РЕШЕНИЕ
№ 8195
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110152797 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЧОВЕШКА СИЛА БГ“
ЕООД с ЕИК: ********* срещу „СЕМБОДИА“ ООД с ЕИК: *********, с която е предявен
по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 258 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 2969,28 лева,
представляваща главница за възнаграждение по Договор за предоставяне по посреднически
услуги по наемане на работа от 15.08.2022 г., съгласно издадена фактура №
*********/06.02.2024 г. за назначаване на квалифициран персонал –търговец като Търговски
представител –Добрич, ведно със законна лихва за период от 08.04.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21060/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на сключен между страните Договор за предоставяне на посреднически услуги по
наемане на работа, сключен на 15.08.2022 г. и търговска оферта,подписана от страните на
15.08.2022год. Ответникът с писмо от 04.12.2023год. му възложил да намери служител за
длъжност „Търговски представител – област Добрич“ и изпратил длъжностна
характеристика.
Поддържа, че е изпълнил точно поетите с договора задължения по предоставяне на
посреднически услуги по подбор на кандидати и наемане на работа, като на ответника бил
представен служителят Тодор Пенев, който бил назначен при ответника на длъжност за
квалифициран персонал – търговец, като „търговски представител - Добрич“.Това било
1
потвърдено от ответника с писмо от 06.12.2024год.,в следствие на което същият му дължи
заплащане на възнаграждение в размер на 2969,28 лева с ДДС, за което била издадена
фактура № *********/06.02.2024 г. Претендира съдебни разноски.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид
възражението на длъжника, че не дължи сумата по същата, съдът е дал указания за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „СЕМБОДИА“ ООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва между страните да е налице
валидно възникнала и съществуваща облигационна връзка, но оспорва точното и
качественото изпълнение на поетите задължения от ответника. Твърди, че освен поетите от
ищеца задължения за извършване на посреднически услуги, същият се задължил да
предостави „услуги по гаранция“, съгласно търговска оферта и уговорени в чл. I.10 от
процесния договор. Твърди, че посочените задължения за предоставяне на „услуги по
гаранция“ били настъпили по отношение на друг предложен от ищеца и нает при ответника
служител - Виктория Войкова, които обаче ищецът не изпълнил. Счита, че не дължи на
ищеца претендираната от него сума, доколкото същата следвало да бъде прихваната със
сумата от 3655,49 лева, която била заплатена от ответника за наемането на работа на лицето
Виктория Войкова, която е напуснала в периода на гаранцията, за което ищецът бил
своевременно уведомен. Сочи, че задължението за гаранция има обезпечителна функция, а
именно ако работник напусне в периода на гарантираното от ищеца време, за което следва
да полага труд, то същият следва да бъде заменен от друг работник, без за това да се дължи
отделно възнаграждение. С оглед предходното твърди, че ищецът е получил
възнаграждение, за което основанието е отпаднало.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и се установява в производството ,че по силата на
Договор за предоставяне по посреднически услуги по наемане на работа от 15.08.2022
г.,“Човешка сила БГ“ЕООД в качеството си на посредник е приело да предоставя на
„Сембодиа“ООД посреднически услуги по наемане на работа, а ответникът да му заплаща
възнаграждение, размерът и начинът на плащането на което съгласно т. IV.1 от договора се
договарят в Търговска оферта. Уговорено е и че посредническите услуги се предоставят на
база търговската оферта .
Съгласно т. 8, раздел I от договора посредническите услуги включват консултация,
търсене, подбор и представяне на кандидати за работа от страна на Клиента. Предвидено в т.
I от договора е, че посредникът стартира търсенето на подходящи кандидати за конкретно
работно място, като представя в срок от 20 работни дни от заявката списък от кандидати, а
клиентът се произнася в срок до 5 работни дни. Съгласно т. 5 на раздел I клиентът провежда
интервюта с избраните от него кандидати, след което може да избере кандидат, респ. да
подготви оферта или съгл. т.5.2 да откаже всички кандидатури, като в този случай
Посредникът предлага еднократно допълнителен списък с кандидати в срок от 15 дни след
отхвърлянето на първия списък с кандидати, като в случай че сред повторно представените
кандидати няма избран, то клиентът не дължи възнаграждение. В т.7 е предвидено
задължение на Посредника в 20 дневен срок от уведомление за прекратено правоотношение
с кандидат в срока на гаранцията да представи нов списък с кандидати, без да му се дължи
допълнително възнаграждение.В т.10 е предвидено ,че посредникът осигурява гаранцията
,съобразно търговската оферта.При условие ,че плащанията по съответната фактура са
извършени в договорените срокове ,посредникът ще предложи еднократно алтернативен
2
кандидат ,без клиента да заплаща допълнително за това.Гаранцията не е пробен период за
проверка на кандидата .
