Определение по дело №294/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 411
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 16 септември 2019 г.)
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20193001000294
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 13 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                                                  2019 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на единадесети юни                                                      година 2019

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 294 по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 и сл ГПК.

          Образувано е  по подадена частна жалба от „Морска градина Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Морска градина, Морско казино, представлявано от П.И.Т. – кредитор с прието вземане по чл.693 от ТЗ против определение № 1623/25.04.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1495/2016г., с което е оставена без уважение  молбата на дружеството  вх. № 11454/11.04.2019 год., уточнена с молба вх. № 12561/22.04.2019 год. с искане за освобождаване на синдика Т.И. на осн.чл.657 ал.1 т.4 от ТЗ и назначаване на нов такъв. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска от съда да отмени обжалваното определение и уважи молбата за освобождаване на синдика Т.И. и назначаване на Ангелинка Николова Николова за синдик на „Морско казино“ ЕАД / в несъст./

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения :

          С  молба вх. № 33 350/15.11. 2018 год., уточнена с молба вх. № 34 997/28.11.2018 год., «Морска градина Варна» АД и «Посолство на красотата» ЕООД са сезирали съда по несъстоятелността на „Морско казино“ ЕАД  по реда на чл.657, ал.1 т.4 ТЗ с искане за освобождаване на синдика Т.И. и назначаване на нов такъв. С определение № 4314/04.12.2018г. по т.д. № 1495/16г. молбата е оставена без уважение. С определение от 18.02.2019г., постановено по в.ч.т.д. № 26/2019г. Варненският апелативен съд, ІІІ с-в, споделяйки фактическите констатации и правни извода на първоинстанционния съд, е потвърдил така постановеното определение, при формирането на особено мнение на член от състава – съдия Дарина Маркова.

          С молба вх. № 11454/11.04.2019 год., уточнена с молба вх. № 12561/22.04.2019 год., «Морска градина Варна» АД отново е сезирала съда по несъстоятелността със същото искане, с правно основание чл.657 ал. 1 т.4 от ТЗ - за освобождаване на синдика Т.И. и назначаване на нов такъв, а в евентуалност – с искане за свикване, на основание на чл.674, ал.1 ТЗ, на събрание на кредиторите с дневен ред: 1/ Освобождаване на настоящия синдик; 2/ Избор на нов синдик; 3/ Определяне на текущо и окончателно възнаграждение на синдика. Предмет на настоящото въззивно частно  производство е единствено първото искане за освобождаване на синдика и назначаване на нов такъв.

          Молителят „Морска градина Варна“ АД твърди, че е кредитор с приети вземания, притежаващ 100 % от вземанията с право на глас в СК, като правата му произтичат от следното :

-прието вземане в размер на 278 777лв – главница, с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.8 ТЗ и лихва върху главницата от 278 777лв, след откриване на производството по несъстоятелност, считано от 26.02.2018 год., с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.9 ТЗ;

- вземане в размер на 500лв, след встъпване в правата на НАП по отношение на прието вземане в същия размер, с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.6 ТЗ и

- вземане в размер на 130 855.61 лева, от които главница 120 586.67 лева и 10 268.94 лв. – лихва до откриване на производството по несъстоятелност, с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.6 и т.7 ТЗ и в размер на 13 165.10 лева – лихва, с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.9 ТЗ, при условията на чл.180, ал.1 т.1 и т.2 ДОПК, след  встъпване в правата на НАП, по отношение на прието вземане в същите размери.

След преценка на доказателствата по делото съдът намира, че следва да сподели извода на съда по несъстоятелността за липсата на нов факт, въз основа на който да формира извод за наличието на активна материалноправна легитимация на молителя в сравнение с предходното си произнасяне по същото искане с определение № 4314/04.12.2018г. досежно синдика, потвърдено от състав на Варненския апелативен съд. Не съставлява такъв факт твърдението на молителя за допуснати от съда грешки или пропуски при предходното му произнасяне. Не са такъв факт и нововъведените от молителя правни доводи.

За пълнота на изложението следва да бъде казано и следното :

С определение № 1848/29.05.2018г., постановено по т.д. № 1495/16г. съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 23.03.2018г., след извършени корекции по реда на чл.692 ТЗ. Според посочения съдебен акт кредитори на несъстоятелността на „Морско казино“ ЕАД са :

-“Петрол Холдинг“ АД / н./ - с вземане от 663 207,64лв, от които 508 089,26лв – главница и 155 118,38лв – мораторна неустойка за периода 28.02.2015г. – 28.02.2018г.

-НАП – с вземане по Ревизионен акт от 08.12.2016г. в размер на  131 355,61лв, от които 121 086,67лв – главница и 10 268,94лв – лихва, дължима до окончателното погасяване на главницата, с привилегия по чл.722 ал.1 т.6 ТЗ, както и 13 165,10лв  - лихва, дължима до окончателното погасяване на главницата, с привилегия по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ.

- „Морска градина Варна“ АД – необезпечено вземане от 278 777лв – главница, с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ, произтичащо от погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника, установено с Ревизионен акт от 21.03.2016г., както и ЛИХВА след откриване на производството по несъстоятелност, считано от 26.02.2018г., с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.9 от ТЗ.

          След извършеното погасяване на публичните задължения на „Морско казино“ ЕАД /н./ от „Морска градина Варна“ АД по реда на чл.180 ДОПК и осъществените цесии в полза на „Посолство на красотата“ ЕООД кредиторите на несъстоятелността според молителя са :

- „Морска градина Варна“ АД – вземане от 130 855,61лв, от които 120 586,67лв – главница и 10 268,94лв лихва до откриване на производството по несъстоятелност, както и 13 165, 10лв – лихва, ведно със  законната такава до окончателното погасяване, със същата поредност на удовлетворяване;

- „Посолство на красотата“ ЕООД – вземане от 278 777лв – главница, със същата поредност на удовлетворяване, както и сумата от 500лв, по силата на договор за цесия с „Морска градина Варна“ АД, след встъпване в правата на НАП, с право на разпределение по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ;

- „Морска градина Варна“ АД – с прието вземане, представляващо ЛИХВА върху главницата от 278 777лв, след откриване на производството по несъстоятелност, считано от 26.02.2018г., с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.9 от ТЗ и

- „Петрол Холдинг“ АД / н./ - с вземане от 663 207,64лв, от които 508 089,26лв – главница и 155 118,38лв – мораторна неустойка за периода 28.02.2015г. – 28.02.2018г. със същата поредност на удовлетворяване.

Срещу приетите вземания на „Петрол Холдинг“ АД /н./ са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.694 ТЗ, по които са образувани  т.д. № 916/2018г. по иск на „Морска градина Варна“ АД и т.д. № 918/2018г. по иск на „Морско казино“ ЕАД/н./. Т.д. № 934/2018г. е образувано по иск на „Петрол Холдинг“ АД /н./ по чл.694 ТЗ срещу „Морска градина Варна“ АД за установяване несъществуване на прието вземане в размер на 278 777лв. С молба на „Морска градина Варна“ АД вх.№ 3446/10.06.2019г., съставляваща допълнение към настоящата частна жалба, са представени доказателства за постановено решение от 10.06.2019г. по т.д. № 934/18г. на ВОС, с което искът на „Петрол Холдинг“ АД /н./ е отхвърлен, както и удостоверение от НАП от 04.04.2019г. за липса на публични задължения на „Морско казино“ ЕАД /н./ към тази дата – факт, който е потвърден и в мотивите на представеното съдебно решение.

