№ 5270
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110152407 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Б. А. с ЕГН: **********, и
адрес: *********************, чрез адв. Ф. С. срещу „ТС” ЕАД, ЕИК *********. с адрес
на управление: ************* с която се моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че ищеца не дължи:
-сума в размер на 832, 12 лв. /осемстотин тридесет и два лева и дванадесет стотинки/,
представляващи начислена топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 01.05.2023 г., тъй
като посочената сума е заплатена за периода 01.05.2021г. до 01.05.2022 г., но не е
приспадната за следващия отчетен период;
-сума в размер на 140, 84 лв. /сто и четиридесет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляващи начислени лихви за периода 2021-2023 г.;
-сума в размер на 229, 28 лв. /двеста двадесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща надчислена сума за топлинна енергия за периода 2022г. - 2023 г.
-сума в размер на 420, 63 лв. /четиристотин и двадесет лева и шестдесет и три
стотинки/ представляващи недължимо платени суми за периода 01.05.2022г. до 01.05.2023г.
Иска се съдът да осъди „ТС” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на В. Б. А.
-сума в размер на 420, 63 лв. /четиристотин и двадесет лева и шестдесет и три
стотинки/ представляващи недължимо платени суми за периода 01.05.2022г. до 01.05.2023г.
-сума в размер 2000, 00 лв. /два хиляди лева/, представляващи претърпени
неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания
както и задълбочаване на заболяването, от което същия страда.
Ищецът твърди, че е получил писмо от ответника с регистрационен индекс
****************г. с уведомлението, че към 28.06.2024г. има задължения към ответника в
размер на 2 041, 94 лв. Месец по-късно получил ново писмо от ответното дружество, в което
е записано, че очаква в 7-дневен срок от датата на получаване на настоящото писмо да
изплати задължението. Поддържа се, че ищецът е ползвал доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 2021-2023г. Той редовно е заплащал месечните си
задължения. За изравнителния период 01.05.2021г. - 30.04.2022г. стойностите на начално и
1
крайно показание са еднакви - 529 куб.м. В таблиците са записани датите, на които г-н А. е
извършвал плащания по сметка. За периода 01.05.2022г. - 30.04.2023г. има разминаване
между стойностите съответно 529 куб.м - начално показване и 680 куб.м - крайно показване,
за които длъжникът също е правил ежемесечни плащания.
Оспорва се дължмостта на сумите поради погасяването им по давност и чрез плащане.
Поддържа се, че отчетните количества топлинна енергия обективно не са могли да
бъдат изразходени, тъй като парното в имота е било спряно. Ищецът изплатил задължението
си за главница, а по отношение на лихвата ответното дружество не е извършило действия по
изпращане и доставка на процесната фактура, съответно задължението мораторна лихва е
недължимо.
Оспорва се наличието на облигационна връзка и приложимостта на общите условия.
Твърди се, че ответникът не е направил приспадане на направените към момента
плащания по сметките, а дори е начислил лихва върху сумите. Това поставило ищеца в
хипотеза на двойно плащане на вече заплатени сметки. Породило у него неимуществени
вреди, изразяващи се в поява на първи признаци на епилепсия, които през месец май 2024г.
зачестили в епилептични пристъпи.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.
Твърди се, че ищецът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот
- апартамент ************** с аб. № ************ е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1,
т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ищецът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
2
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Сочи се, съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата - Н ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на
ответниците са издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума
за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Основанието по
отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение се съдържа във
валидните за периода Общи условия, където в чл. 22, ал. 2, е инкорпорирано задължение на
клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно
„ТС” ЕАД, стойността на услугата. Клиентите заплащат на Продавача стойността на
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец. Цената на
извършената услуга дялово разпределение се формира съгласно чл. 36 от Общите условия.
Не се оспорва, че главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2022г. е заплатена от ответника.
Сочи се, че на дата 15.07.2020г. ищецът В. Б. А. е подал заявление- декларация за
открИ.не на партида на процесният топлоснабден имот. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени от комисията.
Предявен е насрещен осъдителен иск за консумирана и незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ / за топлоснабден имот - ******** с който се иска да бъде осъден В. Б. А. да заплати
на „ТС” ЕАД сумата в размер на 1877,71 лв. - главница за периода от м.05.2022г. до
м.04.2024г., 209,32 лв. - лихва за периода 15.12.2022г. до 15.11.2024г., а за дялово
разпределение - 16,60 лв. - главница за периода от 9.2022г. до 04.2024г., 2,07 лв. - лихва за
периода 15.11.2022г. до 15.11.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от
датата на подаване на иска/19.11.2024 г./ до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК се излагат доводи за нередовност на исковата молба, които
съдът намира за неоснователи.
Оспорват се исковете по основание и размер. Поддържа се, че ответника В. Б. А. няма
сключен договор с „ТС“ ЕАД, нито с „ТС“ ЕООД, относно дялово разпределение на
топлинна енергия.
Ищецът е поискал да се направи ревизия на топломерите и на топломера в абонатната
станция, а ответникът няма нито топломери, нито топломер в абонатна станция. Ответникът
има само водомер, а делото касае сумите, които се дължат за топла вода, но не и за
топлинната енергия, която е отишла за отопление, а ищецът има претенции за топлинната
енергия, която ответникът не получава въобще.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С *****************
Със Заявление-декларация от ************** В. Б. А. е поискал на негово име да бъде
открита партида за топлоснабден имот с адрес: **************** с инсталация
№************-**********.
3
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От представения по делото нотариален акт се установява, че В. Б. А. е съсобственик на
топлоснабдения имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
процесния период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
апартамент ************** с аб. № ************
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март2020г. за топлоснабдяването.
4
Представен е договор между „ТС“ ЕАД, и етажната собственост с адрес************,
по силата на който дружеството се е задължило да извършва услугата „дялово
разпределение“.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което
съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва процесния имот. Общия топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от
Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са
направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в
Наредба№ 16-334.
Отоплението в процесната сграда е спряно преди процесния период по решение на
СЕС и в сградата е ползвана само ТЕ за БГВ. Отопляемия обем е неотносим към настоящата
СТЕ. В процесния имот е има монтиран един брой водомер за топла вода. Водомера е
отчетен на 17.05.2023г. и 16.05.2024г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са
представени на в.л. Отчетените стойности са коригирани /увеличени/ с +19.825куб.м. за
22/23г. и с +9.317куб.м. за 23/24г. спрямо показанията на общия водомер в абонатната
станция. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата
Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ за периода
м.05.2022 г. до м.04.2024 г. е в размер на 3437.70 лв.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в имота няма топломер, а единствено
водомер за топла вода, отопляемия обем е относим само при изчисляване на суми за сградна
инсталация, каквито суми в процесния случай няма. Добавената кубатура за БГВ при
извършено изравняване е във връзка сотчетени показания на общия водомер в абонатната
станция. В изравнителните сметки е посочено, че има разлика от общия водомер. През 2022
г. – 2023 г. - общия водомер е с показания 1670 куб., а отчетените по индивидуални водомери
са 1470.925 и тук понеже няма неотчетени водомери, и цялата разлика се разпределя на
всички спрямо ползването. През 2024 г. се определя един коригиращ коефициент, тъй като
има само един неотчетен водомер, посочените са и кубиците и разликата пак е разпределена
на всички спрямо ползването.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за процесния
период, от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., по партидата на аб. № ************, за
топлоснабден имот с адрес : ***************, са извършени плащания, които са отразени в
информационната система на „ТС” ЕАД -сума в общ размер на 1546.25 лв. Погасените
задължения са отразени по периоди в Таблица 1 и Таблица 2 в ССчЕ. Вещото лице е
констатирало, че главницата за незаплатена топлинна енергия от абонат с № ************ за
процесния период, от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. е общо в размер на 1877.71 лв., в това
число, за периода от м.05.2022г. до м.04.2023г. сума в размер на 884.50 лв., за периода от
м.05.20223. до м.04.2024г. сума в размер на 993.21 лв. За услугата дялово разпределение за
период от м.07.2023г. до м.04.2024г.е дължима главница общо в размер на 16.60 лв.
На вещото лице е поставена задача да отрази всички постъпили плащания от ищеца за
периода от 01.05.2021 г. до настоящия момент и да посочи как са отразени. Изготвени са
таблица №4-7, част от ССчЕ. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че от страна на
ищеца за заплащани всички суми по прогнозните месечни фактури.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
5
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Установява се и не се спори, че в случая измерването на индивидуалното потребление
на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от
„ТС“ ЕАД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
По делото от страна на ищеца са представени изравнителните сметки за отоплителните
сезони 2021 г.-2022 г. и 2022 г.-2023 г. Видно от първата такава началното показание на
водомера на ищеца е 529 куб.м. Видно от изравнителната сметка за този период няма
извършване на реален отчет от „ТС“ ЕАД, извършваща дейността по дялово разпределение
е начислила служебно на основание чл. 69, ал.2, т.2 от Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
50.400 куб.м. при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за
едно денонощие. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца, както и не се оспорва и се
установява, че по този начин е фактурирана използваната ТЕ за БГВ за отоплителния сезон
2021 г.-2022 г. Всички суми за този сезон за заплатени от ищеца.
Видно от представената от ищеца изравнителна сметка за отоплителния сезон 2022 г.-
2023 г. в същата не са отчетни служебно начислените куб.м. вода за предходния отоплителен
сезон и началното показание на водомера отново е 529 куб.м., което е във вреда на
потребителя, тъй като води до повторно таксуване на начислените за предходния
отоплителен сезон 50.400 куб.м. Така съдът на основание чл. 162 ГПК ползвайки данните на
СТЕ извършва преизчисления като на стр .2 вместо началното старо количество 529 куб.м.
следва да се приеме количеството 579.40 куб.м./ 529 +50.40 куб.м/. така отчетеното
количество за периода 2022-2023 г. не следва да е 151 куб.м., а 100.60 куб.м. Това ще доведе
и до промяна на т.н. коригиращ коефициент който следва да е в размер на 113.81
/100.60х1.131291/.
Така при тези допускания сумите, дължими от потребителя за отоплителния сезон
2022-2023 г. за м.05-м.06 няма да са 255.29 лева, а 170.08 лева, за м.07.2022г.-04.02023 г. няма
да са 1891.50 лева, а ще са 1260.19 лева. Така общо дължимата сума за ТЕ за процесния
период 2022 г.-2023 г. няма да е 3437.70 лв., а ще е 2721.18 лева.
6
Зплатената за периода 01.05.2021г. до 01.05.2022 г., но неприспадната за следващия
отчетен период сума е в размер на 716.52 лева.
Отчетените допълнително и разпределени стойности за вода след отчитане на общия
водомер на входа са извършени в съответствие с Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. и се
дължат от потребителя.
За да стигне до извода за недължими суми по предявените отрицателни установителни
искове и дължими суми по насрещните осъдителни искове съдът следва да разясни защо
това е така като отчете изводите на СТЕ, ССчЕ и отговори на направените правопогасяващи
възражения за плащане на суми.
Съдът следва да посочи, че в Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. е
разяснено, че когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от
тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да
заяви кое задължение погасява по реда на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ако предложеното
изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с
дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не
може едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При
плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не
е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2
ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след
него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко
от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че е без значение и как ответното дружество е осчетоводявало
плащанията.
Така съдът отчита, че с плащането на сумата от 1546.25 лева ищецът е погасил изцяло
задълженията си за периода 2022-2023 г./1430.27 лева за ТЕ и 6.64 лева за дялово
разпределение/. Погасена е и сумата от 109.34 лева –главница за ТЕ за периода 2023-2024 г.
Така дължимата от ищеца сума за ТЕ е само за периода 2023-2024 г. в размер на
1181.57 лева/2721.18 лева-1430.27 лева-109.34 лева/.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода от 15.08.2024г. до 15.11.2024 г.в
размер на 41.60 лева, изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ при изчисляване на лихвата върху
основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон съобразно методиката посочена в
общите условия – от 15.08 на съответната година до 15.11.2024 г.- 41.60 лева върху
главницата от 1181.57 лева за периода от 15.08.2024 г. до 15.11.2024 г.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
7
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ТС“ ЕАД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ТС” ЕАД – в качеството му
на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за
периода от м. 05.2023г. до м.04.2024г. е правилно определена, не е погасена по давност и е
на обща стойност от 9.96 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на „ТС” ЕАД обезщетение
по чл.86, ал.1 ЗЗД.
По отношение на осъдителните искове на ищеца: Както бе посочено по-горе съдът
отчита извършените плащания съобразно постановките на Тълкувателно решение №3/2017
г. по тълк.д. №3/2017 г. От страна на ищеца няма надплатени суми на ответника, доколкото
същите се отнасят за заплащане на дължими такИ., искът за връщане на сумата от 420, 63
лв. /четиристотин и двадесет лева и шестдесет и три стотинки/ представляващи недължимо
платени суми за периода 01.05.2022г. до 01.05.2023г. е неоснователен.
Неоснователен е иска за вреди, доколкото не са доказват наличие на вреди, които да са
в причинна връзка с неправомерно поведение от ответника. Приложената медицинска
документация води до извод за налчино заболяване от страна на ищеца, но липсват каквото
и да е доказване това увреждане да е в причинна връзка със неправомерно начислени суми
от страна на топлопреносното предприятие.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на В. Б. А. съобразно уважената част от исковете се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 155.27
лева от общо дължим размер от 667.40 лева/ в т.ч. държавна такса- 167.40 лева и адвокатски
хонорар в размер на 500 лева. На основание На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът „ТС“
ЕАД има право на разноски -76.74 лева юрисконсултско възнаграждение от пълен размер от
100 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на„ТС“ ЕАД съобразно уважената част от исковете се
8
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 459.26
лева от общо дължим размер от 784.23 лева/ в т.ч. държавна такса- 84.23 лева, депозити за
вещи лица-600 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
разноски за отхвърлената част от исковете. Съдът редуцира адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ответника от 1000 на 500 лева, който размер намира, че
съответства с прогласените принципи на разумност, пропорционалност и справедливост,
прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на
ЕС. Така дължимите на ответника разноски по насрещните искове са 207.19 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено спрямо „ТС” ЕАД, ЕИК *********, по предявения от В.
Б. А. с ЕГН: **********, и адрес: г********************, отрицателен установителен иск,
че В. Б. А. не дължи сума в размер на 716.52 лева /седемстотин и шестнадесет лева и
петдесет и две стотинки/, представляващи начислена топлинна енергия за периода от
01.05.2022г. до 01.05.2023 г., тъй като посочената сума е заплатена за периода 01.05.2021г. до
01.05.2022 г., но не е приспадната за следващия отчетен период, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 716.52 лева до пълния предявен размер от 832, 12 лева.
ПРИЗНАВА за установено спрямо „ТС” ЕАД, ЕИК *********, по предявения от В.
Б. А. с ЕГН: **********, и адрес: г********************, отрицателен установителен иск,
че В. Б. А. не дължи сума в размер на 140, 84 лв. /сто и четиридесет лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляващи начислени лихви за периода 2021-2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. А. с ЕГН: **********, и адрес:
г******************** срещу „ТС” ЕАД, ЕИК *********, искове за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи:
-сума в размер на 229, 28 лв. /двеста двадесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща допълнително надчислена сума за топлинна енергия за периода
2022г. - 2023 г.
-сума в размер на 420, 63 лв. /четиристотин и двадесет лева и шестдесет и три
стотинки/ представляващи недължимо платени суми за периода 01.05.2022г. до
01.05.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. А. с ЕГН: **********, и адрес:
г******************** срещу „ТС” ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.
79, ал. 1 пред. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
-сума в размер на 420, 63 лв. /четиристотин и двадесет лева и шестдесет и три
стотинки/ представляващи недължимо платени суми за периода 01.05.2022г. до 01.05.2023г.
-сума в размер 2000, 00 лв. /два хиляди лева/, представляващи претърпени
неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания
както и задълбочаване на заболяването, от което същия страда.
ОСЪЖДА В. Б. А. с ЕГН: **********, и адрес: г********************, да заплати
на „ТС” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, сумата 1181.57 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: ******** за периода от м.05.2023г. до
9
м.04.2024г., сумата от 41.60 лева. - лихва за периода 15.08.2024г. до 15.11.2024г., сума за
дялово разпределение – 9.96 лева - главница за периода от м.05.2023г. до 04.2024г., ведно
със законната лихва върху двете главници/ 1181.57 лева и 9.96 лева/ от датата на подаване
на иска/19.11.2024 г./ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ
над уважения размер от 1181.57 лева до пълния предявен размер от 1877.71 лева и за
периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г., иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ над
уважения размер от 41.60 лева до пълния предявен размер от 209.32 лева и за периода от
15.12.2022 г. до 14.08.2024 г., претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на
главницата както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 2.07 лева за периода от 15.11.2022г. до 15.11.2024г.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на В. Б. А. с ЕГН: **********, и
адрес: г********************, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдебно-
деловодни разноски в размер на 362.46 лева.
ОСЪЖДА В. Б. А. с ЕГН: **********, и адрес: г********************, да заплати
на „ТС” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдебно-
деловодни разноски в размер на 536 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10