РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Русе, 01.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20244520102775 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от Т. Г. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. *** чрез адв. Д. Ж., АК-Русе, с която е предявен против А. П. Д., с адрес: от гр. ***,
осъдителен иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД: Да бъде осъдена ответницата да му
заплати сумата от 855,00 лв. /след допуснато изменение на първоначалния иск от 857,35 лв./,
представляващи остатък от стойността на припадаща му се 1/3 ид.ч. от наследствен дял, след
смъртта на баща му Г. Г. Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Русе, поч. на *** г., ведно със
законната лихва върху сумата от завеждане на иска 21.05.24 г. до окончателното изплащане.
Претендира направените разноски.
В исковата молба се твърди, че след смъртта на баща му ищеца установил, че в
притежаваната от него сметка в „Банка ДСК“АД IBAN *** имало към датата на смъртта му
сумата 21 972,17 лв., като всеки от тримата наследника по закон: ответницата А. П. Д. -
преживяла съпруга, ищеца Т. Г. Д. – негов син от предходен брак и сестра му Г. Г. Д. -
дъщеря на ответницата, следвало да получи по 1/3 ид.ч. от наследствения дял или по 7324,05
лв. С изненада установил към момента на направената от него справка на 03.04.24 г., че
сметката на баща му е намаляла с 9821,20 лв., които ответницата изтеглила от АТМ на
„Банка ДСК“АД и с 21,20 лв. такси. След проведени разговори му възстановила сумата
6466,70 лв., която изтеглил на 02.05.24 г. Претендира разликата до полагащия му се
наследствен дял в размер на 855 лв., с които счита, че ответницата неоснователно се
обогатила за негова сметка без правно основание.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез адв. Б. М., като се
оспорва, иска по основание и размер. Твърди се, че е направила извънсъдебно прихващане с
разходите по погребението на съпруга й общо 2565 лв., за които на всеки от тримата
наследници е прихванала от сумата 21 972,17 лв., като ищеца се бил съгласил. Не му
прихванала разходи за помен, подавки и ресторант, които оставали за нейна сметка.
1
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Д. Ж., като оспорва да е дал
съгласие да му се удържа сумата за погребението. Представя писмена защита, като моли да
се уважи иска, тъй като ответницата е изпълнила един нравствен дълг към своя съпруг, както
и че баба му по бащина линия Т. Д. е дала на ответницата пари за погребението /сумата 2000
лв./, а на него не било дадено нищо.
В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от адв. Б. М., която
моли да се отхвърли иска, тъй като ищеца дал съгласие за разпределение на разходите по
месинджър, а сумата която получила от баба му Т. била много по-малко /450 лв./
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответницата са наследници по закон на лицето Г. Г. Д., ЕГН **********,
б.ж. на гр. Русе, поч. на *** г., като ищеца е негов син от първия му брак със свидетелката А.
Р., а ответницата А. Д. – негова последна съпруга, с която имат обща дъщеря Г. Г. Д., ЕГН
**********.
След смъртта на общия им наследодател Г. Г. Д. ответницата изтеглила 9821,20 лв., от
негова банкова сметка в „Банка ДСК“АД IBAN ***, в която имало към дата на смъртта му
сумата 21 972,17 лв.
За погребението на Г. Д., с фактури от 01.05.24 г., ответницата заплатила сумата от
2565 лв., включваща 2288 лв. – разходи по погребението и 277 лева – разходи по
организация на панихидата на Г. Д..
На 02.05.2024 год. ищеца получил от Банка ДСК“АД сумата от сумата 6466,70 лв.,
представляваща част от дела му от банковия влог, който бил собствен на общия им
наследодател Г. Г. Д..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както следва: банкови извлечения - 2 бр.; операционна
бележка от „Банка ДСК“ АД от 02.05.2024 г.; Удостоверение за наследници от 26.03.2024 г.;
Препис-извлечение от акт за смърт от 26.03.2024 г.; удостоверение за банкова сметка;
разпечатка от кореспонденция в интернет приложение, фактура, касова бележка и
спецификация за 2288 лв.; фактура, касова бележка и спецификация за 277 лв.
