№ 1485
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Красимира Г. Г.а
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000502101 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №881 от 18.04.2022г., постановено по гр.д.№11340/2022г., СГС е
отхвърлил предявения иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителен по
отношение на ищеца Б. К. Ч., ЕГН********** на договор за дарение, извършен с н.а.№56,
том ІІ, н.д.№233/20.12.2013г. на Нотариус А.Ш., с който ответникът А. Д. Ц.,
ЕГН********** е дарил притежаваната от него ½ ид.ч. от подробно описаните в
нотариалния акт недвижими имоти на ответниците С. А. Ц., ЕГН********** и Д. А. Ц.,
ЕГН**********.
Срещу решението е била подадена жалба от ищеца Б. Ч., в която се правят
оплаквания за неговата неправилност.Ищецът е кредитор на първия ответник, като
изискуемостта на вземането му е настъпила на 15.11.2016г., когато постановеното по гр.д.
№27005/2015г. на СРС решение, с което съдът е приел, че ответникът А.Ц. дължи на ищеца
връщане на получената в заем сума от 19 530лв., е влязло в законна сила.Кредиторът е
предявил процесния иск в рамките на предвидената от закона 5г. давност, считано от
възникване на изискуемостта на вземането.До 15.11.2016г. за ищеца не е съществувало
правото на иск по чл.135 от ЗЗД, тъй като вземането му все още не е било
възникнало.Привежда се аргументация, че са налице формалните предпоставки за уважаване
на предявения с правно основания чл.135 от ЗЗД иск.Моли съда да отмени обжалваното
1
решение и постанови друго по същество, с което да уважи предявения иск.
В срок е постъпил отговор от ответниците, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
Жалбата на ищеца е в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Не е спорно между страните, а се установява от представените по делото
доказателства, че между ищеца Б. Ч. и ответника А. Ц. е възникнало заемно
правоотношение, като в периода от 27.05.2010г. до 28.06.2010г. първият от тях е превел по
банковата сметка на последния сумата от общо 19 530лв.В трите платежни нареждания като
основание за плащане е посочен „личен заем“.
На 29.01.2015г. е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, което е било уважено, но в рамките на предвидения от закона месечен срок
длъжникът е подал възражение.Кредиторът е предявил иск по чл.422 от ГПК, въз основа на
който е било образувано гр.д.№27005/2015г. на СРС, по което е постановено решение,
влязло в законна сила на 15.11.2016г., с което съдът е приел за установено в отношенията
между страните, че ответникът А.Ц. дължи на Бл.Ч. сумата от 19 530лв., представляваща
главница по договор за заем.
Не се спори и относно това, че с договор за дарение №56, н.д.№233/2013г. на
Нотариус А.Ш., ответникът А. Ц. и съпругата му София Ц. са дарили на децата си С. Ц. и Д.
Ц. придобити от тях в условията на СИО недвижими имоти, представляващи : ап.№4,
находящ се в гр.***, бул.“***“№*, вх.“*“, ет.* ; ПИ с идентификатор №68134.4094.717,
находящ се в гр.***, в.з.“***“№***, №**.
Основна материалноправна предпоставка за уважаване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД
е ищецът да има качеството на кредитор, като е без значение естеството на вземането, т.е
дали същото е парично или непарично.Не е необходимо вземането на кредитора да е
изискуемо/изпълняемо/, длъжникът да е изпаднал в забава или вземането да е установено
със сила на присъдено нещо. Достатъчно е същото да е възникнало преди сключване на
атакуваната сделка.Такъв е и процесния случай, в който вземането на ищеца е възникнало
през 2010г./в договора за заем не е определен срок, в който задължението да бъде
изпълнено, поради което кредиторът би могъл да иска изпълнението веднага/, а
увреждащата сделка е сключена през 2013г.
Искът по чл.135 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, която започва да
тече от момента, в който е сключена сделката, която уврежда кредитора.Действията по
предявяване на вземането по съдебен ред не водят до прекъсване давността относно
претенцията за атакуване на действията, с които длъжника прави невъзможно, респ.
затруднява удовлетворяването на кредитора. Договорът за дарение е сключен на
20.12.2012г., поради което давността за предявяване на отменителен иск е изтекла на
2
21.12.2017г.Исковата молба е била предявена в съда на 29.04.2021г., т.е. след изтичане на
срока, поради което направеното възражение за изтекла погасителна давност е основателно.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия А. Ц. следва да се присъдят направените пред въззивната
инстанця разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Неоснователно е
възражението на насрещната страна за неговата прекомерност, тъй като същото е
съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждение по реда на Наредба №1
за МРАВ.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №881 от 18.04.2022г., постановено по гр.д.№11340/2022г. на
СГС.
ОСЪЖДА Б. К. Ч., ЕГН********** да заплати на А. Д. Ц., ЕГН********** сумата
от 1 600/хиляда и шестстотин/лв., представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3