№ 253
гр. С., 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
М. Кр. Донева
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
в присъствието на прокурора К. Г. М.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252200600662 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 140/29.09.2025г. по НОХД № 1465/2024г., С. районен съд
признал подс.К. А. Г. за виновен в това, че на 29.01.2024г. в гр.С., в условията
на опА. рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот, след предварителен сговор с Й. Д. А. и А. Я. Й., двамата от гр.С.,
извършил кражба на чужди движими вещи - 12 бр. хидравлични помпи
„SPV6/19” за багер - разкомплектовани /корпус,капак и преден капак/; 1 бр.
хидравлична помпа „MF 105” с фабричен № 11237000, 1бр. хидравлична
помпа “HF01G126” с фабричен № 221263 и 1 бр. хидравлична помпа
„НШ50А-ЗЛ“ с фабричен № *********, 10бр, окомплектовани хидромотори
за верижни багери,бетон помпи,комбайни и др.; 10бр. хидравлични помпи за
багери /бетон помпи, комбайни/, 20бр. цилиндрови блокове от разглобени
помпи, 10бр. карета чугунени , 7бр. зъбни колелета с диаметър от по 200мм,
на обща стойност 8 230 лева, собственост на М. А.ов М. от гр.С., като случая е
немаловажен - престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.5 от НК
и на основание чл.58а ал.1, вр. чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от
1
свобода за срок от две години при първоначален строг режим.
С присъдата, съдът признал подс.А. Я. Й. за виновен в това, че на
29.01.2024г. в гр.С., макар непълнолетен, но като могъл да разбира свойството
и значението на деянието, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот, след предварителен сговор с Й. Д. А. и К. А. Г., двамата от
гр.С., извършил кражба на чужди движими вещи - 12 бр. хидравлични помпи
„SPV6/19” за багер - разкомплектовани /корпус,капак и преден капак/; 1 бр.
хидравлична помпа „MF 105” с фабричен № 11237000, 1бр. хидравлична
помпа “HF01G126” с фабричен № 221263 и 1 бр. хидравлична помпа
„НШ50А-ЗЛ“ с фабричен № *********, 10бр, окомплектовани хидромотори
за верижни багери,бетон помпи,комбайни и др.; 10бр. хидравлични помпи за
багери /бетон помпи, комбайни/, 20бр. цилиндрови блокове от разглобени
помпи, 10бр. карета чугунени , 7бр. зъбни колелета с диаметър от по 200мм,
на обща стойност 8 230 лева, собственост на М. А.ов М. от гр.С., като случая е
немаловажен - престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.5, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и
на основание чл.58а ал.1, вр. чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, което отложил с две години изпитателен срок.
С присъдата, съдът признал подс.Й. Д. А. за виновен в това, че на
29.01.2024г. в гр.С., макар непълнолетен, но като могъл да разбира свойството
и значението на деянието, в условията на повторност, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, след предварителен сговор с А.
Я. Й. и К. А. Г., двамата от гр.С., извършил кражба на чужди движими вещи -
12 бр. хидравлични помпи „SPV6/19” за багер - разкомплектовани
/корпус,капак и преден капак/; 1 бр. хидравлична помпа „MF 105” с фабричен
№ 11237000, 1бр. хидравлична помпа “HF01G126” с фабричен № 221263 и 1
бр. хидравлична помпа „НШ50А-ЗЛ“ с фабричен № *********, 10бр,
окомплектовани хидромотори за верижни багери,бетон помпи,комбайни и др.;
10бр. хидравлични помпи за багери /бетон помпи, комбайни/, 20бр.
цилиндрови блокове от разглобени помпи, 10бр. карета чугунени , 7бр. зъбни
колелета с диаметър от по 200мм, на обща стойност 8 230 лева, собственост на
М. А.ов М. от гр.С., като случая е немаловажен - престъпление по чл.195 ал.1
т.3, т.5 и т.7, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и на основание чл.58а ал.1, вр. чл.54 от НК
му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при
първоначален общ режим. На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е привел в
изпълнение наложеното на подс.А. наказание по ЧНД № 395/2024г. на СлРС –
2
лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим и
отделно от наказанието по настоящото производство.
Със същата присъда, съдът е осъдил подсъдимите да заплатят
направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на по
270.57 лева за всеки от тях в полза на бюджета на държавата по сметка на
ОДМВР С.. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото,
като е постановил да се върнат на собственика, след влизане в сила на
присъдата.
Присъда е обжалвана от подс.К. А. Г., с оплаквания за явна
несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на
първоинстанционната присъда и намаляване на размера на наложеното
наказание.
Подсъдимите Й. Д. А. и А. Я. Й., и служебните им защитници, не се
присъединяват към жалбата на подс.К. Г., доволни са от присъдата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП
С. изразява становище, че депозираната жалба е неоснователна, а присъдата
на РС С. е мотивирана, като наложеното на подсъдимия наказание е
справедливо. Пледира за потвърждаване на обжалваната присъда като
правилна и законосъобразна.
Служебният защитник на подс.К. Г. моли да се уважи жалбата, тъй като
първата инстанция не се е съобразила с изискванията за прилагане на по-
благоприятния закон. Посочва, че подсъдимият е изтърпял присъдата си и има
три деца, за които да се грижи. Пледира за решение в тази насока.
В личната си защита подс.К. Г. иска по-минимална присъда, за да се
грижи за децата си. В последната си дума иска по-леко наказание и конкретно
колкото време е бил в затвора.
Настоящата въззивна жалба е подадена от подс.К. Г., който има право на
такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.6 от НПК и в
15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК,
поради което е допустима.
С. окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото
наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното
производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, и
3
провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от жалбоподателя и
служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи
извода, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание на
подсъдимия, съдържаща се във въззивната жалба и устно заявено в
публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената
съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа
обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд,
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната изцяло от
подсъдимия в съдебно заседание, поради което делото се е разгледало по реда
на съкратеното съдебно следствие, при условията на чл.371 т.2 от НПК, като
не се обосновават различни правни изводи относно разгледаното деяние,
неговата правна характеристика, както и участието на подсъдимия в него.
Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници,
настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подсъдимият К. А. Г. е неграмотен, неженен, не работи, не учи,
осъждан.
Подсъдимият А. Я. Й. е неграмотен, неженен, не работи, не учи,
осъждан.
Подсъдимият Й. Д. А. е с начално образование, неженен, не работи, не
учи, осъждан.
На 29.01.2024г. в гр.С. тримата подсъдими се срещнали и решили да
извършат кражба. За целта подсъдимите К. А. Г., А. Я. Й. и Й. Д. А. се качили
на каруцата на подсъдимия К. Г. и се уговорили помежду си да извършват
посегателство на вещи в кв.“Д.К.“, в гр.С.. Всеки от подсъдимите бил решен
да отнеме чужди вещи с цел продажба. Това направили без съгласието на
свид.М. А.ов М. от гр.С., собственик на имуществото. Мястото на
извършената кражба бил имот, собственост на пострадалия, находящ се в
кв.“Д.К.“, в гр.С., а вещите се намирали в складово помещение в масивна
сграда в средата на имота. Така, на 29.01.2024г. в гр.С., кв.“Д.К.“,
подсъдимите К. А. Г., А. Я. Й. и Й. Д. А. отишли с каруца до занемарен имот,
където спрели, тъй като видели, че имало изоставени дърва. Подсъдимият К.
Г. и подс.Й. А. слезли от каруцата,а подс.А. Й. останал до каруцата с коня.
4
Тогава подс.Г. и подс.А. забелязали, че съседният имот е добре стопанисван и
се насочили към него. Подсъдимият А. Й. се съгласил да остане на място и да
наблюдава за минаващи хора и при опасност да бъдат заварени в чуждия имот,
той имал готовност да предупреди другите двама подсъдими. Обектът
представлявал ограден двор и сграда в него,като личало, че в имота няма
обитатели. Тогава двамата подсъдими Г. и А. се насочили към това съседно
място, като към оградата имало дървена врата, завързана с тел. Подсъдимите
махнали телта и отворили вратата. Влезли в двора на чуждия имот,
собственост на свид.М.. Двамата подсъдими К. Г. и Й. А. се насочили към
сградата, състояща се от жилищна част и склад. Именно в този склад се
намирали части, закупувани приживе от починалия баща на свид.М., който
починал на 18.02.2020г., а вещите останали собственост на свид.М..
Вещите били 12 бр. хидравлични помпи „SPV6/19” за багер -
разкомплектовани /корпус,капак и преден капак/; 1 бр. хидравлична помпа
„MF 105” с фабр.№ 11237000, 1бр. хидравлична помпа „HF01G126” с фабр.№
221263 и 1 бр. хидравлична помпа „НШ50А-ЗЛ“ с фабр.№ *********, 10 бр.
окомплектовани хидромотори за верижни багери, бетон помпи, комбайни и
др.; 10 бр. хидравлични помпи за багери /бетон помпи, комбайни/, 20 бр.
цилиндрови блокове от разглобени помпи, 10 бр. карета чугунени, 7 бр. зъбни
колелета с диаметър от по 200мм.
Имотът бил добре обезопА. със заключени врати на сградата. Металната
врата в складовата част била със секретна брава, а за допълнително укрепване
към вратата били поставени решетки. Целостта на едната решетка била
нарушена и това дало възможност подс.К. Г., чрез упражняване на сила и
натиск, да я повдигне откъм долния й край. При издърпване заварката се
скъсала и се образувал отвор. След това подс.Г. проникнал в помещението,
където се намирали описаните вещи. Отвътре подс.Г. последователно взимал
частите и ги подавал на подс.Й. А., който застанал близо до металната врата и
вземал вещите. После подс.А. отивал до оградата на имота, която била от
мрежа и подавал вещите на подс.А. Й.. Подсъдимите Г. и А. успели да
прехвърлят, единият от вътрешността на склада, а другият с помощта на
подс.А. Й., през оградата всички описани по-горе вещи, а именно 12 бр.
хидравлични помпи „SPV6/19” за багер - разкомплектовани /корпус, капак и
преден капак/; 1 бр. хидравлична помпа „MF 105” с фабр.№ 11237000, 1 бр.
хидравлична помпа “HF01G126” с фабр.№ 221263 и 1 бр. хидравлична помпа
5
„НШ50А-ЗЛ“ с фабр.№ *********, 10 бр. окомплектовани хидромотори за
верижни багери, бетон помпи, комбайни и др.; 10 бр. хидравлични помпи за
багери /бетон помпи, комбайни/, 20 бр. цилиндрови блокове от разглобени
помпи, 10 бр. карета чугунени, 7 бр. зъбни копелета с диаметър от по 200мм.
След като подсъдимите Г. и А. излезли от чуждия имот, тримата, заедно
с подс.Й., натоварили на каруцата изнесените метални части. След като се
отдалечили на известно разстояние от имота, тримата решили да укрият
вещите, които натежали в каруцата и това създавало затруднение на коня да ги
тегли. Разтоварили половината от частите до канал, в близост до кв.“Д.К.“. С
останалите части продължили към кв.“Н.“, където продали вещите на свид.И.
Й. Й., който изкупувал метални отпадъци. После тримата подсъдими се
върнали за другите части, оставени до канала. Тримата подсъдими ги
натоварили на каруцата и отново ги занесли на свид.И. Й.. С получената от
него общо парична сума в размер на около 300 лева подс.К. Г. купил
хранителни продукти за трите семействата, като дал по 20 лева на другите
двама подсъдими. Частите били продадени от свид.И. Й. Й. с Договор за
покупко-продажба № 002685/29.01.2024г. на „Д-К.“ ЕООД гр.С., като
отпадъци от желязо с общо количество 720 кг.
Свидетелят М. А.ов М., чиято собственост са били вещите, узнал за
откраднатото му имуществото, поради което сигнализирал органите на реда.
След извършените оперативно-издирвателни мероприятия, извършителите –
тримата подсъдими, били установени. Подсъдимите признали своята
съпричастност към извършената кражба пред свид.Ж.К., служител на РУ С.,
както и участвали в проведен следствен експеримент.
При свид.И. Й. Й. били останали част от продадените от извършителите
крадени вещи, а именно 2 бр. хидравлични помпи и 1 бр. хидравлична помпа
(редуктор). Тези вещи били предадени на органите на реда от свид.И. Й. Й. с
протокол за доброволно предаване от 30.01.2024г.
От назначената по делото съдебно-оценителна експертиза е видно, че
посочените вещи по вид и количество отговарят на откраднатите и оценени
вещи по делото. Установено е от заключението на първоначалната съдебна-
оценителна експертиза, че общата стойност на вещите, предмет на кражбата,
възлиза общо на 58 277.50 лева. От заключението на двете допълнителни
съдебно-оценителни експертизи е видно, че обща стойност на процесните
6
вещи е в размер на 57 076.50 лева.
От заключението на назначена повторна съдебно-оценителна експертиза
се установява, че вещите, предмет на инкриминираното деяние към
инкриминираната дата, са на обща стойност 8 230 лева.
Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК. С
оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът правилно е приел за
установени изложените обстоятелства, като се е позовал на направеното
самопризнание от страна на подсъдимите и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Подсъдимите са признали изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, като са се съгласили да не се събират доказателства
относно тези обстоятелства. Решаващият съд, в съответствие с разпоредбата
на чл.373 ал.3 от НПК, е взел предвид направеното от подсъдимите
самопризнание, като правилно е приел, че същото се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства – гласни, веществени и
писмени, както и от заключението на назначената и изготвена оценителна
експертиза. В този смисъл правилно е постановил определение на основание
чл.372 ал.4, вр. чл.371 т.2 от НПК, с което е обявил, че при постановяване на
присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимите и от
подкрепящите ги доказателства, събрани в досъдебното производство, без да
се събират нови доказателства относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът правилно, преди
постановяване на посоченото определение, е разяснил на подсъдимите
правата им по чл.371 т.2 от НПК. Обосновано е кредитирал писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК и предявените веществени доказателства по реда на чл.284 от
НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в
съответствие, както с общите изисквания на НПК, така и на специалните
изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни
доказателствени средства по отношение на извършеното по време и
установено чрез тези действия.
Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е приел
за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения
внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното
7
производство и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива
с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, като същата не се
оспорва от страните по делото, а направеното от подсъдимите самопризнание
се подкрепя от доказателствата по делото, събрани при условията и по реда на
НПК.
Правилно съдът е приел, че подс.К. А. Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195
ал.1 т.3 и т.5 от НК, за това, че на 29.01.2024г. в гр.С., в условията на опА.
рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот,
след предварителен сговор с Й. Д. А. и А. Я. Й., двамата от гр.С., извършил
кражба на чужди движими вещи - 12 бр. хидравлични помпи „SPV6/19” за
багер - разкомплектовани /корпус,капак и преден капак/; 1 бр. хидравлична
помпа „MF 105” с фабричен № 11237000, 1бр. хидравлична помпа
“HF01G126” с фабричен № 221263 и 1 бр. хидравлична помпа „НШ50А-ЗЛ“ с
фабричен № *********, 10бр, окомплектовани хидромотори за верижни
багери,бетон помпи,комбайни и др.; 10бр. хидравлични помпи за багери
/бетон помпи, комбайни/, 20бр. цилиндрови блокове от разглобени помпи,
10бр. карета чугунени , 7бр. зъбни колелета с диаметър от по 200мм, на обща
стойност 8 230 лева, собственост на М. А.ов М. от гр.С., като случая е
немаловажен.
Правилно съдът е приел, че подс.А. Я. Й. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 и т.5, вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК, за това, че на 29.01.2024г. в гр.С., макар непълнолетен, но като
могъл да разбира свойството и значението на деянието, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, след предварителен сговор с Й.
Д. А. и К. А. Г., двамата от гр.С., извършил кражба на чужди движими вещи -
12 бр. хидравлични помпи „SPV6/19” за багер - разкомплектовани
/корпус,капак и преден капак/; 1 бр. хидравлична помпа „MF 105” с фабричен
№ 11237000, 1бр. хидравлична помпа “HF01G126” с фабричен № 221263 и 1
бр. хидравлична помпа „НШ50А-ЗЛ“ с фабричен № *********, 10бр,
окомплектовани хидромотори за верижни багери,бетон помпи,комбайни и др.;
8
10бр. хидравлични помпи за багери /бетон помпи, комбайни/, 20бр.
цилиндрови блокове от разглобени помпи, 10бр. карета чугунени , 7бр. зъбни
колелета с диаметър от по 200мм, на обща стойност 8 230 лева, собственост на
М. А.ов М. от гр.С., като случая е немаловажен.
Правилно съдът е приел, че подс.Й. Д. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.3, т.5 и т.7,
вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, за това, че на 29.01.2024г. в гр.С., макар непълнолетен,
но като могъл да разбира свойството и значението на деянието, в условията на
повторност, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот, след предварителен сговор с А. Я. Й. и К. А. Г., двамата от гр.С.,
извършил кражба на чужди движими вещи - 12 бр. хидравлични помпи
„SPV6/19” за багер - разкомплектовани /корпус,капак и преден капак/; 1 бр.
хидравлична помпа „MF 105” с фабричен № 11237000, 1бр. хидравлична
помпа “HF01G126” с фабричен № 221263 и 1 бр. хидравлична помпа
„НШ50А-ЗЛ“ с фабричен № *********, 10бр, окомплектовани хидромотори
за верижни багери,бетон помпи,комбайни и др.; 10бр. хидравлични помпи за
багери /бетон помпи, комбайни/, 20бр. цилиндрови блокове от разглобени
помпи, 10бр. карета чугунени , 7бр. зъбни колелета с диаметър от по 200мм,
на обща стойност 8 230 лева, собственост на М. А.ов М. от гр.С., като случая е
немаловажен.
Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като те са
съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали
настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимите са знаели,
че към момента на деянието отнемат вещите, предмет на инкриминираното
деяние, от дома на пострадалия М., от негово владение, без негово съгласие и
противозаконно ги присвояват. Били са с ясното съзнание, че като отнемат
процесните вещи, настъпват вредни последици за собственика им, но въпреки
това са извършили инкриминираното деяние и са увредили пострадалия М.
А.ов М..
Правилно първоинстанционният съд е приел, че подс.Г. е извършил
деянието в условията на опА. рецидив, а подс.А. - в условията на повторност.
Тримата подсъдими са действали при условията на предварителен сговор –
разбрали са се да извършат кражба именно от кв.“Д.К.“, където отишли с
каруцата на подс.Г.. Правилно районният съд е преценил, че процесното
9
деяние не представлява маловажен случай на престъпление от този вид,
изхождайки от не ниската обществена опасност на подсъдимите, а именно
обремененото съдебно минало на подс.Г. и подс.А., а относно подс.Й., въпреки
чистото му съдебно минало преди извършване на деянието, са налице
предходни криминални прояви, както и от не ниската обществена опасност на
деянието - касае за деяние извършено при условията на повече от едно
квалифициращо обстоятелство - чрез разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот и предварителен сговор.
Въззивната инстанция е длъжна да уточни, че деянието на подс.Г. е
извършено в условията на опА. рецидив, а на под.А. – в условията на
повторност, тъй като настоящото деяние е извършено на 29.01.2024г. и не е
изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК петгодишен срок,
поради което правилно съдът е счел, че настоящото деяние е извършено в
условията на повторност по т.7 на чл.195 ал.1 от НК (за подс.А.) и при опА.
рецидив по чл.196 ал.1 т.2 от НК (за подс.Г.).
Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че авторството на деянието е установено по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства, а именно от ясните, последователни и
логични показания на свидетелите М., Й., К., Д., Х., К. и К., относими към
предмета на делото, които кореспондират с писмените и веществените
доказателства по делото, както и с обясненията на подсъдимите и със
заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза.
При индивидуализацията на наказанието трябва да се вземат предвид
причините за извършване на престъплението, които според въззивния съд се
състоят в ниската обща и правна култура на подсъдимите, и стремежа им за
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Въззивният съд намира, че коментирайки обстоятелствата, значими за
размера на наказанието, първоинстанционният съд правилно е приел като
отегчаващи вината на подсъдимите предишните им осъждания, освен
обуславящи повторността на настоящото деяние за подс.А. и опА. рецидив за
подс.Г., обстоятелството, че подс.Й. се води на отчет в ДПС при РУ С. и
лошите характеристични данни за тримата подсъдими.
Правилно първата инстанция е ценила като смекчаващо отговорността
на подсъдимите обстоятелството, че същите изразяват съжаление за
10
извършеното, признават вината си още на ДП и са дали подробни обяснения, с
които са способствали за изясняване на факти и обстоятелства по делото,
както и са участвали при проведения следствен експеримент и са посочили
механизма и начина на извършване на деянието. Цялостното процесуално
поведение на подсъдимите на ДП е способствало за разкриване на
обективната истина по делото и следва да бъде ценено като форма на
съдействие при установяване на обективната истина, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговите извършители още в
началото на досъдебното производство (в т.см.ТР № 1/2009г., по т.д.№
1/2008г., ОСНК, ВКС – т.7). По този начин поведението на подсъдимите
следва да се разглежда като такова, че да е спомогнало за разкриване на
обективната истина по делото, а не е с цел провеждане на диференцираната
процедура по НПК, поради което според настоящата инстанция, следва да се
цени като смекчаващо обстоятелство.
Подсъдимите А. и Й. са доволни от постановената присъда и
наложените им наказания. Въззивната инстанция намира, че същите са
справедливо определени от първоинстанционния съд, като е приложен чл.63
ал.1 т.3 от НК за двамата подсъдими и е наложено на основание чл.54 от НК
наказание лишаване от свобода към минималния размер, а именно за подс.Й. 9
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено
на 6 месеца лишаване от свобода, а за подс.А. - 1 година лишаване от свобода,
което на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено на 8 месеца лишаване от
свобода. Правилно е определен първоначалния режим за двамата подсъдими –
общ режим. Правилно първата инстанция на основание чл.68 ал.1 от НК е
привела в изпълнение наложеното на подс.Й. Д. А. наказание по ЧНД №
395/2024г. по описа на РС С. - 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален общ режим и отделно от наказанието по присъдата.
Настоящият въззивен състав намира наложеното наказание на подс.К. Г.
също за справедливо определено. За деянието по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195
ал.1 т.3 и т.5 от НК, законът предвижда наказание от 3 до 15 години лишаване
от свобода. Районният съд е наложил наказание на подс.Г. на основание чл.54
от НК в размер на 3 години лишаване от свобода, т.е. в минимален размер.
Съобразявайки гореизложените аргументи, въззивният съд намира, че в
настоящият казус не са налице условията за приложение на чл.55 ал.1 от НК
спрямо подс.Г., тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни
11
смекчаващи обстоятелства, както и предвиденото в закона най-леко наказание
не е несъразмерно тежко на причинения вредоносен резултат. В този смисъл
искането на защитата на подс.Г. за приложение на по-благоприятния закон,
имайки предвид разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК при определяне на
наказанието, е неоснователно. Налагането на наказание при условията на
чл.55 от НК, доколкото не са налице основанията за това, би било обществено
неоправдано и проява на прекомерна и неоправдана снизходителност, с оглед
целите на наказанието, поради което не е основателно наведеното от защитата,
което е и голословно твърдяно. Въззивната инстанция съобрази и факта, че
идеята за санкцията единствено като назидание за останалите членове на
обществото е чужда на българската наказателна система. Нашият наказателен
закон е изграден върху разбирането, че наказанието трябва да съответства на
престъплението, т.е. да е справедливо, а справедливото наказание е
целесъобразно. Именно чрез баланс между двете цели на наказанието –
генерална и индивидуална превенция, се постига крайната цел на
наказателно-правното въздействие, а именно общата превенция.
Неоснователно е и искането на защитата за намаляване на наказанието
на подс.Г., предвид семейното му положение и факта, че има три деца, за които
се грижи. Действително, подсъдимият е посочил в декларацията си, че има три
деца, но предвид обстоятелството за наличието им по време на извършване на
деянието и това не го е възпряло от неправомерни действия, както и
обстоятелството, че е пребивавал в затвора до 14.04.2022г., до когато е
изтърпял общо ефективно наказание, съдът намира, че грижите за децата,
които даже не е припознал, не са негов приоритет, не го възпират от
извършване на престъпни деяния и не обосновават извод у съда за намаляване
на наложеното му наказание.
Въззивният съд намира, че за извършеното от подс.Г. деяние по чл.196
ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.5 от НК, правилно районният съд му е наложил
наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК. Определено е наказание в
минимален размер, а именно три години лишаване от свобода, съобразявайки
изложените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, при
превес на смекчаващите (въпреки че не е посочено конкретно в мотивите),
отчетени и от въззивният съд, както и причините за извършване на деянието.
Настоящата инстанция се мотивира да приеме, че отегчаващите вината
12
обстоятелства натежават над смекчаващите такива, но предвид факта, че
настоящото производство е образувано само по жалба на подсъдимия за
намаляване на размера на наложеното му наказание, не може да се утежнява
положението му. Така определеното наказание в размер на 3 години лишаване
от свобода по правилата на чл.58а ал.1 от НК, правилно е намалено с 1/3, т.е. с
1 година, и на подсъдимия е определено наказание в размер на 2 години
лишаване от свобода.
На подс.Г. е било определено общо наказание 2 години лишаване от
свобода при първоначален строг режим по ЧНД № 453/2021г. на РС С., което е
изтърпял на 14.04.2022г. От изтърпяване на това наказание, което не е било
отложено на основание чл.66 от НК, не са изтекли повече от пет години и
настоящото деяние е извършено умишлено. Ето защо, правилно
контролираната инстанция е определила така наложеното наказание в размер
на 2 години лишаване от свобода, подс.Г. да изтърпи при първоначален строг
режим, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.
Правилно, с оглед правилата на процеса и на основание чл.189 ал.3 от
НПК, районният съд е осъдил подсъдимите да заплатят в полза на държавата
по сметка на ОДМВР С. сумата по 270.57 лева за всеки един от тях,
представляваща направени разноски по делото – за съдебно-оценителни
експертизи.
Мотивиран от гореизложените съображения, въззивният съд прие, че не
са налице основания за изменение или отмяна на Присъда рег.№
140/29.09.2025г. по НОХД № 1465/2024г. по описа на С.ски районен съд и на
основание чл.334 т.6, вр.чл.338 от НПК, следва да я потвърди, тъй като
присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, и наложените
наказания са справедливо определени.
Ето защо и ръководен от изложените съображения, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда рег.№ 140/29.09.2025г. по НОХД №
1465/2024г. по описа на С.ски районен съд.
Решението е окончателно.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14