Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
16.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав,
в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БИЛЯНА КОЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 16626 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на Д.В.Д.- длъжник по изпълнително дело № 20128410408388 по описа на
ЧСИ Н.М. срещу разпореждане от 01.08.2018 г. на ЧСИ Н.М., с което е
отказано да прекрати производството по изпълнително дело № 20128410408388/2012 г., с
длъжник Д.В.Д., ЕГН: **********.
В жалбата
се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че за период от
повече от две години от страна на
взискателя не са искани, а от съдебния изпълнител съответно не са извършвани
изпълнителни действия, предвид на което е настъпила по силата на закона
перемпция на изпълнителното дело. Прави искане за отмяна на обжалваното
разпореждане и за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – „АПС Б.Б.” ЕООД,
гр.София, не депозира писмено възражение и не взема становище по подадената жалба.
ЧСИ Н.М. е
изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20128410408388 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано на 29.06.2012 г. по молба на „Т.Б.А.К.” ЕАД,
гр.София, въз
основа на изпълнителен лист от 04.11.2010 г., издаден по ч.гр.дело
№ 29620/2010 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 56 състав, срещу Д.В.Д. за
заплащане на сумите посочени в него. С постановление от 28.07.2015 г., издадено
от ЧСИ Н.М. по изп.дело № 20128410408388, на основание чл.429, ал.1 от ГПК е
конституиран, като взискател по изп.дело- „АПС
Б.Б.” ЕООД, гр.София срещу длъжника Д.В.Д.. С разпореждане от 09.01.2017 г. на
ЧСИ Н.М. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника Д.В.Д. по процесното
изп.дело за 27.04.2017 г. от 13,00 часа на посочен адрес. Със същото
разпореждане е разпоредено да се изпрати призовка за принудително изпълнение на
длъжника. С разпореждане от 04.06.2018 год. на ЧСИ Н.М. е е насрочен опис на
движимите вещи на длъжника Д.В.Д. по процесното изп.дело за 16.08.2018 г. от
11.00 часа на посочен в разпореждането адрес. Със същото разпореждане е
разпоредено да се изпрати призовка за принудително изпълнение на длъжника.
По изпълнителното дело е постъпила молба
вх.№ 066727/01.08.2018 г. от длъжника- Д.В. Венкова, подадена чрез пълномощника
адв.Н.Н., в която е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради липсата на поискани от взискателя и
извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия след 2015 г.
На основание постъпилата молба от
длъжника е постановено обжалваното в настоящото производство разпореждане от
01.08.2018 г., с което е отказано прекратяване на производството по
изпълнително дело № 20128410408388/2012 г., с длъжник Д.В.Д., ЕГН: **********. В мотивите на
разпореждането е прието за установено, че не са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В нормата на чл.435,
ал.2 от ГПК /след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г./ са
регламентирани кои изпълнителни действия
могат да бъдат обжалвани от длъжника,
а именно: т.1
постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл.468, ал.4 и чл.485 ; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на
съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по
изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно
действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от
длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело,
съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На
следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436,
ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното в
настоящето производство разпореждане на ЧСИ Н.М., с което е отказано
прекратяване на производството по изпълнително дело № 20128410408388/2012 г., с длъжник
Д.В.Д., ЕГН: **********, е незаконосъобразно,
постановено в противоречие на приложените по изпълнителното дело доказателства,
както и при неправилно тълкуване и прилагане на закона.
Прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва ex lege с изтичането на двугодишен срок
от последното изпълнително действие, насочено към удовлетворяване притезанието
на взискателя, независимо дали това действие е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя.
Въведеният от закона критерий е обективен т.е. при всяко положение, с
изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция“,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и
Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/2015 г., ІV г.о. на ВКС.
Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да
предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател,
който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Взискателят
винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на
съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той
разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина,
законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на
взискателя.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано
от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното
действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в
този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното
производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на срока,
който тече считано от последното действие на взискателя.
В случая при
преценка висящността на конкретното изпълнително дело съдът намира че е налице период по -дълъг от две години, в
който взискателят е бездействал. Проследявайки
хронологията, когато са извършени изпълнителните действия /независимо
от това дали прилагането им е поискано от взискателя или са предприети по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/, съдът
намира, че са налице законовите основания за прекратяване на изпълнението
поради бездействие от страна на взискателя. В случая безспорно се установява,
че по изпълнителното дело е изтекъл законоустановения двугодишен срок по т.8 на
чл.433 от ГПК, в който да не са
извършвани изпълнителни действия. В процесния случай, съдът приема, че след
2015 г. по изп.дело не са извършвани изпълнителни действия.Постановеният отказ
на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в разпореждане
от 01.08.2018 г., е неправилен и незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде
отменен. Доколкото прекратяването, като процесуално действие във фазата на
изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по изпълнението,
който извод се налага по аргумент на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК и съдът няма
правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй като такава
компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне
на ЧСИ Н.М., с рег.№ 841 при КЧСИ, с район на действие СГС с указания да издаде
постановление за прекратяване на изпълнително дело № № 20128410408388/2012
г., на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като се установи, че са налице
законовите предпоставки за това.
Водим от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Д.В.Д., ЕГН **********- длъжник по изпълнително дело №
20128410408388 по описа на ЧСИ Н.М.,
разпореждане от 01.08.2018 г. на ЧСИ Н.М., с което е отказано да прекрати
производството по изпълнително дело № 20128410408388/2012 г., с длъжник Д.В.Д., ЕГН: **********.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Н.М., с рег.№ 841 при КЧСИ, с район на
действие СГС, с указания за извършване на действия, съгласно мотивите на
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.