаи, които са свидетели по
делото и директно го хванали за гърлото, защото видяли, че има нещо в
устата, а после го задържали и отвели в 03 районно управление, където го
затворили, а после бил бит много от много полицаи, за да им каже от кой си е
купил наркотиците и той е казал само, че си ги е купил от жена, но име не е
посочил. Свидетелят М. казва, че когато полицаите го хванали за гърлото, той
щял да се задуши, сдъвкал топчета в устата, като глътнал едното, за да може
после да го повърне и ползва, и затова останали само найлончетата. Също
така казва, че след този случай още един, два пъти си е купувал наркотици от
същия човек „Ж.б.”, а иначе поне 10 пъти си е купувал от него. Свидетелят М.
заяви, че когато полицаите го задържали и били много е казал името „А.”,
защото първо за нея се е сетил и защото знаел, че тя няма наркотици и нищо
няма да й се случи, а и защото трябвало да отиде на следващия ден пак да си
купи наркотици от „Ж.б.”. Но, после когато е разпитван в съда от съдия, след
шест месеца след случая, е казал, че си купува наркотици от „Ж.б.”, а съдията
който го е разпитвал му казал, че подсъдимата се казва А. и тогава той
разбрал или в хода на процеса, как тя се казва, а свидетеля М. до тогава я
познавал с името „А.”. Свидетелят М. е категоричен, че по физиономия се
познават всички наркомА., които си купуват наркотици в градинката на
църквата, както и че си купуват от един човек, който ги продава и го посочва
1

с името „Ж.б.” и предполага, че и подсъдимата си е купувала от него. Пред
съдебния състав се прочетоха показА.ята на свидетеля М., които той е дал в
полицията, като след тяхното прочитане същия заяви отново, че в полицията
му е казано името А. и отново посочва, че е казал името „Айше”, защото така
я познава с това име. Свидетелят отново пред съда, след като му бяха
прочетени показА.ята каза, че когато го били полицаите, се сетил за нея,
защото тя винаги седи на кръстовището, винаги е абстинентна, винаги е зле и
проси и моли някой да я почерпи, защото нямало да намерят нищо в нея, а и
за да го оставят полицаите на мира. Свидетелят е категоричен, че
подсъдимата А. не продава наркотици и никога не я е виждал да продава
наркотици, иначе ако продава няма да проси да я почерпи някой. На последно
място, свидетелят М. заяви пред съдебния състав, че не поддържа показА.ята,
които е дал пред разследващия полицай, защото тогава е вземал хероин, а
когато е давал показА.я пред съдия е бил в абстиненция. След шест месеца
вече е бил на метадонова програма и не е вземал наркотици. Свидетелят М. е
категоричен, че може да разпознае лицето, от което си е купувал наркотици
известен за него „Ж.б.”, но в полицията не са го питали за него и не са го
карали да го разпознава. Съдебните заседатели намираме показА.ята на
свидетеля М. за достоверни, логични и непротиворечиви, защото той разказва
пред съда съвсем ясно и последователно за всички свои действия на
29.05.2019 г., в които е участвал, но от същите показА.я не се установи в тези
действия да е имала участие подсъдимата А.Г.. ПоказА.ята на свидетеля М. са
основни в случая и те не подкрепят обвинителната теза в случая, защото от
същите не се установи той да си е купил наркотичното вещество хероин от
подсъдимата А.Г., т.к. той не я е познавал като лице, което продава, а като
наркозависима, която стояла на кръстовището и просила някой да я почерпи с
наркотик. Също така, свидетелят е категоричен, че я е знаел единствено по
името „А.”, а не с името А., и е разбрал, че тя се казва А. на много по-късен
етап и то при разпита му пред съдия шест месеца след датата на
престъплението, което име му е било казано в съда. Доверяваме се на
показА.ята на свидетеля М. и затова, защото той категорично посочва лицето
„Ж.б.”, който е продавал в градинката на църквата при циганската махала
наркотици на всички зависими, а той самия над 10 пъти преди и след
29.05.2019 г. си е купувал от него.
Считаме, че показА.ята на свидетеля М. не се оборват от показА.ята на
полицейските служители – свидетелите Д. и Д.. На първо място няма спор, че
това са двамата полицейски служители, които са задържали вътре в
циганската махала свидетеля М., който е бил сам в момента на задържането
му. От показА.ята на тези двама свидетели дадени пред съдебния състав,
обаче не се установи те да са видяли свидетеля М. и подсъдимата А.Г. заедно
в някакъв момент на датата 29.05.2019 г. Двамата свидетели разказват само и
единствено за това, че са задържали свидетеля М., който в устата си е имал
топче, което е предадено от него с протокол за доброволно предаване.
Двамата свидетели не можаха да отговорят на важни въпроси, а именно
откъде са наблюдавали М. и как са установили, че е платил 10лв. в замяна на
които получил двете топчета от обвиняемата, които в последствие глътнал. В
показА.ята на полицаите се наблюдават противоречиви информация. Единият
от тях заявява, че вероятно са наблюдавали двамата от разстояние, чрез
бинокал по време на полицейската операция. Дали същия ден са видяли
подсъдимата, дали са видяли тя да продава наркотични вещества на свидетеля
М., както и дали са видяли свидетеля М. да й е давал парична сума за
наркотичното вещество, но името й им е било известно от преди
полицейската операция, в която са участвали на 29.05.2019 г. Съгласни сме,
че двамата полицейски служители се срещат с много хора и участват в много
полицейски операции, но от показА.ята им пред съда, може да се заключи, че
те помнят доста обстоятелства около този случай избирателно. Също така
намираме, че са налице и множество противоречия между показА.ята на
2

двамата свидетели, които се установи, че са се намирали на едно и също
място на 29.05.2019 г., но независимо от това изнасят различни данни за
случая. Свидетелят Д. казва пред съда, че са наблюдавали наркозависими
лица с бинокъл, докато свидетеля Д. посочва, че не е използван бинокъл.
Двамата свидетели също посочват, че този ден не са задържали подсъдимата
А.Г., а само свидетеля М.. Според показА.ята на двамата свидетели
подсъдимата А.Г. е била задържана след задържането на свидетеля М..
Намираме, че в случая показА.ята на свидетеля М. са достоверни, защото
именно след като той е посочил в 03 районно управление името на
подсъдимата А.Г., тя е била задържана. Няма логика, ако двамата свидетели
Д. и Д. са наблюдвали продажбата на наркотични вещества от подсъдимата
А.Г. на свидетеля М., както и предване на паричната сума от свидетеля М. на
подсъдимата А.Г., то те да не задържат подсъдимата, а да задържат само
свидетеля. Според нас двамата полицейски свидетели след като са задържали
и отвели свидетеля М. в полицейското управление, едва тогава са получили
информация за лицето, което вероятно е продало наркотичното вещество на
свидетеля М.. Също така, от показА.ята на двамата свидетели се установи, че
те са участвали в провеждана полицейска операция на територичта на 03
РПУ, поради което за полицейския екип не е било обективно невъзможно
непосредствено след продажбата на наркотичното вещество от подсъдимата
А.Г. на свидетеля М. и двамата да бъдат задържА., още повече след като съда
прочете показА.ята на свидетеля Д., същият заяви, че със сигурност е бил в
непосредствена близост до подсъдимата и свидетеля М. след като е видял
размяната между двамата, както и купюра на банкнотата. От показА.ята на
свидетелите Д. и Д. дадени пред съда се установи, че са установили
подсъдимата Г., като лицето което е продало наркотичното вещество на
свидетеля М. едва след като същия е задържан и след като с него е проведена
беседа. В тази насока са и показА.ята на свидетеля Д., които съда му прочете
и от които се изясни, че след задържането на свидетеля М. е изискана
оперативна справка за подсъдимата, за да се установи името и прякора на
подсъдимата. Противоречие в показА.ята на свидетелите Д. и Д. са налице и
при изясняване на обстоятелството, дали познават лице с имена „Ж.б.”, като
такова, което продава наркотици в градинката до циганската махала, защото
свидетеля Д., който от 15 години работи като полицай по линия наркотици в
03 РПУ не познава такова лице, а свидетеля Д., който работи по същата
линия, но от около 4 години знае и познава такова лице, задържал го е 3-4
пъти във връзка с наркотични вещества и за него знае от своите по-стари
колеги в районното. ОписА.то на лицето „Ж.б.”, което дава свидетеля Д.
съвпада с описА.ето, което дава свидетелят М. и за съдебните заседатели
няма съмнение, че става дума за едно и също лице, за което полицейските
оргА. знаят, че се зА.мава с наркотични вещества, в района, в който е
задържан свидетеля М., а после и подсъдимата А.Г.. Искаме да посочим
показА.ята на свидетеля Д., който посочва, че когато е виждал подсъдимата с
наркотици в нея е задържана, но по делото се установи, че тя е била
задържана след като е проведена беседата със свидетеля М. от полицейските
служители. Дори след като съда прочете показА.ята на двамата свидетели Д.
и Д., отново се установиха противоречия в техните показА.я за това, как са
извършили наблюдението в хода на провежданата полицейска операция и
дали са използвали бинокъл, защото свидетеля Д. поддържа прочетените му
показА.я, че е ползвал бинокъл, а свидетеля Д. твърди, че бинокъл не е
ползван, поради което за съдебните заседатели буди недоумение, как двамата
свидетели са видяли, че именно подсъдимата А.Г. е продала на свидетеля М.
наркотичното вещество, което е било намерено по-късно при задържането на
свидетеля М. в устата му. Още повече, ако двамата свидетели са наблюдавали
размяната между подсъдимата Г. и свидетеля М. с бинокъл, както твърди
свидетеля Д., то същия щеше да види, че подсъдимата предава на свидетеля
М. две топчета наркотично вещество или така, както е видял купюра на
3

банкнотата. Затова смятаме, че свидетеля М. казва истината затова, че
намереното у него наркотично вещество го е купил от друго лице, различно
от подсъдимата А.Г.. Също така, след като съдът прочете показА.ята на
свидетеля Д., той заяви, че не може да каже колко време е минало от момента,
в който са видяли свидетеля М. да си взема наркотика до момента, в който са
го задържали със свидетеля Д., както и не си спомня къде е бил задържан, не
си спомня и от къде дошъл и не на последно място, свидетелят Д. дори
заявява, че няма спомен да е виждал подсъдимата А.Г. някъде да се разхожда
преди да даде въпросното топче на свидетеля М.. Също така, въпреки че на
двамата свидетели съдът прочете показА.ята, те отново не успяха да посочат
дали са присъствали на извършено в дома на подсъдимата Г. претърсване и
дали нещо е намерено в него. Намираме показА.ята на свидетеля М. за
достоверни и в частта, в която същия посочва, че си е купувал игли и
спринцовки от лице от махалата, защото когато съдът зададе въпроси на
свидетеля Д. в тази насока, същият посочи, че действително в махалата е
виждал бус преди 3 години, който е раздавал спринцовки и игли на
наркозависимите, или съпоствен този период с периода на разглеждане на
настоящото дело, може да се приеме, че това се е случило именно през 2019
г., когато е задържан свидетеля М..
Не се установи, че подсъдимата А.Г. е разпространявала наркотици през
2019 г. и да е задържана във връзка с извършвана подобна дейност от нея и
чрез показА.ята на свидетеля С., също полицейски служител в 03 РПУ, който
е участвал в полицейската операция, при която е бил задържан свидетеля М.
от свидетелите Д. и Д..
Не се установи при задържането на подсъдимата А.Г. в нея лично или в
обитаваното от нея жилище да е намерено, открито и иззето наркотично
вещество, което е вписано в протокола за претърсване и изземване. В
подкрепа на показА.ята на полицейските служители за проведената операция,
прокурора поиска да бъдат предоставени данни за проведената полицейска
операция от началника на 03 РПУ. На съдебния състав бе предоставена само
заповед, че за посочения период е разпоредено извършването на полицейска
операция за издирване на разпрострА.тели на наркотични вещества, но не бе
предоставен план за провеждане на такава операция съгласно приложената
заповед, от което да е видно съгласно заповедта кои служители са участвали в
тази операция, ползвали ли са някакви уреди – бинокъл, с какви задачи са
били натоварени и след приключване на операцията какви резултати са
получили конкретно от всеки участник от тази операция. В това число и
посочените полицейски служители, свидетели по настоящето дело за
проведената операция в този район.
Съдебните заседатели намираме, че по настоящото дело не се установи
по несъмнен и категоричен начин, както изисква НПК авторството на
инкриминираното деяние или че подсъдимата А.Г. е извършила
престъплението по чл.354 а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.2 от НК, за което от
прокуратурата й е повдигнато обвинение, поради което считаме, че същата
следва да бъде призната за невинна и оправдана да е извършила това
престъпление.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Любимка Кузева
4

2. Никола Андров

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията – докладчик по НОХД №3089 по описа на СГС, НО, 3
с-в за 2021 г.

