Решение по КНАХД №933/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение №40/13.10.2025г., постановено по АНД № 189/2025г., с което състав на Районен съд – Свищов е отменил Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ДИТРЕЙД 777“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, представлявано от Д. П. И., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

Така постановеното Решение е обжалвано от Агенция „Пътна инфраструктура“, действаща чрез упълномощения юрисконсулт. Според касационната жалба решението на РС е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че ЕФ е издаден по предвидения в закона процесуален ред и съдържа всички изискуеми реквизити. Счита за неправилен извода на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Намира за неправилен извода на съда за неприложимостта на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в процесният случай. Счита, че това е буквално тълкуване на разпоредбата, което не държи сметка за систематичните връзки на същата. ПП развива и доводи по същество за законосъобразността на електронния фиш. По тези съображения същият моли касационната инстанция за отмяна на решението на РС и постановяване на такова по същество, с което да потвърди ЕФ. В съдебно заседание не се явява представител. Чрез упълномощения юрисконсулт е постъпило писмено становище, че поддържа касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а при условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – „ДИТРЕЙД 777“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. В писмения отговор на касационната жалба отрича основателността й. Намира за правилен извода на съда за невъзможността да се издаде ЕФ за нарушението, преди промяната на закона и поддържа приложимостта на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН към нарушението.в конкретният случай. Моли за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че РС е изяснил фактическата обстановка и приложил правилно закона. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218, ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за нарушение на закона – касационно основание по чл.348,ал.1, т. 1 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 от НПК.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Въззивният съд правилно е установил следната фактическа обстановка:

На 25.03.2022 г., в 8:35 часа, на път I-3, км 25+271, Община Свищов, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение с пътно превозно средство – влекач Скания Р 164 ЛА 4х2 на 480 с рег. №[рег. номер], с техническа допустима маса 20 100, брой оси 2, екологична категория Евро 0, в състав с ремарке с общ брой оси 5. Установено е, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40201, което представлява елемент от е-системата за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. За извършеното нарушение е генериран запис-доклад от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП с приложени към него статични изображения, на които е виден регистрационният номер на автомобила. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с ЕФ № ********** на „ДИТРЕЙД 777“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева. Този ЕФ е оспорен пред РС в законоустановения срок.

След анализ на доказателствената съвкупност, включваща необходимите и допустими писмени и веществени доказателствени средства, РС е констатирал, че оспорения пред него ЕФ е издаден в нарушение на процесуалните правила. РС приел, че към датата на извършване на нарушението/25.03.2022г./ е липсвала изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да се състави ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и е недопустимо разширително да се тълкува нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Следвало е да се състави АУАН и съответно НП. С тези мотиви РС отменил ЕФ, без да обсъжда възраженията за сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното Решение за валидно, допустимо и правилно постановено.

Установената по делото фактическа обстановка съответства на събраните в хода на производството доказателства. Съдът е събрал относимите и необходими за това доказателства. АСВТ споделя мотивите на РС и препраща към тях, на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Касационната инстанция споделя виждането, представено в оспореното решение на РС, че при извършвмане на нарушението не е съществувал изричен законов текст, който да предвижда издаване на ЕФ за санкциониране на нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. В нормата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП в редакцията преди изменението с ДВ бр.13 от 2024г./в сила от 13.02.2024г./ е предвидена възможност да се издаде ЕФ само за нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за тези по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като процесното. Това означава, че липсва възлагане на правомощие на АНО с изричен законов текст и необходимост от приложение на общата процедура, начеваща с издаване на АУАН. В ЗИД ЗДвП /ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 година, в сила от същата дата/ няма заключително правило, което да разпорежда, че неприключилите производства по установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3а – 3б от ЗДвП се довършват по реда на чл. 189ж, ал. 1 от закона. Поради това издаването на ЕФ в конкретния случай съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано и е самостоятелно основание за отмяната му. Като е издал решение в този смисъл РС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Другите възражения, заявени в касационната жалба не са свързани с разгледаното касационно основание и нямат фактическа връзка с мотивите на обжалваното решение на РС, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани от АСВТ.

При този изход на спора се следват разноски за ответника по КЖ, които са заявени своевременно и доказани по ДПЗС в размер на 600,00лв., който по преценка на съда не е прекомерен.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40/13.10.2025г., постановено по АНД № 189/2025г. на Районен съд Свищов.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, да заплати на ТД с фирма „ДИТРЕЙД 777“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, общ.Гълъбово, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ №15, представлявано от Д. П. И., разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/.

 

Решението е окончателно.