Съгласно търговска оферта от 15.08.2022год.,за която не се спори ,че е документа,
към който препраща договора между страните е уговорено, че дължимото от ответника на
ищеца възнаграждение е в размер на 1 брутна заплата, но не по - малко от 1240лева/ човек
без ДДС за нискоквалифицирани кадри с гаранция 2 месеца ,1.1 брутна заплата, но не по-
малко от 1500 лв/човек без ДДС при квалифициран персонал с гаранция 3м. ,1,2 брутна
заплата ,но не по-малко от 2200лв. на човек при квалифициран персонал,което включва
всички ,които имат висше образование и изпълняват отговорна позиция ,но не са
ръководители ,Например Търговец,офис мениджър,диспечер,проектант ,закупчик и т.н. ,с
гаранция от 5 месеца и 1,4 брутна заплата ,но не по-малко от 2800лв./без ДДС/ на човек ,за
среден мениджмънт- ръководител на хора/отдел/трупа или фигура ,взимаща важни
решения,с гаранция от 6 месеца.Прието е че се заплаща такса ангажимент от 200лв.,която се
приспада от първата издадена фактура.Гаранцията важи еднократно спрямо условията по
договора като дължимостта на възнагражденията не е обвързана с извършването на услугите
по гаранцията.Клиентът се е задължил да не променя естеството на длъжността
,предоставена на посредника като при промяна на изискванията ,същото ще се тълкува като
нова заявка за подбор на кандидати,предмет на нова търговска оферта.Прието е и че всяка
позиция трябва да се обяви задължително по имейл като Човешка сила БГ поставя
позицията в една от горните опции от таблицата или изготвя нова оферта, ако позицията не
влиза в описанието.В случай на прекратяване на процеса от страна на клиента ,такса
ангажимент не се връща.В търговската оферта е посочен и детайлен процес при наемането
на служители.Съгласно т.12 за всеки започнал работа кандидат ,клиента изпраща по имейл
документ за възнаграждението му ,като съгласно т. 13 от търговската оферта плащането се
извършва в срок от 14 календарни дни.
Видно от представената с исковата молба кореспондеция ,чрез електронни писма
,която не е оспорена от ответната страна ,с писмо от 04.12.2023год. ,изпратено от св.Йоан
Неков на ищеца е възложено да посредничи за позиция „Търговски представител“ за две
отделни области =2 отделни позиции за област Силистра и област Добрич.
Не се спори между страните и се установява от съвпадащите им твърдения,
подкрепени и от ангажираните , че ответникът е сключил трудов договор с предложеното
от ищеца лице Теодор Пенев ,започнал работа от 05.02.2024год. с брутно трудово
възнаграждение от 2061,91лв.
С писмо от 07.02.2024год. ищецът е изпратил фактура като е посочил ,че Теодор
Пенев е започнал работа на 05.02.2024год. брутно възнаграждение от 2061,91лв.
С писмо от 07.02.2024год. ,изпратено от св.Неков е посочил ,че предишния човек
,който били назначили ,Виктория Войкова ,била на работа само един месец и така и не й бил
намерен заместник.Посочил е и за уговорка със Слави Славов ,че следващата позиция ще
компенсира.
С писмо от 07.02.2024год. ,изпратено от св.Димитрова ,същата е посочила ,че
кандидатът Теодор Пенев е назначен на позиция търговец и не може да се приеме за замяна
на Виктория Войкова ,на позиция Технически сътрудник.Посочено е и че ищецът не може да
продължи да работи по позиция за замяна на Виктория Войкова.
С писмо от 12.02.2024год. изпратено от св.Неков ,същия е посочил ,че счита ,че
кандидатурата и назначаването на Теодор Неков покрива дължимата от ищеца услуга за
Виктория Войкова.
От показанията на св.Деница Димитрова се установява ,че същата е извършвала
предварителен подбор ,водела е интервюта с кандитатите ,в частност на служителя Теодор
Пенев , на длъжност „търговец“ ,който започнал работа през м.02.2024 г.Сочи че участвала в
3
подбора и на служителя Виктория Войкова, технически сътрудник. Същата била назначена
на трудов договор в „Сембодиа“ ООД ,които я уведомили за прекратяване на трудовия й
договор ,поради здравословни причини.Свидетелката сочи ,че извършвала подбор и
предоставила на „Сембодиа“ ООД нови кандидати за заеманата от Войкова длъжност,като
първоначално й било казано от ответника да изчака.Тези две кандидатки не били
назначени.Едната била отхвърлена, другата я били харесали , но поради множество работни
ангажименти , не била разгледана. Свидетелката сочи ,че не й е известна уговорка ,че
Теодор да трябва да замести Войкова.
В показанията си св.Йоан-Християн В.ов Неков сочи ,че през 2022год. , „Човешка
сила Бг“ ЕООД с управител Слави Славов намерили Виктория Войкова ,която била
назначена в началото на месец януари на длъжността „Офис мениджър“ ,но поради
заболяване в края на месец януари се разделили по взаимно съгласие. Сочи ,че позицията
била свободна като им предложили други кадри, които или не харесали или не
назначили,поради което се били разбрали после да се търси друг човек.
Свидетеля сочи ,че през 2024 г. бил назначен Теодор Пенев на длъжност „Търговски
представител“.Твърди ,че получили фактура ,което било изненада за тях ,защото след
като била платена първата фактура за Виктория, ангажиментът на ищеца към тях не бил
изпълнен. .Твърди ,че била налице устна уговорка със Слави Славов , услугата за
Виктория да се покрие от следващата кандидатура.
По делото не е спорно ,че във връзка с процесния договор от 15.08.2022 г. е издадена
фактура №*********/13.01.2023 г. за 3655,49 лв., която е платена.
Съгласно заключението на вещото лице Е. Ж. ,което съда приема изцяло като
неоспорено от страните, размерът на брутното възнаграждение на лицето Теодор Пенев е
2 061,91лв.,поради което възнаграждението от 1,2 възлиза на 2 474,40 лева ,без
ДДС.Процесната фактура *********/06.02.2024 г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца
по сметка 411 „Клиенти“ ,данъка по сметка 4532,прихода по сметка 703 като е включена в
дневника за продажби към подадената СД по ЗДДС за м.февруари 2024год.Същата не е
осчетоводена в счетоводството на ответника ,не е включена в подадените СД по ЗДДС ,не е
ползван данъчен кредит по нея.
От правна страна съдът приема следното :
Предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 258 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от
2969,28 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне по
посреднически услуги по наемане на работа от 15.08.2022 г., съгласно издадена фактура №
*********/06.02.2024 г. за назначаване на квалифициран персонал –търговец като Търговски
представител –Добрич, ведно със законна лихва за период от 08.04.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21060/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Безспорно се установи по делото,че между страните по делото е възникнала
облигационна връзка по силата на Договор за посреднически услуги от 15.08.2022год.,който
препраща към търговска оферта от 15.08.2022год. ,в която са уговорени всички съществени
клаузи на договора,който е подвид на договора за изработка по чл.258 от ЗЗД.
Коментираните договорни клаузи, тълкувани в тяхната взаимовръзка, водят до
извод, че за да възникне вземане на ищеца за възнаграждение по договора е необходимо
ответникът да избере кандидат от предложените му от ищеца и да сключи договор със
същия.
4
Така установените фактически обстоятелства, съобразени с конкретното договорно
съдържание на правоотношението между страните, водят до извод, че е реализиран
фактическият състав, уговорен между страните като правопораждащ вземане на ищеца за
възнаграждение за извършени услуги по подбор и наемане на лицето Теодор Пенев.
Видно от търговската оферта към договора размерът на възнаграждението е според
позицията, за която е избран кандидатът. В случая за длъжността търговски представител ,
позицията следва да бъде определена като такава за „квалифицирани кадри“ по ред трети от
таблицата за възнаграждения от търговската оферта, за каквито позиции възнаграждението е
в размер на една и половина брутна работна заплата , но не по малко от 2200лева на човек
без ДДС.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за
възнагражденията по договора относно лице е в размер на 2474,40лв. без ДДС като
фактурата не е осчетоводена от ответника и съответно плащания за погасяване на
задълженията не е извършвано.
По изложените съображения искът се явява основателен и следва да се уважи за
сума в размер на 2969,28 лева .
Предвид уважаването на иска ,следва да се разгледа възражението на ответника за
прихващането на задължението, с активно вземане в размер на 3655,49 лева, която сума
била заплатена от ответника за наемането на работа на лицето Виктория Войкова, напуснала
в периода на гаранцията, за което ищецът бил своевременно уведомен.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от
тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението.
Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с момента на
извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.
104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно действие като двете насрещни вземания се
смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да
се извърши. Както се приема в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. №
2/2020 г., ОСГТК, необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е
изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо.
Достатъчно е да е изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение.
Съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСГТК
на ВКС, „когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане,
извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го
разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Доколкото
изявлението за извънсъдебно прихващане в случая е своевременно заявено с отговора на
исковата молба, съдът следва да разгледа същото като евентуално заявено възражение за
съдебно прихващане, след като е приел, че извънсъдебно такова не се е осъществило.“
В настоящия случай ответникът прави в процеса възражение, че вземането на
ищеца е погасено чрез прихващане, извършено извънсъдебно,но следва да се приеме ,че
това не се е осъществило ,тъй като е било оспорено от ищеца .
5
В съответствие с изложените мотиви ,следва да се разгледа възражението на
ответника като евентуално заявено за съдебно прихващане.
Страните не спорят ,че в изпълнение на договора от 2022год. е била селектирана от
ищеца и съответно назначена от ответника ,Виктория Войкова на длъжност „офис
мениджър“ ,която длъжност е различна от длъжността ,на която е бил назначен служителя
Теодор Пенев.
След напускането на Виктория Войкова ,на ответника са били представени други
две кандидатури ,което е в съответствие с т.7 договора за посреднически услуги от
15.08.2022год. и търговската оферта от същата дата ,към която той препраща.От
електронната кореспонденция между страните ,а и от показанията на свидетелите се
установява ,че едната кандидатура е била отхвърлена ,а другата по причина в ответната
страна не е била разгледана /не е било осъществено събеседване с кандидатката/.
Задължението на ищеца като посредник е в 20 дневен срок от уведомление за
прекратено правоотношение с кандидат в срока на гаранцията да представи нов списък с
кандидати, без да му се дължи допълнително възнаграждение,което в случая следва да се
приеме ,че е било изпълнено.Назначаване на предложен кандидат от страна на ответника за
позицията „офис мениджър“ не е последвало ,но не е налице основание да се приеме ,че
гаранцията за тази позиция може да бъде ползвана за следваща такава,тъй като е уговорено
между страните /т.10 от договора/ ,че посредникът осигурява гаранцията ,съобразно
търговската оферта ,а в последната изрично е уговорено ,че тази гаранция важи еднократно
спрямо условията по договора.Клиентът се е задължил да не променя естеството на
длъжността ,предоставена на посредника като при промяна на изискванията ,същото ще се
тълкува като нова заявка за подбор на кандидати,предмет на нова търговска оферта.При
тези уговори се налага извода ,че всяка гаранция се отнася до конкретно посочена позиция
,за която от страна на ищеца е извършена селекция и е последвало назначаване от страна на
ответника.
Не се установява страните да са уговорили гаранцията за позицията „офис
мениджър“ да бъде предоставена за позицията „търговец“ ,като ищецът в приложената по
делото кореспонденция изрично се е противопоставил на това.
Предвид изложеното следва да се приеме ,че активното вземане на ответника за
сумата от 3655,49 лева не съществува и възражението му е неоснователно.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора,на основание чл.78,ал.1 от ГПК само ищецът има право на
разноски .Същия своевременно е заявил такова искане като е представил списък на
разноските по чл.80 от ГПК .
В заповедното производство е доказал такива в размер на 577,53лв.,от които
59,39лв. –д.т. и 518,14лв.
В исковото производство е доказал разноски в общ размер от 1075,71лв.,от които
:59,39л. – д.т. ,300лв. – депозит за вещо лице и 716,32лв.,уговорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение ,съгласно договор за правна защита и съдействие от
6
02.09.2024год.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че
„СЕМБОДИА“ООД , ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Осогово“ № 51,ет.5 дължи на „ЧОВЕШКА СИЛА БГ“ ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“..... ,на основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 258 от ЗЗД сумата от 2969,28 лева, представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне по посреднически услуги по наемане на
работа от 15.08.2022 г., съгласно издадена фактура № *********/06.02.2024 г. за назначаване
на квалифициран персонал –търговец като Търговски представител –Добрич, ведно със
законна лихва за период от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
21060/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „СЕМБОДИА“ООД , ЕИК : ********* със седалище и адрес на
управление в гр.София,ул.“Осогово“ № 51,ет.5 да заплати на „ЧОВЕШКА СИЛА БГ“
ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“..... ,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 577,53лв.,представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 1075,71лв.,представляваща деловодни разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7