РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Белоградчик, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20241310100443 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК - за установяване на вземането на
заявител в р-р на 4 638.33 лв. - неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ с пр. осн. чл. 79
ал.1, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и 543.63 лв. - мораторни лихви с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД,
61.82 лв. – сума за дялово разпределение и 11.15 лв. - мор. лихви.
В предявената от „Топлофикация София” ЕАД – гр. София исковата молба се излага
: Ответника в качеството си на собственик на топлоснабден имот е клиент на топлинна
енергия/ТЕ/ по см. на чл. 153 ал.1 ЗЕ. Между страните са налице облигационни отношения
м/у ищеца/доставчик на ТЕ/ и ответника- потребител на ТЕ в жилище в гр. София, със
собственик ответника, които се регулират от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД /ОУ/. Ответника не е упражнил
правата си по чл. 150 ал.3 ЗЕ.
През периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. ищеца е доставял ТЕ, която ответника е потребявал
и за която са издадени съответните фактури за дължими суми, които ответника не е платил.
За сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с лице по чл. 139а ЗЕ. Сумите за
топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски и след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на ТЕ в сградата. Ответника е изпаднал в забава при плащането, поради
което се претендира и мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 26.01.2024 г. и за периода
1
16.07.2021 г.- 26.01.2024 г. , съответно в размер 543.63 лв. и 11.15 лв.
Проведено производство по чл. 410 ГПК/ като Заповедта за изпълнение е връчена в усл. на
чл. 47 ал.5 ГПК /
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
задължение в размер на 4 638.33 лв. – неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ за периода
м.05.2021 г. – м.04.2023 г., 543.63 лв. - мораторни лихви за периода 15.09.2022 г. – 26.01.2024
г., 61.82 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и
11.15 лв. – мораторни лихви за периода 16.07.2021 г.- 26.01.2024 г. Претендира се
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2024 г. - датата на
подаване на заявление № 98447/2024 г. пред СРС до окончателното й изплащане.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 154/2024 г.
по описа на БРС.
Привлеченото като трето лице–помагач на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД – гр.
София, извършили дяловото разпределение на топлинна енергията за сградата, в която се
намира топлоснабдения имот не взема становище по предявения иск.
Особения представител на ответника е оспорил предявените искове. Брани се с
правни доводи: - претендираните суми не са коректно начислени и разпределени; - не е
налице облигационна връзка м/у ищеца и ответника, тъй като няма актуални данни за
собствеността на топлоснабдения имот.
По искане на ищеца, по делото са допуснати и изслушани две експертизи – съдебно –
техническа/СТЕ/ и съдебно – счетоводна/ССЕ/ Заключенията по допуснатите и изслушани
експертизи, не са оспорени от страните и са приобщени към останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, след като обсъди събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
От фактическа страна
По делото е налице писмо № П - 1414/28.03.2014 г. на Столична община, р-н „Красна
поляна“, че ответника има сключен договор за продажба от 18.12.1981 г. на адреса и е
издаден от ДРНС
В. лице по допуснатата СТЕ е отговорило изчерпателно на поставените въпроси в
представеното заключение. В. лице по допуснатата ССЕ е дало заключение за размера на
претендираните главница - незаплатена ТЕ, мораторни лихви за забава, главница за дялово
разпределение и мораторни лихви
От правна страна
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства,
че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната
сума, срещу която от длъжника в срок е подадено възражение, както и че искът по чл. 415,
ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по претенцията на
2
ищеца по предявения главен иск, следва да бъде установено : - съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия срещу заплащане на
опредЕ. цена, в т. ч. и качеството "клиент на ТЕ" на ответника по смисъла на чл. 153, ал.1
ЗЕ; - обема на реално доставената в процесния имот ТЕ за исковия период и - че нейната
стойност се равнява именно на претендираната сума. Ищецът следва да докаже и
претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване. Договорът между ползващото лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК/ТР №
2/17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
С доклада по делото, съдът е вменил в доказателствена тежест на ответника да
докаже, че ответника е потребител на ТЕ за битови нужди по см. чл. 153 ал.1 ЗЕ - че е
собственик на имот в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или
към нейно отклонение, в т.ч. и в началото и в края на исковия период – м.05.2021 г. –
м.04.2023 г.
На осн. чл. 146 ал.2 ГПК е указал на ищеца, че за горното обстоятелство не сочи
доказателства. Доказателства, установяващи, че ответника е собственик на имот в сграда –
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно отклонение, в т.ч. и
в началото и в края на исковия период не се представиха от страна на ищеца.
Представеното писмо като доказателство за собствеността на имота се явява крайно
неотносимо към процесния период - м.05.2021 г. – м.04.2023 г. Не са представени нот. акт
или писмен договор за покупко-продажба с купувач ответника, т.е., че ответника има вещни
права в/у топлоснабен имот, респ. е потребител на топлинна енергия по чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
По този начин в процеса ищеца не ангажира доказателства, от които се установява по
несъмнен и категоричен начин едно от основните обстоятелства, разпределени му в тежест
на доказване.
Не се установи, че ответника е собственик на топлоснабен имот през периода - м.05.2021 г. –
м.04.2023 г.
По силата на чл. 154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания. Тежестта на доказване не е задължение да се представят
доказателства. Страната може да не разполага с доказателства и затова не ги представя. За
някакво нейно задължение в такъв случай не може да се говори, но последиците от
недоказването ще настъпят. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците
от недоказаното, т.е. състои се в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили
тези правни последици, чиито юридически факт е недоказан.
3
Като извод, следващ от изложеното, съдът приема, че в приложение на правилото за
разпределение на доказателствената тежест следва да приеме, че недоказаните факти не са
се осъществили - т.е., че ответника не е собственик на имот в сграда – етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно отклонение, в т.ч. в началото и в края на
исковия период.
Поради изложеното, съдът приема, че предявения иск по реда на чл. 415, ал.1 ГПК с
пр. осн. чл. 79 ал.1, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ е неоснователен, поради което го отхвърля
изцяло.
С оглед неоснователността на главния иск, то неоснователни са и предявените по реда на чл.
415, ал.1 ГПК акцесорни искове за заплащане на сума за дялово разпределение и тези с пр.
осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, поради което съдът го отхвърля.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски за държавна такса,
възнаграждения на в. лица, юрисконсултско възнаграждение по делото и възнаграждение за
особен представител.
С оглед неоснователността на претенциите по предявените искове на ищеца не се следват и
разноските, заплатени в заповедното производство, които възлизат общо на 205.10 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“Ястребец” № 23 Б с/у А. Т. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес с. И., обл. В., ул. „.....“ №
.... искове за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумите : 4 638.33 лв. –
неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., 543.63 лв. -
мораторни лихви за периода 15.09.2022 г. – 26.01.2024 г., 61.82 лв. – главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и 11.15 лв. – мораторни лихви за
периода 16.07.2021 г.- 26.01.2024 г., ведно със законните лихви в/у главниците, считано от
06.02.2024 г. до изплащане на вземането.
Оставя без уважение искането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
********* за присъждане на разноски по делото в размер на 105.10 лв. – държавна такса,
450.00 лв. – възнаграждение за в. лице по ССЕ, 540. 00 лв. - възнаграждение за в. лице по
СТЕ, 180.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 825.49 лв. - възнаграждение за особен
представител
Оставя без уважение искането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* за
присъждане на разноски в заповедното производство в общ размер 205.10 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца - „Техем
сървисис” ЕООД – гр. София
Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5