№ 2731
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100110054 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск предявен от А. В. С. срещу „Розетта Пропъртис“ ООД.
А. В. С. е предявил против “Розетта Пропъртис” ООД, ЕИК: *********,
конститутивен иск за обявяване на предварителен договор от 28.12.2018 г. за покупко-
продажба на следните недвижими имоти от „Жилищна сграда с подземни гаражи”, съгласно
Разрешение на строеж № 2/09.01.2018 г. на главния архитект на Столична община, район
“Студентски”, в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1609.2218, по КККР, одобрени
със Заповед № РД 18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: град София, Столична община, район „Студентски“, жилищен комплекс „Малинова
долина”, с площ от 1417 квадратни метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, номер по предходен план: 2218 квартал: 55, парцел: VII-2218, а именно:
АПАРТАМЕНТ А401 /представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор
68134.1609.2218.1.33 съгласно схема № 15-1061388 от 18.10.2024 г., издадена от АГКК/,
находящ се на четвърти стаж, кота +11.40 метра, със застроена площ от 79.34 кв. м., заедно с
прилежащите към апартамента 12.48 кв. м. идеални части от общите части на сградата, или
обща застроена площ на апартамента от 91.82 кв. м., който апартамент се състои от: антре.
дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани, балкон, при съседи; двор от три
страни, стълбище-коридор, апартамент № А402, асансьорна шахта, заедно със
съответстващите на апартамента 26.81 кв. м. идеални части от правото на собственост върху
описания по-горе поземлен имот, заедно с 2.75 % идеални части от общите части от
подземен паркинг, находящ се на ниво сутерен /ет. -1/, кота – 3.20 м., обособени като
ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № 20 /попадащо, съгласно схема № 15-1061409 от 18.10.2024 г.,
издадена от АГКК, в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1609.2218.1.52/,
със застроена площ от 14.51 кв. м., при съседи: подземно паркомясто № 19. коридор към
складови помещения, склад № 11, зона за маневриране, две помещения за вертикално
паркиране на 13 броя велосипеди и подземно паркомясто № 21, заедно с прилежащите към
паркомястото 14.19 кв. м. идеални части от общите части на подземната част на сградата,
както и заедно с прилежащите към паркомястото 4.17 кв. м. идеални части от правото на
собственост върху описания по-горе поземлен имот, както и заедно със СКЛАД № 18
/представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор 68134.1609.2218.1.70
1
съгласно схема № 15-1061404 от 18.10.2024 г., издадена от АГКК/, находящ се на ниво
сутерен, кота -3.20 метра , със застроена площ от 4.51 кв. м., заедно с прилежащите към
склада 1.57 кв.м. идеални части от общите части на подземната част на сградата. както и
заедно с прилежащите към склада 0.46 кв. м. идеални, части от правото на собственост върху
описания по-горе поземлен имот, при съседи: двор, склад № 17, склад № 22, склад № 23,
подземно паркомясто № 23, за окончателен.
Ищецът твърди, че по силата на посочения договор ответникът се е задължил да му
прехвърли собствеността върху процесните недвижими имоти не по-късно от 60 дни от
влизане в сила на разрешение за въвеждане в експлоатация на същите. Ответникът построил
сграда и обектите и се сдобил с удостоверение за въвеждане в експлоатация на същите от
23.12.2022 г. Въпреки това не изпълнило задължението си за прехвърляне на обектите.
Съгласно чл. 18 от предварителния договор в случай на забава от страна на продавача за
сключването на окончателен договор с купувача с повече от 30 дни, той дължи неустойка в
размер на 01. % на ден върху направените вноски от купувача, но не повече от 10 % от
цената по договора. Сумата по предварителния договор в размер на 95 311 евро била изцяло
заплатена, поради което ищецът претендира неустойка в размер на 9 531.10 евро. Моли за
уважаване на исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и приложенията е редовно връчен на ответника по реда на
чл. 50, ал. 4 ГПК. Не е подаден отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искането за постановяване на неприсъствено решение е оттеглено от ищеца в с. з. на
10.04.2025 г., поради което съдът не следва да се произнася с решение по реда на чл. 238-240
ГПК.
По иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД:
Установява се от представения предварителен договор, че между А. В. С. като бъдещ
купувач и „Розетта Пропъртис“ ООД като продавач – обещател, е сключен предварителен
договор на 28.12.2018 г. за покупко-продажба и строителство на недвижим имот –
АПАРТАМЕНТ А401, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1609.2218.1.33, находящ се на четвърти стаж, кота +11.40 метра, със застроена площ от
79.34 кв. м., заедно с прилежащите към апартамента 12.48 кв. м., идеални части от общите
части на сградата, или обща застроена площ на апартамента от 91.82 кв. м., който
апартамент се състои от: антре. дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани,
балкон, заедно със съответстващите на апартамента 26,81 кв.м. идеални части от правото на
собственост върху поземления имот, заедно с ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № 20, находящо
се на ниво сутерен, кота - 3.20 метра, със застроена площ от 14.51 кв. м., заедно с
прилежащите към паркомястото 14.19 кв. м. идеални части от общите части на подземната
част на сградата, както и заедно с прилежащите към паркомястото 4.17 кв. м. идеални части
от правото на собственост върху поземления имот, заедно със СКЛАД № 18, находящ се на
ниво сутерен, кота -3.20 метра , със застроена площ от 4.51 кв. м., заедно с прилежащите към
склада 1.57 кв.м. идеални части от общите части на подземната част на сградата, както и
заедно с прилежащите към склада 0.46 кв. м. идеални, части от правото на собственост върху
поземления имот, върху който се изгражда сградата, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.1609.2218 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на
Изп. директор на АГКК, а адрес на поземления имот: гр. София, район „Студентски“, ж. к.
Малинова долина, с площ 1417 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди.
С предварителния договор страните са се уговорили за сключването на окончателния
договор не по-късно от 60 дни, считано от датата на влизане в сила на разрешение за
2
въвеждане в експлоатация. Дружеството-продавач е поело задължение да построи със
собствени средства гореописания имот и да прехвърли правото на собственост върху
купувача, който от своя страна се е задължил да заплати продажната цена в размер на 95 311
евро.
Представено е удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1255 от 23.12.2022 г., от
което се установява, че жилищната сграда, в която се намира и процесният недвижим имот е
въведена в експлоатация.
Предварителният договор по арг. на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД, имащ за предмет
прехвърляне право на собственост или ограничено вещно право, представлява двустранен
договор, по силата на който едно лице наричано обещател /продавач/ поема задължението да
прехвърли по нотариален ред притежавано от него право на собственост или ограничено
вещно право срещу насрещното задължение на друго лице - купувач да заплати
договорената цена, като уговорката може да бъде плащането да се извърши изцяло или
отчасти в/до определен срок. Целта на предварителния договор е да подготви сключването
на окончателния договор между страните в съответната форма, а именно под формата на
нотариален акт, чл. 18 ЗЗД. Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост
върху недвижим имот, какъвто е настоящият случай, съдът проверява и дали са налице
предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали
отчуждителят е собственик на имота – чл. 363 ГПК, както и дали е налице самостоятелен
обект на правото на собственост, годен да бъде предмет на разпоредителна сделка.
Сключеният между страните предварителен договор има смесен характер /инкорпорира в
себе си предварителен договор за продажба на недвижим имот и договор за изработка – за
извършване строителството на имота от продавача, който в този случай се явява и
изпълнител/.
От представения по делото предварителен договор се установява, че купувачът е поел
задължението да заплати уговорената цена, както следва: а) сума в размер на 23 827.75 евро
– в срок до 7 дни работни дни от подписване на предварителен договор; б) сума в размер на
19 062.20 евро, в срок до 7 работни дни, считано от достигане на кота „било“; в) сума в
размер на 19 062.20 евро, дължима в срок до 7 работни дни от дата на издаване на Акт 14 за
сградата; г) сума в размер на 23 827.75 евро, дължима в срок до 7 работни дни от дата на
издаване на Акт 15 за сградата; д) сума в размер на 9 531.10 евро, дължима в срок до 7
работни дни от дата на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.
Установява се от доказателствата по делото, че е налице самостоятелен обект на
правото на собственост, годен да бъде предмет на разпоредителната сделка, съгласно
условията, които страните са уговорили в предварителния договор.
Установява се по делото, че продажната цена е заплатена изцяло по банкова сметка на
ответника, както следва:
По споразумение за гаранционен депозит от 15.11.2018 г. са заплатени 2000 евро. С
платежно нареждане от 02.01.2019 г. са заплатени 42 691.36 лв. с еврова равностойност
21 827.75 евро. С платежно нареждане от 14.10.2019 г. са заплатени 37282.42 лв., с еврова
равностойност 19 062.20 евро. С платежно нареждане от 10.04.2020 г. са заплатени 37282.42
лв., с еврова равностойност 19 062.20 евро. С платежно нареждане от 20.12.2021 г. са
заплатени 40 047.85 лв., с еврова равностойност 20 476.14 евро. С платежно нареждане от
20.11.2023 г. са заплатени 18 641.21 лв., с еврова равностойност 9 531.10 евро. Отделно в б.
„Д“ от споразумението от 16.09.2021 г. е отразено, че към дата 16.09.2021 г. купувачът е
изпълнил задълженията си по договора като е заплатил на продавача сума в общ размер на
61 952.15 евро – т. е. първите три вноски по предварителния договор /в размери 23 827.75
евро, 19 062.20 евро и 19 062.20 евро/.
Съгласно чл. 1 от споразумение към предварителен договор от 28.12.2018 г. страните
са се съгласили, че е начислена неустойка за забава с повече от 3 месеца за въвеждане на
3
обектите в експлоатация. Съгласно чл. 20 от предварителния договор при забава с повече от
3 месеца за въвеждане на обектите в експлоатация се дължи неустойка – 5 % годишно, но не
повече от 20 % от цената на договора. Ответникът е поел задължение да въведе обектите в
експлоатация за 26 месеца от 11.05.2018 г. /датата на издаване на Акт образец № 2/. Ищецът
твърди, че за забава в период приблизително 2 години е дължима неустойка по чл. 20 от
предварителния договор в размер на 10.98 % от цената по договора или 10 465 евро, като с
част от тази неустойка 3 351.61 евро е прихваната от договорената цена съобразно
подписаното споразумение. Доколкото споразумението е представено по делото, подписано
е от страните, ответникът не се явява по делото и не прави оспорвания, то съдът приема, че
пълната дължима продажна цена по договора е заплатена, като част от нея в размер на
3 351.61 евро е прихваната с вземане на ищеца за неустойка по чл. 20 от предварителния
договор. При всички положения се установява забава при изпълнение на това задължение
повече от 9 месеца, съдът като съобрази естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди
от неизпълнението, намира, че същата не противоречи на добрите нрави, поради което и
няма пречки сумата от 3 351.61 евро да се приеме за извънсъдебно прихваната от
продажната цена по съгласие на страните. Дали действително забавата е била повече от 2
години и какъв е глобалният размер на дължимата неустойка по чл. 20 от договора не е
предмет на настоящото производство.
Продавачът по предварителния договор е собственик на имота към момента на
приключване на съдебното дирене в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В настоящия
случай не се спори относно правото на собственост на ответника върху процесния
недвижим имот, като същото се установява от приложения по делото нотариален акт за
покупко-продажба. Съдът намира, че безспорно ответникът “Розета Пропъртис“ ООД е
собственик на процесния апартамент. Видно от Нотариален акт № 100/15.06.2017 г. на
нотариус С.Д. ответникът е придобил чрез покупко-продажба правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 68134.1609.2218 по КККР на гр. София с площ от 1 417 кв.
м., находящ се в гр. София, район „Студентски“, ж. к. „Малинова долина“. По делото са
приети като доказателства множество документи и актове, издавани в процеса на
строителството, завършили с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1255/23.12.2022
г., издаден от НАГ-СО, от което е видно, че сграда с идентификатор 68134.1609.2218.1 е
въведена в експлоатация. Ответникът е декларирал процесния обект като негова собственост
пред Столична община, район „Студентски“, Дирекция „Общински приходи“ – л. 167. От
постъпила справка от Агенция по вписванията е видно, че няма вписани разпоредителни
сделки с процесния имот – л. 93-163.
Продавачът се е съгласил да въведе обектите в експлоатация в срок от 26 месеца от
датата на Акт образец № 2 /Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа/, както и да сключи окончателния договор не по-късно
от 60 дни, считано от датата на влизане в сила на разрешение за въвеждане в експлоатация.
Към момента на предявяване на исковата молба е настъпил падежът на задължението за
сключване на окончателен договор, като същото не е изпълнено. Поведението на ответника
е довело до забавяне както при издаването на удостоверението за експлоатация, така и до
забава по отношение сключването на окончателния договор. Следователно към датата на
подаване на исковата молба за купувача е възникнало правото да иска изпълнение, вкл. да
упражни потестативното си право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по съдебен ред, а ответникът е бил в
забава.
Няма пречки да се уважи иска и за паркомястото. Процесното паркомясто не
съставлява самостоятелен обект, но то може да бъде обект на прехвърлителна сделка, като
се опише, че се прехвърлят идеални части от подземния паркинг, които са обособени
съобразно архитектурния проект като паркомясто. При тълкуване клаузите на договора,
4
съдът приема, че волята на страните относно предмета на прехвърляемото паркомясто е ясна
– тъй като то е посочено по архитектурен проект с номер, ниво на сутерена и кота, на които
се намира, площ и съседи, и няма правна пречка нотариусът, респективно съдът в
производството по чл. 19, ал. 3 ГПК да го опишат в нотариалния акт/съдебното решение по
начин, по който да е съответен на закона и на представените строителни книжа. Според
представена таблица за площообразуване /л. 44-49 от делото/, паркомясто № 20 е в
подземния паркинг, на кота – 3.20 м., с площ от 14.51 кв. м. и съставлява 2.75 % идеални
части от подземния паркинг. Следователно, няма пречка паркомясто № 20 с площ от 14.51
кв. м. да се опише като съответстващо на 2.75 % идеални части от подземен паркинг, като се
посочи, че то попада в самостоятелен обект с идентификатор 68134.1609.2218.1.52, на ниво
сутерен, кота -3.20, съобразно архитектурния проект.
От изложеното се установяват всички елементи от фактическия състав на
претенцията, с оглед на което искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК, прехвърлянето би могло да се извърши, само ако
публичните и общински задължения на продавача по договора са заплатени. От постъпилото
по делото писмо от СО, район Студентски се установява, че към 04.04.2025 г. за ап. 401 и
склад 18 са формирани задължения за ДНИ и ТБО в общ размер на 668.76 лв. След влизане в
сила на краен съдебен акт по спира и при уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ищецът
следва да представи доказателства, че всички дължими данъци и такси за имотите са
платени, в противен случай няма да му бъде издаден препис от решението.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските
по прехвърлянето на имота, като в случая приложение не намира правилото на чл. 186, ал. 1
ЗЗД. На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК ищецът следва да заплати на държавата следващите
се разноски по прехвърлянето на имотите, определени съгласно чл. 44, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1,
вр. чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 47, ал. 2 ЗМДТ. Съобразно чл. 35, ал. 2, вр. чл. 34, вр.
чл. 33, вр. чл. 32, ал. 1 от Наредбата на СОС за определяне размера на местните данъци,
дължимия данък е в размер на 3 % от оценката /уговорената обща продажна цена от 95 311
евро или 186 412.11 лв., доколкото е по–висока от данъчната оценка/ или 5 592.36 лв., както
и нотариална такса по сметка на Софийски градски съд /по арг. от чл. 87 ЗННД/, изчислена
съобразно раздел ІІ, т. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, в размер на 903.33 лв.
/730.50 + 0.2 на сто за горницата над 100 000 лв./.
Заверен препис от решението може да се издаде след представяне на доказателства,
че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота – арг. от
чл. 364, ал. 2 ГПК.
