№ 1849
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100511634 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.08.2022 г. по гр.д. № 40713/21 г., СРС, ГО, 120 с-в е
признал за установено в отношенията между страните Столична община,
район „Оборище“, БУЛСТАТ ****, чрез пълномощник М.Д.-старши
юрисконсулт, Отдел „Правно-нормативно обслужване“, със съдебен адрес:
гр.София, бул. **** срещу “П.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, СО, район „Витоша“, ж.к. „Манастирски ливади“,
ул.“****, представлявано от управителя К.И.Р., чрез пълномощника мл.
адвокат С. В., със съдебен адрес: гр.София, ул.“****“ № ** , по предявения
иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК във връзка с чл. 232, ал. 2 предл. 1 и предл. 2 и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът “П.*“ ЕООД, ЕИК ****, дължи на Столична община, район „Оборище“,
БУЛСТАТ ****, сумата от 8370,49 лв., представляваща главници за дължими
и неизплатени задължения за наемни вноски за периода м.март 2020 г. -
м.юли 2020 г., ведно със законна лихва от 12.07.2021 г. до окончателното
плащане на вземането, сумата от 953,58 лв. лихва върху посочената главница
за дължими наемни вноски за периода, считано от датата на забава по всяко
отделно задължение, за периода от 01.03.2020 г. до 31.07.2020 г., сума в
1
размер на 636,66 лв., представляваща ТБО, ведно със законна лихва от 12.07.2021
г. до изплащане на вземането, сума в размер на 67,15 лв., представляваща
законната лихва за забава върху главниците за дължима ТБО, считано от
датата на забава по всяко отделно задължение, за периода от 01.03.2020 г. до
31.07.2020 г., включително, като е отхвърлил исковете до пълния размер на
исковете, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13193/2021 г. на СРС, 120 състав,
като неоснователни, а именно - за главници за наемни цени до размера от
12 350,70 лв., за лихви върху тези цени в размер на 636,66 лв., за сумата от
10.14 лв., представляваща консумирана вода за същия период и лихва за
забава върху тази сума в размер на 0.73 лв., като неоснователни, в това число
и след извършване на прихващане с насрещни вземания на ответника за сума
в размер на 3035 лв., представляващи депозити по договорите за наем, като е
уважил изцяло възражението за прихващане, предявено от ответната
страна. Осъдил е “П.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, СО, район „Витоша“, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. ****,
представлявано от управителя К.И.Р., да заплати на Столична община, район
„Оборище“, БУЛСТАТ ****, чрез пълномощник М.Д., сумата от 795,24 лв. за
направени разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете и след извършване на компенсация между
разноските на двете страни, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението, в частта, в която СРС, ГО, 120 с-в е признал за установено
в отношенията между страните Столична община, район „Оборище“,
БУЛСТАТ ****, чрез пълномощник М.Д.-старши юрисконсулт, Отдел
„Правно-нормативно обслужване“, със съдебен адрес: гр.София, бул. ****
срещу “П.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, СО,
район „Витоша“, ж.к. „Манастирски ливади“, ул.“****, представлявано от
управителя К.И.Р., чрез пълномощника мл. адвокат С. В., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“****“ № **, по предявения иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК във
връзка с чл. 232, ал. 2 предл. 1 и предл. 2 и чл. 86 ЗЗД, че ответникът “П.*“ ЕООД, ЕИК ****, дължи
на Столична община, район „Оборище“, БУЛСТАТ ****, сумата от 8 370,49 лв.,
представляваща главници за дължими и неизплатени задължения за наемни
вноски за периода м.март 2020 г. - м.юли 2020 г., ведно със законна лихва от
12.07.2021 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 953,58 лв.
лихва върху посочената главница за дължими наемни вноски за периода,
2
считано от датата на забава по всяко отделно задължение, за периода от
01.03.2020 г. до 31.07.2020 г., сума в размер на 636,66 лв., представляваща ТБО,
ведно със законна лихва от 12.07.2021 г. до изплащане на вземането, сума в
размер на 67,15 лв., представляваща законната лихва за забава върху
главниците за дължима ТБО, считано от датата на забава по всяко отделно
задължение, за периода от 01.03.2020 г. до 31.07.2020 г., включително е
обжалвано с въззивна жалба от ответника “П.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, СО, район „Витоша“, ж.к. „Манастирски
ливади“, ул.“****“ № ****, представлявано от управителя К.И.Р., чрез
пълномощника мл. адвокат С. В., със съдебен адрес: гр.София, ул.“****“ №
** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че нито в петитума на ИМ, нито
в обстоятелствената й част, ищецът не е индивидуализирал и не е
конкретизирал всеки един от исковете си поотделно-главница, лихви,
основание за главница и лихви. Съдът неправилно е счел, че главниците в
посочения общ размер се дължат за периода м.март 2020 г.-м.юли 2020 г., но
наемните правоотношения между страните са прекратени на 07.07.2020 г.,
видно от доказателствата по делото. Недопустимо е да се признаят за
установени претендирани искове за период, в който помещенията не са
ползвани от дружеството, били са освободени и договорите за наем на всички
обекти са били прекратени. Съдът неправилно е признал за установени и
дължимите лихви върху посоченото в обжалваното решение главница, отново
за периода от м. март 2020 г. до м.юли 2020 г. Сочи, че съдът е изчислил и
присъдил по-голяма сума за лихви върху главницата, отколкото
претендираната от ищеца в исковата молба. Съдът неправилно е кредитирал
представените от ищеца счетоводни извадки. Вещото лице изрично е
посочило в о.с.з., че има разминаване между начислените суми от страна на
представените от ищеца счетоводни справки по делото и приетата по делото
ССЕ, като експертът е ползвал не тези счетоводни справки, а други данни от
счетоводството на ищеца. В нито една от тези справки няма идентични суми
съгласно договореността между страните по договорите за наем.
СРС неправилно не е кредитирал и дори не е обсъдил в мотивите си
административната преписка във връзка с молбата на „П.*“ ЕООД за
освобождаване от наем за времето на извънредното положение, по силата на
решение № 136 от 16.04.2020 г. на СОС. В мотивите си съдът неправилно
сочи, че от представената преписка липсват данни за изпълнение на
3
поставените условия, съответно, че на дружеството е даден срок за
предоставяне на документи, които не са били представени. Счита това
твърдение за неправилно. Сочи, че още преди това решение на СОС, „П.*“
ЕООД е депозирало молба до СО, район „Оборище“ от 24.03.2020 г., с която е
уведомило кмета на общината, че считано от 14.03.2020 г., 6-те броя
търговски обекти, предмета на договорите за наем, са затворени, респ. моли
да не се заплаща наем за периода, през който същите не извършват търговска
дейност. Обектите не са извършвали дейност, съответно ищецът по никакъв
начин не може да откаже прилагането на императивната разпоредба в
решение № 136 на СОС. При тези данни дружеството е следвало да бъде
освободено от заплащане на наем за периода 13.03.2020 до 13.05.2020 г.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в
обжалваната част като неправилно. Моли съдът да задължи ищеца да
отстрани нередовностите на ИМ, като индивидуализира и конкретизира всеки
един от исковете си поотделно-главници, период за главници, лихви, период
за начислени лихви и основание по всеки един от договорите поотделно. Ако
не бъде направено в указания срок, то моли исковата молба да бъде върната
като нередовна и първоинстанционното решение да бъде обезсилено като
недопустимо. Алтернативно, ако въззивната инстанция счете, че исковата
молба е редовна, то се моли да бъде постановено решение, с което прилагайки
разпоредбите на Решение № 136 от 16.04.2020 г. на СОС, да се установи, че
„П.*“ ЕООД не дължи наем за периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., поради
обстоятелството, че обектите не са извършвали дейност и са освободени от
заплащане на наем на общинските имоти, съответно исковете на СО, район
„Оборище“ за този период да бъдат оставени без уважение като
неоснователни. В условията на евентуалност, ако съдът счете исковете за
основателни, като и че дружеството не следва да се ползва от Разпоредбата на
Решение № 136 от 16.04.2020 г. на СОС, то се моли да бъде постановено
решение, с което исковите претенции да бъдат уважени от СГС, като
главниците бъдат намалени и съобразени съгласно съответните договорни
отношения и периоди между страните, а именно: наемни отношения до
07.07.2020 г., а лихвите за забава да бъдат изчислени от 6-то число на
съответния месец. Не претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата СО, район „Оборище“, представлявано от кмета Н.А.,
4
чрез пълномощника юрисконсулт И.П. оспорва въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът намира, въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.232,
ал.2, пр.1 и 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от СО, район „Оборище“ срещу „П.*“
ЕООД, ЕИК **** за установяване дължимостта на следните суми: сума в
размер на 12 350,70 лв., представляваща дължима наема цена за периода м. март
2020 г. - м. юли 2020 г., ведно със законна лихва от 12.07.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 636,66 лв., представляваща законната
лихва за забава върху главниците за дължими наеми, считано от датата на
забава по всяко отделно задължение, за периода от 01.03.2020 г. до
31.07.2020г., сума в размер на 636,66 лв., представляваща ТБО, ведно със
законна лихва от 12.7.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
67,15 лв., представляваща законната лихва за забава върху главниците за
дължима ТБО, считано от датата на забава по всяко отделно задължение, за
периода от 01.03.2020 г. до 31.07.2020 г., сумата от 10,14 лв., представляваща
дължима сума за консумирана вода, ведно със законна лихва от 12.7.2021 г.
до изплащане на вземането, както и законна лихва за забава върху главницата
за консумирана вода в размер на 0,73 лв. за периода от 1.3.2020 г. до 31.7.2020 г.
Ищецът СО, район „Оборище“ твърди, че ответникът е бил осъден да
заплати процесните суми по ч.гр.д. № 13193/2021 г. на СРС, 120 състав.
Ответникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
което обуславяло правния интерес на ищеца да предяви установителния иск.
5
Твърди, че между ищеца и ответника са сключени договори за отдаване под
наем на недвижими нежилищни общински имоти, находящи се в гр. София в
пешеходен подлез на бул. „Княз Ал. Дондуков-Корсаков“ за срок от 10
години, а именно: Договор №РОБ17-ДГ66-41 от 09.10.2017 г. за отдаване под наем на
самостоятелен обект, а именно магазин № 6 с наемна месечна цена 530 лв. без
ДДС; Договор №РОБ17-ДГ66-42 от 09.10.2017 г. за отдаване под наем на
самостоятелен обект, а именно магазин № 7 с наемна месечна цена 520 лв. без
ДДС; Договор №РОБ17-ДГ66-43 от 09.10.2017 г. за отдаване под наем на
самостоятелен обект, а именно магазин № 8 с наемна месечна цена 520 лв. без
ДДС; Договор №РОБ17-ДГ66-44 от 09.10.2017 г. за отдаване под наем на
самостоятелен обект, а именно магазин № 9 с наемна месечна цена 495 лв. без
ДДС; Договор №РОБ17-ДГ66-46 от 09.10.2017 г. за отдаване под наем на
самостоятелен обект, а именно магазин № 10 с наемна месечна цена 490 лв. без
ДДС; Договор №РОБ17-ДГ66-45 от 09.10.2017 г. за отдаване под наем на
самостоятелен обект, а именно магазин № 11 с наемна месечна цена **0 лв. без
ДДС. Ищецът твърди, че с нотариални покани, връчени чрез С.М. помощник-
нотариус по заместване при С.Ф., нотариус в район CPC, с per. № 508 на НК
на основание чл. 16 във вр. чл. 24, т. 3 от сключените договори е отправено 7-
дневно писмено предизвестие за прекратяването им. Изпратени са шест броя
нотариални покани до ответника, съответно за всеки един от процесиите
имоти. На 07.07.2020 г., между страните са подписани предавателно-
приемателни протоколи, с които обектите са предадени на ищеца. Ответникът
не е заплатил наемната цена за процесиите имоти за периода м. март 2020 г. -
м. юли 2020 г., ТБО за периода м. март 2020 до м. юли 2020 г. Моли съда да
уважи исковата претенция.
Ответникът „П.*“ ЕООД, ЕИК **** в срока по чл.131 ГПК е оспорил
предявените искове по основание и размер. Направил е възражение за
прихващане с предоставени към момента на подписване на договорите за наем суми в размер на един
месечен наем, представляващи депозити по договорите и подробно описани в отговора на исковата молба в общ
размер на 3035 лв. без ДДС.
Съдът констатира следното:
Въз основа на подадено на 05.03.2021 г. Заявление по чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, СРС, 120 състав е издал в полза на ищеца
заповед от 16.03.2021 г. за сумата от 12 350,70 лв. главница по договор за
наем, сума от 636,66 лв. за лихва за забава за периода от 01.03.2020 г. до
31.7.2020 г., сумата от 636.66 лв. за ТБО, ведно със законната лихва от
6
05.03.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва в размер на 67.15 лв.
за периода от 1.3.2020 до 31.7.2020г., сумата от 102,14 лв., представляваща
сума за ползвана вода, ведно със законната лихва от 5.3.2021 г. до изплащане
на вземането, законна лихва в размер на 0.73 лв. за периода от 01.03.2020 до
31.07.2020 г. и разноски в общ размер от 324.04 лв. Длъжникът по заповедта е
подал възражение в срок, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
По делото са представени заверени копия от Актове за частна общинска
собственост за процесиите помещения, отдавани под наем №№ 1185, 1186,
1187, 1188, 1189, 1190, заверено копие на Договор № Р0617-ДГ66-
Н1/09.10.2017 г., сключен между Столична община, район „Оборище“, като
наемодател и „П.*“ ЕООД, за магазин № 6, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 68134.405.115.2.206, за срок от десет години и с
наемна цена в размер на 530 лв. без ДДС, платим до пето число на текущия
месец. Съгласно договора, разходите за консумативи се заплащат в
десетдневен срок от получаване на фактура, издадена от съответните
доставчици. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, при сключване на същия
наемателят заплаща в касата на Район „Оборище“ депозит в размер на един
месечен наем в размер на 530 лв. без ДДС, който се връща при предаване на
държането на имота след приключване действието на договора. Представени
са и Договор № Р0617-ДГ66-42/09.10.2017 г., сключен между същите страни
за Магазин № 7, самостоятелен обект с идентификатор 68134.405.115.2.207 с
наемна цена от 520 лв. без ДДС; Договор № Р0617ДГ66-43/09.10.2017 г.,
сключен между същите страни за Магазин № 8, самостоятелен обект с
идентификатор 68134.405.115.2.208 с наемна цена от 520 лв., без ДДС,
договор № Р0617-ДГ66044/09.10.2017г., сключен между същите страни за
Магазин № 9 - самостоятелен обект с идентификатор 68134.405.115.2.209 с
наемна цена от 495 лв. без ДДС; Договор № Р0617-ДГ66-46/-9.10.2017 г.
между същите страни за Магазин № 10 - самостоятелен обект с
идентификатор 68134.405.115.2.210 с наемна цена от 490 лв. без ДДС и
Договор № Р0617- ДГ66-45/09.10.2017 г. между същите страни за Магазин №
11 - самостоятелен обект с идентификатор 68134.405.115.2.211 с наемна цена
от **0 лв.
С нотариална покана, връчена на управителя на ответното дружество на
30.06.2020 г., на същото е отправено седемдневно писмено предизвестие за
прекратяване на договора за наем на магазин № 9. Идентични покани са
връчени и за магазини № 10 и № 11. Представени са Предавателно-
приемателни протоколи от 07.07.2020 г. за магазин № 6, магазин № 7, магазин
№ 8, магазин № 9, магазин № 10 и магазин № 11.
Представени са още извлечение от решение № 136 от 16.04.2020 г. на
Столичен общински съвет, с което са взети решения за освобождаване изцяло
или частично от плащане на наемна цена на обекти, отдадени под наем от
Столична община. Представени са и други документи, от които се установява,
че от ответното дружество са изисквани документи във връзка с искане за
7
освобождаване от заплащане на наемната цена по време на извънредните
мерки срещу Ковид-19, като в последствие е отказано на ответника
освобождаването му от заплащане изцяло или частично на наем за времето на
епидемиологичната обстановка като е указано на ответното дружество, че
следва да предприеме мерки за погасяване на задълженията си към район
„Оборище“ по посочена банкова сметка или на каса в Района. Изискана е
цялостната преписка по Заявление с вх. № РОБ20-ТД26-240- [3] от 13.05.2020
г. във връзка с процедура по Решение № 136 от 16.04.2020 г. на СОС. В
преписката, освен кореспонденция между Район „Оборище“ и дружеството-
ответник, са налични и Протоколи от 06.04.2020 г. от служители на Столична
община, които са установили на място, че процесиите магазини, наети от
ответното дружество, не са работили към момента на проверката.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява, че за всички отдадени от Столична община, район
„Оборище“ на ответното дружество магазини се дължи наемна цена в общ
размер на 12 350.72 лв. за незаплатени наеми, както следва: за магазин № 6 –
2156,80 лв., за магазин № 7 -2116.10 лв., за Магазин № 8 -2116.10 лв., за
Магазин № 9 - 2014.40 лв., за магазин № 10 - 1993.99 лв. и за магазин № 11 -
сумата от 1953.33 лв. Вещото лице е установило, че размерът на дължимите
за всички магазини такси за битови отпадъци/ТБО/към 06.07.2020 г. възлиза
общо на 636,66 лв., които не са били заплатени. Лихвите върху незаплатените
суми за наем за всички обекти възлизат общо на 1032,61 лв., а лихвите върху
таксите за твърди битови отпадъци - на 43,84 лв. Установени са и разходи за
доставена вода в имотите в размер на 10.14 лв. общо за периода месец април -
месец май 2020 г. и лихва върху тези суми от 0.90 лв. В съдебно заседание
вещото лице е отговорило на поставен от страните въпрос, че счетоводството
на ищеца е водено редовно и са спазени законовите изисквания. Разликата на
наемната цена, отразена в счетоводството и тази по представените договори
се дължи на уговореното по договорите, че наемните цени се актуализират
всяка година.
От правна страна:
Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като нито в петитума на
ИМ, нито в обстоятелствената й част, ищецът не е индивидуализирал и не е
конкретизирал всеки един от исковете си поотделно-главница, лихви,
основание за главница и лихви. Възивната инстанция приема, че не е налице
твърдяната нередовност на исковата молба, която отговаря на изискванията на
чл.127 ГПК. Искът по отделните негови претенции е надлежно
8
индивидуализиран по фактическо основание, заявени са ясно претендираните
суми по вид, период на исковата претенция, период на претенция на
мораторната лихва. Това се отнася до всяка от претенциите, отнесени към
конкретните търговски обекти, предмета на наемните договори. Наемните
правоотношения за всеки от обектите е с период на действие от 09.10.2017 г.
до 07.07.2020 г. Ето защо, съдът намира за неоснователно искането във
въззивната жалба на ищеца да бъдат дадени указания за отстраняване
нередовността на исковата молба.
По съществото на спора по делото е безспорно, че страните са такива по
договори за наем на процесните магазини №№ 6-11 с различна наемна цена за
всеки договор. Във всеки от тях е посочена наемната цена и е уговорено, че тя
подлежи на ежегодна актуализация, съгласно чл. 13 от Наредбата за цените
при сделки с недвижими имоти на Столична община. Не са представени
анекси към договорите с актуализация на цената. Безспорно е, че договорите
са прекратени с връчване на съответните предизвестия, считано от изтичане
на седемдневен срок от 30.06.2020 г.-датата на връчване чрез нотариуса, т.е.
на 07.07.2020 г. В този смисъл неоснователно се явява възражението, че
наемната цена е определена за целия месец юли 2020 г. Че това не е така се
установява и от приетата по делото ССЕ, като вещото лице изрично сочи, че
наемните правоотношения са прекратени на 07.07.2020 г., а претенциите са
изчислени от м.март 2020 г. до 06.07.2020 г.
По делото е безспорно още, че прекратяването на наемното
правоотношение с ответника на 07.07.2020 г. се определя от констатирано
преотдаване на имотите за ползване от трети лица в противоречие с
разпоредбата на чл. 11 от Закона за общинската собственост (ЗОбс), съгласно
която имотите и вещите общинска собственост не могат да се преотстъпват за
ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под
наем или пренаемат, освен със случаите, предвидени в закон. Наемните
отношения съгласно разпоредбите на чл. 15 ЗОбс могат да се прекратяват,
когато помещенията се ползват в нарушение на чл. 11 от ЗОбс. В този смисъл
е чл. 16 от сключените договори за наем с „П.*“ ЕООД. Представени са
изпратените нотариални покани, уведомяващи наемателя, че договорът ще се
прекрати, като същият е прекратен с дата 07.07.2020 г., видно и от
предавателно-приемателните протоколи за всички 6 броя обекти.
9
Въззивната инстанция приема за неоснователно възражението на
ответника, че първоинстанционният съд е дал кредит на оспорените от
ответника счетоводни извлечения от сметки. Жалбоподателят е оспорил
представените като приложения към исковата молба извлечения от сметка
4110-вземания за наеми от клиенти. Извлеченията от сметки представляват
самостоятелно по вид писмено доказателство, съгласно разпоредбата на чл.
182 от ГПК. Счетоводните книги представляват вторични счетоводни
документи, съгласно класификацията по чл. 6 от Закона за счетоводството,
защото са носители на преобразувана информация за стопанска операция или
факт, получена от първичен счетоводен документ, които ги удостоверява,
като редовността им е обусловена от съставянето им въз основа на такъв
документ. По делото е допусната и приета ССЕ, като от констатациите на
вещото лице може да се заключи, че счетоводството в СО, район „Оборище“ е
водено редовно. Вещото лице е посочило, че различието в сумите в
счетоводството на ищеца и на ответника се дължи, съгласно договорите за
наем по чл. 3 и чл. 4 наемите се актуализират всяка година, което е и отразено
в експертизата. В допълнение е посочено от вещото лице, че не е отразено
задължението за твърдите битови отпадъци, както и за консумираната вода
при счетоводството на ответника. Въз основа на заключението на вещото
лице следва да се приеме, че извлеченията са извадени при редовно водено
счетоводство и удостоверяват визираната в тях стопанска операция, получена
от първичен счетоводен документ. С предоставената ССЕ се установяват
направените твърдения на ищеца, а също така и верността на вписаните в
счетоводните извлечения факти.
Неоснователно е възражението на ответника, че първоинстанционният
съд не е обсъдил и не е уважил доводите му, че следва да му бъде зачетена
привилегията, която е предоставила Столична община на търговците по повод
извънредното положение във връзка с епидемията от Ковид-19. Налице е
според ответника правопогасяващ факт, какъвто е привилегията
предоставена на търговците по повод епидемиологичната обстановка. Следва
да бъде отбелязано обстоятелството, че въззивникът/ответник е извършил
тежко нарушение на договорните клаузи като е преотдал за ползване
обектите, предмет на сключените със Столична община търговски обекти на
трето лице-неучастващо в процеса. Съгласно клаузата на чл. 16 от
Договорите, наемателят няма право да преотдава имота, да го ползва
10
съвместно по договор или да го преотстъпва за ползване от трети лица. При
неизпълнение на посоченото задължение Наемодателят Столична община има
право да прекрати договорите е едностранно предизвестие. Договорите между
страните са прекратени на посоченото правно основание, което се явява
специално по отношение на общите клаузи в чл. 24 от договорите. За
констатираното преотдаване на магазините от наемателите „П.*“ ЕООД на
правни субекти, които нямат облигационни отношения със Столична община,
район „ Оборище“ и предприетите действия от район „Оборище“ - СО, е
извършена проверка на 15.06.2020 г. от служители на отдел „ Регистрация и
контрол на търговската дейност“ и отдел „ Управление на общинската
собственост и жилищен фонд“ при район „ Оборище“, при която видно от
доклад е № РОБ20-ВК91-259/19.06.2020 г. е установено, че в магазините се
извършва търговска дейност от правни субекти, различни от тези, с които
район „Оборище“, СО е в наемни правоотношения. Поради констатираното
ползване на магазините от правни субекти, различни от тези, с които район
„Оборище“, СО е в наемни правоотношения, са изпратени нотариални покани
за представяне на документи, по силата, на които се държат общинските
имоти. От тези правни субекти са представени Договори за управление и
поддръжка на недвижим имот от 01.01.2020 г., сключени между тези
търговски дружества и „П.*“ ЕООД за срок от 6 месеца с ежемесечна вноска
в размер от 450 евро. Видно е, че ответникът е не само в нарушение на свое
договорно задължение, като за периода, за който иска да не се заплаща наем,
а именно от 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., същият е сключил договори с трети
лица, като дори месечният наем/и в тези договори са по-големи от тези,
сключени със СО, район „Оборище“. От една страна, ответникът не може да
се ползва от предвидените облекчения за неплащане, защото той не е субект
на същите. Той не е извършвал търговска дейност съгласно договорите си за
наем, а е извършил нарушение, изразяващо се в забрана за преотдаване. По
отношение на него не могат да бъдат приложени облекченията защото
облекченията се ползват и са адресирани до търговци, които реализират
собствен оборот и дейност. От друга страна, важи правилото, че никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като в
случая въззивникът/ответник претендира права от неправомерното си
договорно поведение, изразяващо се в преотдаване на наетите търговски
обекти.
11
Районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че
не дължи сумите, които са уговорени в договорите за наем, поради това, че
имало взето решение на СОС за освобождаване на търговците частично или
пълно от плащане на наем. Посочил е, че независимо дали има взето такова
решение на Столичния общински съвет или не, право на съответните
административни органи е да преценят кой търговец да освободят и при
какви условия, както и до какъв размер. Столичният общински съвет не е взел
решение за безусловно освобождаване на търговците, а само при определени
условия и след изпълнението на последните. В тази връзка, данни за
изпълнение на поставените условия не са ангажирани по делото. От служебно
изисканите от съда книжа по преписката, образувана в район „Оборище“ е
видно, че на ответника е даден срок за ангажиране на изисканите от района
документи.
Съгласно разпоредбата на чл.232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да
плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Съдът
правилно е посочил, че ответникът не е ангажирал доказателства за заплатени
наеми и такса за битови отпадъци за процесния период, поради което
вземанията са доказани по основание, а относно размера, същите следва да
бъдат уважени до размерите, посочени за наемна цена в самите договори, тъй
като не са ангажирани доказателства за тяхното изменение с подписани
анекси. Недопустимо е изменението на цената на наема да става едностранно,
без уведомяване на другата страна и без подписване на надлежни документи
за това изменение. В този смисъл неоснователно се явява оплакването във
въззивната жалба, че главниците по наемните договори следва да бъдат
намалени и съобразени съгласно съответните договорни отношения и
периоди между страните. Предвид гореизложеното, наемните отношения са
начислени до 07.07.2020 г.
При тези данни, съдът е извършил изчисление и е получил дължимата
сума за наемният период от 11 405,49 лв., върху която сума следва да бъде
изчислена и дължимата лихва за забава. Тук обаче, действително е налице
свръхпетитут, тъй като претендирана сума за лихва е 636,66 лв. за периода от
01.03.2020г.до 31.07.2020 г., а съдът е присъдил лихва от 953,58 лв.
Решението следва да бъде обезсилено в частта в която е признато за
установено, че се дължи лихва над 636,66 лв. до присъдената 953,58 лв.
12
При изчислението по реда на чл.162 ГПК се получава сумата от **4,73 лв.
Решението следва да бъде отменено за сумата над **4,73 лв. до
претендираната от 636,66 лв.
Променя се и размера на присъдените разноски за първата инстанция.
За заповедното производство ищецът е направил разноски от 324,04 лв.,
които и съобразно уважената част от иска възлизат на 226,82 лв. За исковото
производство разноските са в размер от 550,73 лв., или общо разноските са в
размер на 777, 55 лв. Разноските на ответника за адвокатско възнаграждение
са в размер на 934,43 лв., които и съобразно отхвърлената част от иска
възлизат на 280,32 лв. Съдът е определил разноските по компенсация в размер
на 795,24 лв. При компенсация разноските възлизат на 497,23 лв. Решението
следва да бъде отменено и в частта, в която съдът е осъдил ответника да
заплати на ищеца сумата над 497,23 лв. до присъдените 795,24 лв.
За въззивната инстанция на въззивника/ответник не се следват разноски
предвид изричното изявление, че такива не се претендират, направено в о.с.з.
на 04.04.2023 г.
Въззиваемият/ищец е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.,. които и съгласно уважената част от иска възлизат
на 70 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 23.08.2022 г. по гр.д. № 40713/21 г. на СРС,
ГО, 120 с-в в частта, в която СРС, ГО, 120 с-в е признал за установено в
отношенията между страните Столична община, район „Оборище“,
БУЛСТАТ ****, чрез пълномощник М.Д.-старши юрисконсулт, Отдел
„Правно-нормативно обслужване“, със съдебен адрес: гр.София, бул. ****
срещу “П.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, СО,
район „Витоша“, ж.к. „Манастирски ливади“, ул.“****, представлявано от
управителя К.И.Р., чрез пълномощника мл. адвокат С. В., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“****“ № ** , по предявения иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с
правно основание чл. 86 ЗЗД, че ответникът “П.*“ ЕООД, ЕИК ****, дължи на Столична
община, район „Оборище“, БУЛСТАТ ****, сумата над 636,66 лв. до
13
присъдената 953,58 лв. лихва върху главница от 8370,49 лв. за дължими
наемни вноски за периода, считано от датата на забава по всяко отделно
задължение, за периода от 01.03.2020 г. до 31.07.2020 г.
ОТМЕНЯ решение от 23.08.2022 г. по гр.д. № 40713/21 г. на СРС, ГО,
120 с-в в частта, в която СРС, ГО, 120 с-в е признал за установено в
отношенията между страните Столична община, район „Оборище“,
БУЛСТАТ ****, чрез пълномощник М.Д.-старши юрисконсулт, Отдел
„Правно-нормативно обслужване“, със съдебен адрес: гр.София, бул. ****
срещу “П.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, СО,
район „Витоша“, ж.к. „Манастирски ливади“, ул.“****, представлявано от
управителя К.И.Р., чрез пълномощника мл. адвокат С. В., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“****“ № ** , по предявения иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с
правно основание чл. 86 ЗЗД, че ответникът “П.*“ ЕООД, ЕИК ****, дължи на Столична
община, район „Оборище“, БУЛСТАТ ****, сумата над **4,73 лв. до
претендираната 636,66 лв. върху главница от 8370,49 лв. за дължими наемни
вноски за периода, считано от датата на забава по всяко отделно задължение,
за периода от 01.03.2020 г. до 31.07.2020 г., както и в частта, в която съдът е
осъдил “П.*“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на Столична община, район „Оборище“,
БУЛСТАТ **** разноски над сумата от 497,23 лв. до присъдените 795,24
лв., вместо които ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен по реда на чл.422 ГПК с правно основание
чл.86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът “П.*“
ЕООД, ЕИК ****, дължи на Столична община, район „Оборище“, БУЛСТАТ ****,
сумата над **4,73 лв. до претендираната 636,66 лв. върху главница от
8370,49 лв. за дължими наемни вноски за периода, считано от датата на забава
по всяко отделно задължение, за периода от 01.03.2020 г. до 31.07.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “П.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, СО, район „Витоша“, ж.к. „Манастирски ливади“, ул.“****“ №
****, представлявано от управителя К.И.Р., чрез пълномощника мл. адвокат
С. В., със съдебен адрес: гр.София, ул.“****“ № ** да заплати на СО, район
„Оборище“, представлявано от кмета Н.А., чрез пълномощника юрисконсулт
И.П. направените разноски за въззивната инстанция в размер на 70 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
14
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15