№ 821
гр. Стара Загора, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:В. П.
при участието на секретаря Емилия Ат. Д.
като разгледа докладваното от В. П. Гражданско дело № 202455***01604 по
описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците М. С. К. и Ц. С. К. твърдят, че са наследници по закон на общия им
наследодател и техен баща С. К. К., починал на ****. През 1982г. на основание ПМС №76
на МС от 5.12.1977год. техният наследодател получил право на ползване върху земя - нива в
размер на 0,5 дка в местност „Седми километър“ в землището на гр.Стара Загора, където в
последствие изградил постройка - сезонна, която декларирал в Община Стара Загора като
своя собственост и, за която заплащал необходимите данъци в продължение на десетилетия -
повече от 40 години. Поземленият участък бил обработван от него и семейството му в
продължение на повече от 40 години, като бил засаден с трайни насаждения - лозе и овощни
дървета. Съгласно ЗСПЗЗ през 1997г. баща им подал заявление вх. №9403-
15970/22.12.1977г., с което заявил, че на основание параграф 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с
параграф 5 от ППЗСПЗЗ желае правото му на ползване да се превърне в право на
собственост. Описаният имот бил владян от техния баща и от родителите им спокойно,
необезпокоявано, непрекъснато от 1982 година до смъртта му на ****., а след неговата
смърт - от тях - неговите наследници по закон. През това време никой не бил оспорвал
собствеността му/им и те решили да се снабдят с нотариален акт за този имот. Когато
направили запитване в Община Стара Загора обаче, им било отговорено, че трябва да търсят
правата си по съдебен ред, тъй като въпреки подаденото от баща им заявление, процедурата
не била завършена и не могат да им издадат документ, че баща им е заплатил необходимата
сума. Още по неочаквана била информацията, дадена им от АГКК, че този имот, който е
тяхна собственост, по необясними причини се водел на друго лице - И. И. Р., макар пак да
било записано, че става дума за параграф 4 от ЗСПЗЗ и не е възможно двама ползватели да
получат един и същ имот. Съгласно кадастралната карта техният имот съставлявал:
Поземлен имот с идентификатор ****, с адрес на поземления имот местност “Седми
километър“, с площ от 500.00 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване/друг вид трайно насаждение; категория на земята: 9, при съседи:
****, но ищците не могат да се снабдят с кадастрална скица, защото И. И. Р. бил записан в
кадастъра - макар и без правно основание. Искането до съда е да постанови решение, с което
1
на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено спрямо наследниците на И. И. Р., а
именно: Б. П. Р., А. И. Р. и Е. И. Р., че ищците М. С. К. и Ц. С. К. са собственици на
Поземлен имот с идентификатор ****, с адрес на поземления имот местност “Седми
километър“, с площ от 500.00 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване/друг вид трайно насаждение; категория на земята: 9, при съседи:
****, който са придобили на основание давностно владение, изтекло в полза на техния
праводател, като същият бил владял спокойно, необезпокоявано, непрекъснато описания
имот в периода 1982 - 2023 година, а от момента на неговата смърт се владеел от неговите
наследниците по закон - ищците. С депозирана на 04.06.2024г. молба по чл.228, ал. 3 ГПК
ищците заявяват, че предявяват иск освен срещу вече посочените лица в първоначалната
искова молба и срещу лицето А. М. Д., когото молят да бъде конституиран като страна
ответник в процеса на основание чл. 228 ал.3 ГПК. Сочи се, че лицето А. М. Д. било
обозначено като собственик на имот с идентификатор **** - видно от скицата на
поземления имот, която били представили по делото. Видно от нотариален акт №*** год. по
описа на нотариус Р. Богданова, това лице закупило имота от първоначалните ответнички по
иска, които се легитимирали като собственички на имота, без да имат това качество. Твърди
се, че лицето А. М. Д. не е собственик на поземлен имот с идентификатор **** в землището
на гр.Стара Загора; този имот бил собственост на ищците Ц. С. К. и М. С. К. - по силата на
наследяване от баща им С. К. К., който придобил имота на основание давностно владение,
продължило повече от 40 години - необезпокоявано, непрекъснато и спокойно. В момента
имотът се владеел от ищците и никой не обезпокоявал това владение, вкл. А. М. Д.. Имотът
бил ограден с ограда и в него имало сезонна постройка, която се ползвала необезпокоявано
от ищците, както и самият терен на имота. Оспорва се нотариален акт №**** год. от ***
год. по описа на нотариус Р.Богданова, с който Б. П. Р., А. И. Р. и Е. И. Р. продали на А. М. Д.
процесния имот, като се моли да бъде обезсилен, поради това, че ответниците не можели да
прехвърлят право на собственост, което не притежават. Макар формално те да се
легитимирали пред нотариуса като собственички евентуално със Заповед №1941/27.08.2007
год. или със Заповед №2293/26.10.2007 год. на кмета на Община Стара Загора, то те не били
собственици, защото имотът се владеел от С. К. К. както към момента на издаването на
заповедта на Община Стара Загора, така и след това - към момента на сделката, така и по-
късно - до смъртта си. Прехвърлителките не установили владение върху имота, респективно,
не били прекъснали или отблъснали владението на С. К. К. към 2007 година до 2016 година.
От своя страна А. М. Д. не бил прекъснал или отблъснал владението на С. К. К. в нито един
момент след момента на покупката през 2016 година. Твърди се, че никой от ответниците не
бил собственик на описания в исковата молба имот, той бил собственост на ищците по
силата на наследяването по закон, а и бил придобит от наследодателя им С. К. К. по силата
на давностно владение, продължило в периода от момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ, до 2023 година. Оспорват също така констативен нотариален акт №1**** год. по
описа на нотариус Р.Богданова - цитиран в нотариален акт №**** по описа на нотариус
Р.Богданова и молят същият да бъде обявен за недействителен, поради това, че бил издаден
без правно основание - лицата, посочени в него, не били придобили правото на собственост
върху процесния имот по никой от законоустановените способи и същият не доказвал право
на собственост на Б. П. Р., А. И. Р. и Е. И. Р.. Искането до съда е да се признае за установено
по отношение на А. М. Д., че М. С. К. и Ц. С. К. са собственици на поземлен имот с
идентификатор ****, с адрес на поземления имот местност „Седми километър“, с площ от
500.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: друг вид трайно насаждение; категория на земята: 9; при съседи: ****, който е
придобит на основание давностно владение, изтекло в полза на праводателя, като същият е
владял спокойно, необезпокоявано, непрекъснато описания имот през целия период 1982
год. - 2023 год., а от момента на неговата смърт се владее от наследниците по закон -
ищците.
2
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
Б. П. Р. и А. И. Р.. Твърди се, че така предявения установителен иск за собственост е
недопустим поради ненадлежно упражняване на правото на иск. В правната теория и
съдебната практика последователно се приемало, че ползвателят имал правното положение
на държател, тъй като упражнява фактическа власт върху вещта въз основа на сделка със
собственика и не владее вещта за себе си. Фактическата власт на ползвателя се
характеризирала само с обективния елемент /corpus/, а не и със субективния такъв /animus/,
поради което в тази хипотеза презумпцията по чл. 69 ЗС следвало да се смята за оборена. С
оглед на това ищците следвало да посочат конкретния момент, в който праводателят им
трансформирал държането си във владение. Ищците следвало да изложат обстоятелства
относно конкретните действия, с които същият е манифестирал пред собственика на имота,
че престава да държи имота за него и започва да го владее за себе си. За защитата на
ответниците Б. и А. Р.и било от съществено значение в настоящото производство да бъде
внесена яснота по въпроса кога и как наследодателят на ищците заявил пред тях, че
упражнява фактическа власт върху имота им не като държател, а като владелец. Ищците се
позовавали на изтекла в полза на наследодателя им С. К. К. придобивна давност, като
сочели, че е изтекъл дългият десетгодишен давностен срок. Липсвало обаче посочване на
конкретния момент, в който било настъпило придобИ.ето на правото на собственост.
Твърдяло се единствено, че вещта е владяна непрекъснато в периода 1982 - 2023 година.
Ответниците Б. и А. Р. придобили правото на собственост върху имота по реда на §62 от
ПЗР към Постановление № 456 за изменение и допълнение на правилника за ППЗСПЗЗ, вр. с
§46, ал. 1 ЗСПЗЗ през 2008г. Прехвърлили правото на собственост върху спорния имот на
трето лице през 2016 г. Следователно Б. и А. Р.и осъществявали владение върху имота през
периода 2008г. - 2016г. С оглед на това за тях било важно да разберат дали и кога през
посочения период се твърди, че е изтекла придобивната давност в полза на наследодателя на
ищците. Посочените по-горе нередовности обуславяли извода, че исковата молба не
удовлетворявала изискванията на процесуалния закон за посочване на обстоятелствата, на
които се основава искът. Без подробно, ясно и недвусмислено излагане от ищците на всички
горепосочени факти, които били от значение за придобИ.ето на правото на собственост на
оригинерно основание, ответниците не били в състояние адекватно да организират защитата
си по предявения иск. Независимо от непълнотата в обстоятелствената част исковата молба,
с оглед спазване на сроковете по чл. 133 ГПК, заявяват, че оспорват основателността на
предявения от М. С. К. и Ц. С. К. против ответниците Б. П. Р. и А. И. Р. установителен иск за
собственост на поземлен имот с идентификатор ****, с адрес на поземления имот местност
Седми километър в землището на гр. Стара Загора, с площ от 500.00 кв.м, с трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване - друг вид трайно
насаждение; категория на земята: 9, при съседи: ****. Правното твърдение на ищците било
за оригинерно придобИ.е на процесния недвижим имот - по силата на придобивна давност.
По своето естество придобивната давност представлявала способ за придобИ.е право на
собственост или друго вещно право върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на
тези права в продължение на определен от закона срок от време. Фактическият състав на
придобИ.ето по давност включвало два елемента: фактическо упражняване на съдържанието
на вещно право, което се иска да бъде придобито, и изтичане на определен период от време,
през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право. В случая се твърдяло,
че ищците владели спорния имот като свой в продължение на срока, предвиден в чл. 79, ал.
1 ЗС, за недобросъвестно владение - 10 години. Основният въпрос, който подлежал на
изясняване в настоящото производство, се отнасял до правно възможния начален момент на
придобивната давност. Този въпрос се поставял с оглед спецификата на обекта на
твърдяното давностно владение - земеделска земя, чиято собственост се възстановява по
реда на ЗСПЗЗ. До 20.04.1990г. ищците не могли да упражняват давностно владение върху
предоставения им за ползване имот предвид забраната на чл. 86, вр. с чл. 2 ЗС /в редакциите
3
до ДВ, бр.38/19.05.1989г./, тъй като същият представлявал социалистическа собственост -
имот на кооперация. Началото на давностното владение можело да се постави най-рано на
21.04.1990г., когато влязло в сила изменението на чл. 86 ЗС /ЗИДЗС, ДВ, бр.31/17.04.1990г./.
