МОТИВИ: Срещу
подсъдимата Г.И.Г. *** е предявено обвинение по 148, ал. 2 във връзка с ал. 1,
т. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1, предложение първо от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск против
подсъдимата Г.Г., с който се претендира обезщетение за причинени на
тъжителя неимуществени вреди в размер
на сумата от 5000,00 лева, платими ведно със законната лихва, начиная от датата
на увреждането – 27.07.2019 година до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 52 от ЗЗД.
От показанията на
разпитаните свидетели и от останалите доказателства по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 27.07.2019 година служители на „ПММС“ ЕООД гр.
Севлиево с управител тъжителя П.П.П., извършвали довършителни работи по
кухненско обзавеждане в дома на подсъдимата, която на неустановена дата през
месец юли 2019 година била сключила устен договор с тъжителя за изработка и
монтаж на кухненско обзавеждане на жилището ѝ, находящо се в гр.
Севлиево, ж.к. „***“ бл. 1, вх. Б, ет. 3, ап. 9.
По време на работата им Г.Г., без повод и причина, се
обърнала към работещите с думите „П.П. завлече мъжа на сестра ми със сумата от
25000 долара“.
Тези думи били предадени на тъжителя от свид. М.М.,
който ги споделил и с още пет човека – служители в дружеството, управлявано от
тъжителя.
Делото беше разгледано в отсъствие на подсъдимата, тъй
като същата от години трайно живее в чужбина. Процесуалният ѝ
представител заяви, че оспорва отразените в тъжбата фактически обстоятелства.
В подкрепа на твърдяното в тъжбата си тъжителят
ангажира показанията на свидетелите М.М. и И.И.. Свидетелят М.обясни, че работи
в дружеството, управлявано от тъжителя, от десет години и че на инкриминираната
дата той и баща му отишли в жилището на подсъдимата, за извършат довършителни
работи по монтираното от други негови колеги кухненско обзавеждане. Докато
работели, Г., без повод, им казала, че тъжителят завлякъл мъжа на сестра
ѝ със сумата от 25000 долара. Когато се върнал в дружеството свидетелят
споделил чутите от него думи с петима свои колеги в магазина и с тъжителя.
Според показанията на М.П. бил ужасен, стъписал се и казал, че ще съди
подсъдимата, тъй като казаното от нея било неоснователно и невярно.
Свидетелят И.И. потвърди казаното от сина му, че
подсъдимата казала, че П.П. излъгал мъжа на сестра ѝ със сумата от 25000
долара..
Преценката на всички гласни доказателства по делото
дават на съда основание да приеме, че изнесеното в тъжбата отговаря на
истината. В подкрепа на това твърдение на съда са показанията на свидетелите М.М.
и И.И., които бяха разпитани по искане на тъжителя. Техните показания се кредитират
от съда като напълно безпротиворечиви, последователни и покриващи се взаимно.
Подсъдимата Г. не ангажира доказателства, с които да
опровергае отразеното в тъжбата. Процесуалният ѝ представител поиска да
бъдат разпитани в качеството на свидетели сестрата на подсъдимата и мъжа
ѝ, но призовките им, изпратени за връчване, се върнаха със заверка в
съда, че двамата също пребивават трайно в чужбина.
Съобразявайки събраните в хода на производството
доказателства съдът прие, че след като на 27.07.2019 година в апартамент № 9,
ет. 3, вх. Б, бл. № 1, находящ се в ж.к.
„***“ в гр. Севлиево, в присъствието на служители на „ПММС“ ЕООД гр. Севлиево
разгласила позорни обстоятелства за П.П.П., представляващ горепосоченото
дружество, като заявила, че П.П. завлякъл мъжа на сестра ѝ със сумата от
25000 щатски долара, подсъдимата Г.Г., както от обективна, така и от субективна
страна е осъществила състава на престъплението по чл. 148, ал. 2 във връзка с
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1, предложение първо от НК.
Деянието е извършено от обективна страна, тъй като по
делото безспорно се установи наличието на разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия
като елемент от обективния състав на престъплението клевета, което е доведено
до знанието на трето лице – свидетелите по делото. Характерното в случая е, че
изявлението на подсъдимата е направена в дома й, но следва да се приеме, че е
налице квалифициращия елемент „публичност“, тъй като клеветническите твърдения са били казани и са
били възприети от две лица,а в
последствие са станали достояние и на други. Съдържанието на изречения
инкриминиран израз и разгласяването, което е факт, съдържат клеветнически
твърдения, като използването на глагола „завлече“ от подсъдимата се базира на
преднамерено внушение за неправомерно поведение на тъжителя спрямо нея или
спрямо трето лице. Тези клеветнически твърдения са израз на негативна оценка за
личността на пострадалия и имат за цел да засегнат неговото достойнство и чест,
да формират у трето лице и обществото като цяло негативна оценка за
пострадалия. Такава е и целта, с която са казани клеветническите изрази от
подсъдимата. Анализът на разгласеното позорно обстоятелство от подсъдимата
съдържа съставомерните признаци на деянието клевета. По тази причина не може да
се приеме, че се касае до мнение, предположение, собствено виждане, общо
съждение, изказано от подсъдима по този начин, по това време и място. Вината
ѝ се състои в това, че не само са изречени тези думи, но и че тя е
съзнавала, че разгласява позорящо обстоятелство за пострадалото лице и че е
целяла настъпването на обществено опасен резултат за него. Това право на
подсъдимата да изказва мнение, предположение и т.н. не е абсолютно, а е ограничено в текста на чл. 10 т. 2 от
Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като е
записано, че „…упражняването на тези свободи е съпроводено със задължение и
отговорности…“, именно това е отговорността за „Клевета“.
Именно поради това съдът прие за установено по
несъмнен начин, че подсъдимата Г. е извършила деянието по чл. 148, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1, предложение първо от НК.
За горното
деяние в закона се предвижда наказание глоба от 5000 до 15000 лева. Подсъдимата
Г. не е осъждана и до момента спрямо нея не е прекратявано наказателно
производство по гл. VІІІ от НК. От
деянието няма причинени имуществени вреди.
При
определяне наказанието на подсъдимата Г. съдът взема предвид сравнително
невисоката степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други такива
деяния, макар че същото е получило широк отзвук сред работниците в дружеството,
управлявано от тъжителя, и чистото съдебно минало на подсъдимата С оглед на
тези обстоятелства, съдът счита, че е правилно и целесъобразно Г. да бъде
освободена от наказателна отговорност като ѝ бъде наложено
административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000,00
/хиляда/ лева, на основание чл. 78а от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
От тъжителя П.П.
е предявен граждански иск против подсъдимата Г.Г., с който той претендира
обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди в размер на
сумата от 5000,00 лева.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в следствие
на неправомерните действия на подс. Г. на
П.П. са причинени неимуществени вреди. Характерът и естеството на
казаните думи безспорно са причинили емоционално неудобство и морални
страдания на тъжителя
и са дали отражение върху върху психиката му. Същият твърди, че и до днес не само, че не е забравил за казаните думи, но и понастоящем, в продължение на близо година след това, не иска да
се примири. Безспорно е, че позорящите клеветнически твърдения за тъжителя са укорими от гледна точка на общопризнатите
морални норми на поведение и са
оказали въздействие на оценката на околните за него.
Съобразявайки изложеното по – горе, съдът
намира, че П.П. следва да бъде обезщетен за претърпените от него
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието на
подс. Г. по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 147, ал.
1, предложение първо от НК със сумата от 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева. Тя
следва да се плати от Г.Г. ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното й изплащане, начиная от 27.07.2019 година. Г. следва да заплати
на тъжителя и направените от него разноски по делото в размер на 417,00лв.
/четиристотин и седемнадесет/ лева.
Предявеният граждански иск до размер на 5000,00 лева
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Подсъдимата Г. следва да заплати по сметка на Районен
съд гр. Севлиево държавна такса върху уважената част на гражданския иск в
размер на 60,00лв. /шестдесет/ лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: