№ 909
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110158553 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба на ответника А. М., с която твърди, че в постановеното решение е
пропуснато нарочното произнасяне по направеното с отговора на исковата молба искане на
основание чл. 362, ал. 1 ГПК, като съдът е приел в мотивите, че не са налице предпоставките
за условен диспозитив, но липсва отхвърлителен диспозитив в тази насока, поради което
моли за поправка на очевидна фактическа грешка.
Насрещната страна е подала отговор, с който излага съображения за неоснователност на
молбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице, като същата не е ограничена със срок, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
Както е посочено в Решение № 20077/05.12.2023г., постановено по настоящото дело по реда
на чл. 250 ГПК, съдът намира, че в случая няма допусната очевидна фактическа грешка. В
мотивите на съдебното решение по съществото на спора е формирана воля, че не са налице
предпоставките за условно осъждане по чл. 362, ал. 1 ГПК спрямо ответника М., като в този
случай не се дължи нарочен отхвърлителен диспозитив. Аргументи в тази насока се
извличат и от мотивите на ТР № 2/18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г., ОСГТК на ВКС,
касаещо възражението за прихващане, където е прието, че по възражението за прихващане
съдът се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С
отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират
1
пасивното, но и активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по
неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки
неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск. По същите
съображения, съдът се произнася с условен диспозитив по чл. 362, ал. 1 ГПК само когато
уважава това искане, но не и когато отхвърля същото. С оглед на това, съдът счита, че не е
налице разминаване между реално формираната воля и външното й изразяване, съответно
няма допусната очевидна фактическа грешка и молбата следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 14.12.2023г. на ответника А. М. за допускане на
очевидна фактическа грешка в решението от 01.08.2023г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2