От показанията на св. А. Р., майка на ищеца, се установява, че на 22 март вечерта
сестрата на Т., Г. му се обадила по телефона и съобщила за смъртта на баща му. На
следващия ден отишли с него в с. Б., като смятали, че погребението ще бъде там. Баба му
живеела там. Останали при нея и на другия ден разбрали, че съпругата му А. е организирала
погребението в гр. Русе, в гроба на нейния баща в ***. Останали с бабата на село и заедно
дошли с нея за погребението в гр. Русе. Когато излизали от църквата, бабата извадила кесия
с пари и ги подала на А., като казала, че са за погребението на сина Г.. Присъствали
дъщеря , св. Р., Т., Х., З., сина й и дъщеря Т.. С Т. закарали бабата на село след
погребението. Когато я оставили, тя казала, че е дала 2000 лв. на А. за погребението. След
погребението синът й се разбрал със сестра си да не говорят за наследството до 40-тия ден,
но след справка и извлечение от клон на ДСК видели, че А. е теглила още в деня на
погребението по 3-4 пъти на ден от сметката общо 10000 лв. Т. се ядосал, защото не спазили
уговорката да не се бута от наследството до 40-тия ден. Разговарял по телефона с А. и тя
казала, че парите са нейни, че той няма право на тези пари, че си е теглила и носи
отговорността си. След 30 дена дошла и дъщеря . Поканили Т. да отиде в тях на среща
тримата, за да разговарят за наследството, но А. настоявала пак, че парите са нейни, че той
няма право на никакво наследство от баща си. След два дена отишли тримата да вземат от
предприятието на бившия й съпруг пари, които им се полагат. Пак го поканили в тях за
2
разговор, но без промяна. А. продължавала да настоява, че тези пари са нейни и тогава
казала, че иска синът й да даде пари за погребението. Той казал: „Защо да давам пари за
погребението, след като баба ми го плати?“. След няколко дена разбрали, че е върнала част
от тях в банковата сметка, но си е удържала към 850 лв. от неговия дял. Бабата, която дала
пари за погребението се казва Т., тя ги държала вкъщи, на село. Парите били в найлонова
кесийка и се виждали банкноти по 50 лева с дебелина около 3 пръста и когато отишли на
село казала, че е дала 2000 лева. Баба Т. държала парите в дрехите си. Не ги е броила на
място. Не е давала от тях на Т.. Тя искала да му даде пари за транспорта, но казала, че няма и
ще му даде като вземе пенсията. А. прибрала парите и ги сложила в дамската си чанта.
Сестрата на А. също била на погребението. Свидетелката била постоянно с бабата на
погребението, не я видяла да разговаря с А.. Т. предложил да поеме изцяло разходите за
погребението, ако то бъде в с. Б.. Още като отишли в с. Б. и разбрали, че А. е организирала
всичко Г. да бъде погребан в гр. Русе, се обадили в траурната агенция да питат как може да
го докарат до с. Б.. Бабата плачела и искала да го докарат до село. Те били против бившият й
съпруг да бъде погребан в гроба на бащата на А.. Въобще никой не ги питал за нищо, като
изолирани били, не разговаряли по тази тема с тях. На гроба имало някаква плоча, която
изместили, после я върнали. След смъртта на баща си, Т. ходил веднъж на гроба около 40-
тия ден. На струването не ходили, защото отношенията им се развалили.
От показанията на св. Д. С., сестра на ответницата се установява, че познавала
съпруга Г. и присъствала на погребението му на *** г. в ***. През цялото време била с А.
