Р Е Ш Е Н И Е № 260749
03.06.2021г.,
град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 12.05.2021г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело № 848 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258
и
сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Нови
пазар, общ. Шумен, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, против Решение № 260017 от 04.01.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 3464/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II-ри гр.с-в, с което е прието за установено в
отношенията между страните по предявения от Л.О.И., ЕГН **********, с адрес:
*** против „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях
договор за потребителски кредит № *** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, т. 10 ЗПК.
По съображения за неправилност
и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение
по същество, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендират се направени съдебни
и деловодни разноски.
Въззиваемата Л.О.И., ЕГН **********,чрез пълномощника си
адв. Т.Т., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
решението
на първата инстанция да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Пловдивският Окръжен съд,
след преценка на събраните по
делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК от лице, имащо
право на жалба, постъпила е в предвидения от закона срок за
обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Ищецът
Л.О.И., ЕГН ********** иска постановяване на решение, с което съдът да се признае за
установено по отношение на ответника
„СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********,
че сключеният между тях договор за потребителски кредит № *** г. е
недействителен , тъй като не отговаря на изискванията на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК,
чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 12 и т.
22 ЗПК..
С обжалваното решение
съдът е приел доводите на
ищеца за недействителност на договора
за основателни на осн. чл. 22 ЗПК, във
вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, т. 10 ЗПК,
поради което е уважил предявения иск.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността му по
изложените във въззивната жалба
доводи и при извършена
служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни
материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по правния
спор между страните.
По
делото няма спор,
че на 28.08.2019г. между страните е бил сключен по електронен път договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ***, въз основа на който търговското
дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 500 лв., със задължение за връщане на
сумата на 6 вноски от по 142,96 лв., за срок от 6 месеца. В т.1.5.7 и 8 от
договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 36 и ГПР- 47,92 % .В т. 1.5.7 от договора е посочена общата дължима
сума по заема в размер на 559,61 лева. Съгласно
раздел VІ. Обезпечения, т.6 от договора , заемателят се задължава на основание
чл. 23 от ЗЗД, в срок от 3 дни от получаване на сумата по договора да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни
вноски, разходи и неустойки и пр. , което трябва да отговаря на конкретно
посочени в договора условия досежно възраст, получаван брутен доход и договорни отношения с други финансови
институции. Страните са уговорили неустойка при неизпълнение на това задължение
в размер на сумата от 857,76 лв., която
неустойка се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита .
Съгласно
разпоредбата на чл.22 от
ЗПК когато не са
спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби,
сред които са и тези
на чл.10,ал.1 , чл.11, ал.1, т.9,
10, 11
и 12 и
ал.2 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК
договорът за потребителски
кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита
и условията за прилагането му,
а съгласно т.10- годишния процент на
разходите по кредита,
както и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване
на договора. Процесният
договор за кредит, формално отговаря
на изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК,
доколкото в документите е
налице посочване на лихвен процент, годишен процент на
разходите и обща
сума, дължима от
потребителя. Размерите на
тези величини, посочени в
договора, обаче не
съответстват на действителните такива съобразно поетите
от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1
от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая
и без да се ползват специални
знания е видно, че
доколкото предоставената главница по договора е
в размер на
500 лв., а
срокът за връщането
й е на 6 месечни вноски от по 142,96 лева,
то общата дължима от потребителя сума
по договора в случай
на непредоставяне на
обезпечение в размер от 857,76 лева не
съответства на посочените размери на лихвения
процент /36 %/ и на
годишния процент на разходите
/47,92%/. При това положение
е нарушена разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че
годишният процент на разходите по кредита не може
да бъде по- висок от пет пъти размера
на законната лихва по
просрочени задължения. Посочената
разпоредба е създадена за защита
на икономическите интереси
на потребителя като
по- слабата страна в правоотношението при
сключване на договор за потребителски кредит
и целта на
същите е да не
допуснат той да заплати за предоставения му кредит
необосновано високо възнаграждение на кредитора.
Така констатираното несъответствие между
посочените в договора
размери на лихвата,
ГПР и общата
сума, дължима от
потребителя, се дължи
на обстоятелството, че
при изчисляване на същите
в тях не са
включени разходите за
заплащане на предвидената в
договора неустойка за
непредоставяне на обезпечение.