Съгласно това изменение забраната продължавала да действа само по отношение на вещи,
които са държавна или общинска собственост. Давността обаче била заличена с
разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.98/1997г./, според която приобретателите на
земеделски земи, които са им били продадени или предоставени от ТКЗС и други
селскостопански организации и върху които се възстановява собствеността на бившите
собственици, не можело да се позовават на придобивна давност. Новата придобивна давност
била отново заличена с влизането в сила на 22.11.1997г. на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр.
107/1997г./, който гласял, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху
които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази
разпоредба в сила. В съдебната практика безпротиворечиво се приемало, че при
недовършена процедура по ЗСПЗЗ придобивната давност щяла да започне да тече от
издаването на решението, с което правото на собственост се възстановява на правоимащите
лица, защото давност не течала по отношение на лице, което не може да защити правата си.
При възстановяване на собствеността по реда на § 4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ придобивна
давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ,
започвала да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ /в този смисъл Решение №49/26.07.2016 по дело №5168/2015 на ВКС, ГК, II
г.о./. От този момент границите на имота били определени и същият можел да бъде обект на
придобИ.е по давност. В Определение № 665 от 27.07.2009 г. по гр.д. № 515/2009 г. на ВКС,
ГК по този въпрос се казвало следното: "Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ /ДВ бр. 107/1997г./
придобивна давност за имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ, започва да тече от момента
на влизане на разпоредбата в сила, и то при приключила реституционна процедура, чрез
която е индивидуализиран обектът и субектът на правото на собственост, завладяно от
позоваващия се на придобивна давност. § 4к, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ свързва
индивидуализацията на обекта на правото на собственост за територии по § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ с влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, а на субекта на това право - с
издаване на заповед на кмета по ал. 7 на правната норма, а следователно в тези случаи
давностно владение може да бъде осъществявано след индивидуализацията на обекта и
субекта на правото на собственост по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.". В случая процесният
имот бил индивидуализиран и неговите собственици били определени със Заповед №
289/19.02.2008г. на кмета на Община Стара Загора, издадена на основание §4к, ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 ППЗСПЗЗ, във връзка с §46, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Едва от влизане в сила
на тази заповед - 19.03.2008г. можело да започне давностно владение, което щяло да бъде
недобросъвестно, тъй като щяло да липсва правно основание, годно да направи владелеца
собственик /арг. от чл.70, ал.1 ЗС/. От началото на това давностно владение до ***г., когато
ответниците Б. и А. Р.и били прехвърлили имота на А. М. Д. с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 124, том II, peг. № 5720, дело № 163/2016г. на нотариус
Радка Богданова, не бил изтекъл 10-годишният давностен срок по чл. 79, ал.1 ЗС, изискуем
за оригинерно придобИ.е правото на собственост от недобросъвестния владелец. Отделно от
това, молят да се обърне внимание на факта, че ищците твърдят, че във владения от тях имот
била налице постройка. В имота, притежаван от ответниците Б. и А. Р.и до 2016г., такава
постройка липсвала, което било видно от Скица № 410/30.01.2008 г. на Община Стара
Загора. Обстоятелството, че такава постройка липсвала и при образуване на процедурата за
трансформиране на правото на ползване на техния наследодател в право на собственост, се
установявало и от самото основание на трансформацията, посочено в Заповед №
289/19.02.2008г. на кмета на Община Стара Загора. Административният орган се е позовал
на разпоредбата на § 46, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, приложим, когато земеделската земя
представлява лозе, овощна градина или е единствена на семейството на ползвателя, който
4
живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, а не на разпоредбата на §
46, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, уреждаща хипотезата на построена от ползвателя сграда върху
земята до 1 март 1991г. В подкрепа на тезата, че именно ответниците Б. и А. Р.и са владели
процесния имот след издаване в тяхна полза на заповедта по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, бил и
фактът, че всички съсобственици на имота били предприели действия за промяна
предназначението на земята и изработване на ПУП за построяване в имота на двуфамилна
жилищна сграда /видно от заявление от 27.02.2008г., заявление от 12.03.2008г., разрешение
от 12.03.2008г. на главния архитект на Община Стара Загора и писмо № 656/29.04.2008г. на
"ВиК" ЕООД - Стара Загора/. Житейски нелогично било, ако ответниците не са владели
имота, същите да са очаквали необезпокоявано да реализират строителство в него. По тези
съображения намират, че до ***г. ищците не са придобили по давност правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор ****, с адрес на поземления имот
местност Седми километър в землището на гр. Стара Загора, с площ от 500.00 кв.м, с трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване - друг вид трайно
насаждение; категория на земята: 9, при съседи: ****. Ответниците Б. П. Р. и А. И. Р., заедно
с ответницата Е. И. Р. били придобили собствеността върху гореописания имот с влизане в
сила на Заповед № 289/19.02.2008г. на кмета на Община Стара Загора и били негови
собственици до ***г., когато правото на собственост е преминало в патримониума на А. М.
Д. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на нотариус Радка
Богданова. Предвид това съставеният Нотариален акт за констатиране право на собственост
върху недвижим имот № ***г. на нотариус Радка Богданова вярно отразявал
принадлежността на правото на собственост към правната сфера на Б. П. Р., А. И. Р. и Е. И.
Р.. Искането до съда е да се постанови решение, с което да отхвърли предявения от М. С. К.
и Ц. С. К. против Б. П. Р. и А. И. Р. установителен иск за собственост на поземлен имот с
идентификатор ****, с адрес на поземления имот местност Седми километър в землището
на гр. Стара Загора, с площ от 500.00 кв.м, с трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване - друг вид трайно насаждение; категория на земята: 9,
при съседи: ****, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
Е. И. Р.. В първоначалната и в поправената искови молби ищците сочели, че са наследници
по закон на покойния им наследодател С. К. К., който през 1982г., на основание ПМС № 76
от 05.12.1977г. получил право на ползване върху нива от 0,5 дка в местността Седми
километър в землището на град Стара Загора, където изградил постройка - сезонна.
Обработвал имота в продължение на повече от 40 години. Подал заявление, с което заявил,
че желае правото му на ползване да се превърне в право на собственост. Твърдяло се, че
имотът е владян от наследодателят им и от родителите им спокойно, необезпокоявано,
непрекъснато от 1982г. до смъртта на баща им на ****., а след неговата смърт имотът бил
владян от ищците, като никой не бил оспорвал собствеността на С. К. и тази на ищците.
Твърдяло се, че описаният на стр. 2, абзац втори от първоначалната искова молба (стр. 2,
абзац 3 от поправената искова молба) имот е техен, като претендират на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК съдът да признае за установено спрямо ответниците Б. П. Р., Е. И. Р. и А. И. Р.,
че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор ****, с адрес на поземления
имот местност Седми километър в землището на гр. Стара Загора, с площ от 500.00 кв.м, с
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване - друг вид
трайно насаждение; категория на земята: 9, при съседи: ****, който имот са придобили на
основание давностно владение, изтекло в полза на техния праводател, като същият го е
владял спокойно, необезпокоявано, непрекъснато в периода от 1982-2023г., а от момента на
неговата смърт имотът се владее от ищците - наследници по закон. Заявява се, че
предявеният иск е неоснователен. Оспорва изцяло всички твърдения, факти, обстоятелства,
заявени от ищците в исковата молба, като оспорва и основателността на предявения иск.
Имотът не бил владян нито от наследодателя на ищците, нито от тях. Твърдението на
5
ищците, че баща им бил ползвател на имот, предоставен му за ползване по параграф 4 от
ЗСПЗЗ и представените от тях писмени доказателства опровергавали и изключвали
възможността С. К. и/или ищците да са упражнявали владение върху процесния недвижим
имот. Ответницата Е. Р. и другите две ответници Б. и А. Р.и придобили собствеността върху
конкретен новообособен и индивидуализиран с влизане в сила на Плана на
новообразуваните имоти недвижим имот, по силата на заповед № 289/19.02.2008г. на Кмета
на Община Стара Загора (влязла в сила на 19.03.2008г.) и издадена на основание параграф
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с параграф 46, ал. 1. Същите
придобили правото на собственост върху този имот, ситуиран в територия по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, на законово правно основание, респективно при наличие на законовите
предпоставки за това. Съгласно последователната и трайна съдебна практика на ВКС,
давностно владение можело да бъде осъществявано след индивидуализацията и на обекта и
на субекта на правото на собственост по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Преди това не
можело да се претендира притежание на право на собственост въз основа на придобивна
давност. Освен това, налице били и законови разпоредби в Закона за собствеността, §1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността, ЗСГ (отм.), ЗТСУ (отм.), ЗУТ, ЗВСОНИ и
др., в които били предвидени ограничения и забрани за придобИ.ето на имоти на основание
давностно владение и тези разпоредби били относими и приложими към настоящия спор.
Поради изложените съображения ищците не придобили по давност правото на собственост
върху процесния недвижим имот. След придобИ.е на собствеността върху недвижимия имот
от Е. Р. и другите две ответници с влязлата в сила на 19.03.2008г. Заповед №
289/19.02.2008г., С. К. и/или ищците не били владели този имот. На ***г. Б. П. Р., А. И. Р. и
Е. И. Р. продали собствения си имот, който до този момент владели, на А. М. Д., като
сделката била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
****. на нотариус Радка Богданова, т.е към датата на разпореждане с тяхната собственост, не
бил изтекъл 10-годишният давностен срок по ЗС, изискуем за оригинерно придобИ.е
правото на собственост. Следователно и на основанията, посочени в горния абзац можело да
се направи извод, че до ***г. ищците не са придобивали по давност правото на собственост
върху процесния имот. Искането до съда е да отхвърли предявения от М. С. К. и Ц. С. К.
против Е. И. Р. установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор ****, с
адрес на поземления имот местност Седми километър в землището на гр. Стара Загора, с
площ от 500.00 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване - друг вид трайно насаждение; категория на земята: 9, при съседи: ****, като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника
А. М. Д.. Счита предявения от М. С. К. и Ц. С. К. иск за неоснователен поради следните
причини: Поземленият имот с идентификатор ****, находящ се в местност Седми
километър в землището на гр. Стара Загора; Площ 500 /петстотин/ кв.м; Трайно
предназначение на територията: Земеделска; категория IX; Начин на трайно ползване: Друг
вид трайно насаждение; при съседи: ****, бил придобит от него като собственост чрез
покупка на дата *** година, за което имало издаден нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** год., издаден на същата дата от Нотариус № 435 Радка Богданова.