и Г., заедно излезли от дома на покойника. Баба Т. присъствала на погребението и опелото,
после извадила от един плик 50 лв. и ги дала на Т.. Той започнал да я дърпа „Хайде, бабо,
хайде бабо, защото тръгнаха колите“. Валяло дъжд. Те изчакали комшията на А. да дойде да
ги вземе с джипа. Тогава баба Т. дала на А. плика, от който извадила 50 лв. за Т.. Пликът не
останал в А.. Тя й го дала да го съхранява, когато се качвали в джипа. Бабата нищо не казала,
тя само плачела. Било студено. Всички били много шокирани. Отишли след това в механа
„Райбера“, където заявили маса за 20 човека. Не знаела колко пари има в плика. Извадила
плика в механата. В него имало 9 банкноти по 50 лв. Сметката била 392 лв. Дала 400 лв., а
другите 50 лв. останали в плика, който върнала на А.. Никой не говорил с нея за това кой е
поел разходите за погребението. Не видяла с баба Т. след погребението. През всичките
години Г. се грижел за баба Т.. Той ходел даже и по два пъти на ден, ако се наложело нещо да
свърши, животните да нахрани. Събота и неделя винаги ходел. Бил военен. Г. имал някакви
пари, но Т., А. и Г. си ги поделили. Не знае колко са. Тримата си разделили и сумата от
пенсионния фонд. Със сестра й били в близки отношения, но не ставало въпрос какви пари е
взела от Г.. Знае, че тази сметка, от която теглила била семейна сметка, защото А. нямала
друга. Тя била на името на Г., но двамата оперирали с нея.
При така установената фактическа обстановка по отношение на първия
обективно съединен осъдителен иск съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че това право възниква, когато
няма друг иск, с който обеднелия може да се защити. Така формулиран общият състав на
института неоснователно обогатяване изисква наличие на няколко елемента: обогатяване на
едно лице за сметка на друго; обедняването на другото лице; липсата на основание за
обогатяването и отсъствието на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на
обеднелия.
В настоящия случай не се спори между страните по делото, че ищеца и ответницата
са наследници на лицето Г. Г. Д., б.ж. на гр. Русе, поч. на *** г., заедно с дъщеря му Г. Г. Д.,
че всеки един от тях е приел наследството на своя наследодател, както и че всеки един от тях
притежава по 1/3 ид. част от общото имущество, което не е съпружеска имуществена
3
общност.
Не се спори между страните и че ищеца, след смъртта на общия им наследодател, е
изтеглил от неговата банкова сметка 6466,70 лв.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 855 лева, представляваща
остатъка от неговата 1/3 ид.част от собствения на общия наследодател на страните банков
влог в общ размер на 21 972,17 лв., съдът намира същата за основателна и доказана. От
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява по
безспорен начин, че общият наследодател на страните Г. Г. Д. към датата на смъртта си е
притежавал по личната си банкова сметка в Банка ДСК АД сумата 21 972,17 лв., от които
делът на ищеца следва да е 7324,05 лв.
По делото се установи безспорно, че ответницата е направила разноски за
погребение, като с фактури от 01.05.24 г., заплатила сумата от 2565 лв., включваща 2288 лв.
– разходи по погребението и 277 лева – разходи по организация на панихидата на Г. Д..
В тази връзка направеното с отговора на исковата молба възражение за извършено
извънсъдебно прихващане, съобразявайки материалите по делото, съдът намира същото за
неоснователно, доколкото посочените разходи са разходи, свързани с погребението на общия
наследодател на страните. В същото време обаче това плащане представлява изпълнение на
нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД и поради това ищцата не може да иска
връщане на даденото. Съгласно тълкуването на закона, дадено в ППВС №1/1979 год.
съзнателното изпълнение на един нравствен дълг съставлява основание на даденото и
поради това връщането му не може да се претендира, като нормата не намира приложение,
когато за едно лице съществува законово задължение да изпълни нещо, а изпълнението се
извършва от друго незадължено лице. Разходите за погребение обичайно се поемат от най-
близкия сродник, в случая ответницата, която е съпруга на починалия, но законово
задължение за нея в този смисъл не съществува. От друга страна, ответницата е била в брак
с наследодателя им и се е грижила за него, а след смъртта му е организирала погребението и
заплатила разноските, като за самото погребение и къде да бъде заровен не е съгласувала с
ищеца-негов син, който категорично не е бил съгласен баща му да бъде положен в чужд гроб
и извън населеното място на баба си в с. Б.. Тези обстоятелства дават основание на съда да
счете, че тя е действала със съзнанието за изпълнение на един свой нравствен дълг, поради
което не може да търси връщане на даденото.
В същото време съдът съобрази обстоятелството, че поемането на разноски за
погребение на близък съставлява нравствен дълг, по отношение на който не е налице
предвидено в закона изрично задължение за наследниците да ги заплащат. До отмяната на
Правилника за погребенията, считано от 01.01.2000 год., погребенията на починалите в
страната български граждани са били безплатни. Извършвали са се от органите на
общинските народни съвети и разходите за тях са били изцяло за сметка на бюджетите им.
Понастоящем единствената нормативна регламентация е относно здравните изисквания към
гробищните паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници- Наредба №2 от
21.04.2011 год. на министъра на здравеопазването. Погребалните и траурно-обредните
услуги се извършват възмездно и въз основа на договор, като разноските обичайно се поемат
от роднини, близки, колеги, работодатели, държавни и общински органи: с оглед
взаимоотношенията приживе, конкретния случай, при който е настъпила смъртта, заслугите
на покойника, материалното положение на семейството му и пр. Разходите за погребение не
могат да бъдат свързани по никакъв начин с наследството, тъй като съгласно чл.1 от Закона
за наследството то се открива в момента на смъртта на наследодателя. Последващи
откриването на наследството парични взаимоотношения между наследниците, касателно
сторен разход след и по повод на смъртта на наследодателя не са взаимоотношения във
връзка с дълг на наследствената маса и не се уреждат по правилото на чл.60, ал.1 от ЗН. В
този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС и по-конкретно Определение № 171
4
от 26.03.2009 год. по ч. гр. д. №2105/2008 год. на ВКС, IV г. о. и др.
Съобразно горното, за ответницата не е съществувало законово предвидено
задължение да заплати разходите за погребение на своя наследодател, за да бъде направена
преценката, че изпълнението се извършва от друго незадължено или само съзадължено
лице-ответницата по делото. В този смисъл не са спестени имуществени разходи и не е
налице обогатяване, а неизпълнение на морално задължение на ищеца. Липсата на
доброволно изпълнение от ищеца на нравствения му дълг не би могло да бъде заменено с
принудително изпълнение на това морално задължение и по силата на съдебно решение.
Извършилата паричната престация ответница е съзнавала изпълнението на моралното си
задължение към своя съпруг, поради което даденото не следва да се присъжда обратно.
Съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради което
изискването с извънсъдебно прихващане да бъде отчасти репарирано даденото е
неоснователно.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата 855
лв. и същият следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парични
задължения длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
като разпоредбата на чл.84, ал.1 и 2 от ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнението на
задължението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора.
Доколкото настоящият случай касае претенция за неоснователно обогатяване се
налага извода, че ответникът изпада в забава едва след получаване на покана от страна на
ищеца, с която последният следва да индивидуализира претенцията си и размера на
същата. Датата на получаване на поканата е и началният момент, от който длъжникът
изпада в забава, респективно началният момент от който същия дължи обезщетение за
своето забавено плащане.
В настоящия случай от материалите по делото не се установява ищеца да е отправил
до ответницата такава покана, с която да й е посочил размера на дължимата от нея сума,
респективно от която дата да се счита, че същата е узнала за претенцията на ищеца към нея.
В същото време следва да се приеме, че ответницата е изпаднала в забава от момента
на подаване на исковата молба и следователно от тази дата би следвало да дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху присъдения размер на главницата, предмет
на главния иск, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2024 год. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗЗД
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 900 лева,
представляваща направени по делото разноски, включващи държавна такса 50 лв.
и адвокатско възнаграждение 850 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Д., ЕГН **********, с адрес: от гр. ***, на основание чл. 59 ал. 1 от
ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата от 855,00 лв.
/осемстотин и петдесет и пет лева/, представляващи остатък от стойността на припадаща му
се 1/3 ид.ч. от наследствен дял след смъртта на Г. Г. Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Русе,
5
починал на *** г., от негов личен банков влог в общ размер на 21 972,17 лв., в „Банка
ДСК“АД IBAN ***, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска 21.05.24 г.
до окончателното изплащане и сумата 900 лв. /деветстотин лева/ направени по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6