С присъда от 09.03.2022 г. по НОХД №3089 по описа на СГС, НО, 3 с-в за 2021 г.
подсъдимата А.А. Г. бе призната за невиновна и оправдана изцяло по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл.354 а ал.1 изр.1 пр.5 алт.2 от НК от
мнозинството на съдения състав. Присъдата бе подписана с особено мнение на съдията-
докладчик по делото- съдия Величка Маринкова, изразяващо се в това, че обвинението
спрямо подс.Г. е доказано по безспорен и несъмнен начин от събрА.те по делото на първа
инстанция гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, поради
което и на база същите се установява тя да е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението, за което е предадена на съд и в тази връзка
съдията- докладчик изрази становище, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна
по това обвинение, като й бъде наложено наказА.е лишаване от свобода в размер на 2
години и 6 месеца, а на основА.е чл.68, ал.1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение,
наказА.ето лишаване от свобода, което й е било наложено по предходно осъждане и чието
изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. Аргументите на съдията-
докладчик за това особено мнение се базират на анализа на доказателствата и са в следния
смисъл:
Обвинението срещу А.А. Г. е повдигнато от Софийска градска прокуратура за това, че
на 29.05.2019 г. за времето около 12,30 часа в град София, на ул.“Три Уши“ в близост до
бул.“Константин Величков“ да е разпрострА.ла високорисково наркотично
вещество-хероин, който е поставен под контрол, съгласно Единната Конвенция за ООН от
1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р.България и обнародвана в ДВ бр.87/96
г., Конвенцията на ООН от 1988 г. срещу незаконния трафик на упойващи вещества и
психотропни субстанции, ратифицирана от Р.България и обнародвана в ДВ/бр.89/1993 г.,
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, както и конвенцията на ООН
за психотропните вещества и Закона за Контрол върху наркотиците и прекурсорите,
Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата
като наркотични в сила от 10.11.2011 г., издадена на осн.чл.3, ал.2 от ЗКНВП, а именно
Списък I- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, както следва: един брой пакетче, съдържащо 0,06 грама хероин,
със съдържА.е на активния компонент -диацетилморфин 48 %, на стойност 7,20 лв., при
цена 120 лв. за грам- престъпление по чл.354 а ал.1 изр.1 пр.5 алт.2 от НК.
Основният спорен момент по делото е авторството на деянието в лицето на подс.Г.,
което съдебните заседатели, постановили оправдателната присъда спрямо подс.Г., приеха, че
не е доказано по безспорен и несъмнен начин. В качеството ми на съдия- докладчик по
делото не споделям този извод на мнозинството на съдебния състав.
От показА.ята на разпитА.те по делото свидетели- основният такъв В.М. у когото е
намерено инкриминираното НВ и който е предал същото на полицейските оргА. с протокол
за доброволно предаване, съпоставени с тези на полицейските служители, които са го
задържали- свидетелите Л.Д. и М.Д., както и от писмените и веществени доказателства и
доказателствени средства, събрА. по делото, намирам, че по делото се установи св.М. да е
закупил инкриминираното НВ на инкриминираното място и към инкриминираното време,
5

именно от подс.А.Г., както той твърди в своите първоначални показА.я, дадени на ДП
непосредствено след задържането му от полицейските служители, а не от неустановено по
делото лице на име Г. по прякор Б., както твърди св.М. в своите последващи показА.я-
дадени на ДП пред съдия и тези, дадени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция. Считам, че по този въпрос следва да бъдат кредитирА. показА.ята на
св.М. от 29.05.2019 г. (л.18 от ДП), дадени на ДП пред разследващ орган непосредствено
след задържането му и съответно, приобщени към доказателствения материал по делото,
чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, т.1 и т.2 от НПК. В тях той твърди да е закупил
инкриминираното НВ от жена на име А., която той знае като „Я.“. След това въпросната
сочена от св.М. жена е установена от полицейските оргА. като подс.А.А. Г.. В тези свои
показА.я св.М. сочи времето и мястото когато и от където е купил НВ, посочва също така и
какво по вид НВ си е купил, както и за каква сума. Уточнява също така, че след като си е
купил НВ и е тръгнал по бул.Константин Величков след около 10-20 метра е бил спрян от
полицейски служители, на които той е предал НВ доброволно и на които още при спирането
и задържането му е казал, че е купил НВ от лице, което познава като Я.. Изрично в
показА.ята си от 125.09.2019 г. св..М. е заявил още, че се е срещнал с въпросното лице,
което познава като Я. на кръстовището на ул.Три уши и бул.Константин Величков, както и
че домът й се намира на това кръстовище и тя стои обикновено отпред на бул.Константин
Величков пред входната си врата. Св.М. видно и от заповедта му за задържане по ЗМВР за
срок от 24 ч. е бил задържан около 12:30 ч., като същият е бил отведен в сградата на 03 РУ-
СДВР, където и с протокол за доброволно предаване е предал инкриминираното НВ, в който
на гърба на същия е записал собственоръчно: „топчето е за лична употреба и е купено от
жена със прякор Я. за сумата от 10 лв. Самият разпит на М. като свидетел по делото от
разследващ полицай е извършен в същия ден – на 29.05.2019 г. непосредствено след
задържането на св.М. и е започнал в 15:45 ч., като е приключил в 16:10 ч.
Именно в тези показА.я той твърди да е закупил НВ от жена, а не от мъж, сочи мястото
където е видял същата, за да си купи НВ, както и малкото име на въпросната жена- А., която
е заявил, че познава с прякора Я., както и сумата, за която е купил НВ. Същите
обстоятелства и най- вече тези от кого и за каква сума е купено НВ, св.М. е отбелязал както
бе посочено и в протокола за доброволно предаване на НВ. Освен това твърденията, които
той е направил във връзка с въпросната жена, от която твърди да си е купил НВ е
установено, че са и верни- подс.А.Г. действително обитава района, в който св.М. е посочил,
че се е срещнал с нея и за който знае, че тя живее, като е известна в квартала с прякор Я.
(или А.). С други думи тези негови твърдения не са измислица, а сочат на действително
съществуващо с това име и прякор лице, живеещо и обитаващо района, посочен от св.М..
Тези показА.я освен това са дадени от св.М. още в деня на задържането му- непосредствено
след закупуването на НВ от негова страна, което означава, че той не е имал време да
обмисли своята версия по случая, поради което е казал и това, което действително се е
случило. Извод в тази насока са и показА.ята на св.Д. и Д.- двамата полицейски служители,
които не само са задържали св.М., но и които твърдят да са наблюдавали срещата между
него и подс.А.А. Г. и да са видели размяната между тях на пари и на 1 бр. синьо топче, а
така също и да са установили при спирането на св.М. на въпросното топче у него. С други
думи показА.ята на св.М., дадени непосредствено след закупуването на НВ от него и тези на
полицейските служители, които са го задържали след като той си е купил НВ и то в близост
до мястото, където и самият М. твърди да е купил НВ изцяло кореспондират помежду си.
Става въпрос за показА.ята на двамата полицейски служители, които те са дали на ДП на
следващия ден- на 30.09.2019 г. пред разследващ полицай и които са приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.2 от НПК. Видно от тези показА.я е, че за да пристъпят към спиране и задържане на св.М.,
двамата полицейски служители твърдят да са наблюдавали срещата между него и жена от
ромски произход, която впоследствие малко по- късно при задържането й със заповед по
6

ЗМВР за срок от 24 ч., а именно- при задържането й в 13:00 ч. е установена като подс.А.А.
Г.. Видно е също така, че нейното първо име е А., така както сочи в своите показА.я от
25.09.2019 г. и св.М.. Освен това от показА.ята на св.Д. и Д. се установява, че у св.М. при
задържането му е открито 1 бр. синьо топче, такова каквото действително е било установено
у св.М. и което той след това е предал с протокола за доброволно предаване, като изрично
също така и двамата свидетели твърдят, св.М. да се е сдобил с това топче срещу сумата от
10 лв.- същата, която сочи в показА.ята си от 29.05.2019 г. и св.М., и която собственоръчно е
отбелязал и в протокола за доброволно предаване, с който е предал инкриминираното НВ.
Нещо повече- от показА.ята и на двамата полицейски служители се установява, че още след
спирането и задържането на св.М. на улицата /при това само на няколко метра от мястото,
на което и св.М. и полицейските служители твърдят в първоначалните си показА.я да са се
срещнали подсъдимата и св.М. и където се е осъществила и размяната на парите и НВ
между подсъдимата и св.М./ след проведена с него беседа той лично е заявил, че е купил НВ
от жена с малко име А., която познава с прякора Я.. С други думи св.М. е изложил тази
версия още преди да бъде разпитан като свидетел, като впоследствие данните, които той е
дал за въпросното лице относно име и прякор са били потвърдени и е било установено, че
това е именно подс.А.Г.. Отново от показА.ята на двамата полицейски служители се
установява, че още към момента на спирането на св.М. на улицата, полицейските служители
са пристъпили незабавно към действия, целящи да предотвратят св.М. да погълне
инкриминираното НВ, тъй като същият след купуването на НВ и вървейки по улицата е
сложил същото в устата си- действия, които са били наблюдавА. от полицейските
служители- те са възприели това поведение на св.М., поради което и още в момента, в който
са го спрели, св.Д. е хванал св.М. з гърлото, за да му попречи да глътне синьото топче, в
което се е намирало НВ. Като реакция на тези действия на св.Д., св.М. е оказал яростна
съпротива, което е наложило и прилагането на физическа сила спрямо него от страна на
полицейските служители, а също така и идването на авто- патрул, който да окаже
съдействие на св.Д. и св.Д. в резултат на което полицейските служители са успели да
извадят синьото топче от устата му и за което след това св.М. лично е заявил, че съдържа
НВ- хероин.
Тези показА.я на полицейските служители, дадени още на ДП непосредствено след
инкриминираното деяние изцяло кореспондират със заявеното от самия М., че след като си е
закупил НВ и докато е бил на улицата го е сложил в устата си и точно в този момент е бил
връхлетян (по негови твърдения) от полицейските служители, които са го хванали за
гърлото и са му казали да плюе, но той не е искал, както и че на място са дошли още
полицейски служители, които според свидетеля са му нанесли побой, така както са сторили
това и първите двама полицейски служители, тъй като той не е искал да изплюе топчето,
което е бил сложил в устата си. Последните подробности относно задържането на св.М. и
по- конкретно това, че е бил сложил НВ в устата си и че е бил хванат за гърлото от
полицейските служители, за да го накарат да го изплюе, св.М. е заявил в показА.ята си,
дадени на ДП по време на разпита му пред съдия от 29.11.2019 г. (л.71 от ДП, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл.2871, ал.1, т.1 и т.2 от НПК), но те в
тази им част изцяло кореспондират с показА.ята на св.Д. и Д., дадени още на 30.05.2019 г. В
показА.ята си пред съдия на ДП обаче св.М. сменя версията за това от кого е закупил НВ,
както и къде е станало това като вече сочи лице с малко име Г. по прякор Б., твърдейки, че
лично се е видял с него и лично си е купил от него НВ в градинката „Свети Петър и Павел“
зад църквата в района на бул.Константин Величков и ул.Три уши. Развива също така
версията, че е бил бит от полицейските служители, които разбира се отричат това в своите
показА.я и последното е повече от логично, като се има предвид, че в противен случай биха
уличили себе си в извършване на неправомерни действия, евентуално дори и на
престъпление. Без значение дали полицейските служители са били св.М. (както твърди той)
или само са използвали физическа сила спрямо него при задържането му (както твърдят те),
7

еднопосочни са показА.ята на Д. и Д. от една страна и тези на М. от друга относно това,
къде последният е бил сложил топчето с НВ, след закупуването му и какви действия са
предприели полицейските служители, за да го накарат да го изплюе- бил е хванат за
гърлото, както и че той е отказвал да стори това първоначално. В тази насока са не само
показА.ята на полицейските служители и на св.М., дадени от тях на ДП, но и показА.ята им
дадени лично пред съда в хода на съдебното следствие. С други думи по този въпрос
показА.ята им са не само еднопосочни, но и последователни, поради което и няма основА.е
да не бъдат кредитирА.. Това от своя страна означава, че полицейските служители, които
още при спирането на св.М. на улицата са го хванали за гърлото, за да не погълне топчето и
са го карали да изплюе същото, са видели преди това, че той слага топчето в устата си- т.е.
означава, че са го наблюдавали и са възприели неговите действия, така както твърдят те
самите в своите показА.я и от ДП и пред съда. Няма никаква логика, ако това не беше вярно,
още при спирането на св.М. и без изобщо преди това да са го питали дали има в себе си
незаконно предмети и вещества, последният да бъде хванат веднага за гърлото от св.Д. и той
да го кара да изплюе това, което се намира в устата му. В тази връзка намирам, че
твърденията на полицейските служители- както тези от ДП, така и тези пред съда, които
освен всичко са и последователни и кореспондират и помежду си, че са наблюдавали
поведението на св.М. и са видели той да взима от жена от ромски произход 1 бр. синьо
топче срещу сумата от 10 лв., което след това е сложил в устата си, отдалечавайки се от
мястото, на което е станала размяната и именно това е била причината да го спрат и да го
хванат за гърлото, за да го накарат да го изплюе, са верни и следва да бъдат кредитирА.. При
това положение няма никаква житейска логика полицейските служители, ако не са видели
между кои лица е била размяната – т.е. ако не са възприели от кого и по- конкретно дали М.
е взел синьото топче от жена или от мъж да твърдят последователно и непротиворечиво в
показА.ята си, че са видели да взима същото от жена от ромски произход. Още по-
нелогично и житейски абсурдно е да се приеме, че след това при задържането си, св.М. също
е посочил, че е закупил НВ от жена, а не от мъж, както твърди впоследствие, без да знае
дали е бил наблюдаван от полицейските служители или не и без да знае какво те са видели,
но бидейки напълно наясно, че за да бъдат предприети такива действия от тях спрямо него
още към момента на задържането му, очевидно полицейските служители са разполагали с
предварително информация относно това, къде той е сложил НВ, което току що е бил купил.
В този смисъл и твърденията на същия в разпита му пред съдия на ДП, че си бил измислил
тази версия, защото бил бит от полицейските служители се явяват нелогични, като още по-
нелогично е заявеното от него в този разпит, че не знаел поради какви причини посочил
въпросната А. с прякор Я. (т.е. подс.Г.) като лице, от което си е купил НВ, а не Г. по прякор
Б., от когото към онзи момент вече твърди да е купил същото. Поставя се тогава въпроса
какво значение има кое лице ще посочи като лице, от което си е купил НВ, след като
единствената причина да каже някакво име е бил според него фактът, че е бил бит и е казал
някакво име, за да спрат да го бият, тъй като той не отрича да си е купил НВ, а само променя
версията относно лицето, от което твърди да си е купил НВ. Едва в разпита си пред съда,
св.М. се опита да доразвие тази своя версия и да даде някакво обяснение по въпроса защо е
казал името А.- Я., а не е посочил Г.- Б.. При този свой несполучил според съдията-
докладчик опит да промени показА.ята си и да ги нагоди, така че да бъдат в полза на
подс.Г., св.М. влезе в дълбоки противоречия сам със себе си и с показА.ята, които е дал дори
пред съдия на ДП и за които твърдеше, че са верните, и че именно там е казал цялата истина.
На първо място видно е, че тази показА.я от ДП пред съдия са вътрешно противоречиви и
объркА.. Първоначално в тях, св.М. твърди, че след като е бил закаран в 03 РУ- СДВР,
където пак са го били, той се бил уплашил и си измислил откъде е взел и какво е купил, като
бил казал, че си е купил хероина от А., която действително е жена, която продава наркотици.
Странно е, че М. нито веднъж не отрича да си е купил НВ, поради което и непонятно остава
за съдията- докладчик от какво го е било страх- дали от факта, че си е купил НВ, който
8

обаче той не отрича или от факта, че такова е намерено у него и след като не отрича, а даже
напротив- последователно и непротиворечиво твърди да си е купил НВ, защо ще го е страх
да каже от кого си е купил НВ. Самият той не дава логично обяснение в тези свои показА.я
пред съдия на ДП, на това защо го е било страх да посочи името на човека, от когото в
действително си е купил НВ и какво значение има за него дали ще посочи името А.- Я. или
Г.- Б..
На следващо място объркА. и вътрешно противоречиви са твърденията му, че е
излъгал, че си е купил НВ от жена на име А., която продава наркотици, но за която след това
в края на разпита си е заявил, че ако е казал преди малко, че тази А. продава наркотици,
искал да се поправи, че никога не си бил купувал наркотици от нея и не знаел дали тя
продава. Объркване, което св.М. не можа да обясни и по време на разпита си пред съда, като
само заяви, че било недоразумение, оплитайки се още повече и твърдейки, че ако тя продава
наркотици, той никога не я бил виждал да продава.
Вътрешно противоречиви са показА.ята на св.М., дадени на ДП пред съдия и по
въпроса относно твърдяното от него лице Г.-Б., за когото по време на този разпит той за
първи път заявява, че си бил купил НВ от него. В този разпит пред съдия на ДП св.М. така и
не дава никакво обяснение защо за първи път сочи Г.- Б. като лицето, от което си е купил
НВ и защо не го е посочил още в първоначалните си показА.я и каква изобщо е причината
да промени първоначалните си показА.я по този въпрос и защо споменавайки вече неговото
име, а не това на подс.Г. същият не е изпитвал страх. В тези показА.я освен това св.М. дава
описА.е както на въпросния Г. Б., така и на подс.Г., за която твърди да я знае по малко име
(А.) и прякор (А. или Я.), макар и да заявява, че с въпросната А. са само на „здравей,
здрасти“ и че никога не бил имал връзка и никакви отношения с нея, но въпреки това
веднъж сочи тя да продава наркотични вещества, а след това още по- категорично заявява,
че не знае тя дали продава такива. За сметка на това за т.н. Г.- Б., св.М. твърди да си е
купувал многократно НВ от него, твърди, че към този момент (т.е. към м.ноември 2019 г.,
когато се провежда разпита), въпросният Г. Б. вече не продавал наркотични вещества, като
заявява, че е алкохолик и започнал накрая да лъже и да продава кафе или какао вместо НВ,
но въпреки тези негови твърдения, които сочат на това, че той би трябвало да познава много
по- добре Г. Б. от А. Я., след това по време на разпита му от 20.08.2020 г. (л.145 от ДП) е
заявил, че ако види въпросния Г. Б. няма да може да го разпознае, тъй като го бил виждал
само 2 пъти, но пак дава подробно описА.е на същия. За сметка на това в разпита му пред
съда в хода на съдебното следствие без колебА.е посочи подсъдимата Г. като лицето А., с
прякор Я. (или А.), макар нито в призовката до него, нито в съдебно заседА.е и по време на
разпита на св.М. някой, някъде да е посочвал и да се е обръщал към подс.Г. по прякор- Я.
(А.). Още по- неубедителни са тези негови показА.я, съпоставени и със заявеното от
свидетеля пред съда в хода на съдебното следствие, че бил казал нейното име, тъй като
знаел, че нищо няма да й се случи, защото тя няма „такива работи“. Логично в тази връзка с
поставя въпроса след като веднъж св.М. в показА.ята си пред съдия на ДП твърди, че нямал
никакви връзки и отношения с А. (Я.) и не знае дали тя продава НВ (в противоречие със
заявеното от него в същия разпит, че тя продава все пак НВ), как така св.М. е преценил, че
ако спомене нейното име нищо няма да й се случи и от къде знае, че тя няма „такива работи“
? Като единственото смислено обяснение на тези взаимно противоречащи си твърдения на
св.Мамихи, според съдията- докладчик е фактът, че той всеки път, при всеки свой разпит
„надгражда“ своите показА.я и измисля нови и нови неща, като се опита да даде някакво
смислено, според неговите разбирА.я обяснение за тези противоречия, които очевидно и сам
съзира в показА.ята си.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че едва за първи път също така в
показА.ята си пред съдия на ДП св.М. развива нова версия и относно мястото, на което се е
срещнал с лицето, от което твърди да си е купил НВ, сочейки, че това е била градинката
„Свети Петър и Павел“, намираща се зад църквата, а не кръстовището на бул.Константин
9

Величков и ул.Три уши, което е посочил в първоначалния си разпит. Защо обаче е променил
показА.ята си и по този въпрос, св.М. не дава никакво обяснение, нито се установява да има
друго логично такова, освен това, че той е бил напълно наясно къде живее и къде
обикновено стои подс.Г., както и къде е бил задържан от полицейските служители (а именно
в близост до въпросното кръстовище, на което полицейските служители твърдят св.М. да се
е срещнал с подс.Г. и да си е купил НВ от нея) и поради това и според съдията- докладчик се
е опитал да промени показА.ята си, „отдалечавайки“ се от това място и сочейки друго, за да
бъде по- убедителен в твърденията си, че си е купил НВ не от А.- Я., а от Г.- Б., за когото в
показА.ята си пред съда твърдеше, че обикновено той стои в тази градинка и продава там
НВ.
Същевременно и от показА.ята на св.Д. пред съда се установи, че въпросната градинка
(парк), за която разказва в показА.ята си на ДП св.М. се намира в непосредствена близост до
махала „Татарли“, в която е живеела подс.Г.- в района на бул.Константин Величков и ул.д-р
Калинков (видно от протокола за претърсване и изземване в дома й от ДП и от показА.ята на
св.Д. и Д.- става въпрос за бул.Константин Величков №102, където фактически е живеела
подсъдимата Г.), но той бе категоричен, че св.М. не е бил задържан във въпросната градинка
(парк), като бе категоричен също така, че този ден той не е виждал въпросния Г. Б., за когото
свидетелят Д. бе категоричен, че съществува такова лице, като също посочи, че знае той да
разпространява НВ, както и че обикновено действително стои във въпросния парк. Но св.Д.
нямаше колебА.е, че на инкриминираната дата не е виждал Г. Б., както и че св.М. този ден
не се е срещал с него, докато двамата полицейски служители са го наблюдавали. Установява
се едновременно с това, че самата подс.Г. е задържана малко по- късно след задържането на
св.М., като на същата на мястото на задържането е направен и обиск, за което е съставен и
протокол за обиск и изземване (л.14 от ДП), от който е видно, че същата е била задържана
на ул.“Татарли“ №37 (адрес, на който тя живее съгласно данните в личната й карта), като и
този адрес и другият, който тя фактически е обитавала (бул.Константин Величков №102) са
по- близо до кръстовището на бул.Константин Величков и ул.Три уши, където полицейските
служители твърдят в своите показА.я от ДП да са наблюдавали срещата между нея и св.М.,
отколкото до въпросния парк (градинка), в близост до който е бил задържан след това св.М.-
в района на бензиностанция Еко. А двамата полицейски служители са категорични, че след
размяната на парите и НВ между подсъдимата и св.М., той е тръгнал по улицата и те са го
последвали, като в същия смисъл са и първоначалните показА.я на самия М., който сочи, че
е тръгнал по бул.Константин Величков в посока бул.Възкресение (който се установява, че е
булевард, находящ се от другата страна на въпросната градинка, на въпросния парк
„Св.Св.Петър и Павел“), като след това и тръгвайки по ул.д-р Калинков е бил спрян и
задържан от полицейските служители. С други думи в първоначалните си показА.я св.М.
твърди, че след като е взел НВ е тръгнал в посока парка, а не в обратна такава, както сочи
след това в другите си показА.я, което негово първоначално твърдение кореспондира изцяло
и с показА.ята на св.Д. и Д. относно това къде на кое място са наблюдавали срещата между
подс.Г. и св.М., като показА.ята и на тримата са давА. непосредствено след
инкриминираното деяние, поради което и не е имало как те да знаят какво ще каже другите
по тези въпроси.
Прави впечатление също така, че св.М. продължава да бъде непоследователен в своите
показА.я, като при разпита му пред съда „добави“ още едно ново обстоятелство, което не е
споменавал в нито един от разпитите си на ДП- нито този пред разследващия полицай, нито
този пред съдия на ДП, а именно- едва за първи път пред съда заяви, че всъщност не той
лично си бил купил НВ от т.н. Г. Б., а бил пратил някакво друго момче, което му донесъл НВ
и вече уклончиво твърдеше, че мислил, че момчето ги било взело от този Г. Б.. Отново за
първи път в показА.ята си пред съда, св.М. заяви, че всъщност си бил купил две пакетчета с
НВ за сумата от 20 лв., а не едно, както твърди на ДП за сумата от 10 лв., като разви
версията, че докато полицейският служител го стискал за гърлото, за да го накара да изплюе
10

топчето от устата си, той бил глътнал едното. Твърдения, които изцяло противоречат на
показА.ята му от ДП при това не само тези, дадени пред орган на ДП, но и пред съдия, като
същият не даде никакво логично обяснение защо е скрил това обстоятелство в тези
предходни свои разпити, както и защо е решил сега да каже за тях. Още повече, че св.М.
заяви, че по време на разпита му на ДП пред съдия бил казал вече цялата истина, но дори и
в тези показА.я подобни твърдения липсват- както за момчето, което му донесло НВ, така и
за това, че бил купил 2 бр. топчета с НВ за сумата от 20 лв. Тотално объркА. и вътрешно
противоречиви бяха твърденията на свидетеля, направени в съдебното производство по
въпроса знаел ли е как се казва въпросната жена, от която първоначално е заявил, че си е
купил НВ или някой му е казал как се казва тя и кога и как е разбрал името й. Първо св.М.
твърдеше, че разбрал името А. от полицаите, когато бил задържан, тъй като знаел само
прякора й, но така и не успя да обясни как тогава в протокола от разпита му пред съдия е
записано: „истинското й име е А.“, като въпреки това твърдеше, казаното по време на този
разпит и отразено в този протокол е цялата истина. След това започна да обяснява, че
полицаите му наложили да каже нейното име, макар, че малко преди това в разпита си пред
съда да заявяваше, че е посочил нея, защото е знаел, че нищо няма да й се случи. А
едновременно с това заяви, че още по време на първия си разпит, св.Д. му бил казал
истинското име на подсъдимата. Дори при един повърхностен прочит на показА.ята на
св.М., дадени пред съда в хода на съдебното следствие е видно, че той непрекъснато
наслагва нови и нови обстоятелства, влиза в противоречие сам със себе си, опитва се
непрекъснато да обясни по някакъв начин тези противоречия, като по този начин сам се
поставя в положение при което вече не знае кое е вярното и кое не. Все в тази връзка са и
твърденията му относно това дали могъл да разпознае Г. Б. или не и защо бил казал първо,
че не може, а пред съда твърдеше друго. Неясни, объркА. и противоречиви са твърденията
му и защо първо бил посочил подсъдимата като лицето, от което си е купил НВ, а след това
е твърдял, че това е Г. Б.. Обяснения от рода на тези, че казал нейното име, за да го оставят
на мира, но и защото знаел, че няма да й се случи нищо на нея, без да е ясно от къде е знаел
последното и защо е смятал, че казвайки нейното име,а не това на Г. Б., на него няма да му
се случи нещо и защо това не го е притеснило, сочи на вътрешно противоречиви, объркА. и
непоследователни изявления на лицето и показва, че същият се опитва да нагоди показА.ята
си, така че да измисли достоверна причина за непоследователността на показА.ята си, както
и с оглед да не навреди на подс.Г. във връзка с конкретното дело. При опита на съда да
изясни дали един от свидетелите, разпита на ДП- св.Г.Ц. М. е именно лицето, което св.М.
свързва с въпросния Г. Б., св.М. отрече това да е въпросното лице, но съвсем изненадващо
заяви, че по сведение, което той бил получил от подсъдимата Г. преди съдебното заседА.е,
Г. Б. е починал. Едно подобно твърдение се явява твърде удобно както за самия М., така и за
подсъдимата, още повече и като се има предвид, че по делото не се установява по несъмнен
и категоричен начин съществува ли такова лице и кое е то, доколкото в получената справка
от 03 РУ- СДВР се твърди за периода 2018 г.- 2019 г. да няма данни за такова лице и такова
лице с този прякор да е задържано в района на 03 РУ- СДВР, като в този смисъл бяха и
показА.ята на св.Д., който отрече да знае за такова лице на територията на 03 РУ – СДВР,
докато неговият колега- св.Д. заяви точно обратното, а именно- че има такова лице, което
стои в парка до махалата (махала „Татарли“), както и че такова лице е било задържано, но
според него въпросният Г. Б. употребява алкохол, но не и НВ. Никой обаче не посочи други
данни за въпросния Г. Б., включително и подс.Г., която отказа да дава обяснения пред съда,
независимо, че според св.М. именно от нея той бил научил, че Г. Б. бил починал. По този
начин на практика по делото бе невъзможно да се установи кое е това лице, ако то
действително съществува и има ли нещо общо със случая, но много „удобно“ и за подс.Г. и
за св.М. бе изнесена информация, че същият бил починал, което предопределя и
невъзможността изобщо това лице да бъде установено и разпитано от съда, а оттам да бъдат
допълнително проверени част от показА.ята на св.М., дадени на ДП и пред съда, в които той
11

твърди да си е купил инкриминирА.те НВ от Г. Б..
Тази непоследователност и вътрешна противоречивост в показА.ята на св.М. по
въпроса най- вече от кого, къде и как си е закупил НВ и какво количество и за каква сума,
даде основА.е на съдията- докладчик по делото, да не даде вяра на последващите показА.я
на св.М. по този въпрос, в които той сменя своята първоначална версия по въпроса- както
тези дадени пред съдия на ДП, така и тези пред самия съд в хода на съдебното следствие,
като прие, че те градят защитна версия на подс.Г.. Разбира се поставя се въпроса какъв е
интересът на св.М. да прави това, ако не познава подс.Г. и не е в никакви отношения с нея.
Все на същата плоскост обаче е и въпросът поради каква причина при задържането си, св.М.
ще посочи нея, а не човека, от когото действително си е купил НВ при положение, че не
твърди да има каквото и да е било общо и с т.н. Г. Б. и след като е казал според него
„първото име, което му е дошло на ум“, само за да го оставят „на мира“. Заявеното, че когато
давал показА.ята пред съдия на ДП вече не употребявал НВ и поради това нямал проблем да
каже вече истината не звучат убедително, тъй като не става ясно поради какви причини след
това при третия си разпит на ДП, когато е питан дали ще може да разпознае Г. Б., той отново
е излъгал, все с аргумента (по твърдения на свидетеля пред съда), само за да не го зА.мават
повече. Особено и като се има предвид, че пред съда рече съвсем друго по този въпрос и
именно това негово изявление бе основА.е да бъде викан за разпит повторно- т.е. това
негово изявление бе причина да бъде „зА.маван отново“, нещо, което той е искал да избегне
на един по- ранен етап. Единственото логично обяснение е, че очевидно св.М. не помни
кога, пред кого и какво е казал, тъй като всеки път след първия си разпит е изменял
показА.ята си и е добавял нови и различни обстоятелства, които и при положение, че не са
изначално верни, той няма и как да помни, тъй като не помни кога, как и защо е излъгал, а
очевидно е правил това, твърдейки всеки път различни обстоятелства по едни и същи
въпроси.
Твърденията му дали е бил бит от полицейските служители или не, съдията- докладчик
намира за ненужно да коментира, доколкото е повече от логично полицейските служители
да отричат това, а св.М. да го твърди, за да намери начин да обоснове причините поради
които всеки път е давал различни показА.я. По делото не се установяват по несъмнен начин
тези твърдения на св.М., като даже се опровергава дори и заявеното от него, че е посетил
ВМА с искане да му бъде издадено СМУ, но му било отказано това от „колегиалност“ на
лекарите към полицейските служители. Видно от изисканата справка от ВМА, св.М. не е
посещавал ВМА на твърдяната от него дата- 30.05.2019 г., а и абсурдно и житейски
нелогично е да се приеме за вярно заявеното от М., че когато разбрали за какво става въпрос
от ВМА му отказали да бъде освидетелстван и да му издадат СМУ, независимо, че били го
отбелязали в регистрите, че бил посетил ВМА с искане за издаване на такова СМУ. Тези
нелогични и недостоверни твърдения на св.М. още веднъж сочат, че същият сам се оплита в
лъжите си и в опита си да обясни, поради какви причини лъже, което дава основА.е на
съдията- докладчик да не кредитира показА.ята му по релевантните факти и обстоятелства
за делото, които той е дал пред съдия на ДП и пред съда, а именно по въпросите от кого,
къде, как и за каква сума е купил инкриминирА.те НВ.
За да не даде вяра на тези показА.я на св.М., съдията- докладчик взе предвид и че те
освен вътрешно противоречиви, непоследователни и объркА., са и в абсолютно
противоречие не само с първоначално дадените от самия М. показА.я, непосредствено след
задържането му, когато той все още не е имал време да обмисли версия за случилото се,
различна от действителната такава, но са и в тотално противоречие с показА.ята на св.Д. и
Д., които са го задържали и които са установили у него инкриминираното НВ. Като това
противоречие е не само с показА.ята им от ДП, приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, но и с тези дадени от
свидетелите лично пред съда в хода на съдебното следствие. Вярно е, че показА.ята и на
двамата пред съда бяха фрагментарни и акцентираха най- вече на действията им във връзка
12

със задържането на св.М., а не толкова на това наблюдавали ли са двамата размяната на
парите и НВ между св.М. и подс.Г., но и двамата бяха категорични, че задържането на св.М.
е било по повод на самата подс.Г., с която те са имали няколко случая и за която знаят, че се
зА.мава с НВ. И двамата свидетели сравнително подробно описаха пред съда задържането
на св.М. и факта, че причината да го спрат и задържат е не защото са имали някаква
предварителна информация за него, а защото още към момента на спирането на св.М. са
знаели, че в устата му има топче с НВ, според техните предположения, което впоследствие
се е оказало и вярно. Като св.Д. дори предположи (доколкото заяви, че няма ясен спомен и
бърка различни случаи), че св.М. е бил под наблюдение и е спрян, защото най- вероятно си е
купил НВ от подс.Г., което той категорично потвърди след прочитане на показА.ята му от
ДП. Отново само по спомени още преди прочитане на показА.ята му от ДП посочи, че най-
вероятно св.М. е бил наблюдаван, за да бъде спрян от секретен пост в махалата, в която
живее подсъдимата, тъй като и според него именно по този начин принципно са действали
те със св.Д. в качеството им на цивилни полицаи. Тези негови твърдения, изказА.
първоначално като предположения, поради липсата на ясни спомени у св.Д., след това той
потвърди изцяло, посочвайки това, което е отразено в разпита му на ДП пред разследващ
орган е изцяло вярно, като логично обясни, че няма как да помни подробности с оглед не
само изминалото време, но и с оглед факта, че е имал няколко случая с подс.Г. и поради това
и може да бърка същите един с друг. Все в същия смисъл бяха и показА.ята на св.Д., като
последният още преди прочитане на показА.ята му от ДП, които потвърди изцяло заяви, че
още при задържането св.М. е заявил, че е купил нв от ‚въпросната А.“, за която и двамата
свидетели- Д. и Д. посочиха къде живее тя и от къде я познават, като и той след прочитане
на показА.ята му от ДП бе категоричен, че поддържа същите изцяло. Наличието на известни
противоречия и неясноти в показА.ята на тези двама свидетели, съдията- докладчик отдава
на изминалия период от време и на многобройните подобни случаи, които те е логично да са
имали в своята професионална практика, като се има предвид, че се зА.мават именно с
такава дейност. Те обаче за разлика от св.М. бяха като цяло последователни в твърденията
си относно обстоятелствата във връзка с инкриминирА.я случай, като нито един от тях, нито
преди да бъдат прочетени показА.ята му от ДП, нито след това заяви в този ден да е виждал
въпросния Г. Б., както и св.М. да се е срещал с друго лице, освен с подс.Г. непосредствено
преди задържането му от двамата свидетеля, като св.Д. дори заяви, че не познава такова
лице на име Г. Б.. Няма никаква логика св.Д. и Д. да са наблюдавали св.М., да са видели от
къде и как той си е закупил НВ и след това да твърдят нещо различно от това, което са
наблюдавали- а именно, че е купил НВ от подс.Г., а не от Г. Б., ако последното е вярно.
Същевременно и независимо, че и двамата заявиха, че познават подс.Г. именно по линия на
разпространение на НВ, както и че имат няколко случая с нея, не се установи който и да е
било от тях да е предубеден от крайния изход на делото или да има някакво специално
негативно отношение спрямо нея, респ. да се опитва да „опази“, чрез показА.ята си друго
лице и в частност Г. Б., още повече, че и св.Д. посочи, че не познава и не му е известно
изобщо такова лице. Освен това и независимо кой от свидетелите какво е казал в показА.ята
си, не може да не бъде взето предвид, че заявеното от М. в първоначалните му показА.я, е
написано от него собственоръчно и в протокола за доброволно предаване на
инкриминираното НВ. Вярно е, че така отразеното няма стойност на свидетелски показА.я,
но не може да бъде пренебрегнат факта, че то кореспондира на първоначалните показА.я на
св.М., което според съдията- докладчик е индиция за достоверност на същите по този
въпрос, а не на последващите му такива, в които той излага нова, различна версия по
въпроса от кого е купил НВ и за каква сума. С други думи тези първоначални показА.я на
св.М. кореспондират не само с показА.ята на св.Д. и Д., но и с писмените доказателства по
делото.
Ето защо съдията-докладчик прие, че следва да даде вяра именно на тях, а не на
показА.ята на св.М. дадени пред съдия на ДП и тези, дадени пред самия съд в хода на
13

съдебното следствие, като счете, че на база същите, съпоставени и с показА.ята на св.Д. и
Д., както и с писмените доказателства, събрА. по делото, по един несъмнен и категоричен
начин се установява авторството на инкриминираното деяние в лицето на подс.Г., съответно
установява се и извършването на същото от обективна и субективна страна от подс.Г. по
начина, по който й е повдигнато обвинението на ДП и по който тя е предадена на съд с ОА,
а именно- че на инкриминираната дата и място е разпрострА.ла (като е продала) на св.М.
инкриминираното НВ за сумата от 10 лв., без да е имала надлежно разрешение за това.
Доводите на мнозинството на съдебния състав, постановил оправдателната присъда
спрямо подсъдимата, че имало пропуски в проведената полицейска операция, че подс.Г. не
била задържана веднага, а след това, съдията- докладчик счита, че не могат да разколебаят
изводите за доказаност на обвинението спрямо подс.Г.. Дори и да е имало такива пропуски,
те не водят сами по себе си до опорочаване на другите, събрА. по делото доказателства и в
частност показА.ята на св.Д. и Д., както и първоначалните такива на св.М.. Дори и
подсъдимата да беше задържана едновременно със св.М. (макар това да е станало само
малко по- късно), дори и претърсването в дома й да бе направено веднага (което и не е
имало как да стане, тъй като най- малкото на място е следвало да пристигне ДОГ, която да
извърши това процесуално следствено действие), това не означава, че е щяло да се стигне до
събирането на повече и по- убедителни доказателства в подкрепа или в опровержение на
нейната причастност към инкриминираното деяние. И това е така, доколкото по делото не се
установява подс.Г. да е разбрала за задържането на св.М. от полицейските служители,
съответно да е предприела някакви действия по заличаване на доказателства, свързващи я с
инкриминираното деяние. Факта, че у нея при задържането й и при направения й обиск не
са намерени НВ, както и факта, че такива не са намерени и в дома й при последващото
претърсване, неопровергава твърденията на Д. и Д., както и първоначалните такива на св.М.,
че той си е купил НВ именно от подс.Г.. Освен това в дома й са намерени две електронни
везни, което разбира се не е пряко доказателство в подкрепа на обвинителната теза, но е
индиция в тази насока. Факт е, че на въпросните везни не е била назначена дактилоскопна
експертиза, нито същите са били изследвА. за наличие на следи от НВ по тях, което също е
пропуск на разследването, но тези пропуски сами по себе си не водят до опорочаване в
цялост на всички други събрА. по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, които подкрепят това обвинение и които бяха коментирА. по- горе в настоящето
особено мнение.
Не намирам за необходимо да коментирам всички останали събрА. по делото
доказателства и доказателствени средства, тъй като считам, че следва единствено да
обоснова особеното си мнение защо считам обвинението за безспорно доказано спрямо
подс.Г., като само следва да отбележа, че другите не кометирА. от мен доказателства и
доказателствени средства не опровергават и не разколебават според мен така възприетото
мое становище по въпроса относно доказаността на обвинението и в частност авторството
на инкриминираното деяние в лицето на подс.А.Г., а напротив- подкрепят го.
В заключение считам, че подс.А.Г. следваше да бъде призната за виновна по така
повдигнатото й обвинение, като й бъде наложено наказА.е от 2 години и 6 месеца лишаване
от свобода, което да изтърпи ефективно при строг режи, предвид факта, че
инкриминираното деяние се явява извършено от нея в рамките на изпитателния срок по
друго нейно предходно осъждане за същото по вид престъпление.

Съдия при СГС:

14

Съобщи за изтекли лични данни