РЕШЕНИЕ
№ 1786
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330115235 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Б.Б. Д. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
тръст“ ЕООД, с която се предявяват установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит
20.05.2019 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, в условията на евентуалност
да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, както и за
нищожност на договор за поръчителство от 20.05.2019 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.
Ищецът твърди, че между него и ответника „Кредисимо” ЕАД бил сключен
договор за потребителки кредит от 20.05.2019 г., по силата на който ищецът усвоил
3000 лева, при лихвен процент от 41.24 % и ГПР 50 %. На същата дата ищецът
сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че договорът за
кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на
чл. 11, ал. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът
вписвайки ГПР от 50 % е заблудил потребителя. Това довело до неравноправност на
уговорката за ГПР, което от своя страна водело до нищожност на клаузата за ГПР.
Твърди уговореното възнаграждение за фирма - поръчител да е разход по кредита,
който следвало да бъде включен в ГПР. Посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилагания представлявало „заблуждаваща търговска практика“.
Счита се, че кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е
включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, с
1
което е нарушил принципа заложен в чл. 5 от Директива 93 /13/ ЕИО. Намира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ГПК, като чл. 8 от договора не изпълнявал
законовите изисквания, съгласно които потребителят имал право да се откаже от
договора. Счита, че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие
уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Навежда
самостоятелни доводи за нищожност на договора за поръчителство. Сочи, че
договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя
вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в
правоотношението съгласно чл. 143, т. 19 ЗПК. Поставянето на изискване за заплащане
на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на
Директива 2008/48.
На следващо място счита уговорката на чл. 4, ал. 1 от договора за
недействителна, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на
чл. 11 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща
предпоставките на чл. 11 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските
договори за кредит. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното
уважаване.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД е депозирало
писмен отговор със становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е
сключен договор за поръчителство от 20.05.2019 г., по силата който „Ай Тръст“ ЕООД
се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕООД
съгласно процесния договор за потребителски кредит. Сочи, че за ищеца не е
съществувало задължение за сключи договора за поръчителство, като той е можел да
избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Намира, че
сключеният между него и ищеца договор не бил за поръчителство, а за поръчка по
смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, като уговореното възнаграждение не попадало в обхвата
на общия разход по кредита. Изтъква, че възнаграждението по този договор било в
полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя. Оспорва наведените доводи
за нищожност на договор за потребителски кредит. Твърди да са спазени всички
изисквания предвидени в ЗПК, поради което разпоредбата на чл. 22 ЗПК била
неприложима. Неоснователно било твърдението, че уговореното възнаграждение за
поръчителство следвало да бъде включено в ГПР като разход по кредита. Моли за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е
депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит
от 20.05.2019 г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 3000
лева. Оспорват се наведените от ищеца доводи за нищожност на договор за
2
потребителски кредит. Оспорва се и твърдението на ищеца, че сключването на договор
за поръчителство е било изискване за сключването на договора за кредит и в тази
връзка, че възнаграждението трябвало да бъде включено в ГПР. Твърди се, че
сключването на договор за поръчителство е предвидено като възможност, а не
задължение. Договорът за кредит бил сключен преди ищецът да сключи договор за
поръчителство, затова включването на ГПР на разходите по договор за предоставяне
на поръчителство не само не е било необходимо, но е било невъзможно към момент на
сключване на договора за кредит. Счита, че ищецът не е въведен в заблуждение
относно параметрите на договора за кредит, тъй като му била предоставена
предварително възможност да се запознае с договора и приложенията към него. Счита,
че сключеният между страните договор напълно отговарял на изискванията на чл. 22
от ЗПК и клаузите на същия не били неравноправни. Счита, че не е налице непълнота в
договорните условия по отношение на правото на отказ на кредитополучателя.
Оспорва наведените доводи от ищеца за нищожност на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
договора за кредит. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и
за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът
Кредисимо АД е предявил насрещен осъдителен иск, с правна квалификация по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С насрещната искова молба е предявен иск, за осъждане на първоначалния ищец
да заплати на ответника чистата стойност на кредита, представляваща главница в
размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
исковата молба, до окончателното й погасяване.
Твърди се, че на 20.05.2019 г., между страните бил сключен договор за
потребителски кредит, с който дружеството е отпуснало на ответника по насрещния
иск сумата от 3000 лева, при спазване на изискванията Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, ЗЕДЕП И ЗПК. Договорът за кредит бил сключен
изцяло онлайн, чрез официална интернет страница: www.credissimo.bg. Сключването
на договора е инициирано от ответника по насрещния иск. Ищецът по насрещния иск е
изпратил ел. съобщение на ответника, с което го е запознал с условията по договора и
му е предоставил необходимата преддоговорна информация, под формата на
стандартен европейски формуляр, както и Общите условия към него. Съгласно
договора ответникът се задължил да върне кредита на 24 месечни вноски от по 185,58
лева, в срок до – 20.05.2021 г. Крайният срок бил настъпил, като ответникът по
насрещния иск не бил извършил плащания. Ето защо дължал да ищеца сума в размер
на 3000 лева, представляваща непогасена главница. По изложените в насрещната
искова молба съображения моли за уважаване на насрещния иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор, с
3
който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва да е валидно сключен
договора за кредит, поради което моли насрещния иск да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че страните не оспорват сключването на
процесните договори. От ответника „Ай тръст“ ЕООД е въведено възражение за липса
на доказателства за това, но с молба от 14.04.2022 г., постъпила чрез ССЕВ, представя
договор за предоставяне на поръчителство от 20.05.2019 г.