Действително съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит,
но посочената разпоредба
се отнася за неизпълнение на
основното задължение на потребителя- да
върне предоставения му кредит,
а не за
неизпълнението на други
задължения. Да се приеме обратното,
означава да се допусне възможност
за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4
от ЗПК чрез предвиждане
в договора на
разходи за неизпълнение
на задължения, различни от
задължението за връщане
на кредита, размерът на които
да не се включва в
ГПР. При сключване
на процесния договор за кредит
е налице именно такава хипотеза,
тъй като е
уговорено задължение за потребителя да
учреди обезпечение и
неустойка за неизпълнението му,
които не са
взети предвид при
изчисляване на посочения
в договора годишен
процент на разходите, в
резултат на което последният
не съответства на
действителния такъв, определен
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК
и изразяващ общите разходи
по кредита. Според настоящият състав на съда
тези уговорки са
във вреда на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие
между правата и задълженията
на кредитора и потребителя, поради което
съставляват неравноправни клаузи
по смисъла на
чл.143, ал.1 от Закона
за защита на потребителите. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди
от кредитора, който съгласно разпоредбата
на чл.16 от ЗПК преди
сключване на договора за кредит
следва да извърши оценка на
кредитоспособността на
потребителя и да прецени
дали да му предостави
кредит без обезпечение при
спазване на императивната
норма на чл.19, ал.4
от ЗПК, като рискът от
невръщането на кредита
следва да се
калкулира в уговорената по договора
лихва. Съгласно задължителните
указания, дадени в т.3
от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността на неустойката съдът
следи служебно. В случая
уговорената в процесния
договор неустойка за непредоставяне на
обезпечение няма
обезпечителна, обезщетителна или
санкционна функция, а
целта на същата
е да се предвиди допълнително
възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата /т.нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорено в
противоречие с принципите
на справедливостта в
гражданските и търговските
отношения и с разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от
ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона,
е нищожна. Предвид горното
настоящият състав на съда намира,
че при сключването на процесния
договор за потребителски кредит
е направен опит
за заобикаляне на
императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер
на годишния процент на разходите
по кредита, а посочения в договора
размер на годишния
процент на разходите не
съответстват на действително уговорения
такъв и е нищожен.
От изложеното дотук
се налага изводът,
че договорът не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от ЗПК,
отнасящи се до
посочване по ясен
и разбираем начин на
лихвата, годишният процент
на разходите и общата
сума, дължима от потребителя, поради
което и съгласно
разпоредбата на чл.22
от ЗПК същият следва
да се приеме за нищожен.
Същевременно от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният
договор за потребителски кредит е написан със безсерифен шрифт – sans-serif font, DejaVuSans с големина 9,8 пункта. Погасителния план към договора е написан
със безсерифен шрифт – sans-serif font, DejaVuSans с големина 9,8 ÷ 12 пункта, като различни пасажи са
написани с различна големина. Общите условия към договора са написани със
серифен шрифт – serif
font, TimesNewRomanPS с големина 12 пункта. Следователно и поради
неспазването на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
вр. с чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД. Следва да се отбележи, че чл. 10, ал. 1 ЗПК
не прави разлика между това дали договорът е предоставен на хартиен или на
електронен носител. Ето защо неоснователни са възраженията на жалбоподателя ,
че доколкото договорът е сключен по реда
на ЗПФУР, то разпоредбата на чл.10,ал.1
от ЗПК е неприложима. ЗПК е категоричен – неспазването на
изискването за предоставяне на договора в еднакъв по фид, формат и размер шрифт
не по-малък от 12 води до неговата недействителност.Неоснователни са и
възраженията на жалбоподателя, че разпоредбата
на чл.10, ал.1 от ЗПК,
отнасяща се до минималния
шрифт на договора, противоречи
на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и
на Съвета относно договорите за потребителски кредит, тъй
като такова изискване не се
съдържа в директивата, предвиждаща
хармонизирана рамка на общността
в областта на потребителските кредити. Действително съгласно съображение 9 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредит при наличие
на хармонизирани чрез директивата разпоредби
на държавите- членки не следва
да се позволява да въвеждат или запазят национални разпоредби, различни от предвидените в нея.
В същото съображение
обаче се предвижда,
че при липса на хармонизирани
разпоредби държавите- членки са свободни
да запазят или
въвеждат национално законодателство. В
случая с чл.10
от директивата е извършена
хармонизация на изискванията
относно информацията, която следва
да се съдържа в договорите за
кредит, но в директивата липсват разпоредби относно начина на представяне на
тази информация и в
частност относно шрифта
на договора. Ето защо следва
да се приеме, че
няма пречки в българския
Закон за потребителски
кредит да бъдат предвидени
такива разпоредби и
същите не са в
противоречие с правото на ЕС.
Като е
достигнал до същите фактически и правни
изводи, и е уважил предявения иск, районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на
спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 600
лева-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения ,
Пловдивският окръжен съд:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение № 260017 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д.№
3464/2020
г.
по описа на Районен съд – Пловдив, II-ри гр.с-в.
ОСЪЖДА
„СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Нови пазар, общ. Шумен, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8,
представлявано от управителя Х. М. Т. , да
заплати на Л.О.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600 лева- разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: