№ 237
гр. Шумен, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630200947 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №25 – 0869 - 000006/14.01.2025г. на
Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на М. А. М., ЕГН ********** от гр.Шумен, са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано като излага конкретни доводи за това. Не оспорва
фактическите обстоятелства, но счита, че е наказан неправилно и не следва да носи
административно – наказателна отговорност. Намира, че в НП не са изложени всички факти
и обстоятелства известни на наказващия орган, които е следвало да вземе предвид. Не е
съобразено обстоятелството, че в едномесечния срок е било подадено заявление за
пререгистрация на автомобила, но поради обстоятелството, че при прегледа на МПС било
констатирано, че номера поставен на двигателя не съответствал на този отразен в СРМПС
и му било указано да представи документ за действителния номер на двигателя на
автомобила. Счита, че по обективни причини пререгистрацията не била извършена
своевременно, поради необходимостта от снабдяване с документ от представителството на
Тойота за България. Също така счита, че не следва да носи отговорност за неточното
отразяване на данните при предходната регистрацията на автомобила в ОДМВР – Сливен.
При условията на евентуалност счита, че предвид така създалата се ситуация, се касае за
маловажно нарушение.
Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага
доводите си затова. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 24.06.2024г. жалб. М. А. М., чрез договор за покупко – продажба, придобил л.а.
„Тойота РАВ – 4“ с рег.№ СН1817 ВА, рама № JTEHG20V806045704, двигател №1CD.
На 04.07.2024г. жалбоподателят подал в сектор ПП при ОДМВР – Шумен Заявление
№240869012231 за промяна на регистрацията, с приложени към него СРМПС и договор за
1
покупко – продажба. Също така л.а. „Тойота РАВ – 4“ с рег.№ СН1817 ВА бил представен
за идентификация. При проверка на документите било установено, че в СРМПС в позиция
„Р5“ /номер на двигател/ било отразено „1CD“. При сверяване на данните посочени в
СРМПС с тези поставени върху МПС било констатирано, че на мястото определено от
производителя бил поставен номер на двигателя „1CD0345303“. На гърба на заявлението
жалбоподателят отразил, че бил запознат, че следва да представи документ за номера на
двигателя.
На 26.08.2024г. регистрацията на л.а. „Тойота РАВ – 4“ с рег.№ СН1817 ВА била
служебно прекратена, на основание 143 ал.15 от ЗДвП.
На 24.09.2024г. жалбоподателят се снабдил със служебна бележка за номера на
двигателя на МПС и на 25.09.2024г. посетил сектор ПП при ОДМВР – Шумен, където в
10.40 часа подал Заявление №240869018163. Поради обстоятелството, че бил уведомен от
служителите на сектор ПП, че следва да представи автомобила за идентификация, се върнал
за го придвижи до сектора.
На 25.09.2024г. свидетелите Й. Ж. Ж. и Т. Б. Й. – служители на сектор ПП при
ОДМВР – Шумен, с патрулен автомобил осъществявА. линеен контрол на движението.
Около 11.30 се движели по ул. “Университетска“ в посока сектор ПП. Пред тях се движел
л.а. „Тойота РАВ – 4“ с рег.№ СН1817 ВА. При направена справка посредством техническо
средство – таблет, било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация. На същият
бил подаден звуков сигнал за спиране като на водача било посочено да влезе в двора на
сектор ПП. При извършената проверка било установено, че МПС се управлява от
жалб.Джевдетов. В хода на проверката същият обяснил, че е придвижвал автомобила до
сектор ПП с цел пререгистрация.
За констатирано нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, св.Й. Ж. на 25.09.2024г. съставил
срещу жалбоподателя АУАН бл.№158285, в който жалбоподателят саморъчно отразил, че
няма възражения. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени
възражения в законоустановения срок.
На 25.09.2024г. в 13.37 часа автомобила бил регистриран от жалбоподателя.
Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена регистрация е била
образувана преписка вх.№5054/24г. по описа на РП – Шумен, с оглед евентуално извършено
престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 26.11.2024г. прокурор при Районна
прокуратура гр.Шумен отказал да образува досъдебно производство и прекратил
преписката като е приел, че жалбоподателят не е съзнавал, че управлява МПС с прекратена
регистрация, поради което престъплението не е осъществено от субективна страна. След
постановения отказ на Районна прокуратура гр.Шумен, административно-наказващият
орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.
На основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на М. А. М. са наложени административно
наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели, чийто показания подкрепят събраните по делото писмени доказателства и не са
противоречиви. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Й. Ж. Ж. и Т. Б. Й.,
тъй като показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен
това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на нА.чието на мотив да набедят
жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства. Показанията на свидетеля И.Й. Й.ов касаят обстоятелството, че
жалбоподателят е направил опит да регистрира автомобила, както и причината това да не
случи, както и, че на посочената в акта дата е придвижвал автомобила до сектор ПП при
ОДМВР – Шумен с цел да го регистрира, което и направил същия ден. Показанията на
свидетеля не опровергават приетата от съда фактическа обстановка, а кореспондира с нея.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното: В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуА.зирано в степен,
2
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
и дА. това лице го е извършило виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това
нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 200лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В хода на административното и съдебното производство жалбоподателя не оспорва,
че на посочените НП дата и час е управлявал л.а. „Тойота РАВ – 4“ с рег.№ СН1817 ВА на
път, отворен за обществено ползване, преди да влезе в двора на сектор ПП, където му била
извършена и проверката. Не оспорва и факта, че на 24.06.2024г. придобил собствеността на
автомобила в предвидената за това форма, съгласно чл. 144, ал.2 ЗДвП (писмен договор с
нотариална заверка на подписите).
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място,
жалбоподателят е управлявал нерегистриран по надлежният ред за Р България л.а. „Тойота
РАВ – 4“ с рег.№ СН1817 ВА, тъй като същият бил със служебно прекратена на 26.08.2024г.
регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Съобразно определението по §6 т.18а от ДР на ЗДвП и §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства – „Регистрация“ е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно чл.4 ал.1 от
Наредба № I-45 собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията, а според чл.145 ал.2 от ЗДвП приобретателят на
регистрирано ППС е длъжен в срок до 1 месец да регистрира придобитото ППС в службата
по регистрация по постоянен адрес. След вА.дно осъществена промяна на собствеността
върху превозното средство и нерегистрирането на придобитото превозно средство в
съответната служба за регистрация в срок от 1 месец, същото следва да бъде квА.фицирано
като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на
чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Статуса „не регистрирано по надлежния ред моторно превозно
средство“ е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по 145 ал.2 от ЗДвП.
Приобретателят на моторно превозно средство, което той не е регистрирал по реда и в срока
по 145, ал.2 от ЗДвП, следва да знае, че това превозно средство не е регистрирано по
надлежния ред и съответно не е снабдено с административно разрешение да участва в
пътното движение. Нерегистрирането на превозното средство по реда на 145, ал.2 от ЗДвП
само по себе си е пречка, то да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено
ползване.
Съдът намира, че нарушението е извършено, както от обективна, така и от
субективна страна, доколкото за административните нарушения не се изисква умисъл,
достатъчно е да са извършени по непредпазливост. Съдът не споделя доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че деянието е извършено без вина. Като
собственик на процесното МПС жалбоподателят е бил наясно, че следва да регистрира
лекия си автомобил в сектор ПП при ОД на МВР по постоянен адрес и е съзнавал, че
управлява лек автомобил със свидетелство за регистрация, в което е вписан стария
собственик на автомобила, без да го е регистрирал по съответния ред в срока
регламентиран в чл.145 ал.2 от ЗДвП. В случая крайният срок за пререгистрация на
автомобила е бил 24.07.2024г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което
и регистрацията му е била служебно прекратена.
Въпреки изводът за съставомерност на извършеното от обективна и субективна
страна, настоящият съдебен състав намира че, фактическите обстоятелства, свързани с
настоящият случай, указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при
който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
3
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Действително касае се за нарушение, което засяга важни обществени отношения
свързани с изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по
пътищата и конкретно - режима на регистрация на моторните превозни средства, което
рефлектира върху възможността при необходимост да бъдат идентифицирани.
От друга страна по делото безспорно се установи, че жалбоподателят на 04.07.2024г.
е подал в сектор ПП при ОДМВР – Шумен Заявление №240869012231 за промяна на
регистрацията, с приложени към него СРМПС и договор за покупко – продажба, т.е.
предприел е действия в законоустановения срок. Също така съдът намира за безспорно
установено, че поради несъответствие на номера на двигателя посочен в СРМПС и номера
поставен на двигателя, процедурата по регистрация на автомобила не била приключена.
Видно от отразеното на гърба на заявлението, на жалбоподателя било указано да представи
документ за номера на двигателя, за което не е ясно дА. му е бил предоставен някакъв срок.
По делото не се представиха доказателства кога, как и дА. е приключила процедурата по
подаденото на 04.07.2024г. заявление. Съгласно чл.7 ал.4 от Наредба №I - 45 от 24.03.2000г.
при отказ за регистрация на ПС същият се отразява в националния регистър на ППС от
административния орган, издал решението за отказ. Не се установи такъв отказ изрично да е
бил постановен.
Въз основа на приобщеното по делото Заявление №240869018163, съдът намира за
безспорно установено, че след снабдяване на съответния документ на 24.09.2024г.,
жалбоподателят на 25.09.2024г. е посетил сектор ПП, където в 10.40 часа подал
заявлението. Доколкото заявлението е подадено в 10.40 часа, а процесното нарушение е
извършено около 11.30 часа, на база показанията на св.И.Й. Й.ов съдът намира за
достоверно, че жалбоподателят е предприел управление на автомобила, тъй като при
подаване на заявлението бил уведомен от служителите на сектор ПП, че следва да представи
МПС за идентификация, поради което се върнал до автокъщата, където бил паркиран
автомобила и го придвижил до сектора ПП. Същият ден в 13.37 часа автомобила е бил
регистриран, видно от приобщената Справка по история за ПС.
За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други
смекчаващи обстоятелства и конкретните обстоятелства, при които е извършено
нарушението. Нарушението, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е
формално. Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези
случаи да се реА.зира предвид самия факт на извършване на деянието, без необходимост от
настъпване на някакъв допълнителен вредоносен резултат. Степента на обществена опасност
на деяние, което формално осъществява признаците на определено нарушение, следва да
бъде преценявана в съответствие със степента, с която конкретното деяние уврежда или
застрашава обекта на наказателноправна защита. При изследването на степента на
обществена опасност на процесното деянието съдът приема, че тя е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Този извод следва от обстоятелството, че
жалбоподателят в регламентирания срок е предприел действия за регистрация на МПС, но
по обективни причини – неправилно отразяване на номера на двигателя в СРМПС при
първоначалната регистрация в сектор „ПП“ при ОДМВР – Сливен, процедурата не е била
довършена. Също така съдът намира, че по – скоро се касае за инцидетно управление на
МПС във връзка с регистрацията му. Видно от приобщената по дело справка за пътуване на
жалбоподателя, за периода 24.06.2024г. – 25.09.2024г. са регистрирани 11 излизания и
влизания в страната като нито при едно от тях жалбоподателят не е ползвал процесния лек
автомобил.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай обществената опасност на
извършеното нарушение е незначителна и предвидените наказания дори и в минимален
размер се явяват прекомерно тежки, предвид конкретната ситуация.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се
приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да
4
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останА.те граждани, така както визира
чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателя
са присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство е основателно. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за възнагражденията за
адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С
обжалваното НП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева,
поради което размерът на минималното възнаграждение е 400 лева към момента на
договарянето и към настоящия момент. Съгласно чл.14 ал.2 от Наредба №1 за защита по
дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълнително по 250
лева. В настоящото производство процесуалният представител на жалбоподателят е
осъществил процесуално представителство в три открити съдебни заседания, т.е.
минималното възнаграждение за адвокатската работа в конкретният случай, което му се
следва е 650 лева. Въпреки, че се касае за първоначално договорено възнаграждение в
размер на 600 лева, съдът намира, че същото не се явява прекомерно, предвид
осъщественото процесуално представителство в трите открити съдебни заседания.
С оглед на изложеното наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя договореното и платено възнаграждение в размер на 600 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25 – 0869 - 000006/14.01.2025г. на
Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на М. А. М., ЕГН ********** от гр.Шумен, са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. А. М., ЕГН **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА на ОДМВР - Шумен да заплати на М. А. М., ЕГН ********** направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5