Поземленият имот бил владян изцяло и само от него до момента, като земята била частично
обработвана, поддържана била оградата, засаждани били декоративни и плодни дървета и
храсти, извършвано било частично окосяване на треви. През периода не се появявали хора,
които да извършват каквито и да било дейности в имота без негово знание и разрешение и
да проявяват претенции за собственост. Придобил правото на собственост върху имота и
като добросъвестен владелец след 5 години непрекъснато владеене след закупуването, т.е. на
дата 09.08.2021год.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищцовата страна-адв.
Масленска-Паскова и процесуалните представители на ответниците-адв. Ст. Т., адв. В. А. и
6
адв. Т. К..
От фактическа страна:
Налице по делото е заверено копие на Удостоверение №78 от 1982г., от което е видно,
че от Градски Народен съвет Ст. Загора, е предоставено право на ползване на С. К. К. на
нива в размер 0,5дка намираща се в землището на гр. Ст. Загора местност „7-ми
километър“, която може да се използва за лозе и овощна градина.
Налице по делото е заверено копие на Заявление Вх. №94-03-16.15970/22.12.1997г. от
С. К. К. до Община Ст. Загора, с което се моли на осн. пар. 4 от ЗСПЗЗ и във вр. с пар. 5 от
ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения
му имот находящ се в „Седми километър“ нива-500кв.м., посочено е, че имота представлявал
нива и овощна градина.
Приложено по делото е удостоверение за наследници на С. К. К. от което е видно,
лицето е починало на ****. и, че негови наследници са М. С. К. и Ц. С. К..
Приложено по делото е Удостоверение за данъчна оценка касаещо имот с
идентификатор:**** и копие от кадастрална карта с данни от КРНИ и скица на поземлен
имот №15-424669-23.04.2024г. с идентификатор **** в която като собственик е отбелязано
лицето А. М. Д..
Със Заповед №1941/27.08.2007г. на Община Ст.Загора е признато на И. И. Р. правото
да придобие право на собственост върху имот находящ се в местност „***“ землище на гр.
Ст. Загора, в тази връзка налице по делото е Заповед №2293/26.10.2007г., с която е утвърдена
извършена оценка на горепосочения имот, посочена е цената му в размер на 58,00лв,
приложена по делото е скица №410/30.01.2008г. на новообразуван имот ***.***-от същата е
видно, че като собственици на новообразувания имот са посочени наследници на И. И. Р., а
по силата на Заповед №289/19.02.2008г. на Община Ст. Загора е наредено наследници на И.
И. Р. да придобият право на собственост върху новообразуван имот №*** кад. район ***
местност „***“ землищен на гр. Ст. Загора с площ 500 кв.м.
Приложено по делото е Заявление за издаване на разрешение/предписание за
възлагане изработването на подробен устройствен план от Б. П. Р. за ПИ №***, к.р. *** м.
Седми километър землище Ст. Загора, заявление от Б. П. Р., А. И. Р. и Е. И. Р. за съгласуване
на подробен устройствен план и Разрешение изд. от Община Ст. Загора №ИП-И-
145812.03.2008г. за възлагане изработването на подробен устройствен план.
Налице по делото е копие на Нотариален акт за констатиране право на собственост
върху недвижим имот от ***г., по силата на който Б. П. Р., А. И. Р. и Е. И. Р. са признати за
собственици в качеството им на наследници на общия наследодател И. И. Р. на поземлен
имот с идентификатор ****, с адрес местност „Седми километър“ площ 500 кв.м., трайно
предназначение на територията:земеделска, девета категория, номер по предходен план: ***,
по документ за придобИ.е право на собственост описания имот представлява новообразуван
имот №***, кад. район ***, местност „***“ землище на гр. Ст. Загора с площ от 500 кв.м.
Приложен в копие по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
7
имот от ***г., видно от който е, че Б. П. Р., А. И. Р. и Е. И. Р. продават на А. М. Д. поземлен
имот с идентификатор **** с адрес на поземления имот: местност „Седми километър“ площ
500 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, категория-девета, номер по
предходен план: ***, по документ за придобИ.е право на собственост описания имот
представлява новообразуван имот №***, кад. Район ***, местност „***“ землище на гр. Ст.
Загора с площ от 500 кв.м.
Представен в копие по делото е Нотариален акт №66 от 16.10.1995г., с който М. А.ов
Д. е признат за собственик на осн. пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Заповед №1852/1994г. на кмет
на ОбНС Ст. Загора на недвижим имот: място от 500 кв.м. зем. Земя находящо се в
местността „Седми километър“ и строително разрешение №173, по силата на което е
разрешено на М. Ат. Д. строеж на сезонна постройка върху 20 кв.м. на собственото си място,
местност „Седми километър“, както и скица №2802/16.06.2008г. на новообразуван имот
№***.
Приложено по делото в копие е Удостоверение №804/1980г., видно от което е, че
Градския Народен съвет Ст. Загора предоставя право на ползване на И. И. Р.: овощна
градина в размер на 0,5 декара, намираща се в местност „***“, землище на гр. Ст. Загора и
заявление от И. И. Р., с което се моли на осн. пар.4 от ЗСПЗЗ и пар. 5 от ППЗСПЗЗ правото
му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения му имот находящ се
в местност „***“.
Видно от Молба от 01.09.2010г. от страна на С. К. К. е, че се моли да му бъдат
разгледани документите на имот-нива в размер 0,5декара в местността „Седми километър“.
С протокол от 24.09.2010г. на комисия назначена със Заповед №3220/23.12.2008г. по молба от
С. К. с Вх. №94-С-774/01.09.2010г. до Кмета на Общ. Ст. Загора за имот в м. ***“, комисията
решила да се направи оглед на имота има ли условията на пар.4а и пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ
за придобИ.е право на собственост върху ползвания имот, както и да представи
удостоверение от Поземлена комисия, че не притежава други земи в землището на гр. Ст.
Загора. С писмо от 25.10.2010г. от Общ. Ст. Загора до С. К. последния е уведомен, че следва
да се направи оглед на имота има ли условията на пар.4а и пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за
придобИ.е право на собственост върху ползвания имот, както и да представи удостоверение
от Поземлена комисия, че не притежава други земи в землището на гр. Ст. Загора
В показанията си св. Т. Е. Ц. заявява, че познавал С. –бащата на М.. С М. били
приятели и съученици.Бил ходил много пъти на имот на С. на Седми километър, намирал се
отдясно като се отива за Старозагорски бани, имота все още бил лозе, овощни дървета,
имало зеленчукова градина и постройка-две стаи с веранда. Сега мястото нямало врата, сега
лозето било изгоряло след пожара през лятото, част от къщата рухнала. С. починал преди
две или три години, преди да почине ходили всяко лято да берат череши. Не бил засичал
съседа на С.. Ц. К. бил брат на М. К. това бил на С. малкия син. Ц. К. имал заболявания.
Свидетелят бил виждал Ц. на процесния имот. Имота бил ограден и достъпа се
осъществявал чрез врата, която имала катинар и синджир и С. я отключвал. Свидетеля
твърди, че виждал и други лица, но незнаел кои са.
8
От показанията на св. Б. С. Г. е видно, че познавал М., Ц. и баща им С. от над 45
години, имали имот на Седми километър от горната страна на пътя, от дясно. Свидетелят
бил ходил десетки пъти там, това място било лозе, имало и овощни дървета, имало череша.
Имало ограда от циментови колове, тел от юг на имота с дъски, имало врата. Последното
ходене на свидетеля до имота било преди 2-3 години-2021-2022г. със С.. Свидетеля не
влезнал в имота, посещението на С. продължило 10-15 минути. Свидетелят твърди, че не
може да си спомни предпоследния път кога е ходил, като деца ходели с колелета, с автобуси.
Видно от показанията на св. К. К. К. е, че познавал Б. и едната й дъщеря, другата сега
я виждал. Били съседи с Б. по местата, които били закупили, тези места били на „Седми
километър“. На другата половина на мястото съсед му бил А., а Б. била отгоре. Познавал А.
и баща му, още един старец имало през имот на А., но не го бил виждал отдавна. Имота на
А. на север граничел с имота на Б.. Мястото на А. било разделено на две, незнаел дали
стареца и бащата на А. имали родствена връзка. Не познавал човека зад себе си-ищеца М.
К., не го бил виждал в процесния имот, за пръв път го виждал сега.
В показанията си св. И. М. Г. изнася, че познавала Б. и двете й дъщери, познавала ги
след като получили тези имоти в местност „***“, по пътя за баните. Местата, които им дали
за ползване били съседни. Площта на тези имоти била 500 кв.м. а на север имало борова
гора. В имота на Б. нямало постройка имало остатъци от лозе, свидетелката била виждала
бодлива тел съборена на земята, евентуално била някаква ограда, която после паднала.
Последно видяла Б. в имота преди 7-8 години. Когато ходила имало вече друг човек там-
който бил на средна възраст.
Свидетелката И. Х. Г. изнася в показанията си, че познава А. Д. от 2010г., като била
живяла с последния от 2010г. до 2018г. на семейни начала. Знаела, че А. има имот на „Седми
километър“, мястото много й харесвало, всяка събота и неделя през летния период били на
този имот, оставали и да приспиват. Имало постройка с две стаи и веранда. В едната стаичка
спели те, а в другата баща му. Свидетелката разбрала от бащата на А., че те притежавали с
нотариален акт едната част от имота. Имота се състоял от две части, които били оградени
като общ имот с телена мрежа, за другата част от имота бащата на А. казал, че друг човек
бил определен за ползвател. Свидетелката се запознала с този друг човек-казвал се С.,
попитали го дали желае да ползва имота, той бил отговорил отрицателно. На имота
свидетелката не била виждала друг човек освен бащата на А.. А. след като разбрал, че С.
нямал претенции към имота, който ползвал, издирил собственичката на имота и го закупил
от нея през 2016г. Имота на А. вече бил като един, бил ограден нямало разделителна ограда
между двата имота. Вратата се заключвала с катинар, а ключа бил в А.. Докато свидетелката
живяла с последния никой не бил предявявал претенции към имота, нямало чуждо
присъствие. От 2010г. до момента, в който отишли при С. свидетелката дотогава не го била
виждала на имота.
В показанията си св. С. Д. С. твърди, че М. Т. бащата на Н. имал имот на „Седми
километър“. Преди върха , вдясно бил имота в посока Старозагорски бани. Познавал
кръстника на Н.-чичо С.. Ходили още като деца през 80-те години на имота. Имота бил един
9
общ имот с цялостна ограда имало дървена къща с две стаи и веранда отпред, която се
намирала в имота на М.-бащата на Н.. Познавал хората, от които идвали претенции към
имота на Н.-синът на С. К.-М., който имал брат Ц.. Последните 15 години не бил виждал в
този имот М., Ц., или баща им С..С. починал, бил на възраст имал имот в Казанка, живеел
там и не ходел на мястото. Ц. не можел да ходи на имота, защото имал заболяване на
краката не можел да се движи. М. също не бил виждал в имота.
Видно от заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза е, че след
проучване на материалите по делото, оглед на място, направената справка в Община Ст.
Загора за имотите предоставени за ползване на С. К. К. и И. И. Р. по списъците към
Заповедите на ГОНС Ст. Загора, по помощния план на ползвателите на местността „***“, и
разписния списък към него плана на новообразуваните имоти на местност „***“ одобрен със
Заповед №612/23.06.2004г. и списъка на собствениците към него е установено, че на С. К. К.
и И. И. Р. били предоставени за ползване по 500 кв.м. от имот с кад. №*** и при заснемането
на този имот в помощния план на ползвателите не е имало граница между тях. В разписната
книга към плана на ползвателите на м. „***“ бил записан само С. К. К. и по негово име се
идентифицирал М. А.ов Д., името на когото било допълнено и, който се бил снабдил с
констативен нотариален акт №***г. за 500/1180 кв.м. ид.ч. След Заповед №289/19.02.2008г.
на Кмета на Общ. Ст. Загора наследниците на И. И. Р. са се идентифицирали по действащия
вече план на новообразуваните имоти на м. „***“ и за тях бил обособен новообразуван имот
№***.***.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че решенията на Изпълкома за
предоставяне на земи на ползватели по пар.4 и за И. Р. и за С. К. решенията били за „Седми
километър“. И. Р. и С. подали заявления за закупуване, имота бил предоставен на трима
души по плана на новообразувани имоти. Заявлението подадено от С. за стартиране на
процедурата, след него имало протокол от 24.09.2010г. и дотам. Като съсед за И. Р. не бил
посочен С. или М., но имената на лицата, които били посочени, вещото лице проследило и
установило, че съвпадали. С. и М. имали предоставена земя на север после им била
предоставена процесната земя с допълнително решение на Изпълкома, върху отказали се.
От правна страна:
Обосновава се извод, че на лицето С. К. К. е било предоставено право на ползване по
силата на Удостоверение от 21.01.1982г. върху нива с площ от 0,5 декара в местност „Седми
километър“. Подадено е заявление от К. на 22.12.1997г. за превръщане на правото му на
ползване в право на собственост и впоследствие молба от 01.09.2010г., в резултат на което е
налице по делото протокол от 24.09.2010г., с който е решено да се направи оглед на имота
има ли условия на пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобИ.е право на собственост както и
е указано да бъде представено-в случая от К.- Удостоверение от Поземлена комисия, че не
притежава други земи в землището на гр. Ст. Загора. Липсват данни такова да е представяно
от С. К., липсват данни и за приключила процедура и съответно придобито право на
собственост чрез трансформация право на ползване в полза на С. К. К.. От друга страна
обосновава се извод относно лицето И. Р., че същия по силата на Удостоверение №804 е
10
придобил право на ползване върху овощна градина в размер на 0,5декара в местността
„***“, със Заявление от 03.07.1992г. е било поискано превръщане на правото му на ползване
в право на собственост. Със Заповед №289 на осн. пар. 4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от
ППЗСПЗЗ вр. с пар. 4б ал.1 въз основа на влязъл в сила план за новообразувани имоти за
местност „***“ и Заповеди №1941/27.08.07г. и №2293/26.10.07г. на Кмет на Община Ст.
Загора по пар. 62 от ПЗР към постановление №456 на МС за утвърждаване на оценката и
документ ВОRD 05783996/23.11.2007г. и 05791624/23.11.2007г. за платена сума по влязла в
сила оценка, заявление №08-01-231/06.07.1992г. и скица №410/30.01.2008г. е наредено
наследниците на И. Р.-ответниците Б. П. Р., А. И. Р. и Е. И. Р., да придобият право на
собственост върху новообразуван имот №*** кад. район *** местност „***“ землище на гр.
Ст. Загора с площ 500 кв.м. липсват данни заповедта да е обжалвана в указания в нея срок.
По силата и на тази Заповед на ответниците е бил издаден нотариален акт за констатиране
право на собственост върху недвижим имот от ***г., впоследствие продаден на същата дата
на ответника А. М. Д.. Обосновава се извод, че административната процедура е завършила
по отношение на имот №*** кад. район *** местност „***“ землище на гр. Ст. Загора с
площ 500 кв.м. като същия е бил придобит в собственост от И. Р. респ. негови наследници.
Що се касае до въпросната процедура, съдът намира, че същата не е предмет на настоящото
производство: в това число, нито нейната законосъобразност, нито нейната правилност
следва да бъдат обсъждани.
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от
несобственик владение върху определена вещ, продължило през определен от закона срок,
след изтичането на който се придобива право на собственост, или друго вещно право, на
което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият
състав на придобивната давност изисква наличие на два елемента: 1) владение, което да е
постоянно, непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин),
спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на определен
период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, респ. 5 години, когато владението е добросъвестно. Самото владение е установено
фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга
страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за
другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото
и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобИ.е на собствеността по давност. Само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност.
Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа
власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност.
Допустимо е ползвател с права върху земеделски имот по пар. 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ
11
съответно неговите наследници да придобие предоставения за ползване имот и по давност
/Решение №125/2014г. по гр. д. №114/2014г. на ВКС/, но ако имота се намира в терен по пар.
4 ПЗР ЗСПЗЗ, след изменението на този закон, обн.дв.бр.68/1999г. може да бъде обект на
придобивна давност, едва след надлежната му индивидуализация с ПНИ /решение
№185/2013г. по гр.д. №2066/2013г. на ВКС/, като съображенията за това се извеждат от
специалния статут на тези недвижими имоти.
В случая процесния имот е индивидуализиран ведно със собствениците си със
Заповед №289/19.02.2008г. на Кмет на Община Ст. Загора, от който и момент би могло да
започне евентуално давностно владение.
Свидетелят Б. С. Г. дава показания в насока, че бил ходил десетки пъти в имот на
„Седми километър“ на С., в имота имало малка постройка с две стаи и площадка,
последното ходене на свидетеля със С. било преди две-три години, когато посещението на С.
в имота траело 10-15 минути-съдът намира, че показанията на свидетеля водят до извод за
инцидентно посещение на лицето С. К. в имота на „Седми километър“, специално що се
касае до евентуално извършено такова в процесния имот. И двамата свидетели-Ц. и Г.-
сочат, че С. К. К. е ползвал имот в местност „Седми километър“ и, че го били посещавали,
но не се сочат категорични доказателства, кога е било това. Св. Ц. твърди, че цитирам:
„преди да почине чичо С. ходехме всяко лято по черешово време да берем череши“ от друга
страна по нататък в показанията си изнася цитирам: “били малки и да е имало други хора не
е знаел“: тоест дава показания за период доста назад във времето. Св. Г. преди инцидентното
посещение, за което изнася данни, че е извършил със С., не дава данни кога за последно е
посещавал имота. Гореизложеното дава основание да се счете, че показанията на
свидетелите не са конкретни в степен да обосноват извод за упражнявана фактическа власт
върху имота от наследодателя на ищците и от кога до кога е продължило това, като се има
предвид, че датата, от която би могло да започне давностно владение е след 19.02.2008г.
Показанията на двамата свидетели се разколебават от показанията на св. Г., която
свидетелства, че през 2012-2013г. при посещение на С. К. в с. Казанка същия споделил, че
няма претенции към имота нито да го ползва, нито да го купува. Г. свидетелства и в насока,
че от 2010г. до момента, в който посетили С., не го била виждала в имота.
От показанията на свидетелят С. Д. С. е видно, че М. Т. бащата на ответника А. М. Д.
имал имот в местността „Седми километър“, който имот бил общ с този на С. К. имало и
цялостна ограда и дървена къща с две стаи и веранда отпред, която обаче се намирала в
имота на М.-бащата на Н.-в подкрепа на това твърдение е представено по делото строително
разрешение №173, по силата на което е разрешено на М. Ат. Д. строеж на сезонна постройка
върху 20 кв.м. на собственото си място, местност „Седми километър“.
Видно и от заключението по приетата по делото експертиза е, че е установено, че на
С. К. К. и И. И. Р. били предоставени за ползване по 500 кв.м. от имот с кад. №*** и при
заснемането на този имот в помощния план на ползвателите не е имало граница между тях, а
след Заповед №289/19.02.2008г. на Кмета на Общ. Ст. Загора наследниците на И. И. Р. са се
идентифицирали по действащия вече план на новообразуваните имоти на м. „***“ и за тях
12
бил обособен новообразуван имот №***.***, а в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че решенията за предоставяне на земи на ползватели по пар. 4 и за И. Р. и за С. К. били за
местност „Седми километър“.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Разноски са претендирани от ответната страна представен е списък на такива, поради
което и с оглед изхода на делото следва да се присъдят. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. К., ЕГН ********** с адрес ***, иск, против Б. П.
Р., ЕГН: ********** с адрес ***, Е. И. Р. ЕГН: ********** с адрес ***, А. И. Р. ЕГН:
********** с адрес *** и А. М. Д. ЕГН:********** с адрес *** да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че М. С. К. и Ц. С. К. са собственици на поземлен имот с
идентификатор **** с адрес на поземления имот местност „Седми километър“ с площ от
500 кв.м. с трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване
друг вид трайно ползване, категория на земята девета при съседи: ****, който е придобит на
основание давностно владение, изтекло в полза на праводателя, като същия е владял
спокойно, необезпокоявано, непрекъснато описания имот през целия период 1982г. -2023г., а
от момента на неговата смърт се владеел от наследниците по закон, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. С. К., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на Б. П. Р., ЕГН: ********** и А. И. Р. ЕГН: ********** с п.а. сумата от 1500лв-адв.
възнаграждение, на Е. И. Р. ЕГН: ********** сумата 1000лв-адв. възнаграждение и на А. М.
Д. ЕГН:********** сумата от 1200лв – адв. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13