№ 631
гр. Перник, 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500544 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 61/ 05.05.2025 г., постановено по гр.д. № 497/ 2022 г., по описа на
Районен съд – Брезник, е отхвърлен искът за съдебна делба, предявен от Б. С. С. срещу Г. С.
С., М. С. Д., З. С. Н. и И. С. С. по отношение на поземлен имот с идентификатор
14893.501.290 по КККР на село Г., общ. Брезник, одобрени със Заповед РД-18-1526/
24.08.2019 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 1800 кв.м., номер по предходен план 292,
квартал 24, парцел ХІХ, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 14893.68.22,
14893.501.289, 14893.501.335, заедно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор
14893.501.290.1 със застроена площ 44 км.м., предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна, сграда с идентификатор 14893.501.290.2 със застроена площ 60 кв.м.,
предназначение - селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 14893.501.290.3 със
застроена площ 19 кв.м., предназначение - селскостопанска сграда, и е допуснато
извършването на делба между Б. С. С., Г. С. С., М. С. Д., З. С. Н., И. С. С., П. П. А., Н. П. С.,
П. П. Б., З. З. В., Ю. В. А., М. В. С. и Ф. А. В. на поземлен имот с идентификатор
14893.151.34 съгласно скица на поземлен имот № 15-1361572/ 22.11.2022 год., находящ се в
**********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
1526/ 24.08.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.
Г., Местност Г.Д.; с площ по скица от 23 097 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Горска, при делбени дялове, както следва: - Б. С.в С. - 24/240 идеални части; Г. С. С. - 24/240
идеални части; М. С. Д. -24/240 идеални части; З. С. Н. - 24/240 идеални части; И. С. С. -
24/240 идеални части; П. П. А. - 30/240 идеални части; Н. П. С. - 15/240 идеални части; П. П.
Б. - 15/240 идеални части; З. З. В. - 10/240 идеални части; Ю. В. А. - 10/240 идеални части; М.
В. С. - 10/240 идеални части и Ф. А. В. - 30/240 идеални части.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на поземлен имот с
идентификатор 14893.501.290 по КККР на село Г., общ. Брезник, одобрени със Заповед РД-
18-1526/ 24.08.2019г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 1800 кв.м., заедно с построените
в него сгради с идентификатори 14893.501.290.1, 14893.501.290.2 и 14893.501.290.3, е
подадена въззивна жалба от И. С. С., в която са изложени съображения за неговата
неправилност. Според жалбоподателката решението в тази му част е постановено без да
бъде направено цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства. Същата сочи, че
от приетото удостоверение за наследници на С.Л. Д.а е видно, че същата е починала на
1
02.04.2013 г., а искът за делба е предявен преди изтичане на десет години от смъртта й -
02.04.2023 г. Поради това З. С. Н. не би могла да придобие по давност имота. В жалбата се
сочи, че всички събрани доказателства установяват по категоричен начин, че З. С. Н. не е
трансформирала държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение.
От свидетелските показания било видно, че след смъртта на общия наследодател в имота
ходели И., Г. и М.. През 2022 г. двама от останалите сънаследници - Г. С. С. и М. С. Д. се
разпоредили с наследствените си дялове от имота и ги дарили на З. С. Н.. Предвид тези
доводи И. С. С. моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в
атакуваната му част и да бъде допусната делба на поземлен имот с идентификатор
14893.501.290 по КККР на село Г., общ. Брезник, одобрени със Заповед РД-18-1526/
24.08.2019 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 1800 кв.м., заедно с построените в него
сгради с идентификатори 14893.501.290.1, 14893.501.290.2 и 14893.501.290.3.
Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещните страни, но последните не да
подали отговор нито в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, нито след това.
Срещу решението на Районен съд – Брезник в същата му част е подадена и въззивна
жалба от Б. С. С.. Последният счита същото за неправилно поради допуснати процесуални
нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Изразява становище, че
направените от първоинстанционния съд изводи не кореспондират със събрания
доказателствена материал и установената фактическа обстановка. Излага, че изцяло в
противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че З. С. Н. е придобила имотите по
давност, тъй като присъединила към своето владение това на нейния баща. В жалбата се
твърди, че от представеното копие от нотариален акт № 163, т. IV, дело 1622/ 1989 г. на
нотариус при ПРС, се установява, че наследодателите С. С. Д. и С.Л. Д.а са придобили по
давност в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху
процесните имоти. Въз основа на това въззивникът Б. С. С. подържа, че приживе последните
са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност и са били признати за
собственици на основание давностно владение. Поради това счита, че към момента на
настъпване на смъртта на С. С. Д. той е бил собственик на имотите, а не техен владелец,
както приел първоинстанционният съд. В жалбата се твърди, че след смъртта на С. С. Д. и
С.Л. Д.а имотите са придобити по наследство от децата им - Б. С. С., Г. С. С., М. С. Д., З. С.
Н. и И. С. С. в равни квоти – по 1/5 ид.ч. Изложено е, че С.Л. Д.а е починала на 02.04.2013
г., а искът за делба е предявен на 29.12.2022 г., тоест преди да са минали десет години от
смъртта й, поради което не би могла З. С. Н. да придобие имотите по давност. Поддържа се,
че последната освен това не е упражнявала фактическата власт върху тях със съзнанието, че
е техен изключителен собственик. Като аргумент в тази насока е посочен сключеният между
З. С. Н., Г. С. С. и М. С. Д. договор, обективиран в нотариален акт № 95, том II, рег. № 774,
дело 283/ 2022 г., по описа на нотариус Ал.Цветанов, чрез който Г. С. С. и М. С. Д. дарили на
З. С. Н. собствените си 460/1149 ид.ч. от имот с идентификатор 14893.501.290, заедно с 2/5
ид.ч. от жилищната сграда, построена в него. От последното следвало, че З. С. Н. не е
упражнявала владение върху имотите със съзнание, че е техен изключителен собственик.
Жалбоподателят Б. С. С. поддържа, че е ходил несмущавано в имота до смъртта на майка му
С.Л. Д.а, а едва след това възникнали спорове по отношение на него. Въз основа на тези
твърдения излага, че З. С. Н. била владелец на придобитата от нея 1/5 ид.ч. от имотите и
държател на останалите идеални части, придобити по наследство от Б. С. С., Г. С. С., М. С.
Д. и И. С. С.. Доколкото като доказателство по делото е прието копие от нотариален акт №
95, том II, рег. № 774, дело 283/ 2022 г., по описа на нотариус Ал.Цветанов, Б. С. С. счита, че
решението на Районен съд – Брезник следва да бъде отменено в обжалваната му част и да
бъде допусната съдебна делба на имот с идентификатор 14893.501.290 и построената в него
жилищната сграда с идентификатор 14893.501.290.1 между него, З. С. Н. и И. С. С. при
квоти 1/5 ид.ч. за Б. С. С., 1/5 ид.ч. за И. С. С. и 3/5 ид.ч. – за З. С. Н., а сгради с
идентификатор 14893.501.290.2 и идентификатор 14893.501.290.3 да бъдат допуснати при
делба между всички наследници - Б. С. С., Г. С. С., М. С. Д., З. С. Н., И. С. С. при квоти по
1/5 ид.ч. за всеки от тях.
2
Ответниците по въззивната жалба на Б. С. С. - Г. С. С., М. С. Д., З. С. Н., И. С. С. не
са депозирали отговор и не вземат становище по нея.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби на И. С. С. и на Б. С. С., въз основа на които е образувано
настоящото производство, отговарят на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК
и са подадени от легитимирани лица в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Съдебният състав обаче, като извърши проверка на редовността на
исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, за която следи
служебно, намира, че не отговаря на изискванията за редовност по отношение
индивидуализацията на процесния имот (имотът, предмет на въззивните жалби). Редовната
искова молба обезпечава законосъобразното развитие на исковия процес, поради което
процесуалният закон - чл. 129 ГПК възлага на съда задължение да следи служебно за нея
докато делото е висящо в съответната инстанция.
Когато се касае до делба на недвижим имот, същият следва да бъде надлежно
индивидуализиран от ищеца по действащ регулационен статут (номер по регулационния
план, площ и граници), а когато има влязла в сила кадастрална карта, изискване за редовност
на исковата молба е задължително да се посочи индивидуализация и по кадастрална карта. В
съдебното решение, постановено по иска за съдебна делба, имотът следва да бъде описан по
актуален регулационен статут, като бъдат съобразени легитимиращите страните документи
за собственост и твърденията/възраженията им относно собствеността. В случай че ищецът
изпитва затруднение да направи надлежна индивидуализация на имота, същият има
възможност да поиска допускане не съдебно-техническа експертиза по делото, въз основа на
която да приведе исковата молба за делба в съответствие с изискванията за редовност
(Решение № 225/08.04.2024 г. по гр.д. № 918/2023 г. на ВКС, I г.о.).
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат
декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите
(Тълкувателно решение № 8/ 2014 г. на ОСГК на ВКС). Отсъствието или наличието на запис
или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или
легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.
В случая с исковата молба ищецът Б. С. С. е описал имота, чиято делба е поискана, по
следния начин: поземлен имот с идентификатор 14893.501.290 по Кадастралната карта и
кадастрални регистри на село Г., общ. Брезник, одобрени със Заповед РД-18- 1526/
24.08.2019 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 1800 кв.м., номер по предходен план 292,
квартал 24, парцел XIX, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 14893.68.22,
14893.501.289, 14893.501.335, заедно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор
14893.501.290.1 със застроена площ 44 кв.м., брой етажи-1, предназначение- жилищна
сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор 14893.501.290.2 със застроена площ 60 кв.м.,
брой етажи-1, предназначение - селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
14893.501.290.3 със застроена площ 19 кв.м., брой етажи-1, предназначение -
селскостопанска сграда. От събраните по делото доказателства обаче може да се направи
заключение, че е налице разминаване между кадастралното заснемане на имота и статута му
по действащия устройствен план на населеното място. В представената скица № 15-1335017-
16.11.2022 г. от Служба по Геодезия, картография и кадастър – гр. Перник е посочено, че
номерът на имота по предходен план е 292, квартал 24, парцел XIX, но според представения
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 95, том II, рег. № 774, дело № 283/ 2022 г.,
по описа на нотариус А.Ц., УПИ XIX-292, кв. 24 по рег.план на с. Г., Община Брезник,
одобрен със Заповед № 2303/ 1957 г., представлява част от поземлен имот с идентификатор
14893.501.290 (тоест не е налице съвпадение между тях). Освен това в нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 163, том IV, дело № 1622/ 1989 г. е отбелязано, че
описаният парцел XIX-292 е с неуредени регулационни сметки за 7 кв.м. Следва да се
посочи също, че искът за съдебна делба обхваща и сграда, която е заснета като
самостоятелен обект с идентификатор 14893.501.290.3 с площ от 19 кв.м., но на
кадастралната скица, представена по делото (л.16 от първоинстанционното дело), същата се
3
намира частично в процесния имот с идентификатор 14893.501.290 и частично в съседния
имот, като нито са направени твърдения в тази връзка (дали се касае за неправилно
заснемане на сградата, дали неправилно е заснета границата на имота или действително
постройката се намира частично в съседен имот), нито са събрани доказателства.
С оглед на изложените съображения и в съответствие със задължителните указания
по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило
актуалност в посочената хипотеза на нередовност на исковата молба и при действието на
ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) съобразно разясненията по т. 5 от Тълкувателно решение № 1/
09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/ 2013 г., на основание чл. 129, ал. 2 ГПК
на ищеца следва да бъдат дадени указания да отстрани констатираните нередовности на
исковата молба, като опише процесния имот, чиято делба е поискал, по действащ
регулационен план – номер по актуалния регулационния план, площ и граници, включително
по отношение на сградите – предмет на делбата; да посочи дали е налице разминаване
между кадастралното заснемане на имота и регулационния му статут и в какво се изразява, а
по отношение на сграда с идентификатор14893.501.290.3 с площ от 19 кв.м. да уточни
причините, поради които същата е заснета частично в съседния имот - дали се касае за
неправилно заснемане на сградата, дали неправилно е заснета границата на имота или
действително постройката се намира частично в съседен имот, като в последния случай
обоснове искането си за допускане на съдебна делба на същата.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца Б. С. С. в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, въз основа на
която е образувано гр.д. № 479/ 2022 г., по описа на Районен съд – Брезник, като с писмена
молба с препис за ответника опише процесния имот, чиято делба е поискал, по действащ
регулационен план – номер по актуалния регулационния план, площ и граници, включително
по отношение на сградите – предмет на делбата; да посочи дали е налице разминаване
между кадастралното заснемане на имота и регулационния му статут и в какво се изразява, а
по отношение на сграда с идентификатор14893.501.290.3 с площ от 19 кв.м. да уточни
причините, поради които е заснета частично в съседния имот - дали се касае за неправилно
заснемане на сградата, дали неправилно е заснета границата на имота или действително
постройката се намира частично в съседния имот, като в последния случай обоснове
искането си за допускане на съдебна делба на същата.
При неизпълнение на указанията първоинстанционното решение ще бъде
обезсилено в частта, касаеща процесния имот.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Б. С. С. чрез адв. А..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4