Следва да бъде даден 6-месечен срок на ищеца, считано от влизане на решението в
сила, да извърши отбелязване в Службата по вписванията по представен препис от
решението, като след изтичането на този срок вписването на исковата молба по настоящия
иск губи действието си /чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗС/.
Относно иска за неустойка по чл. 18 от предварителния договор:
С чл. 18 от предварителния договор страните са предвидили, че в случай на забава от
страна продавача за сключването на окончателен договор с купувача с повече от 30 дни, той
дължи неустойка в размер на 0.1 % на ден върху размера на направените от купувача
вноски, но не повече от 10 % от цената на договора.
Установи се по делото, че разрешението за въвеждане в експлоатация е от 23.12.2022
г., респ. съгласно чл. 13 от предварителния договор продавачът е следвало да прехвърли на
купувача процесните недвижими имоти не по-късно от 60 дни от 23.12.2022 г. или до
23.02.2023 г. Забава е настъпила, а неустойка е дължима след изтичането на повече от 30 дни
от тази дата или от 25.03.2023 г. Налице е договорно неизпълнение – забава с повече от 1
5
година, считано от 25.03.2023 г., поради което е достигнат максималния възможен размер на
договорената неустойка от 10 % от цената на договора – 9 531.10 евро.
С предварителния договор са предвидени отделни неустойки при неизпълнение на
задълженията на продавача.
Неустойките за неспазване на двата договорени срока – за издаване разрешение за
ползване и за сключване на окончателен договор в предвидения срок, представляват
мораторни неустойки /обезпечаващи забавеното изпълнение/, а не компенсаторни
такива. Няма пречка да се уговорят между страните няколко неустойки за забавено
изпълнение, които произтичат от различни правопораждащи факти, стига обаче те да не се
застъпват - да не обезпечават едно и също задължение и да не се начисляват за един и същ
период от време. Възложителят има интерес да обезпечи изпълнението чрез уговарянето на
две или повече неустойки относно различните етапи на строителството и сключването на
окончателен договор за покупко-продажба, а и противното би ограничило автономията на
волята на страните. Ако с оглед точното изпълнение на дадено задължение са предвидени
различни видове неустойка, то те могат да се кумулират само ако се отнасят до форми на
неизпълнение, които не се поглъщат. В случая двете неустойки не се застъпват, неустойката
по чл. 20 от предварителния договор се дължи до въвеждане на обектите в експлоатация, а
неустойката по чл. 18 се начислява при забава с общо повече от 90 дни след издаване на
разрешение за въвеждане в експлоатация.
Неустойката по чл. 18 от предварителния договор не е нищожна поради противоречие
с добрите нрави. Съгласно т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС не е нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок,
до който тя може да се начислява. Изпълнителят по договора е ЮЛ, а в случая страните са
уговорили и максимален/краен предел на неустойката 10 %, поради което същата не води
до проява на нарушение на морала. Липсва основание да се приеме, че процесната неустойка
е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а от
тук и че е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Неустойката е предвидена в
размер на 0.1 % на ден върху размера на направените от купувача вноски, а съдебната
практика приема, че неустойка в размери 0.3 - 0.5 %, дори и до 1 %, за всеки просрочен ден и
то без краен предел, не противоречи на добрите нрави – виж решение № 99 от 8.07.2010 г.
по т. д. № 984/2009 г., I т. о. на ВКС, решение № 196 от 6.12.2010 г. по т. д. № 335/2009 г.,
II т. о. на ВКС, решение № 99 от 26.07.2013 г. по т. д. № 944/2012 г., I т. о. на ВКС,
решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС, решение № 168 от
12.10.2010 г. по т. д. № 486/2010 г., II т. о, на ВКС, решение № 107 от 25.06.2010 г. по т. д.
№ 818/2009 г., II т. о. на ВКС, решение № 46 от 22.06.2010 г. по т. д. № 563/2009 г., I т. о.
на ВКС.
Към 25.03.2023 г. са заплатени всички вноски по договора без последната пета
вноска, поради което и до заплащането на петата вноска /20.11.2023 г./ се е начислявала
неустойка за забава в размер на 0.1 % върху направените вноски до този момент в размер на
85 779.90 евро – между тези две дати /25.03.2023 г. – 20.11.2023 г./ има 240 дни, поради което
максималният размер на неустойката от не повече от 10 % от цената на договора или 9
531.10 евро е достигнат още преди плащането на последната пета вноска.
Искът по чл. 92 ЗЗД е основателен и ще се уважи в пълен размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски са дължими на ищецът. Съшият е представил
списък по чл. 80 ГПК.
Претендирани са общо 15 586.75 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
такси. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
12 850 лв. /л. 186-187/. За внесена държавна такса се претендира сумата от 2609.77 лв.
6
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 вр. чл. 71, ал. 2 ГПК дължимата държавна такса по иска по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД съобразно данъчната оценка на имотите /л. 63/ е общо 669.78 лв., както и
745.65 лв. за иска за неустойка или общо на ищеца за заплатена държавна такса се следва
сумата от 1415.43 лв. /разликата над тази сума до 2609.77 лв. се явява надвнесена държавна
такса, за внасянето на каквато сума не са давани указания от съда/. Или за разноски на
ищеца се следва общо сумата от 14 392.41 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, сключения на
28.12.2018 г. между А. В. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Димитровград, ул. „Гео Милев“ №
**** /като купувач/ и “Розетта Пропъртис” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 1, ет. 4 /като продавач/, предварителен договор
за покупко-продажба на следните недвижими имоти от „Жилищна сграда с подземни
гаражи”, съгласно Разрешение на строеж № 2/09.01.2018 г. на главния архитект на Столична
община, район “Студентски”, в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1609.2218, по
КККР, одобрени със Заповед № РД 18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на имота: град София, Столична община, район „Студентски“, жилищен комплекс
„Малинова долина”, с площ от 1417 квадратни метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, номер по предходен план: 2218 квартал: 55, парцел: VII-2218, а
именно: АПАРТАМЕНТ А401 /представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор
68134.1609.2218.1.33 съгласно схема № 15-1061388 от 18.10.2024 г., издадена от АГКК/,
находящ се на четвърти стаж, кота +11.40 метра, със застроена площ от 79.34 кв. м., заедно с
прилежащите към апартамента 12.48 кв. м. идеални части от общите части на сградата, или
обща застроена площ на апартамента от 91.82 кв. м., който апартамент се състои от: антре.
дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани, балкон, при съседи; двор от три
страни, стълбище-коридор, апартамент № А402, асансьорна шахта, заедно със
съответстващите на апартамента 26.81 кв. м. идеални части от правото на собственост върху
описания по-горе поземлен имот, заедно с 2.75 % идеални части от общите части от
подземен паркинг, находящ се на ниво сутерен /ет. -1/, кота – 3.20 м., обособени като
ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № 20 /попадащо, съгласно схема № 15-1061409 от 18.10.2024 г.,
издадена от АГКК, в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1609.2218.1.52/,
със застроена площ от 14.51 кв. м., при съседи: подземно паркомясто № 19. коридор към
складови помещения, склад № 11, зона за маневриране, две помещения за вертикално
паркиране на 13 броя велосипеди и подземно паркомясто № 21, заедно с прилежащите към
паркомястото 14.19 кв. м. идеални части от общите части на подземната част на сградата,
както и заедно с прилежащите към паркомястото 4.17 кв. м. идеални части от правото на
собственост върху описания по-горе поземлен имот, както и заедно със СКЛАД № 18
/представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор 68134.1609.2218.1.70
съгласно схема № 15-1061404 от 18.10.2024 г., издадена от АГКК/, находящ се на ниво
сутерен, кота -3.20 метра , със застроена площ от 4.51 кв. м., заедно с прилежащите към
склада 1.57 кв.м. идеални части от общите части на подземната част на сградата. както и
заедно с прилежащите към склада 0.46 кв. м. идеални, части от правото на собственост върху
описания по-горе поземлен имот, при съседи: двор, склад № 17, склад № 22, склад № 23,
подземно паркомясто № 23.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Димитровград, ул. „Гео Милев“ №
****, да заплати на Столична община, район „Студентски“, дирекция ПАМДТ, на основание
чл. 364, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 5 592.36 лв. – местен данък за възмездно прехвърляне
на имущество.
7
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Димитровград, ул. „Гео Милев“ №
****, да заплати по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, на основание чл.
364, ал. 1 ГПК, сумата от 903.33 лв. – такса за прехвърлянето на имота, изчислена съобразно
раздел ІІ, т. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД.
НАРЕЖДА ДА СЕ ВПИШЕ на основание чл. 364 ГПК ВЪЗБРАНА върху
процесните имоти: АПАРТАМЕНТ А401 /представляващ самостоятелен обект с сграда с
идентификатор 68134.1609.2218.1.33 съгласно схема № 15-1061388 от 18.10.2024 г., издадена
от АГКК/, находящ се на четвърти стаж, кота +11.40 метра, със застроена площ от 79.34 кв.
м., заедно с прилежащите към апартамента 12.48 кв. м. идеални части от общите части на
сградата, или обща застроена площ на апартамента от 91.82 кв. м., който апартамент се
състои от: антре. дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани, балкон, при
съседи; двор от три страни, стълбище-коридор, апартамент № А402, асансьорна шахта,
заедно със съответстващите на апартамента 26.81 кв. м. идеални части от правото на
собственост върху описания по-горе поземлен имот, заедно с 2.75 % идеални части от
общите части от подземен паркинг, находящ се на ниво сутерен /ет. -1/, кота – 3.20 м.,
обособени като ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № 20 /попадащо, съгласно схема № 15-1061409
от 18.10.2024 г., издадена от АГКК, в самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1609.2218.1.52/, със застроена площ от 14.51 кв. м., при съседи: подземно паркомясто
№ 19. коридор към складови помещения, склад № 11, зона за маневриране, две помещения за
вертикално паркиране на 13 броя велосипеди и подземно паркомясто № 21, заедно с
прилежащите към паркомястото 14.19 кв. м. идеални части от общите части на подземната
част на сградата, както и заедно с прилежащите към паркомястото 4.17 кв. м. идеални части
от правото на собственост върху описания по-горе поземлен имот, както и заедно със
СКЛАД № 18 /представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор
68134.1609.2218.1.70 съгласно схема № 15-1061404 от 18.10.2024 г., издадена от АГКК/,
находящ се на ниво сутерен, кота -3.20 метра , със застроена площ от 4.51 кв. м., заедно с
прилежащите към склада 1.57 кв.м. идеални части от общите части на подземната част на
сградата. както и заедно с прилежащите към склада 0.46 кв. м. идеални, части от правото на
собственост върху описания по-горе поземлен имот, при съседи: двор, склад № 17, склад №
22, склад № 23, подземно паркомясто № 23 – до заплащането от ищеца на задълженията
на СГС и Столична община за местен данък и такса за прехвърляне на имота.
ДА НЕ СЕ ИЗДАВА заверен препис от решението, докато А. В. С., ЕГН: **********
не представи доказателства, че са погасени дължимите данъци и такси за имота /задължения
за ДНИ и ТБО/, както и разноските по прехвърлянето, на основание чл. 364, ал. 2 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК на А. В. С., ЕГН: **********, считано от
влизане в сила на решението, да извърши отбелязването му в Службата по вписванията – гр.
София, като указва, че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи
действието си.
ОСЪЖДА “Розетта Пропъртис” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 1, ет. 4, да заплати на А. В. С., ЕГН:
**********, с адрес гр. Димитровград, ул. „Гео Милев“ № ****, на основание чл. 92 ЗЗД,
сумата от 9 531.10 евро – представляваща неустойка за забава по чл. 18 от предварителния
договор от 28.12.2018 г., начислена в максималния уговорен размер не повече от 10 % от
цената по договора.
ОСЪЖДА “Розетта Пропъртис” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 1, ет. 4, да заплати на А. В. С., ЕГН:
**********, с адрес гр. Димитровград, ул. „Гео Милев“ № ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 14392.41 лв. – разноски по делото.
Ищецът сочи банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN:BG****.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9