№ 3200
гр. София, 07.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кирил Г. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Административно
наказателно дело № 20241110205771 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № 6566572/2022 г., издаден от СДВР, на Й. В.
И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 01.11.2022 г., в 20.17 часа, в гр. София, по бул. „***“ № 46, с
посока на движение от бул. „**“ към бул. „**“, при ограничение на скоростта
от 50 км/ч за населено място, е управлявала л.а. марка „***“, модел „***“ с
рег. № *** със скорост на движение от 73 км/ч, като нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство „CORDON M2” № MD 1196 и е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на електронен фиш Серия К № 4849098.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице Й. В. И., с която се иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че в обжалвания електронен фиш не е
посочена датата на издаването му, като не е посочено в коя от хипотезите на
чл. 182, ал. 1 ЗДвП е осъществена повторността на нарушението. Освен това
се възразява, че не е описана датата на издаване и влизане в сила на
електронния фиш, който обуславя наличието на повторност. Оспорва се
1
същият да е връчен на жалбоподателя. Твърди се, че електронният фиш е
издаден повече от три месеца след извършване на нарушението, което
представлява нарушение на нормата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Изложено е, че в
електронния фиш не е посочено дали нарушението е извършено в рамките на
населено място или извън населено място. Твърди се, че в електронния фиш не
е посочен номер на АТСС, с което е заснето нарушението. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен, като присъди в полза на жалбоподателя направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство жалбоподателят и въззиваемата страна
не се явяват и не изпращат процесуални представители.
В представена писмено становище от процесуалния представител на
жалбоподателя се твърди, че в приложената по делото
снимка/клип/изображение липсва посочване на номера на самата снимка, рег.
№ на заснетото МПС, рег. № на автомобила, в който е поставено АТСС, респ.
посоката на движение и превишаването на допустимата максимална скорост
на движение в км/ч. Твърди се, че липсват съществени реквизити в протокол за
използване на АТСС, а именно: последният е дописван на определени места
извън бланката, посочено е, че броят на установените нарушения е 167 броя,
който не отговаря на разликата между номера на последното и първото
заснето изображение. Неясно е посочена и датата на използване на АТСС –
01.11.2022 г. или 02.11.2022 г. Изложено е, че в ежедневната форма за отчет е
посочено, че са налице „0“ броя нарушения, което противоречи на останалите
доказателства. Твърди се, че в нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. по делото не е приложена снимка на разположението на
процесното АТСС. Релевирани са доводи, че по делото не е приложена
разписка или друг документ, от който да се установява, че електронен фиш
Серия К № 4849098 е връчен на жалбоподателя И., поради което не е налице
повторност на осъщественото административно нарушение. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалвания електронен фиш, като
присъди в полза на жалбоподателя направените от него разноски по делото.
Релевирано е възражение за прекомерност на евентуално претендираното
юрисконсултско възнаграждение от страна на СДВР.
В представени писмени бележки от процесуален представител на
2
въззиваемата страна са изложени съображения относно неоснователността на
подадената жалба, като от съда се иска да потвърди атакувания електронен
фиш, като присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение.
Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ в
контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания
електронен фиш, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна
или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Й. В. И. бил наказан с влязъл в сила на 21.03.2022 г. електронен фиш Серия
К № 4849098/2021 г., издаден от ОДМВР-Велико Търново, за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Към 01.11.2022 г. Й. В. И. бил собственик на л.а. марка „***“, модел „***“ с
рег. № ***.
На 01.11.2022 г., в 20.17 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения лек автомобил в гр. София, по бул. „***“ № 46, с посока на
движение от бул. „**“ към бул. „**“, като се движил със скорост от 73 км/ч. В
посочения пътен участък в населено място не бил поставен пътен знак „В26“,
с който да се въвежда максимално разрешена скорост на движение, различна
от регламентираната по чл. 21, ал. 1 ЗДвП от 50 км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „CORDON M2” № MD 1196. Системата за
видеоконтрол е вписана под № B-46 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на
06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Въз основа
на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система за
видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш Серия К №
3
6566572/2022 г., с който на Й. В. И. било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено в условията на
повторност административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване
на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 23 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (01.11.2022 г.), мобилна система
„CORDON M2” № MD 1196 е преминала последваща периодична техническа
проверка на 15.03.2022 г., като срокът на валидност на проверката е до
15.03.2023 г., включително.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 6566572/2022 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „***” с рег. №
***; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи;
справка от Български институт по метрология с изх. № 57-00-78-1/13.05.2024
г., ведно с протокол за проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.; заверено копие
от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № В-46, касаещо
мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON M2”; писмо-справка от
ОПП-СДВР, ведно със снимков материал; справка от ОДМВР-Велико Търново
и справка от Столична община, ведно със схема за организация на движението
на процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „CORDON M2” № MD 1196, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
„Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
4
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 73 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като
възможна техническа грешка).
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
доколкото в приложения снимков материал не са посочени номер на снимка,
регистрационен номер на заснето МПС, регистрационен номер на МПС, в
което е било поставено АТСС, посока на движение и превишена скорост в
км/ч, то не ставало ясно дали същите снимки касаят именно процесното
използване на АТСС и установяване на описаното в електронния фиш
административно нарушение. Действително, в приложените на л. 7 и л. 55-57
от делото снимки не е посочен номер на видеоклип или номер на снимка. Това
обстоятелство обаче по никакъв начин не опорочава изготвения снимков
материал, нито пък води до невъзможност да се отнесат посочените снимки
именно към извършеното от жалбоподателя И. административно нарушение.
В този смисъл в горепосочените снимки е ясно посочено, че е заснето МПС с
рег. № *** (ясно виждащо се и на самата снимка), установена е скорост на
движение от 76 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, посочена
е посока на заснемане (приближаване), датата и часа на заснемане (01.11.2022
г. в 20.17 часа), номер на АТСС и локация на заснемане. С оглед на това, съдът
счита, че по категоричен начин се установява, че посочените снимки са
изготвени именно при функциониране на процесното АТСС и заснемане на
описаното в обжалвания електронен фиш административно нарушение,
осъществено с процесния автомобил в 20.17 часа на 01.11.2022 г.
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по преписката
протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото, контролираният
пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС. Освен това, противно
на възражението на жалбоподателя, на л. 16 от делото е приложена снимка на
разположението на процесното АТСС, поради което е спазено и изискването
5
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че са допуснати нарушения
при съставяне на протокола за използване АТСС. На стр. 1 и стр. 2 от същия
ясно е посочено, че АТСС е използвано на 01.11.2022 г., като протоколът за
използването му е проверен и регистриран на 02.11.2022 г., като липсва
каквато и да е неяснота в тази насока. Неоснователно е и възражението, че
недопустимо е налице попълване в графа „общо ограничение на скоростта“,
доколкото длъжностното лице, използвало АТСС, при попълване на
процесния протокол е посочило, че контролираният пътен участък се намира в
рамките на населено място. Неоснователно е и възражението, че в протокола
за използване на АТСС са посочени установени 167 броя административни
нарушения, което не кореспондира с разликата между номера на първото и
последното статично изображение/видеозапис. Следва да се посочи, че не
всеки запис с АТСС априори означава извършено административно
нарушение по ЗДвП, като установените впоследствие при прегледа на
записите такива са били 167 броя. В този смисъл, съдът счита, че не са
допуснати процесуални нарушения при изготвяне на протокола за използване
на АТСС.
По идентичен начин, неправилно е изтълкувано от жалбоподателя, че в
ежедневната форма за отчет не са констатирани никакви административни
нарушения, вкл. при използване през процесния период на АТСС, тъй като
самото установяване на нарушенията се извършва на последващ етап след
преглеждане и разпечатване на информацията, съхранена от АТСС.
От справката от Столична община (л. 42-43 от делото) се установява, че
процесният пътен участък не е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в населено място
за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП е 50 км/ч.
На следващо място, от Протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала
периодичен технически преглед на 15.03.2022 г. с валидност от 12 месеца,
поради което към момента на констатиране на процесното нарушение е била
технически изправна.
Следва да се посочи, че от техническата спецификация на процесното
АТСС, с което е установено административното нарушение, е видно, че
6
същото може да измерва едновременно скоростта на до 32 броя превозни
средства. В този смисъл, наличието на друг автомобил на приложения по
преписката снимков материал не рефлектира върху точността на извършеното
измерване с процесното техническо средство, доколкото автомобилът, чиято
скорост е била измерена, е ясно обозначен със съответен маркер (снимки на л.
55-57 от делото) и това е именно л.а. „***“ с рег. № ***.
От справката от ОДМВР-Велико Търново се установява, че електронен
фиш Серия К № 4849098/2021 г. на ОДМВР-Велико Търново е връчен на Й. В.
И. на 04.03.2022 г. и е влязъл в сила на 21.03.2022 г. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя и процесуалния му
представител, че по делото не е приложен документ, от който да се
удостоверява, че посоченият електронен фиш е бил връчван на жалбоподателя
И.. В този смисъл на л. 81 от делото е приложено известие за доставяне, от
което е видно, че електронен фиш Серия К № 4849098 е бил връчен лично на
Й. И. на 04.03.2022 г. Доколкото същият не е бил обжалван, електронният фиш
е влязъл в сила на 21.03.2022 г. Нещо повече, към справката от ОДМВР-
Велико Търново е приложена разпечатка, от която е видно, че глобата по
електронния фиш е била заплатена от жалбоподателя на 14.10.2022 г.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от
съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят Й. В. И. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП изрично бе посочено, че „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
7
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това,
съгласно промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може
да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. В случая е
въведена и изрична процедура за обозначаване и използване на мобилната
система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с нея,
регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Безспорно
установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 50 км/ч съгласно
нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е имало поставени допълнителни
пътни знаци „В26“. Освен това, функционирането на мобилната видеосистема
е било при стационарно положение и при липсата на каквото и да е намеса от
страна на контролния орган, който единствено е поставил началото на
действие на системата в работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015
г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. В този смисъл е и практиката на АССГ – Решение 8085 от
19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 5100/2016
г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и др., в които е прието, че
след промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на електронен фиш
при констатиране на нарушението с мобилно автоматизирано техническо
8
средство.
Видно от справката от БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на
скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена
скорост на движение от 73 км/ч, което е със 23 км/ч повече от позволената в
този участък на пътя от 50 км/ч. Неоснователно е възражението, че в
електронния фиш не е била приспадната допустимата техническа грешка от 3
км/ч, доколкото от снимките на л. 7 и л. 55-57 от делото е видно, че реално
измерената скорост на движение на процесния автомобил е била 76 км/ч, като
от същата са приспаднати 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя и в
електронния фиш е посочена установената и санкционирана скорост на
движение от 73 км/ч. В този смисъл е налице правилно приложение на
материалния и процесуалния закон, като нарушителят е бил напълно наясно,
че е санкциониран за управление на автомобила със скорост от 73 км/ч, която
се явява намалена такава след приспадане на допустимата техническа грешка
от 3 км/ч.
Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на атакувания електронен фиш.
На първо място, неоснователно е възражението, че в атакувания
електронен фиш не е описано административното нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички горепосочени реквизити са описани в процесния електронен фиш, вкл.
и мястото и времето на извършване на нарушението, както и посоката на
движение на заснетия автомобил. Посочването на датата на издаване на
електронния фиш не е сред изискуемите реквизити на последния.
Неоснователно е и възражението, че в електронния фиш не бил посочен номер
9
на процесното АТСС и дали нарушението е извършено в рамките на населено
място или извън населено място. На първо място, в процесния електронен
фиш ясно е посочен индивидуалният номер на АТСС, с което е установено
нарушението, а именно MD 1196. Недвусмислено е посочено, че нарушението
е било извършено в гр. София, като е превишена въведената максимална
скорост за движение в населено място.
Действително, в електронния фиш не е посочена датата на влизане в сила
на електронен фиш Серия К № 4849098, но това обстоятелство не води до
неяснота на вмененото на жалбоподателя „административно обвинение“,
доколкото на последния по недвусмислен начин е вменено, че е извършил
процесното административно нарушение именно в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на горепосочения електронен фиш по
описа на ОДМВР-Велико Търново. Дали действително е налице повторност е
въпрос по същество, който не рефлектира върху правото на защита на
санкционираното лице и възможността му да организира защитата си по
делото.
Неоснователно е и възражението, че не е спазен 3-месечният срок по чл.
34, ал. 1 ЗАНН за издаване на електронния фиш, считано от момента на
извършване на нарушението, доколкото посоченият срок е неприложим в
случаите на издаване на електронен фиш, а е относим единствено в хипотезата
на съставяне на АУАН. Освен това, следва да се отбележи, че видно от
справката от ОПП-СДВР, електронният фиш е издаден на 15.11.2022 г.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на Й. В. И., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР е видно, че
именно той е собственик на автомобила и се явява
административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 189, ал. 5, вр.
чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Предвид неподаването на декларация от жалбоподателя в
ОПП-СДВР в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш, последният
правилно не е бил анулиран, доколкото не е посочено лицето, което
действително е управлявало същия. С оглед на това, отговорност за
извършеното нарушение съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал.
5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП следва да понесе именно собственикът на
автомобила – в случая жалбоподателят И.. Следва да се посочи, че последният
и до настоящия момент не е релевирал нито пред СДВР, нито пред съда,
10
твърдения, че друго лице е управлявало автомобила му на процесната дата,
час и място, още по-малко е индивидуализирал това лице по смисъла на чл.
189, ал. 5 ЗДвП.
С оглед на това, съдът счита, че Й. В. И. е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП
предвид управлението на процесния лек автомобил със скорост от 73 км/ч при
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.
Извършеното от Й. В. И. Д.ие е съставомерно и от субективна страна, като
е осъществено от дееца при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение в
този участък от пътя е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е целял
извършване на нарушението и управление на автомобила със скорост от 73
км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП при
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30
км/ч (какъвто е настоящият случай – превишаване на скоростта на движение с
23 км/ч), когато нарушението е извършено в условията на повторност,
предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 200 лева
(двоен размер на глобата по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП от 100 лева). В случая се
установи, че е налице „повторност“ по смисъла на § 6, т. 33 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, доколкото процесното
административно нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на електронен фиш Серия К № 4849098/2021 г. по описа на ОДМВР-
Велико Търново, влязъл в сила на 21.03.2022 г. Същевременно, в случая се
касае за извършени едни и същи нарушения по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради
което и жалбоподателят законосъобразно е бил санкциониран в хипотезата на
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. С оглед на това, обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и в тази си част, като административното наказание е
правилно индивидуализирано в законоустановения му размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не
била посочена привръзката на чл. 182, ал. 4 ЗДвП с конкретна хипотеза от чл.
182, ал. 1 ЗДвП, на база на която санкцията е определена в двоен размер.
Видно от съдържанието на електронния фиш, в същия недвусмислено е
посочено, че наказанието е определено в хипотезата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1,
11
т. 3 ЗДвП, а именно двоен размер на „глоба“-та за нарушение, изразяващо се в
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с от 21 до
30 км/ч.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице маловажен случай на осъщественото
административно нарушение с оглед разпоредбата на чл. 189з ЗДвП,
забраняваща приложението на чл. 28 от ЗАНН за извършени нарушения по
ЗДвП.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 6566572/2022 г., издаден от
СДВР, с който на Й. В. И. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лева за извършено в условията на повторност административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Й. В. И. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
12
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13