Р Е
Ш Е Н
И Е № 260028
08.01.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД -
VII граждански състав
На 14.12.2020г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от
съдия Ст.Михова в.гр.дело №2620 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, чрез
пълномощника му по
делото юрк.
П. Б., против Решение №365 от 21.08.2020г., постановено по
гр.д. №1762/2019г., по описа на Районен съд- Асеновград, III гр.
с., с което са
отхвърлени предявените от
дружеството против Е.З.К., ЕГН: **********,
искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 901,73 лв. представляващи главница по Договор за
паричен заем № 28683, сключен на 10.08.2017г., договорна лихва в размер на
241,14 лв. , за периода 09.11.2017г. до 10.12.2018г., неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер на 1096,13 лв., за периода от 09.11.2017г. до
10.12.2018г., обезщетение за забава
в размер на 247,29 лв. , за периода от
09.11.2017г. до 07.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 07.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена Заповед № 521 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 09.05.2019 г., по ч.гр.д. № 919/2019г. по описа на АРС. В жалбата
са изложени доводи
за неправилност на
решението, като се иска
отмяната му и постановяване на
ново решение, с което
предявените искове да
бъдат уважени.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от въззиваемата страна- Е.З.К., ЕГН: **********, чрез назначения особен представител по делото
адв. Р.
Д., с който
се иска обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни
искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.240,
ал.1 и
ал.2 и чл.86, ал.1
от ЗЗД във
връзка с чл. 99 от ЗЗД за признаване
за установено, че
ответникът Е.З.К., ЕГН: **********,
дължи на
ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД следните
суми: сумата от 901,73
лв.- главница, дължима по договор за паричен заем № 28683, сключен
на 10.08.2017г. с „Креди Йес”
ООД , вземанията по който
са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение
№1 от 01.10.2018г.
към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.10.2018г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК- 07.05.2019г.;
сумата от 241,14 лв. – договорна лихва за периода за периода 09.11.2017г. до
10.12.2018г.; сумата от 1096,13 лв.- неустойка
за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение на кредитора за периода от
09.11.2017г. до 10.12.2018г.; сумата от 247,29 лв. – обезщетение за забава за
периода от 09.11.2017г. до 07.05.2019г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по член 410 от
ГПК по ч. гр. дело №919 по описа за 2019г. на АРС. С обжалваното
решение съдът е приел
от фактическа страна,
че на 10.08.2017 г. между ответника Е.З.К., в качеството на кредитополучател,
и „Креди Йес” ООД - кредитор, е бил сключен договор за паричен заем
№28683, въз основа на който кредиторът
е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1000 лв., при следните условия: срок- 16 месечни вноски от 81,63 лева, при месечен лихвен процент -3,330 % и ГПР- 48, 109 %, или общо дължима
сума от 1306,13 лева. В договора била предвидена
неустойка в размер на 1253,87 лева, платима разсрочено с всяка от погасителните
вноски, при непредставяне на обезпечение- запис на заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или поръчител, отговарящи на
изискванията в чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. На 01.10.2018г.
между „Креди Йес” ООД,
като продавач- цедент, и ищцовото
дружество, като купувач- цесионер, било подписано Приложение
№1 към договор
за продажба и
прехвърляне на вземания
от 01.10.2018г., съгласно което вземането
на „Креди Йес” ООД по сключения с ответника договор
е било прехвърлено на ищеца. Съдът
е приел, че
сключеният между ответника Е.З.К. и
„Креди Йес” ООД договор за
паричен заем е недействителен съгласно разпоредбата на
чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
поради непосочване по ясен начин
в него на годишния процент
на разходите и общата
сума, дължима от потребителя,
поради което всички предявени
искови претенции, основаващи
се на него,
са неоснователни. Изложил е съображения,
че предвид разпоредбата
на чл.23 от ЗПК
потребителят следва да
върне само чистата стойност на
кредита, но тази сума не може да
бъде присъдена в настоящото производство, тъй като в него се
претендират вземания на
договорно основание, а тя
се дължи по нищожен договор за заем.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната
жалба доводи и
при служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми,
като въззивният съд,
като инстанция по
същество, се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
От приложените
по делото писмени доказателства
се установява, че на 10.08.2017 г. между ответника
Е.З.К., в качеството на кредитополучател, и „Креди Йес” ООД - кредитор, е бил сключен договор за паричен заем
№28683, въз основа на който кредиторът
е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1000 лв., при следните условия: срок- 16 месечни вноски от 81,63 лева, при месечен лихвен процент -3,330 % и ГПР- 48, 109 %, или общо дължима
сума от 1306,13 лева. В чл. 6 от
договора за заем е уговорено задължение на заемателя
да представи на заемодателя поне две от следните обезпечения - запис на
заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на изискванията в чл. 9, ал. 2 от Общите условия към
договора за заем. Съгласно посочените условия записът на заповед следва да бъде
за сумата по договора, ведно с лихви и неустойки, банковата гаранция следвало
да е безусловна в размер на два пъти общата сума по договора за период от
сключването му до шест месеца след падежа на последната вноска, по отношение на
поръчителството от едно или две физически лица, са поставени условия да имат
доход поне 7 пъти размер на МРЗ при един и 4 пъти при двама поръчители, липса
на други задължения като поръчители и заематели, или
при наличие на задължения да е със статут не по-лош от „редовен“, съгласно ЗКР
към БНБ. Страните са уговорили неустойка при неизпълнение на това задължение в
размер на сумата от 1253,87 лв., която неустойка се дължи разсрочено, като към
всяка уговорена парична вноска по договора се добавя сумата от 78,37 лв. На
01.10.2018г. между „Креди Йес” ООД,
като продавач- цедент, и ищцовото
дружество, като купувач- цесионер, било
подписано Приложение №1
към договор за
продажба и прехвърляне
на вземания от
01.10.2018г., съгласно което вземането
на „Креди Йес” ООД
по сключения с ответника договор
е било прехвърлено на ищеца.
Съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.3 от ГПК
съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, следва
да се извърши проверка и
за неговото съответствие с императивните разпоредби
на ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не
са спазени изискванията
на посочените в нормата
разпоредби, сред които са
и тези на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът
за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения
процент по кредита и
условията за прилагането му,
а съгласно т.10- годишния процент на
разходите по кредита,
както и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване
на договора. Процесният договор
за кредит формално
отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от ЗПК,
доколкото в него е
налице посочване на лихвен процент, годишен процент на
разходите и обща
сума, дължима от
потребителя. Размерите на
тези величини, посочени в договора, обаче
не съответстват на
действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1
от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно
§1, т.1 от ДР
на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. В случая и без
да се ползват специални знания
е видно, че доколкото
предоставената главница по
договора е в
размер на 1000
лв., а срокът
за връщането й
е 16 месеца, то
общата дължима от
потребителя сума по
договора в случай на непредоставяне на обезпечение- 2560лв., представляваща
сбор от общата
дължима сума в размер на 1306,13
лв. и
неустойката в размер на 1253,87
лв., не съответства
на посочените размери на лихвения
процент и на годишния
процент на разходите /48,109%/.
При това положение е
нарушена разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че
годишният процент на разходите по кредита не може
да бъде по- висок от пет пъти размера
на законната лихва по
просрочени задължения. Посочената
разпоредба е създадена за защита
на икономическите интереси
на потребителя като
по- слабата страна в правоотношението при
сключване на договор за потребителски кредит
и целта на
същите е да не
допуснат той да
заплати за предоставения му кредит
необосновано високо възнаграждение на кредитора.
Така констатираното несъответствие между
посочените в договора
размери на лихвата,
ГПР и общата
сума, дължима от
потребителя, вероятно се
дължи на обстоятелството, че
при изчисляване на същите
в тях не са включени разходите
за заплащане на предвидената в договора неустойка
за непредоставяне на
обезпечение. Действително съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, но
посочената разпоредба се отнася
за неизпълнение на основното
задължение на потребителя- да
върне предоставения му кредит,
а не за
неизпълнението на други
задължения. Да се приеме обратното,
означава да се допусне възможност
за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4
от ЗПК чрез предвиждане
в договора на
разходи за неизпълнение
на задължения, различни от
задължението за връщане
на кредита, размерът на които
да не се включва в
ГПР. При
сключване на процесния
договор за кредит е налице
именно такава хипотеза, тъй
като е уговорено
задължение за потребителя да
учреди обезпечение и
неустойка за неизпълнението му,
разходите за която
не са взети
предвид при изчисляване
на посочения в
договора годишен процент
на разходите, в резултат
на което последният не
съответства на действителния
такъв, определен съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ
общите разходи по кредита.
Според настоящия състав на съда
тези уговорки са
във вреда на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие
между правата и задълженията
на кредитора и потребителя, поради което
съставляват неравноправни клаузи
по смисъла на
чл.143, ал.1 от Закона
за защита на потребителите. Непредоставянето на
обезпечение не води
до претърпяването на вреди от кредитора,
който съгласно разпоредбата на
чл.16 от ЗПК преди сключване
на договора за кредит следва
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да
прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение при
спазване на императивната
норма на чл.19, ал.4
от ЗПК, като рискът от
невръщането на кредита
следва да се
калкулира в уговорената по договора
лихва. Съгласно задължителните
указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за
нищожността на неустойката съдът
следи служебно. В случая уговорената
в процесния договор неустойка
за непредоставяне на обезпечение няма обезпечителна, обезщетителна или
санкционна функция, а
целта на същата
е да се предвиди допълнително
възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата /т.нар.
скрита възнаградителна лихва/,
уговорено в противоречие с
принципите на
справедливостта в гражданските и
търговските отношения и с
разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК. Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗПК
всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е
нищожна. Предвид горното настоящият състав на съда
намира, че при сключването на процесния
договор за потребителски кредит
е направен опит за
заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4
от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита, а посочените в договора
размери на възнаградителната лихва
и на годишния процент
на разходите не съответстват на действително
уговорените такива и са
нищожни. Отделно от това в договора изобщо не
е посочен размерът
на общата сума, дължима
от потребителя при непредоставяне на обезпечение,
нито размерът на месечната
погасителна вноска в този
случай, което поставя
в невъзможност потребителя да разбере
какъв е действителният размер на
задължението му. От
изложеното дотук се
налага изводът, че
договорът не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10
от ЗПК, отнасящи
се до посочване
по ясен и
разбираем начин на лихвата,
годишният процент на разходите
и общата сума,
дължима от потребителя, поради
което и съгласно
разпоредбата на чл.22
от ЗПК същият следва
да се приеме за нищожен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид горното ищцовото дружество има право да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК
/, или в случая – сумата от 1000 лева -главница, намалена с направените плащания от страна на ответника, които са общо в размер на 320 лева, според неоспореното от страните заключение по ССЕ, или ответникът е задължен към ищеца за сумата от 680 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане.Настоящият състав на съда не споделя изложените в обжалваното решение доводи, че тъй като в настоящото производство главницата се претендира на договорно основание, то при извод за недействителност на договора искът следва да се отхвърли. Действително ищецът основава претенцията си за връщане на предоставената главница на сключения договор за заем, но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК това не може да съставлява пречка за присъждане на сумата и при направен в хода на делото извод за недействителност на същия. Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията между страните по договора за потребителски кредит при недействителност на последния, включително като намери приложение по предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на сключения договор, тъй като въпросът за недействителността на договора обичайно възниква и се разглежда именно в производството по такъв иск. В противен случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли да намерят приложение. По
така изложените съображения
в частта му, с която
е била отхвърлена
претенцията на ищцовото дружество
спрямо ответника за сумата от 680
лв.- предоставена главница,
обжалваното решение следва
да бъде отменено. В останалата
му част,
с която са били отхвърлени претенциите
за договорна лихва,
неустойка и обезщетение за
забава, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, тъй
като предвид недействителността на договора
за заем и разпоредбата
на чл.23 от
ЗПК ответникът не
дължи на ищеца други суми, освен чистата стойност на кредита.
С оглед изхода
на спора и на
основание чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК на
дружеството- жалбоподател следва
да бъдат присъдени
направените в заповедното, първоинстанционното
и въззивното производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от претенциите. По заповедното производство
в полза на ищеца
са присъдени разноски в
размер на 49,73
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.,
по първоинстанционното производство
е направил разноски
за държавна такса в
размер на 49,73
лв., за особен
представител на ответника в размер
на 404 лв. и за експертиза в размер
на 250 лв. и
следва да му се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., и по въззивното производство
е направил разноски
за държавна такса в
размер на 69,80 лв.,
за особен
представител на ответника в размер
на 404 лв. и
следва да му се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. Общият размер на
направените от ищцовата страна
разноски и дължимото
юрисконсултско
възнаграждение възлизат на 1477,26 лв.,
от които съразмерно на
уважената част от претенциите следва
да й се присъдят 404,03 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№365 от 21.08.2020г., постановено по гр.д. №1762/2019г., по описа на Районен
съд- Асеновград, III гр. с., в
частта му, с която е
отхвърлен предявения от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: гр. ****, против Е.З.К., ЕГН: **********,
иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 680 лв.- главница по договор за паричен заем № 28683, сключен на 10.08.2017г. с „Креди Йес” ООД , вземанията по който
са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение
№1 от 01.10.2018г.
към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.10.2018г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК- 07.05.2019г.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено,
че Е.З.К.,
ЕГН: **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, сумата от 680 лева- главница по договор
за паричен заем № 28683, сключен на
10.08.2017г. с „Креди Йес” ООД ,
вземанията по който са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с Приложение №1 от
01.10.2018г. към рамков договор
за продажба и
прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.10.2018г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 07.05.2019г, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК по ч. гр. дело №919 по описа за 2019г. на
АРС.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №365 от 21.08.2020г.,
постановено по гр.д. №1762/2019г., по описа на Районен съд- Асеновград, III гр. с., в останалата му част.
ОСЪЖДА Е.З.К., ЕГН: **********,***,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, сумата от 404,03
лева- разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното, първоинстанционното
и въззивното производство,
съразмерно на уважената
част от претенциите
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.