№ 295
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Иваничка Д. Славкова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно
наказателно дело № 20253100600999 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК във вр. с чл.341, ал.1 и
чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Образувано е по депозирана жалба от защитника на
осъдения А. А. А. срещу Протоколно определение рег.№ 1323/18.03.2025 г. по
НОХД № 890/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което на основание
чл.343б, ал.5 от НК е присъдено А. да заплати в полза на Държавата сумата от
6500 лева, представляваща левовата равностойност на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ******.
Според жалбоподателя стойността на лекия автомобил е неправилно
определена и завишена. Същият е бил купен на 26.07.2024 г. за сумата от 2600
лева. В жалбата се сочат и съображения за недоволството от постановения
съдебен акт, намиращи опора в отправено преюдициално запитване до съда на
Европейския съюз от съдия в РС, гр.Велики Преслав във връзка с
приложението нормата на чл.343б, ал.5 от НК. Твърди се
противоконституционност на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК.
Претендира се нарушение на принципа на съразмерност при налагане на
1
наказанието, поради което се моли атакуваното определение на ВРС да бъде
отменено като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Варна изразява становище, че
санкцията не е несъразмерно тежка и нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК е
императивна, поради което е правилно приложена от първата инстанция.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът адв.А.
поддържа доводите, развити във въззивната жалба, с изключение на доводите
за противоконституционност на нормата на чл.343б, ал.5 от НК. Моли да бъде
присъдена стойност в размера на представения договор за покупко-продажба
на МПС или евентуално средна стойност, определена между СОЕ и договора.
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срок и
от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна по следните съображения:
Наказателното производство по НОХД № 890/2025 г. по описа на Районен
съд - Варна, е приключило с влязло в сила на 17.03.2025 г. определение, с
което е одобрено споразумение, по силата на което А. А. А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е
било наложено наказание три месеца лишаване от свобода с три годишен
изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година.
С протоколно определение рег.№ 1323/18.03.2025 г. по НОХД № 890/2025 г.
по описа на Районен съд – Варна, съдът на основание чл.343б, ал. 5 от НК, е
постановил А. да заплати в полза на Държавата сумата от 6500 лева,
представляваща левовата равностойност на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ******.
Обект на въззивна проверка е произнасянето по чл.343б, ал.5 от НК, като в
тази връзка релевантните факти по делото, приети за установени от
първоинстанционния съд, не се оспорват от страните. Въз основа на горното
несъмнено А. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
****** по време на деянието, като същият не е негова собственост, видно от
приложената по ДП справка. При така установените факти, във въззивното
производство подлежи на преценка въпроса дали правилно е приложен
2
чл.343б, ал.5 от НК и дали са налице правни основания за отмяна на
посоченото определение на ВРС.
Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, в случаите по ал.1 - 4 на
чл.343б от НК съдът отнема в полза на държавата моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на
дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му.
Произнасянето на първоинстанционния съд с протоколно определение рег.
№ 1323/18.03.2025 по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НК отчита установените по
делото факти, а именно, че подсъдимият е осъществил престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК (за което е налице одобрено от съда споразумение), както
и че автомобилът, който е управлявал „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** не
е негова собственост. При така установеното настоящата инстанция намира,
че чл.343б, ал.5 от НК е приложен правилно от страна на ВРС.
Оплакванията за неправилно определена цена на л.а. са неоснователни.
Съгласно изготвеното заключение по СОЕ /л.42-46 от ДП/ средната пазарна
цена на л.а.„Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** към инкриминираната дата е
6500 лева.
Представения договор за покупко-продажба на л.а. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № ****** от 08.07.2024 г. не променя този извод. Посочената в договора
цена от 2600 лева е стойност, определена между страните по договора и касае
само тях, но това не е пазарната цена на автомобила. Начинът за определяне
на пазарна оценка на л.а. е единствено посредством СОЕ и съвсем правилно в
хода на ДП такава е била назначена.
Защитата навежда доводи, че е налице нарушение на принципа за
съразмерност при налагането на наказанието. Следва да се отбележи, че
волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на ал.5 на чл.343б от
НК е била при извършване на това престъпление да бъде отнето в полза на
държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е
собственик - да бъде присъдена равностойността му, т. е. да се предвиди
допълнителна превантивна мярка за неправомерното поведение на дееца,
целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления,
независимо от наложеното му наказание по НК. С разпоредбите на чл.53, ал.
1, б.„а“ и б.„б“ от общата част на НК, също се предвижда отнемане в полза на
държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство,
3
съответно предмет на престъплението, като в последния случай, това трябва
да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, какъвто
е настоящият случай. Когато средството на престъплението липсва или е
отчуждено, законът предвижда да се присъди равностойността му.
Отнемането на вещи по чл.53 от НК, представляващи средство, съответно
предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно
присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е отделно и
независимо от наказателната отговорност. Същото не е наказание по смисъла
на наказателния закон, а представлява превантивна мярка за извършената
противозаконна дейност, особено в случаи като настоящия, а именно
управление на МПС след употреба на алкохол - обществено значим проблем,
предвид нарастващия пътен травматизъм, който налага спешни законодателни
промени и предприемане на превантивни мерки, каквито са тези по чл.343б,
ал.5 от НК. Същите, освен че се налагат като средство за превенция срещу
явления с висока степен на обществена опасност /престъпленията по
транспорта/, същевременно се явяват и необходими за постигане на легитимна
цел - опазване на живота и здравето на участниците в движението и
намаляване на пътния травматизъм. Както беше отбелязано, разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК е въведена от законодателя като императивна, поради
което неприлагането й, обосновано с принципа на съразмерност или
пропорционалност, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е
недопустимо.
В обобщение, след извършената цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или
отмяна, поради което и същото следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Воден от изложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение рег.№ 1323/18.03.2025 г. по
НОХД № 890/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.
4
Решението е окончателно.
Да се уведомят страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5