№ 5
гр. Ботевград, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря -
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20251810200791 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д- 63 от ЗАНН.
Предмет на делото:
Наказателно постановление /НП/ № 25-0322-000279 от 10.10.2025г.,
издадено от Началник РУ-Правец, упълномощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР, с което на С. А. С., с ЕГН **********, на основание
чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 180, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева, за нарушение на
чл. 96 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/.
Становищата на страните:
Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното
лице С. С., което подава жалба, в която е направено искане за отмяна на така
издаденото НП като незаконосъобразно и необосновано по изложени в нея
съображения.
В съдебно заседание поддържа жалбата и направеното с нея искане.
Жалбоподателят излага довод, че човек трябва да е ненормален да освободи
друга кола, която да удари неговата собствена кола.
Въззиваемата страна - началника на РУ-Правец, редовно призована, не
1
изпраща представител и не взема отношение по жалбата. В съпроводителното
писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е изложила съображения за прекомерност на
разноските в съдебното производство, които не са въведени в процеса в
необходимата за това форма – устно, предвид установения в административно-
наказателния процес принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в изпълнение на правомощията си (право и
задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
съдът ex officio (служебно) следва да провери изцяло правилността на
издаденото наказателно постановление, което означава да съобрази и
посоченото в съпроводителното писмо.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 03.05.2025 г. бил съставен АУАН № 3674057 на С. А. С., посочен като
лицето управлявало автомобила, за нарушение по чл. 96 от ЗДвП, за това че,
на 02.05.2025г. около 19:30 часа обл. Софийска, общ. Правец, по АМ-Хемус в
района на 66 км на паркинга на бензиностанция ОМВ посока гр. София не
взема мерки да не потегли само, а съзнателно привежда в движение л.а. *, с
регистрационен номер *, с цел да причини ПТП.
В Акта е посочено, че е съставен в присъствието на един свидетел, който
е такъв само при съставянето му.
Този Акт бил връчен на жалбоподателя С. А. С. срещу подпис на
03.05.2025година.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е
постъпило писмено възражение.
Въз основа на този АУАН и при същата фактология като описаната в
него Началник РУ-Правец, упълномощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР издал обжалваното Наказателно постановление №
25-0322-000279 от 10.10.2025г., с което на жалбоподателя на основание чл.
180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
2
размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 96 от същия закон.
От приложеното заверено копие на НП № 25-0322-000279 от
10.10.2025г., се установява, че същото е връчено лично на нарушителя на
25.10.2025г., като жалбата срещу него е депозирана в законоустановения срок
– на 10.11.2025г. /видно от отбелязването на върху самата жалба, а именно в
първият работен ден(понеделник) след неприсъствения ден (събота), в който е
изтекъл срокът за обжалване/.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на писмените доказателства - акт за установяване на административно
нарушение № 3674057 от 03.05.2025 г, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на МВР за компетентност на актосъставителя и АНО, както и въз
основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на
свидетелите П. П. и Х. К. и др.
Доколкото актосъставителя и свидетеля по акта не са очевидци на
деянието, а и видно от показанията им същите са съставили акта по данни от
трето лице, което не е било конституирано като свидетел, поради което съдът
определя показанията им като производни и неинформативни по отношение
на основните факти от предмета на доказване. Показанията им са относими
единствено по отношение на участието им при съставянето на АУАН. В тази
връзка думите им намират опора в самия Акт, поради което съдът ги
кредитира единствено за тези обстоятелства.
Събраните писмени доказателства са обективни, достоверни и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление подлежи на отмяна, тъй като е издадено
при неизяснена фактическа обстановка и в този смисъл се явява
необосновано.
На първо място актът за установяване на административно нарушение е
съставен при нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила,
поради което не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 ЗДвП
доказателствена сила. При съставянето му не са разпитани свидетели-
3
очевидци според изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Не е изяснена
фактическата обстановка на извършеното ПТП. Актът е съставен от
неочевидец и свидетелят по акта също не е очевидец. При съставяне на акта са
взети предвид данните, посочени от пострадалия участник в ПТП, който е
заинтересувана страна по случая. Ето защо по несъмнен и безспорен начин не
можа да бъде установено в съдебно следствие, че нарушението е осъществено
от жалбоподателя по начина, твърдян от АНО.
На второ място нормата на чл. 180, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, посочена
като санкционна от АНО, визира случаи на нарушаване правилата за престой
или паркиране/алтернатива 1 и 2/, в резултат на което е създадена
непосредственна опасност за движението. При сравнителна съпоставка и с
текста на чл. 96 от ЗДвП, касаеща задълженията на водач на спряно за престой
или паркирано ППС, става ясно, че законодателят е очертал две алтернативни
положения, при които водачът на 1. престояващо или 2. паркирано ППС е
длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли
само. Подобен законодателен подход е използван и в разпоредбите на чл. 181,
т. 5 и чл. 183, ал. 2 ЗДвП-наказание е предвидено за водач, който престоява
неправилно или е паркирал неправилно, както и по отношение на такъв, който
не спре двигателя, когато МПС е в престой или е паркирано. В наказателното
постановление са описани едновременно и двете хипотези, като е посочено, че
процесното МПС е спряно за престой или паркирано. Двете хипотези са
взаимоизключващи се. Автомобилът е или престояващ, което предполага
краткотрайност и присъствие на водач или е позиционирано на определено
място като паркирано. Не са посочени обстоятелства, от които да се направи
извод какво е имал предвид АНО при посочването на двете алтернативи на
закона и защо е приел, че процесното МПС е спряно за престой или
паркирано, без да се посочи от кои факти се съди за това негово положение,
както и дали е присъствал водач в автомобила или не, с работещ двигател ли е
бил същия или не, на свободна или друга предавка, с използвана ръчна
спирачка или не и пр. Неописването на фактите с правно значение е в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Освен това при това положение е
трудно да се определи от кои факти се правят определени изводи за
престояващо или паркирано МПС. По този начин АНО не е описал какво
точно е извършил със системите на автомобила или не е извършил водача.
Вместо това са описани оценки в какво се изразява според АНО механизма на
4
нарушението- «не взема мерки то/МПС/ само да се приведе в движение»,
което съждение като цяло е оценката на АНО по отношение на обстоятелства,
които не са описани и не могат да бъдат преценявани от съда, щом не са
въведени. От друга страна и жалбоподателят е лишен от възможността да
узнае посредством съдържанието на обжалваното НП в какво се състои
неговата санкционирана деятелност и за кое от двете алтернативи е наложена
санкцията по чл. 180, ал. 1, т. 1 предложение 2 от ЗДвП. Липсата на описание
на обстоятелствата с правно значение съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН внася
неяснота в цялото обвинение и лишава от възможността соченият като
нарушител да ангажира доказателства, да иска събирането на такива и да се
брани срещу конкретно твърдение за настъпване или не на конкретен факт.
На трето място съгласно разпоредбата на чл. 96 от ЗДвП, водачът на
спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе
мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. В
посочената разпоредба е въведено задължение за водача на спряно за престой
или паркирано пътно превозно средство да вземе мерки то да не може да се
приведе в движение или да потегли само. Съгласно § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. От
доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят не е управлявал
инкриминираното МПС и не е водил организирана група пешеходци. По този
начин АНО неправилно е приложил материалния закон и НП следва да бъде
отменено и на това трето самостоятелно основание.
Предвид изложеното съдът приема, че наказателното постановление,
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно издадено.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъден жалбоподателя, но
такива не са били претендирани в настоящето производство и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0322-000279 от 10.10.2025г.,
издадено от Началник РУ-Правец, упълномощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР, с което на С. А. С., с ЕГН **********, на основание
чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 180, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева, за нарушение на
чл. 96 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-
гр.София област по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6