Решение по КНАХД №2139/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. С., [ЕГН], от с. Кичево, община Аксаково, област Варна, [улица], срещу Решение № 928 от 25.07.2025 г., постановено по АНД № 20253110200253 по описа на Варненски районен съд за 2025 г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 6760633, с който на касатора на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100лв. и С. е бил осъден да заплати на ОД МВР - Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно. В процесната пътна отсечка няма пътен знак, ограничаващ максимално разрешената скорост до 50 км/ч., поради което не е извършено описаното в ЕФ нарушение. Отправя се искане за отмяна на решението на ВРС, както и за постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени издадения електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът поддържа касационната жалба. По съществото на спора моли решението на ВРС да бъде отменено, както и издадения ЕФ.

Ответникът редовно призован не изпраща представител. С писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага съображения за правилност на решението на ВРС, поради което отправя искане за оставянето му в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същите да бъдат присъдени в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че оспореното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба от Д. С. С., против Електронен фиш серия К № 6760633, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 100лв.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ЕФ серия К № 6760633 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 08.12.2022год. в 21:13часа, в Спирка Студентска посока к.к. „Златни пясъци“ при ограничение на скоростта за населено място 50км./ч въведено с ПЗ В-26 от ЗДвП заснето с ARH CAM S1 с МПС Ситроен Ц 5 вид лек автомобил с рег. № [рег. номер] е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със скорост 69км./час при разрешена скорост 50км./час или превишение 19км./час. и нарушението било установено с АТС № 120ccd1. Като собственик/ползвател на автомобила бил вписан Д. С. С. като е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5023364. Посочено било, че е нарушена нормата на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и е наложена санкция глоба в размер на 100лв. на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.1 т.2 от ЗДП.

ВРС е приел като доказателства АНП, ведно с приложени 2бр. снимки от нарушението, протокол за използване на АТСС рег.№ 460р-1199 от 22.01.2023год., снимка на разположение на техническото средство, протокол от проверка № 25-СГ-ИСИС/13.04.2022год., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и приложение към него, часови график за работа на нарядите от ПК на Пето РУ при ОД на МВР Варна за 08/09.12.2022год., ежедневна форма на отчет и справка за нарушител. Приети като доказателства били и справка за собственост от АИС КАТ „Регистрация на ППС и собствениците им, ЕФ Серия К № 4604530 ведно със справка от АИС АНД и АНД платежен модул до същия и писмо от началника на сектор ПП, както и справка от директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община Варна с приложена към него извадка от ГПОД.

За да потвърди ЕФ, въззивният съд приел, че същия отговаря на формалните изисквания ЗДвП. Не са били допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за изчерпателни и обосновани, предвид което в съответствие с чл.221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото касационно решение.

Неоснователни са доводите на касатора касателно неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в т. ч. мястото на нарушение, данни и за скоростта на движение МПС, установеното превишение – 19 км/ч. Индивидуализиран е субекта на извършеното административно нарушение-Д. С. като собственик на МПС - Ситроен Ц 5, с рег. № [рег. номер]. Не се твърди да е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е посочено друго лице като водач на посочената дата и описания в ЕФ лек автомобил. Нарушението е безспорно установено от представените в хода на въззивното производство, писмени доказателства.

Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП задължава водачите, при избиране скоростта на движение, да не превишават стойността от 50 км/ч, когато се движат в населено място. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Превишението на скоростта в случая е 19км/ч., а нарушението е извършено повторно в населено място, поради което са правилни изводите на ВРС, че съответна на закона е приложена и санкционната норма на чл. 182, ал.4 от ЗДвП вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП като е определено наказание в двоен размер - глоба 100лв.

Наличието или липсата на риск от настъпване на произшествие между автомобила и пешеходец в процесния участък е ирелевантно за предмета на спора, но съдът намира, че следва да се отбележи, че движението с превишена скорост в рамките на населено място винаги повишава опасността от настъпване на ПТП.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора се явява основателно своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвиждащ възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. В касационното производство е проведено едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум от 130,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 928 от 25.07.2025 г., постановено по АНД № 20253110200253 по описа на Варненски районен съд за 2025 г.

ОСЪЖДА Д. С. С., [ЕГН], от с. Кичево, община Аксаково, област Варна, [улица], да заплати на ОД МВР – Варна, сумата в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.