Съгласно разпоредбата на чл.657 ал.1 т.4 от ТЗ  по искане на кредиторите, притежаващи повече от ½ от вземанията, съдът освобождава синдика без да изисква свикване и провеждане на събрание на кредиторите. Тъй като основанието за освобождаване е безвиновно, съдът не изследва мотиви за искането, нито подлага на преценка основателността му. Достатъчно е да бъде установена активната материалноправна легитимация на молителя/молителите. В тази връзка първият и най-съществен въпрос е легитимиран ли е кредиторът да сезира съда с такова искане, когато вземането му е оспорено чрез отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че под „повече от половината от размера на вземанията“ съгласно чл.657, ал.1 т.4 ТЗ следва да се разбират само безспорните вземания в производството по несъстоятелност, тоест неоспорени чрез иск по чл.694 ТЗ, а не само неоспорени чрез иск на длъжника по чл.694, ал.1 ТЗ. Аргументи в тази насока съдът черпи от разпоредбите на чл.656 ал.1 ТЗ и чл.677 ал.1 т.3 и т.4 от ТЗ, съгласно които изключителното правомощие за избор и освобождаване на синдика е предоставено на събранието на кредиторите, в което по правило участват кредиторите с право на глас. А съгласно чл.673 ал.2 ТЗ право на глас в събранието на кредиторите имат само тези с приети вземания. Според новелата на чл.693 ТЗ прието вземане е това, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, с изключение на вземане по чл.694 ал.1 ТЗ.

От списъка на приетите вземания единствено кредиторът НАП е с неоспорено вземане. Във връзка с това се поставя следващият съществен за делото въпрос : Придобива ли качеството на кредитор в производството по несъстоятелност „Морска градина Варна“ АД по силата на закона, без да е необходимо предявяване на вземането, в хипотезата на чл.180 ДОПК с оглед осъщественото плащане на публичните задължения на „Морско казино“ ЕАД /н./?

Според настоящия състав суброгацията в правата на удовлетворения кредитор в случая настъпва по право, но не може да бъде съобразена служебно от съда. Аргумент в тази насока може да бъде черпен от нормата на чл.429 ГПК, установяваща случаите в които  субективните предели на изпълнителния лист се разпростират извън правната сфера, на лицето, в чиято полза той е издаден. Това  са случаите, в които наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителите и солидарните съдлъжници са платили дълга. Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя има сила и срещу неговите наследници, ако те не са се отказали от наследството или не са го приели под опис, както и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато изпълнението е насочено върху тази вещ. В лимитативно изброените случаи на разпростиране на субективните предели на изпълнителния лист извън обичайните такива не е включен и случаят на законова суброгация по реда на чл.180 ДОПК. А тъй като предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност се приравнява като правна последица/досежно възможността за принудително изпълнение/ на снабдяването с изпълнителен лист, съдът прави извода, че за да бъде съобразена законовата суброгация по чл.180 ДОПК в производството по несъстоятелност, вземането на третото лице, платило чуждия публичноправен дълг, следва да бъде заявено за приемане и включване в списъка на приетите вземания. Едва в производството по чл.692 ТЗ по постъпили възражения, съдът ще провери осъществени ли са предпоставките за настъпване на твърдяната суброгация по чл.180 ДОПК. Следва да бъде изрично отбелязано, че предявяването на вземането в този случай не е ограничено със срок.

И тъй като вземането на „Морска градина Варна“ АД не е предявено и прието в производството по несъстоятелност на „Морско казино“ ЕАД /н./, налага се извода за липсата на активна материалноправна легитимация на дружеството в производството по чл.657 ал.1 т.4 от ТЗ. Искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Като краен резултат обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде  потвърден макар и по мотиви, по-различни от изложените в него.

Водим от горното, съдът

 

О    П    Р    Е    Д    Е   Л   И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1623/25.04.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1495/2016г., с което е оставена без уважение  молбата на „Морска градина Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Морска градина, Морско казино, представлявано от П.И.Т.  вх. № 11454/11.04.2019 год., уточнена с молба вх. № 12561/22.04.2019 год. с искане за освобождаване на синдика Т.И. на осн.чл.657 ал.1 т.4 от ТЗ и назначаване на нов такъв.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :