№ 175
гр. Варна, 29.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500091 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 91/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Р. В. В., подадена чрез
адв. П.Н., против решение № 1384/23.11.2023 г., постановено по гр.д. №
390/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете му срещу Е. Е. П.: за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: апартамент №7
/седем/, н а IV-V ет., /четвърти и пети етажи/, представляващ мезонет - 1
/първа/ сграда на площ от 115,79 кв.м./сто и шестнадесет цяло и 79 стотни
квадратни метра/ състоящ се от кухня, дневна, три спални, тоалет, баня,
коридор, при граници ат:. №5, an. №8, калкан, улица, заедно с прилежащото
избено помещение №3/три/ на застроена площ от 9,13 кв.м. при граници изба
№2, изба №5, коридор, калкан, както и 5,8516% ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж в недвижим имот находящ се в гр. Варна, ул.
„Марин Дринов" №42, дворно място с пространство от 485 кв.
м./четиристотин осемдесет и пет квадратни метра/, съставляващо имот пл. №9
/девет/ в кв. 443/четиристотин четиридесет и три/ по плана на 1/първи/
микрорайон на гр. Варна, а по схема самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.1505.224.1.7, с адрес гр. Варна, р-н „Одесос", ул.
„Марин Дринов" №42, ет. 4, ап. 7, намиращ се в сграда с идентификатор
10135.1505.224.1, с предназначение жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1505.224,
предназначение на жилищния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта:2, площ по документи 116,79 кв. м., с прилежащи части: 5,8516% от
1
общите части на сградата и изба №3 с площ 9,13 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.1505.224.1.5,
10135.1505.224.1.8, под обекта: 10135.1505.224.1.5, над обекта: няма, въз
основа на осъществено от него давностно владение за периода от 2001г. до
2019 г., на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК; за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим
имот: 1/2 ид.част от апартамент №7 /седем/, на IV-V ет., /четвърти и пети
етажи/, представляващ мезонет - 1/първа/ сграда на площ от 116,79 кв.м./сто и
шестнадесет цяло и 79 стотни квадратни метра/ състоящ се от кухня, дневна,
три спални, тоалет, баня, коридор, при граници ап. №5, aп. №8, калкан, улица,
заедно с прилежащото избено помещение №3/три/ на застроена площ от 9,13
кв.м. при граници изба №2, изба №5, коридор, калкан, както и 5,8516% ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж в недвижим имот
находящ се в гр. Варна, ул. „Марин Дринов" №42, дворно място с
пространство от 485 кв. м./четиристотин осемдесет и пет квадратни метра/,
съставляващо имот пл. №9/девет/ в кв. 443/четиристотин четиридесет и три/
по плана на 1/първи/ микрорайон на гр. Варна, а по схема самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.1505.224.1.7, с адрес гр. Варна, р-н
„Одесос", ул. „Марин Дринов" №42, ет. 4, ап. 7, намиращ се в сграда с
идентификатор 10135.1505.224.1, с предназначение жилищна
сграда[1]многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135,1505.224, предназначение на жилищния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта:2, площ по документи 116,79 кв. м., с прилежащи части:
5,8516% от общите части на сградата и изба №3 с площ 9,13 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.1535.224.1.5,
10135.1505.224.1.8, под обекта: 10135.1505.224.1.5, над обекта: няма,
придобита въз основа на прекратяване на СИО /съпружеската имуществена
общност/, възникнала върху обекта по силата на законовата презумпция чрез
построяване на сградата от двамата съпрузи по време на брака, на основание
чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост, като е молил за
отмяната му, за постановяване на друго, с което предявеният главен иск бъде
уважен, а при отхвърлянето му - за уважаване на евентуалния такъв. Молил е
за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е, че окръжният
съд приел погрешно, че към датата на постановяване на решение №
883/12.07.2019 г., недвижимият имот вече не е бил собственост на съпругата
му Д.К. и следователно нямало как да настъпи валидно ефектът на
позоваването на давността и да се придобие от него имота на твърдяното
2
давностно владение, както и че исковата молба е била вписана след влизане в
сила на постановлението за възлагане на имота на Е. П.. В случая искът на Р.
В. срещу Д.К. бил предявен на 27.11.2018 г., към който момент имотът бил
собственост на последната и спрямо нея ищецът се е позовал на придобивната
давност, а правните последици - придобиването на правото на собственост се
зачитали от момента на изтичане на десетгодишния давностен срок, т.е. към
2018 г. Към момента на публичната продан, имотът не бил собственост на
Д.К. и поради това постановлението за възлагане нямало вещно-транслативен
ефект и имотът не бил придобит от Е. Е. П.. Сочил е, че ненавременното
вписване на исковата молба по иска за собственост не изключва
възможността действителният собственик на имота да защити правото си на
собственост срещу трети лица, които са придобили имота, дори това
придобиване да е било вписано преди вписването на исковата молба по иска
за собственост, защото вписването на исковата молба по иск за собственост
върху недвижим имот има оповестително, но не и защитно действие. По
отношение на евентуалния иск е сочил, че апартаментът бил придобит през
време на брака и затова - в режим на СИО, като договорната ипотека върху
имота с №006, т. 1, рег. № 159, дело № 006/21.01.2009 г. в полза на
„Търговска банка Д“ АД била учредена от Диана Каменова Катева- В.а със
съгласието му като съпруг като там съпрузите са се явили заедно и са
заявили, че имотът съставлява СИО. Така направеното изявление от страна на
Катева имало трансформиращ ефект по отношение на собствеността на
недвижимия имот а фактът, че имотът е построен от трето лице бил
ирелевантен за случая.
Въззиваемата Е. Е. П., чрез пълномощника си – съпруг Р.С.П., е подала
писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по
съображения за правилността на обжалваното решение е молила за неговото
потвърждаване. Изложила е, че: с постановление за възлагане на недвижим
имот от 31.10.2018г. на ЧСИ № 807 Н.Д., влязло в сила на 05.04.2019г.,
процесният недвижим имот е станал собственост на Е. Е. П.; към датата на
вписване на исковата молба, както и към датата на постановеното решение №
883/12.07.2019 г. по г.д. № 774/2019 на ВОС, недвижимият имот вече не е бил
собственост на съпругата на ищеца Д.К.К.В.; Р. В. В. не е придобил имота по
давност, като липсвало осъществявано от него давностно владение с
намерение за своене в твърдяния период от 2001 г. до 2019 г.; през 2009 г. в
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека ищецът Р. В. В. дал
съгласие за учредяване на ипотека върху целия имот – факт изключващ
намерението му за своене.
Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него решение, редовна е и допустима.
3
След служебна проверка, съдът установи нередовност на исковата молба
по чл. 127, ал.1, т. 4 и т.5 ГПК. Налице са противоречия в твърденията на
ищеца в исковата му молба, както и несъответно на твърденията искане за
установяване правото му на собственост върху ½ идеална част върху
процесния имот чрез прекратяване на СИО, възникнала върху обекта по
силата на законовата презумпция чрез построяване на сградата от двамата
съпрузи по време на брака. В исковата си молба ищецът е сочил, че по
изпълнителното дело не било взето предвид прекратяването на брака между
Р. В. и Д.К.В., като твърдения за този факт (кога и как е прекратен брака) не е
навел и доказателства за този факт не е представил. В уточняващата си молба
от 21.09.2023 г. във връзка с указанията на съда да посочи кога и на какво
основание е прекратена СИО е заявил, че СИО между Р. В. и Д.К.В..а била
прекратена с влизане в сила на Решение 883/12. 07.2019 г. по гр.д. № 774/2019
г. на ВОС на 03.08.2019 г., с което за Р. В. било признато правото на
собственост върху процесния имот. Т.е. с уважения при признание иск за
собственост по давностно владение по чл. 124 ГПК срещу съпругата му. Тези
нередовности на исковата молба (противоречиви твърдения и несъответно на
твърденията искане) следва да бъдат отстранени, като на ищеца се дадат
указания в едноседмичен срок от съобщението да посочи дали бракът му с
Д.К. е прекратен с развод и кога, както и да представи доказателства в тази
връзка. Ако не твърди бракът му да е прекратен с развод, ищецът да изложи
обстоятелства защо твърди, че е придобил ½ идеална част от имота, като има
предвид, че решението по иска му за собственост по чл. 124 ГПК (решение №
883/12.07.2019 г. по г.д. № 774/2019 на ВОС) не прекратява СИО.
Страните не са заявили искания по доказателствата и не са налице
предпоставки за събирането на такива по служебен почин на съда, поради
което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта на претенцията за
установяване правото на Р. В. на собственост върху ½ идеална част върху
процесния имот чрез прекратяване на СИО, възникнала върху обекта по
силата на законовата презумпция чрез построяване на сградата от двамата
съпрузи по време на брака, като УКАЗВА на ищеца Р. В., в едноседмичен
срок от съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да
отстрани нередовностите в тази част на исковата си молба като посочи: дали
бракът му е прекратен с развод и кога, както и да представи доказателства в
тази връзка; ако не твърди бракът му да е прекратен с развод, ищецът да
изложи обстоятелства защо твърди, че е придобил ½ идеална част от имота,
4
като има предвид, че решението по иска му за собственост по чл. 124 ГПК
(решение № 883/12.07.2019 г. по г.д. № 774/2019 на ВОС) не прекратява СИО.
В случай на неотстраняване на нередовностите в срока, съдът ще обезсили
решението на окръжния съд в тази част и ще прекрати производството по
делото в същата.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 03.04.2024 г. от 9,15 ч., за която дата да се призоват страните.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5