Констатира се разминаване по отношение на последната част от фамилията на
ищеца, посочена в исковата молба и тази в договорите, но същото следва да се приеме
за техническа грешка предвид отделените за безспорни обстоятелства.
Предвид становищата на страните и представените писмени доказателства, по
делото се установява, че на 20.05.2019 г. с „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит, по който на ищеца е предоставена сумата от 3000 лева.
Годишният лихвен процент е 41.24 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 50%.
Срокът на договора е 24 месеца. В чл. 4 от договора за кредит е предвидено, че
потребителят следва да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или чрез
сключването на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора
юридическо лице.
Във връзка с договора за кредит на същата дата е сключен договор за
предоставяне на поръчителство с ответника „Ай тръст“ ЕООД, с който дружеството се
е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по кредита срещу възнаграждение от
128.47 лева на месец. В чл. 8, ал. 4 е посочено, че плащанията се извършват по банкова
сметка на поръчителя или по банкова сметка на кредитодателя, като е посочена такава
единствено на последния.
Относно недействителността на договора за кредит:
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
4
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено
за услуга в полза на кредитодателя, която е задължително условие за отпускането на
кредита и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включена в ГПР.
Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не е част от договора за
кредит и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде
споделено. В договора за кредит изрично е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение, като една от предвидените възможности е с одобрено от ответника
„Кредисимо“ ЕАД дружество поръчител. В следващото изречение на чл. 4, ал. 1 от
договора е записано, че в тази хипотеза срокът за одобряване на заявлението е 24 часа
от предоставянето на обезпечението. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна
възможност и е сключел договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник.
Договорите са сключени на една и съща дата, обвързани са от един и същи погасителен
план и е уговорено плащане в полза на „Кредисимо“ ЕАД. Освен това кредитодателят
„Кредисимо” ЕАД и поръчителят “Ай Тръст” ЕООД имат качеството на свързани лица,
защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се установява, че
едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е „Кредисимо” ЕАД. В
договора и приложението не е посочен пълен размер на възнаграждението за
поръчителство, доколкото е свързано с продължителността на договора за кредит, но
минималната сума е в размер на 1 вноска от 128.47 лева.
При тези данни, двата договора са неизменно свързани един с друг и
кредитодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още
към момента на сключването на договора за кредит.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя,
поставена като изискване за предоставянето на заема- чл. 4, това допълнително
плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което
неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора
процент (50%), размерът на вноската от 128.47 лева и срока на кредита. Ето защо
посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 50% не отговаря на
действителния такъв.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
5
договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019
г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение
№ 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор за заем е недействителен на основание чл. 22
ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Относно недействителността на договора предоставяне на поръчителство:
Съгласно чл. 1, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички
задължения възникнали по договора за кредит, както и за последици от
неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването
му е договорът за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на
поръчителство. Предвид недействителността на договора за кредит, липсва основание
за сключване на договор за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не
могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се
изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на
обезпечение чрез поръчителство по процесния договор за кредит.
Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно насрещния иск:
От изложеното по- горе се установява, че процесния договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Имайки
предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят– ответник по насрещния иск дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, но не и лихви или други разходи. Усвояването на сумата от 3000 лева се
признава и е отделено като безспорно с доклада на делото. Не са изложени твърдения и
не са ангажирани доказателства за извършени плащания, поради което сумата
предоставена на потребителя следва да бъде присъдена в пълен размер. В този смисъл е
и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. №
6
2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 178.16 лева за „Кредисимо“ ЕАД и 50 лева за „Ай тръст“
ЕООД.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адв. И. следва да бъде присъдена сумата от общо 841.77 лева за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Б.Б. Д., ЕГН
********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, че сключеният между тях договор за
потребителски кредит №****г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Б.Б. Д., ЕГН
********** и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният между тях договор за
предоставяне на поръчителство от 20.05.2019 г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2
ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.Б. Д., ЕГН ********** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 3000.00 лева- предоставена по договор за кредит № **** г.,
ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба в съда на
09.12.2021 г. до окончателно погасяване, както и сумата от 220.00 лева разноски по
иска.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Б.Б. Д., ЕГН
**********, сумата от 178.16 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Б.Б. Д., ЕГН
**********, сумата от 50.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на *****
**********, служебен адрес: ***** сумата от 541.77 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Б.Б. Д. по производството.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на *****, личен №
**********, служебен адрес: *****, сумата от 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Б.Б. Д. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
8