Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора,12.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева
като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гр. дело № 1658 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 представлявано от управителя Севдалин Рашев чрез пълномощник адв. Н.К. *** против И.А.И., с ЕГН **********, с посочен адрес *** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в Коньово, общ. Нова Загора, ул.”23-ти септември” № 3, който имот бил свързан с водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за процесния период бил ответника по настоящия иск. Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало, като след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съгласно общите условия на ВиК оператора, които намерили приложение по отношение на всички потребители. Поддържа се, че ако не стори това същият изпадал в забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.
В исковата молба се сочи, че Общите условия на ВиК оператора били издадени на основание Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/последно изм., ДВ, бр. 102 т 12.12.2014г. в сила от 12.12.2014г./ Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от Вик оператор „Водоснабдяване и канализация”ООД, гр.Сливен, били приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Новинар”, брой 196 на 21.08.2014г. и вестник „Сливенски новини”, брой 34 на 05.09.2014г, в сила от 05.10.2014г.
В исковата молба се твърди още, че в конкретния случай ответника не бил заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода от 01.10.2014 г. до 28.02.2019 г. независимо от възникналото задължение съгласно чл. 33 ал. 2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – ВиК – Сливен” одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКВР, а именно, „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране”. В чл.44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора”, поради което ищцовото дружество претендирало, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Сочи се, че предвид възникналото задължение ищцовото дружество предприело действия за събиране на дължимите суми, като подало заявление по чл. 410 ГПК по повод на което било образувано ч. гр.дело № 536/2010 г. по описа на РС Нова Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.10.2014 г. – 28.02.2019 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото е постъпило възражение/наличието на хипотезата на чл. 47 ал.5 вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, с което ищеца обосновава правният си интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си.
За периода от 01.10.2014г. до 28.02.2019г. ищцовото дружество доставяло питейна вода в процесния имот, за който имало открита партида на името на ответника и съответно за него било възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: 683.94 лева - представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2014 г. до 28.02.2019 г.; 147.81 лева – мораторна лихва върху главницата, натрупана към дата 03.04.2019 г. или общо сумата от 831.75лв. Освен тези суми ответникът дължал на ищцовото дружество и разноските които последното било сторило в заповедното производство възлизащи на 26.00лева.
В исковата молба се твърди, че предвид постъпилото възражение/наличието на хипотезата на чл.47 ал.5 вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК и дългия период за който се отнасяли задълженията ищцовото дружество претендирало само част от сумите за които е била издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 536/2019г. по описа на РС-нова Загора, а именно: сумата в общ размер на 525.94лева, от които: 456.09лева – представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2016 год. до 28.02.2019 год. в имот находящ се в с.Коньово общ. Нова Загора, ул.”23-ти септември” №3 и 69.85лева – мораторна лихва натрупана към дата 03.04.2019год. Претендират се и разноските които ищцовото дружество е сторило в заповедното производство в размер на 26.00лв.
С исковата молба ищцовото дружество моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация-Сливен”ООД с ЕИК *********, че И.А.И. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на на „Водоснабдяване и канализация-Сливен”ООД с ЕИК *********, сумата в общ размер на 525.94лева, от които: 456.09лева – главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2016 год. до 28.02.2019 год. в имот находящ се в с.Коньово общ. Нова Загора, ул.”23-ти септември” №3 и 69.85лева – мораторна лихва натрупана към дата 03.04.2019год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
Тъй като препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, съдът е назначил на ответника И.А.И. с ЕГН ********** особен представител, а именно определения за целта от АК-Сливен - адв. Н.П..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от особения представител на ответника, който намира искът за допустим но
неоснователен. Счита че по делото липсват доказателства за процесуалната
легитимация на ответника по делото, както и доказателства за идентификация на
имота и собствеността. Прави възражения относно размера на дължимото.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител, чрез нарочно депозирано по делото писмено становище от процесуалния му представител адв. Н.К. *** моли съда да постанови решение с което да уважи изцяло предявените от ищцовото дружество искове като основателни и доказани, както и да присъди в полза на ищеца направените по делото разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от материалите по ч.гр.д. № 536/2019 год. по описа на РС Нова Загора, на 23.04.2019 г. пред същият съд е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД Сливен против И.А.И., с ЕГН **********, с посочен адрес *** за сумата: 683.94 /шестстотин осемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ лева - главница за периода от 01.10.2014 г. до 28.02.2019 г.; 147.81 /сто четиридесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/ лева – лихва, начислена към 03.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Освен тези суми длъжникът И.А.И. *** и разноски по делото в размер на 26.00 /двадесет и шест/ лева – държавна такса.
Вземането
произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с ВиК, оператор
„Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, сключен при общи условия, за
издадени фактури за период от 01.10.2014 г. до 28.02.2019 г. на адрес: с.
Коньово, общ. Нова Загора, ул.”23-ти септември” № 3, Аб. № 57349.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № 339/25.04.2019 год. за претендираните по заявлението суми, както и за сумата от 26.00, представляваща разноски по делото за държавна такса.
Заповед № 339/25.04.2019 год. по ч гр.д. № 536/2019г. по описа на РС-Нова Загора е била връчена на длъжника И.А.И. по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. С разпореждане № 1960 от 08.07.2019г. съдът е разпоредил да се укаже на заявителя, че заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 536/2019г. по описа на РС-Нова Загора е връчена на длъжника И.А.И. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна такса в размер на 25.00лв. за което да представи доказателства в посочения срок, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението с дадените от съда указания е връчено на заявителя „Водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД на 15.07.2019г.
В указания от съда едномесечен срок „Водоснабдяване и канализация Сливен”ООД е депозирал в РС-Сливен искова молба срещу И.А.И. за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа исковата молба в РС-Сливен е било образувано е гр.д. № 4181/2019г. по описа на РС-Сливен, което дело е изпратено по подсъдност на РС-Нова Загора.
С исковата молба ищцовото дружество сочи, че предвид връчването на заповедта за изпълнение в условията на чл.47 ал.5 от ГПК и дългия период за който се отнасяли задълженията претендира само част от сумите за които е била издадена заповед за изпълнение, а именно: главница – 456.09лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2016г. до 28.02.2019г., мораторна лихва върху главницата в размер на 69.85лв., натрупана към дата 03.04.2019г. или общо сумата от 525.94лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и моли съда да осъди ответни да му заплати направените разноски в заповедното производство и в настоящото производство.
Не се събраха доказателства от които да е видно, че процесния имот не е собственост на ответникът, поради което съдът счита, че между страните не е спорно, че на името на ответника има открита партида за процесния имот. Не е спорно обстоятелството, че в процесния недвижим имот, находящ се в с. Коньово, общ. Нова Загора, ул.”23-ти септември” № 3 ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги / доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия период от 01.03.2016г. до 28.02.2019г.
За исковия период ищцовото
дружество издавало фактури за задължението на абоната – ответник за процесния
недвижим имот.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй
като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против
която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин
неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по
несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в
недвижимия имот на
ответника – абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и
стойност.
Тези обстоятелства безспорно се установиха в
хода на съдебното следствие.
Съдът намира, че твърденията на особения представител на ответника, че ответникът не дължи исковите суми за неоснователни, тъй като във „ВиК-Сливен”ООД, гр. Сливен има открита партида за недвижим имот, находящ се в с.Коньово, общ.Нова Загора, обл. Сливен, ул.”23-ти септември” № 3 с титуляр И.А.И. с ЕГН **********, като този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на „ВиК-Сливен”ООД и стойността на изразходваното количество се е фактурирала, като след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниква задължение в тридесетдневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намирали приложение по отношение на всички потребители. Тъй като ответника не е сторил това, а именно да погаси задълженията си към „ВиК-Сливен”ООД, гр. Сливен, изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира,
че вземането на ищцовото дружество в общ размер на – 456.09лв.,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.03.2016г. до 28.02.2019г., мораторна лихва върху главницата в размер на
69.85лв., натрупана към дата 03.04.2019г. или общо сумата от 525.94лева е дължимо от ответника.
По делото не се оспорва факта, че в имота е доставена
питейна вода през този период от време, но се оспорва че ответникът не е
доказана процесуалната легитимация на ответника, поради което не дължал на
ищцовото дружество исковите суми.
Съдът намира, че твърденията на ответника, че не е доказана процесуалната легитимация на ответника по делото и поради тази причина не дължи заплащане на исковата сума за неоснователни, тъй като във „ВиК-Сливен”ООД, гр. Сливен има открита партида на името на ответника за процесния имот находящ се в с.Коньово, общ.Нова Загора, обл. Сливен, ул.”23-ти септември” № 3, като този имот е бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода за процесния период. Доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на „ВиК-Сливен”ООД и стойността на изразходваното количество се е фактурирала, като след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниква задължение в тридесетдневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намирали приложение по отношение на всички потребители. Тъй като ответника не е сторил това, а именно да погаси задълженията си към „ВиК-Сливен”ООД, гр. Сливен, изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан за сумата от 525.94 лева, от които: 456.09лв.- главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2016г. до 28.02.2019г. в имот находящ се в 456.09лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2016г. до 28.02.2019г. в имот находящ се в с.Коньово, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул..”23-ти септември” № 3 , 69.85лв. - мораторна лихва върху главницата, натрупана към дата 03.04.2019г.
Върху посочената като дължима
главница в размер на 456.09 лв. следва да се признае за дължима и законната
лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.04.2019г.
С оглед уважаването на исковата
претенция, следва ответникът да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените разноски по ч.гр.д. № 536/2019г. по описа на РС-Нова Загора в
размер на 26,00лв., както и направените по настоящото производство разноски в
размер на 735.00, от които: 75.00лв.- държавна такса, 300.00лв. – за особен
представител и 360.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.И., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 представлявано от управителя Севдалин Рашев срещу него за сумата: 525.94/петстотин двадесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/лева, от които както следва: 456.09/четиристотин петдесет и шест лева и девет стотинки/лева - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2016г. до 28.02.2019г. в имот находящ се в с.Коньово, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул..”23-ти септември” № 3, 69.85/шестдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/лева - мораторна лихва върху главницата, натрупана към дата 03.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2019/ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на задължението, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА И.А.И., с ЕГН **********, с посочен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 представлявано от управителя Севдалин Рашев, сумата 26.00/двадесет и шест/лева, представляващи, направените разноски по ч.гр.д. № 536/2019г. по описа на РС-Нова Загора и сумата 735.00/седемстотин тридесет и пет/лева – разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: