№ 7102
гр. С, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110173274
по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран от К.Х. Г, с ЕГН ********** и Н. Г. Р., с
ЕГН:********** с отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
срещу „ф-ма” ЕАД за признаване за установено, че ищците не дължат сума в общ размер от
2678,87 лв., като всеки от тях не дължи сумата от 1339,44 лв., представляваща непогасена
част от главницата за начислена топлинна енергия, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5708/2011 г. по описа на
СРС, 117 състав, влязла в законна сила на 07.07.2011 г., поради погасяване на възможността
за принудително събиране на вземането за сумите по давност. Посочва се, че до момента
ищците не са получавали покана за доброволно изпълнение, но при посещение в офисите на
ответника ищците са били подканяни да заплатят посочените суми, които в
информационната база данни на ответника фигурират под № ID 3071, което обосновава
правния им интерес от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма” ЕАД е депозирал отговор, с който
навежда доводи за недопустимост на предявените искове, поради липса на висящ
изпълнителен процес срещу ищците за процесните суми, респ. липсата на правен интерес от
предявяване на същите. Евентуално оспорва основателността на исковете с твърдения, че с
изтичането на погасителната давност се погасява не самото задължение, а възможността на
кредитора да търси същото по принудителен ред. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Във връзка с направеното от ответника възражение за недопустимост на
производството съдът намира, че предявяването на установителен иск за погасяването на
вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането
на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на изпълнително производство – така Определение № 513/
24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. и Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев.
Предявените искове не са за оспорване на изпълнението, за да са предпоставени от
наличие на висящ изп.процес /по чл.439 ГПК/, а са за охраняване на правния интерес на
страната чрез отричане на възможността за принудително изпълнение на вземания – на
изпълнителното основание.
По делото е представено копие от Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5708/2011 г. по описа на СРС, 117 състав, издадена на 26.05.2011г.,
с която е разпоредно К.Х. Г да заплати на „ф-ма” ЕАД сумата от 1438,30лв. главница за
потребена топлинна ененргия и 235,97лв. законна лихва за забава за периода от 31.05.2008г.
до 07.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2011г. до
изплащане на вземането, както и 140,24лв. разноски. Разпоредено е същите суми по
основание и размер да се заплатят и от Н. Г. Р..
Представено е и разпореждане от 14.07.2011г., от което се установява, че заповедта е
влязла в сила на 07.06.2011г., поради което е разпоредено издаване на изп. лист.
Представени са и фискални бонове за заплащане на суми по заповедта в полза на „ф-
ма” ЕАД, като от последния такъв е видно, че към 09.11.2011г. остава за плащане главница в
размер на 2678,87лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Ищците не оспорват съществуването на задължение към момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, с оглед на което следва да се разгледат възраженията им за липса
на възможност за принудително събиране на сумите, като погасени по давност.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В случая отричаните вземания са за присъдени в полза на „ф-ма“ ЕАД
суми с влязла в сила заповед за изпълнение, която с оглед на обстоятелството, че срещу нея
не е възразено от длъжниците, има характера на стабилен съдебен акт, по отношение на
който следва да се приложи по аналогия разрешението на чл.117, ал.2 от ЗЗД - ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Следователно от 07.06.2011г. започва да тече, установения със закон, срок на 5 годишната
2
погасителна давност.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва а) с признаване на вземането от
длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
От страна на „ф-ма“ ЕАД не се установява предприемане на действия, предвидени в
чл.116 ЗЗД, които да са прекъснали течащата давност, считано от датата на влизане в сила на
заповедта на 07.06.2011г. до изтичане на 5 години от тази дата – 07.06.2016г.
Следователно предявените искове се явяват основателни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените от същите съдебни разноски за заплатена държавна такса в размер на по
53,58лв. за всеки от тях. Поискано е присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в
общ размер от 430лв. От страна на „ф-ма“ ЕАД е направено възражение за прекомерност на
претрендираното възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК. При материален интерес от
2678,87лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен на основание
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
417,52лв. Делото е с много ниска правна и фактическа сложност, поради което
претендираното възнаграждение следва да се намали до посочения минимален размер.
Сумата следва да се раздели по равно за всеки от ищците, като им се присъдят разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 208,76лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК,
предявени от К.Х. Г, с ЕГН ********** и Н. Г. Р., с ЕГН:********** и двамата с адрес: гр.С,
ж.к.”Л”, бл., ет.4, ап., срещу “ф-ма” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. “*” №, че ищците не дължат на ответното дружество сума в общ
размер от 2678,87 лв., като всеки от тях не дължи сумата от по 1339,44 лв., представляваща
непогасена част от главницата за начислена топлинна енергия, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5708/2011 г. по описа на
СРС, 117 състав, влязла в законна сила на 07.07.2011 г., поради погасяване на възможността
за принудително събиране на вземането за сумите по давност.
ОСЪЖДА “ф-ма” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. “*” №, да заплати на К.Х. Г, с ЕГН ********** и на Н. Г. Р., с ЕГН:********** и
двамата с адрес: гр.С, ж.к.”Л”, бл., ет.4, ап. на основание чл.78, ал.1 ГПК съдебни разноски в
размер на по 53,58лв. за всеки от тях за заплатена държавна такса и в размер на по 208,76лв.
за всеки от тях за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4