РЕШЕНИЕ
№ 2061
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110109318 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на АТ. Н. Д. от гр.Бургас срещу Решение
№*******/2*****1г. на Общинска служба по земеделие - гр. Аксаково, с което на
наследниците на К. Д. К., бивш жител на с. И., общ. А. е определено право на обезщетение
за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи- 37,635 дка III
кат. в размер на 29167 лева. Поддържа се становище за незаконосъобразност на решението.
Ответната страна общинска служба по земеделие – А., изразява становище за
неоснователност на молбата. Ангажира писмени бележки.
Заинтересованите страни страни поддържат доводи за основателност на жалбата.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
С решение №3687/25.05.2021г. на ОСЗ-А. на наследниците на К. Де. К., бивш жител
на с. И., общ. А. е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху земеделски земи, а именно 37 635 дка. III кат. със съдебно решенеи №
1569/97г. от 07.01.1997г/ на Районен съд при условията на чл. 11, ал. 4 от ЗПСЗЗ в размер на
775 лева за дка.
От приложеното удостоверение за наследници на К. А. К., починала на 10.12.1973г. е
видно, че жалбоподателят и заинтересованите страни са нейни наследици по закон.
По делото е изслушано заключение по назначената СТЕ, изготвено от в.л. Д.М..
Съгласно първоначалния вариант на заключението стойността на обезщетението,
определимо по НАРЕДБА за реда за определяне на цени на земеделските земи (Загл. изм. -
1
ДВ, бр. 75 от 2006 г.), приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г. за имота, за който на
наследниците на К. А. К. е признато право на ползване при съобразяване характеристиките
на имота е 31 990 лева. От обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание става
ясно, че определяне на зададената стойност експертът е взел предвид характеристиките на
имота, за който на наследниците на К. А. К. е признато право на ползване, което не е
възстановено. Съобразено е, че имотът е в близост до населено място и до асфалтиран път. В
допълнително заключение експертът е взел за база средната пазарна стойност на имот от III-
та категория в землището на с. И., отново съобразявайки Наредбата. В този случай е
определил средна пазарна цена на дка от 834 лева. При този вариант на заключението
стойността възлиза на 31387,59 лева ( 834 лева х 37, 635 дка).
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимирано лице и при
наличие на правен интерес, поради което производството се явява допустимо. Разгледана по
същество същата е основателна.
Целта на ЗСПЗЗ е възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи
в реални граници. Изключение са единствено случаите, в които имотите са застроени
съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ при спазване на всички нормативни изисквания или ако е
отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал, и
когато върху имотите са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността – пар. 1в, ал. 1 и ал. 2 ДР ППЗСПЗЗ. В посочените случаи бившите
собственици имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния
или от общинския поземлен фонд, с поименни компенсационни бонове и/или с парично
обезщетение. Конкретният размер на обезщетението се определя при прилагане на Наредба
за реда за определяне на цени на земеделските земи (Загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.),
приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., съгл. чл. 36,ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Съдът намира, че при определяне на обезщетението следва да се съобрази
заключението по допълнителната експертиза. По реда на ЗПСЗЗ лицата се възмездяват за
притежаваните от тях, респективно наследодателя им земеделски имоти, преди образуването
на ТКЗС, като е без значение понастоящем къде се намират тези имоти. Именно поради
невъзможността за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя се
дължи обезщетение. В този смисъл оценката следва да се съобрази не с характеристиките на
невъзстановения имот, а с цената на имоти от трета категория в землището на с. И.. В този
смисъл оценката за 37, 635 дка, находящи се в землището на с. И., следва да се определи в
размер на 31387,59 лева. Това обосновава основателност жалбата.
По тези доводи следва да бъде изменено оспореното решение на ПК – гр.Аксаково,
като определената оценка бъде увеличена от 29167 лева на 31387,59 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143 ал.3 от АПК, в полза на жалбоподателя
се следват сторените по делото разноски за експертиза и адв. възнаграждение. Възражението
за прекомерност на адв. възнагражение се явява основателно. Производството е без правна и
фактическа сложност. Възражението за процесуално представителство следва да се
2
определи съгласно минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредбата за адв. възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №3687/25.05.2021г. на Общинска служба по земеделие - гр. А. в
частта, с която на наследниците на К. Д. К., бивш жител на с. И., общ. А. е определено право
на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски
земи- 37,635 дка III кат. е определено обезщетение в размер на 29167 лева, като
УВЕЛИЧАВА обезщетението от 29167 лева на 31387,59 лева.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - гр. Ак. ДА ЗАПЛАТИ на АТ. Н. Д.,
ЕГН ********** сумата от 750 (седемнстотин и петдесет ) лева съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския административен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3